Хронологически Книга Съдии се отнася за периода от завоюването на Балканския полуостров от Книга Иисус Навин, до Книги Царства. Самите Книги Царства започват с пророк Илия и Самуил и продължават с описание за царуването на израилските и иудейски царе. Нанесено на традиционната българска история тези събития се отнасят от хан Аспарух, до цар Самуил. Можем да кажем, че Книга Съдии съставена от три части: 1. Въведение (1:1 – 2:5); 2. Основна част (2:6 – 16:31); 3. Две приложения – странствуването на Дановото коляно и основаването на светилището на Дан (17 – 1 и войната с Вениаминовото коляно като наказание за престъплението в Гива (19- 21). 

[1:1] След смъртта на Иисуса синовете Израилеви попитаха Господа, думайки: кой от нас първо ще тръгне против хананейци - да воюва с тях?
[1:2] Господ отговори: Иуда ще тръгне; ето, Аз предавам земята в негови ръце.
[1:3] Иуда пък каза на брата си Симеона: влез с мене в моето жребие, и да воюваме с хананейци; и аз ще вляза с тебе в твоето жребие. И Симеон отиде с него.
[1:4] Тогава Иуда потегли, и предаде Господ хананейци и ферезейци в ръцете им, и те избиха от тях във Везек десет хиляди души.
[1:5] Във Везек се срещнаха с Адони-Везека, удариха се с него и разбиха хананейци и ферезейци.
[1:6] Адони-Везек побягна, но те се спуснаха подире му, уловиха го и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.
[1:7] Тогава Адони-Везек рече: седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и нозете си събираха трохи под трапезата ми; както правих аз, тъй ми и въздаде Бог. И доведоха го в Иерусалим, дето и умря.
[1:8] И воюваха Иудините синове против Иерусалим, превзеха го и го поразиха с меч и града предадоха на огън.
[1:9] След това Иудините синове отидоха да воюват с хананейците, които живееха в планините, в южната земя и в низините.
[1:10] И потегли Иуда против хананейците, които живееха в Хеврон (Одрин) (по-преди Хеврон се наричаше Кириат-Арба), и поразиха Шешая, Ахимана и Талмая (от Енаковия род). 
[1:11] Оттука потегли против жителите на Давир; по-преди Давир се наричаше Кириат-Сефер.
[1:12] И рече Халев: който порази Кириат-Сефер и го превземе, ще му дам дъщеря си Ахса за жена.
[1:13] Превзе го Готониил, син на Кеназа, по-малкия брат Халевов, и Халев му даде дъщеря си Ахса за жена.
[1:14] Когато тя да замине, Готониил я подучи да иска от баща си земя, и тя слезе от осела. Халев я попита: какво искаш?
[1:15] (Ахса) му каза: дай ми благословия; ти ми даде южна земя, дай ми и водни извори. И даде й (Халев по желанието й) горните извори и долните извори.
[1:16] И синовете на кенееца (Иотора), Моисеев тъст, тръгнаха от града на Палмите с Иудините синове за Иудината пустиня, която е на юг от Арад, и дойдоха и се заселиха между народа.
[1:17] И тръгна Иуда с брата си Симеона и поразиха хананейците, които живееха в Цефат, предадоха града на заклятие и нарекоха тоя град Хорма.
[1:18] Иуда превзе тъй също Газа с пределите й, Аскалон с пределите му, и Екрон с пределите му (и Азот с околностите му).
[1:19] Господ беше с Иуда, и той завладя планината; но не можа да прогони жителите на долината, защото те имаха железни колесници.
[1:20] И на Халева предадоха Хеврон, както бе говорил Моисей, (и там получи той в наследство трите града на синовете Енакови) и изгони оттам тримата Енакови синове.
[1:21] Но Вениаминовите синове не изгониха иевусейците, които живееха в Иерусалим; иевусейци живеят със синовете на Вениамина в Иерусалим и доднес.

