Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04.2011 12:33 - Библията и българската история
Автор: horos Категория: История   
Прочетен: 5184 Коментари: 2 Гласове:
3



 

Новата Хронология и България
Част І 

На 3.11.2001г жена ми си купила вестник „24 часа” и след като го разгледала, ми го даде да чета. Аз по принцип не купувам вестници, по радиото слушам само музика в колата, когато пътувам, а телевизора пускам рядко. В този вестник имаше едно интересно интервю с известния руски шахматист Гари Каспаров. Интервюто беше озаглавено – „Христос е роден в 1054г”. Тогава за първи път се срещнах с хипотезата за фалшифицирането на човешката

история. Цитираше се книгата „Империя” на руските математици и статистици А. Фоменко и Г. Носовски, която си купих още на следващия ден.
На въпроса на журналист: „Не се ли усъмнихте в Фоменко?” Гари Каспаров отговаря така: 

„ — Критичен съм към всичко. Първата ми реакция бе отрицателна, но после открих, че много неща, изчислени и предсказани от Фоменко се потвърждават. Историята се пише за да и вярваме. А от това в какво вярваме, зависи настоящето и бъдещето ни. Но нашата история не издържа на критика”.

Гари Каспаров не е историк, а аз се ровя в историята вече 30 години и затова при мен реакцията не бе чак толкова отрицателна. Винаги съм отворен за новото и съм много щастлив, когато го открия. Така и тогава се зарадвах на тази статия, която по–късно ми помогна да открия истината за Христос. Изчетох доста книги за фалшифицирането на световната история. Но какво всъщност представлява историята? Самата дума „история” се превежда така: Ис + Тор + И + Я = (ровене) из торта (на човечеството) и (така) до края. Видяхте, че и тази дума е българска, макар да я намираме само в речника за чужди думи в българския език. В процеса на еволюция, човешкото общество остава след себе си еволюционен и цивилизационен тор. Той се състои от архитектурни съоръжения, археологически находки от бита, нумизматически и епиграфски паметници, народен фолклор, етнографски паметници и много други. Учените, ровещи в тази т. н. „тор”, се наричат „историци”. През вековете един е намирал едно и се чувало: „Еврика!”, друг — друго, което е отричало първото и до нас е достигнало второто. Но има и трети, представители на тъмните сили, които умишлено унищожават и фалшифицират всичко, което не им изнася и така са оставили за следващите поколения една изкривена и изопачена истина. Такава за съжаление е историята, която днес учат децата ни в училище. А и ние сме учили за „древните” цивилизации на Гърция, Рим, Юдея и Египет, без въобще да сме се съмнявали в достоверността на общоприетите знания от учебниците по история. А ето, днес се намират хора, които поставят под съмнение цялата ни история и те стават все повече и повече. Уве Топер в книгата си „Голямата Акция” пише следното: 

„Да направим изводите, разделените на големи епизоди от време Омир, Есхил, Софокъл, Пиндар и Аристотел трябва малко да бъдат сближени. Явно всички те са рожби на едно столетие. Родината им обаче със сигурност не е древна Елада, а Италия от 14–15 век. Нашите римляни и елини са били италианските хуманисти. Нека повторим, написаната върху папирус и пергамент история на гърците и римляните изцяло, а написаната върху руда, камък и т.н. в по–голямата си част е гениална фалшификация на италианския хуманизъм... Италианският хуманизъм дарил Земята с писмения свят на древността и с Библията, а в съюз с хуманистите от другите страни и с историята на ранното средновековие. Епохата на хуманизма не е било възприемчиво време на образования стремеж към събирачество, а свят на най–първична, най–продуктивна невероятно духовна дейност — половин хилядолетие е вървял по пътя, начертан от него.                                                                                                                     Тези твърдения звучат авантюристично, повече от странно. Но те могат да бъдат доказани. Някои от доказателствата са тук, ще последват други, докато хуманизма бъде опознат в най–съкровената му същност. Би било глупаво да се премине към дневния ред през наличните тези.”

