На 25 март православната църква празнува празника Благовещение.

Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя е избраната да роди Спасителя на човечеството, сина Божий Исус Христос. За него разказва Евангелието от Лука,Гл.1.:

26. А на шестия месец бе изпратен от Бога ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,
27. при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мария.
28. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
29. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
30. И рече ѝ Ангелът: не бой се, Мария, понеже ти намери благодат у Бога;
31. и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
32. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
33. и ще царува над дома Яковов до-веки, и царството Му не ще има край.
34. А Мария рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
35. Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.

 За да ви стане ясно какво точно е искал да каже ангела на Мария, ще се спрем на двата епитета, с който той я нарича. Това са благодатна и благословена.

Благодатна означава Даваща Благо, в случая Раждаща Благо. Благословена е носеща Словото на Благо

Кой е този Благо? В етимологичния речник пише, че Благо означава „добро“.

Още едно тълкувание на името Благо срещнах в нета:

„Нещо, което е в състояние да задоволи определена човешка потребност.“

Освен обикновените материални блага на земята, хората имат нужда и от още едно Благо, което да ги насочи към Бога. Точно това Благо е носила в утробата си Богородица Мария.

Пак в старите речници виждаме, че с корена Благо има създадени поне стотина думи:

http://www.slavdict.narod.ru/_0039.htm

Прав е и един мой приятел, който каза веднъж на Благовец, че и на който и глагол  отпред да сложиш думата Благо, ще стане още едно по-добро действие.

Истинското име на Христос е било Благо.

Никой от гностиците на ранното християнство не нарича Синът на Бога по друг начин, освен Благо. В „Корпус Херметикум“ има една глава отделена за Благо и Благото:

"VІ. В бог единствено е Благото и никъде другаде 

1. Благото, Асклепий, е единствено и само в Бога; нещо повече, Благото винаги е Самият Бог. 
Щом е така, Благото трябва да бъде същност, свободна от всякакво движение и ставане (макар нищо да не е свободно от Нея), притежаваща устойчива енергия около себе си, никога прекалено малка, нито прекалено голяма, един постоянно пълен резервоар. Макар и една, тя е източник на всичко; защото Благото е това, което подхранва всичко. Нещо повече, когато казвам всичко, това означава и винаги. 
И то (Благото) принадлежи единствено на Бог. Защото Той не се нуждае от нищо, така че ако го пожелае, Той би станал лош; нито пък нещо може да бъде загубено за Него, защото загубата е болка, а болката е злина. 
Нито пък има нещо по-висше от Него, така че Той да бъде подтиснат от него; Той няма владетел, който да му навреди, нито пък може да се влюби в него; едва ли има нещо, което да не го слуша, поради което Той не може да се сърди на нищо; а и нещо по-мъдро, на което Той да завижда. 

2.И след като всички тези неща не са налице в Неговото битие, какво друго остава, освен единствено Благото? 
Защото както нищо лошо не може да бъде открито в подобно трансцендентно Същество, така и Благото едва ли ще може да бъде открито в другите (неща, различни от Него). 
Защото в тях са всички останали свойства (различни от Благото) - както в малкото, така и в голямото, както във всяко едно поотделно, така и в този жив организъм, който е по-голям от всички тях и е най-мощен (а именно, космосът). 
Защото нещата, подлежащи на раждане, преливат от патос (страдания), раждането само по себе си е страдание. Но където е налице страст, там няма Благо, а където е Благото, няма и една-единствена страст. Защото денят изключва нощта, а нощта изключва деня. 
Откъдето следва, че Благото не може никога да бъде в породеното (в битието като генезис), а само в непороденото. 
Но виждайки, че участието (партиципацията) във всички неща е съдба на материята, то (бихме могли да твърдим, че) тя е причастна също и в Благото. 
По такъв начин Космосът е Благо, доколкото той прави всички неща, и докато съзиданието е в ход, той е Благо. Защото той е преходен и подчинен на движението, както и създател на преходни неща. 