В първата част се разказва за следващите завоевания от колената на Израил на Обетованата земя. След смъртта на Иисус Навин първата война започва да води коляното на Иуда, заедно с това на Симеон срещу все още непокорените градове в Тракия. Първият паднал град е бил Везес (Вризис (Бунархисар). След него пада Иерусалим на Иуда. Понеже тези събития са много по-съвремени от Евангелските, тук под Иерусалим иудейски вече разбираме Филипопол. След Филипопол пада Хеброн (Одрин), Давир (Проват), Цефат, наречен Хорма (Скафида, Димчево, на Мандренското езеро, Хорма). Завоеванията на черноморските брегове продължават, като последователно падат Газа (Созопол), Аскалон (Василико, Царево), Екрон (Ранули) и Азот (Аетос, Айтос). Вениаминовите синове не изгонили жителите на Иерусалим (Иевус, София) и софийските жители остават да живеят заедно с тези на Вениамин.

[1:22] И синовете Иосифови също тръгнаха против Ветил, и Господ беше с тях.
[1:23] (И спряха се) Иосифовите синове и обгледваха Ветил (а по-преди градът се наричаше Луз).
[1:24] И стражарите видяха един човек, който идеше от града (хванаха го), и му казаха: покажи ни входа в града, и ще ти сторим милост.
[1:25] Той им показа входа в града, и те поразиха града с меч, а тоя човек и всичките му роднини отпуснаха.
[1:26] Тоя човек отиде в земята на хетейци и съгради (там) град и го нарече с името Луз. Това е името му и доднес.

В североизточна България завоеванията се осъществяват от колената на синовете на Иосиф - Манаси и Ефрем. Те обсаждат град Ветил (Велико Търново). След като доста време обсаждат неуспешно града, те прибягват до предателството на един продавач на храни. Той отваря вратите на града срещу обещанието да не бъде убит заедно с целият си род и така е превзет град Велико Търново. Този сюжет се е запазил в народното предание на града за падането му под турско робство. Има легенда, че Град Велико търново е паднал на 17 юли 1393 година заради предателството на един евреин – Лазар Коен. Въз основата на тази легенда Иван Вазов написва стихотворението си „Жидов гроб”: 

Жидов гроб 

Издайство, измяна позорна 
пропусна врага в крепостта
и Царевец як след упорна
отбрана потъна в кръвта

Бранители храбри паднаха 
под турския кръвнишки нож,
палатите царски пламнаха, 
огряха зловещата нощ.

На утрешний ден пред пашата 
евреин се мръсен яви
целуна му робски полата
и с вид горделив заяви:

Преславний войводо, сполучих 
услуга да сторя на вас.
Аз портата таз нощ отключих
и Царевец в твоя е власт

 Паша милостиви: награда,
А, ти ли бе хитрия жид?
Велика награда се пада
на подвига твой бележит.

Избягаха гадове смрадни, 
остана издайника сам. 
Затрупан с камъни хладни,
с храчки,проклятия и срам.

В Малка Скития (Добруджа) полуколяното на Манасий не изгонва жителите на Бетсан (Селина, Сулина)), наречена още и Скитопол, на Дор (Тулица, Тулча), Таанах, (Ектанах Остр. – Констанция, Кюстенджа), Мегидон, Меедони (Никостомо). В Загоре (Газер) коляното на Ефрем също не изгонва местните жители и остава да живее с тях. По същият начин постъпват и коляното на Асир, които живеят в Епир, днешна Албания. Те заживяват съвместно с жителите на Ако (Акхорей – Кроя, Круя), Дор (Дори – Драч), Сидон (Дулциний, Улцин), Ахлате (Белград), Хелба (Албанону Елбасан), Рехов (Корфу) и други. В Косово, където е било настанено коляното на Нефталим (Метохия) също не били унищожени заварените жители на големите градове. На територията на Израил останали съвсем малко аморейски (ромейски) градове незавладяни от дванадесетте колена.

Втора глава има нещо, което е направило впечатление на Фоменко и Носовски и то е името на топонима Бохим:

 [2:1] Дойде Ангел Господен от Галгал в Бохим (и във Ветил и при дома Израилев) и (им) каза: (тъй говори Господ Аз ви изведох от Египет и ви въведох в земята, за която се клех на отците ви, (че ще ви я дам,) и казах: "няма да наруша Моя завет с вас довека;
[2:2] вие пък не влизайте в съюз с жителите на тая земя; (на боговете им не се кланяйте, идолите им строшете,) жертвениците им съборете". Но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?
[2:3] Затова казвам: (няма вече да преселвам тия люде, които исках да изгоня,) няма да ги изгоня от вас, и те ще бъдат примка за вас, а боговете им ще бъдат мрежа за вас.
[2:4] Когато Ангелът Господен каза тия думи пред всички синове Израилеви, народът дигна голям писък и заплака.
[2:5] Поради това и наричат онова място Бохим *. Там те принесоха жертва Господу. 