Това е написано в края на 19 век и началото на 20 век, от Роберт Балдауор, професор в университета в Базел.                                                                                                                Исак Нютон също се е занимавал с темата за промяна на хронологията. Той е твърдял, че Скалигеровската хронология е силно преувеличена. Макар да не е достигнал цялата истина, то все пак неговите два труда на тази тема показват красноречиво, че умните хора през столетията са ревизирали с право приетата днес хронология.

Нострадамус в писмото си до Анри ІІ дава две различни хронологии и иска да подскаже на този, до който в действителност е адресирано писмото несъответствията в годините. Цялата тази информация ме накара да мисля, да търся и да действам. Проверих на местна почва истинността на хипотезата на Фоменко. В Стария град на Пловдив има запазени доста стари къщи, но всички са от Възрожденския период около и след 1800 г. Християнските храмове са от същото време. Долу, в ниското има няколко по–стари сгради, джамии и старинна баня. Но и те са от периода на Османското владеене на тези земи. Под площада на Джумаята е античния стадион. Интересно е, че по главната улица на юг от Джумаята, старите еврейски къщи са построени направо на останките от античния стадион. Основите им са буквално стъпили на мраморните седалки на стадиона. А тези къщи са на не повече от 100 – 150 години. Мой приятел, запален историк ми сподели, че по време на разкопките на античния театър, археолозите намерили надпис на каменен блок, на който е пишело, че театъра се посвещава на девата Света Богородица. За съжаление днес този надпис го няма. Търсих го в публикациите от онова време, в музея, но никъде го няма. Навярно археолозите са го махнали, защото противоречи на съвременната ни представа за историята ни, а после „се е загубил”. Прието е, че театърът е построен в края на първи и в началото на втори век, може би от Траян, но тогава християнството не е било възприето нито от хората в такъв голям мащаб, нито от Римската империя, за да строят театри в чест на Девата. Има българска песен за цар Траян езичника, който преследва християните. Проучванията, които направих, доказаха възможността този надпис да си е седял на мястото, защото град Пловдив е носил името на Девата.                                               Средновековните пътеписи за балканите има доста интересни неща. Запазени са днес дневниците и пътеписите на десетки западноевропейски пътешественици, дипломати и държавни служители, минали през нашите земи. Предполагам, че са силно редактирани, но въпреки това носят известна информация за живота на България по онова време. Там пише, че по хълмовете на Филипопол (днешен Пловдив) все още (преди около 300г.) седят запазени езическите светилища и храмове. Това го пишат християни, а за тях античните светилища и храмове са езически. Също споменават и за „античния театър”, камъните на който турците използвали за вар и строителство на бани и джамии. Християните ги водили в малка църква, на ръба на едно от тепетата, където стоял камъка, на който е проповядвал Св. Павел. А наследниците на павликяните са днешните католици от района на Раковски, Хисаря и Белозем. Те не са арменци, както ни учат по история, а са чисти българи, приели учението на Павел, който е проповядвал в старата църква Св. Петка (св. Параскева) над Понеделник пазара. В друг пътепис се говори за естествено изображение на Богородица с младенеца в скалите на един от хълмовете. Там местните жители ходели и се молили. Италианските художници от 16 и 17 век също са рисували Богородица седнала на скалата на ръба на Джамбаз тепе, където днес е построена църквата, или на фона на Трихълмието на град Пловдив. Може би най–интересното описание е за събирането на суфисти и дервиши от цялата Османска империя в средновековен Пловдив. Защо точно в Пловдив? В една легенда за старото име на Асеновград се казва, че Мария и Иисус бягайки за Египет се спряли да нощуват в околностите на този град?! Защо народът разказва такава легенда? Какво може да я е породило? Дали “случайно” и близкия Бачковски манастир носи името на Божията майка? Всеки историк, или християнски духовник би се засмял на тези така глупави въпроси. Нали всички знаят, а и официално е прието, че библейските събития са се случили на територията на Палестина.                                                        Фоменко и Носовски с помощта на компютри достигат до едно мултиплициране на римската и византийска история. България се намира точно на територията на тези две империи и се явяваме техни наследници. Нека да видим дали подобно мултиплициране съществува и в нашата история.                                                                                                     Ще започнем с първото ни „падане под робство” по времето на Александър Македонски през 330 г. пр. Хр. След 330 години, следва друго „падане”, този път под римско робство, по времето на Август. Пак след 330 години идват готите и унищожават т. н. „Антична цивилизация” на нашите земи. След още 330 години “прабългарите” минават река Дунав и създават първата българска държава. Пак след 330 години, падаме под византийско робство и след още 330 години под турско. Не си го измислям това. Вземете прочетете историята и ще се убедите сами, че това са фактите, според съвременната хронология. А допускате ли, поне за миг, че това е само едно, или най-много две събития от нашата история, мултиплицирани до тук шест пъти.                         Елини и македонци, римляни, българи, готи, византийци, турци — къде е истината? Излиза, че Пловдив е бил разрушен напълно само веднъж и останките му, наричани „антични” стоят под съвременния град. Между днешната година и унищожаването на античния Пловдив по възприетата хронология има повече от 1700 години а в действителност съществуват архитектурни паметници и археологически находки на не повече от 600 — 700 години.                                                                                                      Логично е да си задавате въпроса: „Турците ли са унищожили античния Пловдив или готите? А може би са прабългарите?”                                                                                                   Подобен е и случая с античният град Никополис ад Иструм, или както някои го знаят – Никопол на Росица. Официалната ни история го приема за “античен” град, разрушен през VІ век от авари и славяни. Но нека да видим какво още пише за този град и Владислав Граматик, широко образован книжовник от ХV век в “Разказ за пренасяне мощите на Иван Рилски в Рила”:

