Маоро Орбини също описва тази случка.

„Разбира се, отново най-пространен е Орбини (1601), който остава норма в митотворчеството - чак до сбирките на Вук Караджич от ХІХ век. Според него, Милош Кобилич е роден в Нови пазар, отгледан е от Лазар и оженен за дъщеря му Вукосава. Орбини подробно разказва за свадата между нея и сестра й Мара (жената на Вук Бранкович) и за двубоя между двамата зетьове, станал причина Милош да бъде набеден в предателство. 

Още по-детайлен е разказът за убиването на Мурад: Орбини дори спори с Халкокондил, който не приемал за вероятно еничарите да пуснат Милош в шатъра с копие. Копието, обърнато назад (славянски обичай - твърди Орбини), било само знак, че Милош е беглец от своите, а не - оръдие на убийството, извършено всъщност с нож. Дегизиран така с обърнатото копие, юнакът се преправил на предател, паднал ничком да целува краката на султана (което пък било турски обичай), извадил ножа и го намушал в корема. След това загинал. (Орбин 1968:96-9”

 http://www.ilit.bas.bg/bi/e_ivanova.html

 Името Милош Кобилевич е по-скоро нарицателно, отколкото лично:

 „Пръв съобщава име Ашък-паша заде (1484): Билиш Кобила. (Олесницки 1934:77) Раде Михальчич допуска в него игра на думи - "Билиш Куб-ила" означавало "онзи, който знае как да нанесе удар". (Mihaljcic 1989:8”

 http://www.ilit.bas.bg/bi/e_ivanova.html

 В бугарщиците присъства един герой от Косовската битка на име Юг Богдан. Той навярно е описаният герой в библията като втори израилски съдия.

 http://bg.wikipedia.org/wiki/Юг_Богдан

 Щом като открихме първите двама съдии по този начин ще търсим и останалите.

 3.Самегар.

 [3:31] След него дойде Самегар, Анатов син, който изби шестстотин души филистимци с волски остен; и той също избави Израиля.

 Малцина ще познаят под това име българският цар Иван Срацимир.

 http://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Срацимир

 Името Самегар е опит да се напише Срацимир. Антов син, а може и да се прочете и Анадов НДВ от църковно-славянския, в обратен прочит е Видин ВДН.