 Фоменко и Носовски локализират град Бохим, като използват една стара ръкописна библия от библиотеката на българската патриаршия в София:  

"Вторая глава книги Судей в современном синодальном переводе на русский язык начинается словами:

"И пришел Ангел Господень из Галгала в Бохим [и в Вефиль и к дому Израилеву] и сказал [имъ]..." (Судьи 2:1) [119], с.231.

Зададимся вопросом. Что такое Бохим, о котором говорит книга Судей? Из текста Библии ясно, что речь тут идет о каком-то месте или городе в "земле обетованной". Но о каком именно?
В современной Палестине где, следуя скалигеровской версии истории, помещают библейскую "землю обетованную", никакого Бохима нет. По крайней мере, в начале нашего столетия его там еще не было, поскольку библейские справочники того времени [95], [120], никакого отождествления для библейского Бохима в современной Палестине предложить на могут.
Но оказывается, что в некоторых старых Библиях это место книги Судей звучит несколько по-другому. Вместо загадочного Бохима стоит хорошо известный в европейской истории город и область Лакедемон. Однако хорошо известно, что Лакедемон находился отнюдь не в каменистой пустыне в окрестностях Мертвого моря, а на полуострове Пелопоннес [121], с.887. То есть - на юге современной Греции. По сообщению "античного" географа Страбона, другое название Лакедемона - Спарта: "один и тот же город назывался Лакедемоном и Спартой" [121], с.422.
Вот как читается начало второй главы книги Судей в рукописной болгарской Пшинско-монастырской Библии:

"И възиде а[н]гг[е]лъ г[осподе]нъ от Галгалъ къ ЛАКЕДОМОНУ и къ Ветилю и къ дому Исра[еле]ву и рекъ [к] ним: ..."

Отметим, что Пшинско-монастырская Библия считается одной из самых старых рукописей Библии, имеющихся сегодня в болгарских библиотеках. Она не опубликована, однако один из авторов настоящей книги (Г.В.Носовский) летом 1998 года имел возможность ознакомиться с этой рукописью во время своего пребывания в Софии.
Пшинско-монастырская Библия представляет собой рукописный сборник библейских книг от Бытия до Руфи. Она хранится сегодня в городе Софии в Болгарии в Историко-археологическом музее при св. Синоде. Номер хранения рукописи - 351. Описание рукописи дано в книге протоирея Ив.Гошева "Стари записки и надписи. Связка трета", София, Придворна печатница, 1935, страницы 16-18, на болгарском языке. Датируется эта Библия якобы XVI веком. На самом деле, скорее всего, она написана не ранее начала XVII века и действительно является одним из старейших списков Ветхого Завета. Отметим, что в этой Библии присутствуют далеко не все ветхозаветные книги - лишь начало Ветхого Завета от Бытия до Руфи.

Итак, СОГЛАСНО ОДНОЙ ИЗ СТАРЕЙШИХ СЛАВЯНСКИХ БИБЛИЙ, БИБЛЕЙСКАЯ ЗЕМЛЯ ОБЕТОВАННАЯ ВКЛЮЧАЛА В СЕБЯ ЛАКЕДЕМОН, ТО ЕСТЬ СПАРТУ. Что совершенно не укладывается в привычные сегодня скалигеровские представления о локализации библейских событий якобы в окрестностях Мертвого моря. Но идеально соответствует нашей реконструкции, согласно которой завоеванная Моисеем и Иисусом Навином библейская "земля обетованная" - это Балканы и Южная Европа. Частью которой является полуостров Пелопоннес с городом Лакедемоном или Спартой. Напомним, что согласно нашей реконструкции, библейское завоевание "земли обетованной" происходило в XV веке н.э. и хорошо известно в европейской истории. Это

- османское = атаманское завоевание."

Интересното тук е, че Фоменко и Носовски по независим път стигат до „Балканската следа” в изследването си върху Библията. Чудно ми е само това, как те, с този прекрасен екип с който работят, не са доразвили тази теза. Или има една вероятност, да са я развили, но да не са искали да публикуват техните резултати.