Какви изводи можем да си направим от този цитат? През 1469 година град Никопол на Росица е съществувал, бил е цветущ град с палати, църкви, боляри. Но чакайте! Нали той е бил разрушен от славяните още през VІ век! А западно-европейски картографи го отбелязват на картите си чак до ХVІІІ век като град. Не само него. Вижте как на старите карти от това време как са отбелязани и град Хераклея Синтика край Рупите и още много "антични" градове. Ето такива анахронизми можем да срещнем още много в нашата история. Същото е и с географските карти. Те не съществуват в периода от 5 до 15 век, защото хиляда години от историята на България и на света, просто ги няма. Същото е и с европейската нумизматика. След падането на римската империя през 4 — 5 век, монети започват да се секат едва през 14 – 15 век. Нима хиляда години Европа не е съществувала и не е имало кой да сече монети? Е, има и фалшифицирани и неправилно датирани монети, но тях не ги броя. Византийската империя съществува 1000 години без да има картографи, има наистина монети, но дали са това, за което ни се представят. Маоро Орбини в книгата си „Царството на славяните” 1601г. пише: 

„Всички тези народи, за които говорихме, днес са почитани в света, защото както казахме, е имало писатели, които са положи много труд, за да ги възвеличат със своите писания. Но славянският род в това отношение е имал зла участ. От началото се отдал на продължителни войни и вършел достойни за увековечаване дела и съвсем не се погрижил те да бъдат записани от някого. Малцина писатели споменават за славяните, и то най–често по повод на войните, които са водили с различни други племена, а не за да възвеличат този народ. А славяните воювали с всички народи в света. Нападнали Персия, властвували в Азия и Африка, сражавали се с египтяните, с Александър Велики; поробили Гърция и Македония и Илирик; завзели Моравия, Силезия, Бохемия, Полша и бреговете на Балтийско море; преминали в Италия, където дълго време се сражавали с римляните, понякога претърпявали и поражения; понякога пък с голяма сеч си отмъщавали на римляните; друг път оставали с равни сили. Накрая, като надделели на римската империя, завладели много нейни провинции, разрушили Рим, като наложили данък на римските императори, което никой друг народ в света не бил правил. Завладели Франция, сложили ръка на испанските кралства и от тази кръв произлезли най-благородните семейства, макар че римските писатели не са тъй щедри в похвалите си към варварите, както те ги наричат, колкото в похвалите си към своите. Поради това и аз от чувство за дълг към моя славянски род, се наех драговолно с трудната задача, да покажа произхода и съдбините на неговото господство, като събера онова, което се среща написано тук и там, у различни автори, та по този начин по-лесно да се разбере колко прочуто и славно е било винаги това племе. От него в миналото са произлезли и са се появили много и могъщи народи, а това са: славяни, вандали, бургунди, готи, остроготи, визиготи, гепиди, гети, алани, (у)верли, или херули, авари, скити, хири, меланхлени, бастарни, певки, даки, шведи, нормани, фени, или фини, угри, или унграни, маркомани, квади, траки и илири.”

Виждате какъв е бил българския народ. А какъв е днес? Обезверен, загубил представа за собствената си роля в съдбините на човечеството. Затова аз се постарах да се разровя из историята и да открия истината за това кои сме, и защо днес сме затънали в това блато. Няколко неща ми направиха впечатление в разчитането на имената на историческите личности и наименования на градове и държави. Много ми помогна разбирането на сричковия „птичи език” и Нострадамус, който ме накара да анаграмирам имената. Ще се запитате защо? В средновековния български език една дума се е пишела на две хоризонтални нива, като не е имало правила за това, коя буква ще бъде отгоре, или в нормалния ред. Освен това в най-ранния старобългарски думите са се писали слято, без пунктоация между тях. Много от думите пък са изписвани само от съгласни. Йордан Табов в книгата си „Падането на стара България” подробно запознава читателите с темата. Другото, което води до объркване е разчитането от преписвачите на текстове и понеже те не знаели каква е схемата за изписване на имената, създавали от незнание разновидности на всяко име.                                           Второто объркване пак при разчитане на имената е в каква посока те са били написани в оригинала. Българският, латинският и новият гръцки език били изписвани, както се пишат и днес — от ляво на дясно. Но за сметка на това арабският, еврейският и един архаичен гръцки са били изписани от дясно на ляво. При разчитането се е бъркало само при личните имена и топонимите, останалите думи не се грешали. Върху тези неща ще се спра по-нататък и ще видите как едно има означава в една посока византийски император, а в друга — еврейски цар. Тези са неволните грешки на не толкова образованите преписвачи на ръкописи. А има и други, умишлени изопачавания по чисти политически, религиозни и сатанински подбуди, които трябва да бъдат коригирани от бъдещите „не матрични” историци. Моята цел е не да корегирам историята, а да намеря истината за България и връзката и с духовните учения. Но понеже двете неща са свързани, трябваше да достигна и до тези корекции. Третото нещо в обърканата история са дубликатите, с която тя е пълна.                                         