 4.Дебора

 [4:1] Когато умря Аод, Израилевите синове почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа.
[4:2] И Господ ги предаде в ръцете на ханаанския цар Иавина (Йоан V Палеолог), който царуваше в Асор (ЦАРиград); негов военачалник беше Сисара (Кесаря), който живееше в Харошет-Гоим (Прищина християнска).
[4:3] И викнаха Израилевите синове към Господа; защото Иавин (Иоан V Палеолог) имаше деветстотин железни колесници, и жестоко притесняваше Израилевите синове през двайсет години.
[4:4] В това време съдия над Израиля беше пророчица Девора (Доротея Българска, Дорислава), жена Лапидотова (Стефан Тръптко Котроманич);
[4:5] тя живееше под Деворина Палма (Фуником остр. Сараево, Босна), между Рама (Сирмиум, Сремска Митровица) и Ветил (Сплит, Далмация), в Ефремова (Динарска) планина; и отиваха при нея (там) Израилевите синове да се съдят.
[4:6] Девора (Доротея Българска) прати та повика Авиноамовия син Варака (Владко Вукович), от Кедес (Косово поле) Нефталимов (Метохиев), и му каза: Господ, Бог Израилев, (ти) заповядва: иди, възлез на планина Тавор (Богичевица, дял от пл. Проклетие ) и вземи със себе си десет хиляди души от Нефталимовите (Метохиевите) синове и от Завулоновите синове (Македония);
[4:7] Аз пък ще доведа при тебе, при поток Кисон (р. Ситница), Иавиновия военачалник Сисара (кесаря), и колесниците му и многолюдната му (войска), и ще го предам в твои ръце.
[4:8] Варак (Вукович) й каза: ако дойдеш с мене, ще отида; ако не дойдеш с мене, няма да отида; (защото не зная деня, в който Господ ще прати Ангела с мене).
[4:9] Тя (му) отговори: добре, ще дойда с тебе; само (знай, че) твоя не ще бъде славата в пътя, по който ще вървиш; защото в женска ръка ще предаде Господ Сисара. И Девора (Доротея Българска) стана и тръгна с Варака (Владко Вукович) за Кедес (Косово).
[4:10] Варак (Владко Вукович) свика Завулоновци (Македонци) и Нефталимовци (Метохийци, Косово), и подире му потеглиха десет хиляди души, и Девора (Доротея Българска) тръгна с него.
[4:11] Тогава кенеецът Евер (Вук Бранкович) се отдели от кенейците (косовци), синове на Ховава (Косово), Моисеев сродник, и разтегна шатрата си при дъбравата в Цааним CNM (Куманово КНМ), близо до Кедес (Косово поле).
[4:12] И обадиха на Сисара, че Авиноамовият син Варак (Владко Вукович) е възлязъл на планина Тавор (Богичевица, дял от пл. Проклетие).
[4:13] Сисара (кесаря) събра всичките си колесници, деветстотин железни колесници, и всичкия народ, който беше с него, от Харошет-Гоим (Прищина християнска) при поток Кисон (Ситница).
[4:14] И Девора каза на Варака: стани, понеже днес е денят, в който Господ ще предаде Сисара в ръцете ти; Сам Господ ще тръгне пред тебе. И Варак слезе от планина Тавор (Богичевица, дял от пл. Проклетие), и подире му - десет хиляди души.
[4:15] Тогава Господ докара в смущение Сисара (кесаря) и всичките му колесници и цялото му опълчение пред Вараковия меч, и Сисара слезе от колесницата (си) и побягна пеша.
[4:16] Варак подгони колесниците (му) и опълчението до Харошет-Гоим (Прищина – християнска), и цялото опълчение Сисарово падна от меч, та не остана ни един.
[4:17] А Сисара побягна пеша в шатрата на Иаил, жената на кенееца Хевера; защото между асорския цар Иавина и дома на кенееца Хевера имаше мир.
[4:18] Тогава Иаил посрещна Сисара и му рече: влез, господарю мой, влез при мене, не бой се. Той влезе при нея в шатрата, и тя го зави с покривката (си).
[4:19] Сисара й каза: дай ми малко вода да пия, жаден съм. Тя развърза мех с мляко, даде му да пие и пак го зави.
[4:20] Сисара й каза: стой при входа на шатрата, и ако някой дойде да те попита, и ти каже: "няма ли някого тука?", ти кажи: "няма".
[4:21] Иаил, Хеверова жена, взе един кол от шатрата, взе и чук в ръката си, и отиде при него полекичка, та заби кола в слепите му очи, тъй че влезе в земята; а той от умора спеше, - и издъхна.
[4:22] И ето, Варак тичаше след Сисара. Иаил го посрещна и му каза: влез, аз ще ти покажа човека, когото търсиш. Той влезе при нея, и ето, Сисара лежи мъртъв, и колът в слепите му очи.
[4:23] Тъй усмири (Господ) Бог в оня ден ханаанския цар Иавина пред синовете Израилеви.
[4:24] Ръката на синовете Израилеви се усилваше повече и повече над ханаанския цар Иавина, докле те най-сетне изтребиха ханаанския цар Иавина.

„Доротея или Дорослава е българска княгиня, баниса и общосръбска кралица на Босна, като съпруга на първия общосръбски крал и бан на Босна, Стефан Твърдко I Котроманич.  

Доротея е дъщеря на цар Иван Срацимир[1] и Анна Басараб, дъщерята на влашкия войвода Николае. Родена е във Видин.

През 1365-1369 Видинското царство е окупирано от Унгария. По нареждане на унгарския крал Лайош I Доротея, родителите й и сестра й са отведена в плен[1]. Царското семейство е държано в замъка Хумник[1]. Мавро Орбини съобщава, че Доротея не се завръща във Видин, а остава като заложница в унгарския двор, където става придворна дама на унгарската кралица[1]. По-късно крал Лайош I урежда брака ѝ за босненския бан.

През декември 1374 в Свети Илия, близо до Нови Сад, Доротея се омъжва за бан Твърдко I Котроманич. Така тя получава титлата баниса на Босна. През 1377 година съпругът ѝ е коронован в Милешево над гроба на Свети Сава за общосръбски и босненски крал и така Доротея става първата кралица на Босна и сръбските земи.”

http://bg.wikipedia.org/wiki/Доротея_Българска  

Следва.