“Но когато наближиха град Никопол и щяха вече да влизат в него, срещна ги на две поприща вън от града заедно с други боляри някой си велможа Богдан жупан. Той беше много христолюбив и с голяма вяра в св. Иван Рилски. Всички влязоха заедно с него в града, отидоха в палатите му и внесоха в неговия молитвен дом ковчега на светеца. Там имаше много запалени свещи, дим от благоуханен тамян и други аромати. След това, като извършиха божествената служба на светите тайнства на Христа бога, те влязоха в църквата на името на светеца и пак се върнаха в дома, гдето бяха удостоени с голямо внимание и ги чакаше готова трапеза, изпълнена с всичко в изобилие. Тук се събра почти целият град с жените и децата, и малки и големи, радващи се и пеещи божествени песни. А дивният велможа заедно с гологлавите си слуги се разпореждаше и не пожела никак да седне на стола си дори до четвъртия час на нощта. И едва когато веселието се привърши, всеки от тях отиде у дома си.                                                          На заранта пък, когато станаха и изпяха обикновените песни и приготвиха всичко за път, зачуха пак глъчка и шум: целият град вече се беше стекъл, за да изпроводи светеца. И пак, както по-рано казахме, от ковчега на светеца се появи силно благоухание, което не престана да се разнася оттогава и деня, и нощя. След това гореспоменатият велможа, като обсипа с почит и дарове носителите на ковчега на преподобния и ги снабди обилно с необходимите за път неща, а те поставиха на съответната носилка светеца, заедно с останалите боляри ги изпроводи чак до реката Осъм.” Следва. 

    




Гласувай:
3



1. анонимен - ot juli
18.10.2011 22:55
bravo,Horos,ne sspirai,prodalgavai vse taka,badi zdrav !
цитирай
2. elizabethborislavova - Най-важното е пророчеството за 1300 години България и 35
29.07.2020 20:59
Ето това е най-важното в Библията за българската история. Подробности вижте в блога ми.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: horos
Категория: История
Прочетен: 1654748
Постинги: 275
Коментари: 691
Гласове: 1502
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031