Прочетен: 2923 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2011 00:17
Покаяние
И все пак... Още те обичам.
Прости ми за това. Прости.
Зарекох се да се отричам
от теб, от себе си дори,
зарекох се да те оставя
да бъдеш сам – какъвто си,
зарекох се да те забравя...
Но не успявам. А почти
на косъм бях, за да успея.
Повтарях твоите слова,
като молитва си ги пеех,
с надежда да се утеша:
„Не е взаимно... Без значение...
Предпазвам те от грешка аз...”
Какво ти тука утешение?
Мен иде ми да вия с глас.
Не съм красива, нито млада.
Ума ми друг го разруши.
Но оцеляла в мойта клада
аз имам право на мечти.
Затуй те моля - остави ме
да те обичам, както знам.
И нека шепна твойто име.
Прости ми. Няма да си сам.
* * *
Не ме търси. Не бива да те виждам.
Ти жаждата не ще да угасиш.
Недей разпалва въглените – виж ме
пожарът вече всичко изгори...
Не съм аз птица Феникс и не мога
и след смъртта си пак да се родя.
Ако не можеш с мен да си, за Бога,
недей да ровиш с пръсти пепелта.
Жертва
А толкова се молих за любов.
А толкова я търсих и я чаках.
Сега опитвам този благослов
да запокитя пак обратно в мрака.
Сега отричам своята молба,
защото натежа ми от безверие,
защото ме наказа любовта
за ненавреме дадено доверие.
Топя се като свещ пред свят олтар –
нарекох се за радост и спасение,
а всъщност любовта от ценен дар
превърнах в жертва. Чакам изцеление.
* * *
Доверие.
Жестока дума.
До вярата – на крачка само.
Доверие.
Едно безумие.
Мечта за нещо неживяно.
Мария Мичева
„Сърце без броня”
2004
Фондация „Буквите”