Когато през 2000 г. издадох първата си книга “ХХХ” изпаднах в нещо като задоволеност от постигнатото и естествено удовлетворение. Но точно месец след това изпитах остра нужда отново да пиша. Темата ми дойде някак отведнъж и тя бе - БОГОМИЛИТЕ. В библиотека си имам доста книги на тази тема, но всички те са в рамката на установената вече матрица. Не исках да пиша като другите автори и да дъвча вече познатите извори, като се старая да подражавам, или да оригиналнича по темата. Пък и тези, т. н. “извори” са написани обикновено от латински, гръцки, арабски и други автори, които са били вековни врагове на българската държава. Как може да накараш твоят заклет враг да напише биографична книга за теб? За голямо съжаление днес българската история е съставена предимно от такива “извори”. Не може една държава с установени традиции и духовност, дала писменост на славянският свят, положила основите на Възраждането в цяла Европа да е нямала автори и писатели, които да опишат българската история. Истината навярно е друга. Имали сме и писатели и книги описващи величието на нашите царе, но те са били или умишлено унищожени от нашите врагове, или окрадени от други народи и достигнали до нас като тяхна история. Поради тези мои разсъждения тръгнах по съвсем нова линия на изследване — чрез интуитивното виждане. Какво в действителност е според съвременните историци явлението богомилство? Нова ерес, реформация на вече установена религия, или продължения на манихейското движение? Защо за няколко десетки години, това „еретично” движение се разпространява като епидемия на територията на цяла Европа и Мала Азия? Земите на днешните Румъния, Украйна, Беларус, Русия, Прибалтийските републики, Франция, Англия, Италия и централна Европа приема богомилството и изгражда църкви и общини, на фона на едно изградено вече християнско общество, според възприетата история от матрицата. Чудя се, нима никой не е допуснал, че разпространението на богомилството и разпространението на християнството в Европа и Мала Азия са едно и също явление. Кой и с каква цел е изопачил историята? Защо евангелските събития, които в действителност преразказват макар и силно видоизменено, животът и учението на Василий – Иисус са били пренесени в арабо-семитските земи? Нима тази неплодородна пустиня, с малко зеленина по крайбрежието на Средиземно море с ширина от 500 метра до 15 километра и около реката, наречена Йордан може да се нарече Обетована земя? А Ерусалим? Невежи ли са били всички историци и теолози, та не са се сетили, че библейският град Ерусалим е бил изобразяван винаги в средата на света. Защо нашата столица София в миналото се наричала Сердика, или Средец – Среда, Център? За съжаление силите, които са изопачили историята, са се постарали да унищожат всички географски карти и атласи, да изгорят всички книги, без да знаят, че истината никога не може да бъде укрита. Спомнете си за законите на Мърфи... Историята!? Как ще можеш да я възстановиш, когато те учат в матрицата, държат те в матрицата и не ти дават да излезеш от нея! Как може да не се знае почти нищо за основателят на богомилското движение? Нима може цялата информация за неговата просветителска дейност да изчезне току–така в дълбините на историята? А Йоан Кръстител от пустинята, който яде според евангелията само акриди и див мед, не ви ли напомня за един друг Иван наречен от народа Рилски. В голямата комунистическа „Енциклопедия на България” не се споменава нищо за него, сякаш не е съществувал. Там не пише нищо и за Йоан Кръстител и знаем защо, но пише за един друг Йоан — Екзарх. За него нищо не се е знаело, до един слънчев ден, когато руският учен К. Ф. Калайдович го открива през далечната 1824 година. Нали ви казах, че по „закона на Мърфи” шило в торба не седи. Една личност я скриват от нас, като Йоан Кръстител и като Иван Рилски, но тя пак се намърдва в „Енциклопедия на България”, но вече под трето име — Йоан Екзарх. Аз не смятам, че съм луд, когато пиша това, така че и вие дори не си го и помисляйте. Ако не притежавате знание, не бързайте да слагате диагнози, а продължете да четете и мислите. Търсете и мислете! Аз зная, че съм прав и ще се постарая да уверя и вас. Никой не допуска огромната манипулация и фалшификация, която се е провеждала векове наред, за да ви държат заключени в тази матрица. Иван Рилски е Йоан Кръстител, Иоан Купала, старозаветният Илия, Йоан Екзарх и Йоан Кресцентий от католическия Рим. Историята не може да заличи току–така една толкова ярка фигура, осветила с живота си добрите хора на десетки поколения. В съвременна Палестина, Сирия, Ливан, Йордания и Турция евангелският Йоан Кръстител почти не съществува, защото той никога не е бил по тези земи. А в България все още за живи легендите за рилският светец Иван. В същата „Енциклопедия на България” планината Рила има следните исторически имена: Долунакс, Дунка, Роула, Долнакс Монд, (Лат), а най–важното и име не фигурира никъде. На всички стари карти от 19 век планината на запад от Родопите се е наричала Орбел. Днес можем да го срещнем единственно като име на паста за зъби. Истинското има на божествената планина Олимп — Орбел. Орбелус (лат.) или Орбел, означава Хор – Бел, двете имена, под който е бил познат и сподвижника на Йоан Кръстител от Евангелията — Иисус.                                                 Още много може да се напише за анхронизмите, които срещаме в българската история и които могат да се изчистят единственно чрез науката Нова Хронология. Нека тези от вас които се заинтересуват да продължат тази тема, защото моята цел е друга. А тя е да покажа величието на народа ни и неговата роля във възстановяването на духовността на земята. За да наредим пъзела на изгубената българска история и ранното християнство се налага да разгледаме най-четената книга на света – Библията.