3. Докато в човека благото се определя от по-голямото или по-малко количество зло. Това, което не е прекалено лошо, се смята за добро тук долу, а благото често се разглежда като най-малкото зло. 
Ето защо не можем да приемем, че благото в емпиричния свят е съвсем чисто от злото, защото тук доброто е опорочено от лошото; и бидейки опорочено, то не може да остане винаги благо, поради което се превръща в зло. 
Само в Бог затова е налице Благото, или по-точно, Благото е Самият Бог. 
Така че, Асклепий, Благото се среща в хората само като название, а като вещ в себе си то не съществува в тях, защото това е абсолютно невъзможно. 
Нито едно материално тяло не може да го съдържа, защото то (тялото) отвсякъде е обградено от зли усилия, страдания, желания и страсти, от заблуди и глупави мисли. 
А най-голямата беда от всички, Асклепий, е, че всяка от тези неща, за които говорехме преди, е смятано за най-великото благо тук долу. 
А още по-голямо зло е лакомията, грехът, който води след себе си всички останали злини и ни принуждава тук долу да се отвръщаме от Благото. 

4. И аз, от своя страна, благодаря на Бога, че запечата в ума ми познанието (Гносиз) за Благото, че то никога не може да бъде То, ако е в света (на страданията). Ето защо светът е Пълнота (плерома) на злото, докато Бог е преизпълнен с Благост и Благото е Бог. 
Превъзходствата на Прекрасното са почти самата същност (на Благото); нещо повече, те изглеждат прекалено чисти, прекалено несмесени; може би именно те самите са неговата същност. И дори, Асклепий, бихме могли да кажем, че ако Бог притежава някаква същност, то тя е Прекрасното; Прекрасното е също и Благо. 
Не съществува Благо, което може да бъде получено от обектите на света. Защото всичките неща, които минават пред очите ни, са като образи и картини, докато (реалност са) онези, които не срещаме с поглед, особено Прекрасното и Благото. 
Както окото не може да види Бог, така то не е в състояние да съзре Прекрасното и Благото (сами по себе си). Защото те са съставни части на Бога, венчани единствено за Него, неразделни роднини, най-обичаните, които Сам Бог обича, и които сами обичат Бога. 

5. Ако можеше да схванеш Бог, ти ще схванеш Прекрасното и Благото, отвъдното излъчване, което Бог е направил по-фино от Светлината. Тази Красота е несравнима, неподражаемо е Благото, защото то е самият Бог. 
Търсиш ли Бога, ти търсиш Прекрасното. Един е Пътят, който води до него - Предаността, съпроводена от Познанието (Гнозис). 

6. Само онези, които не познават или не вървят по Пътя на Предаността, се осмеляват да наричат човека прекрасен и благ, макар в своите видения да не са видели и частица от Благото; обгърнати от всеки вид злина, смятайки злото за добро, непрекъснато използвайки го и дори страхувайки се, че то може да ги напусне, те напрягат всеки свой нерв, не само за да го съхранят, но и за да го увеличат. 
Такива са нещата, Асклепий, които човек нарича благи и прекрасни, които ние не можем нито да избегнем, нито да мразим, защото се нуждаем от тях, и което е най-досадното, не можем да живеем без тях.“

Благо, това е Синът на Бога, или самият Бог според Хермест Трисмегист.

Псевдо-Дионисий Ареопагит в книгата си „За божествените имена“ пише също за Благо и Благото:

Глава четвърта:

„За Благото, Светлината, Красотата, Любовта, екстаза и ревностния стремеж.

И така, нека вече преминем към името на Благото, което благословите отнасят изключително към свръхбожествената божественост и, струва ми се, наричат благост богоначалното съществувание, като го ограничават от всичко, тъй като (тъкмо) по отношение на съществуващото Благото съществува като същъщностно-създаваща Благо, разпростирайки към всичко своята благост. И както нашето слънце, без да разсъждава или избира, но от самото си съществуване осветява всички неща, които могат съобразно присъщия на всички начин да участва в светлината му, така също Благото – което е над слънцето като архетипа, надминаващ по абсолютното си битие смътния образ – разпраща съразмерно на всички същества лъчите на цялостната си благост. От тези лъчи са получили съществуване всички умопостигаеми и умосъзерцаващи сили, същности, потенции и енергии; благодарение на тях те са и притежават неизчерпаем и непроменим живот, очистен от всякакво тлеене, смърт, вещественост и ставане, преселени надалеч от нестабилната и течлива променливост, движеща ту към едно, ту към друго.“

 Следва.

Сега отивам да празнувам, а продължението после.

Нали и аз съм Благо…