Ще използвам една книга, за която е доказано, че е неоспорим фалшификат, но в нея все пак има ценни бисери. Това е книгата „Пътешествията на Марко Поло“. В нея е описана случката с Влъхвите:
„ГЛАВА XXXI
Тук се разказва за Персия
Персия е голяма страна,като в древността тя е била още по-голяма и силна, а после татарите я разорили и разграбили. Има тук един град Сава (Киев), откъдето тримата влъхви тръгнали на поклонение към Иисус Христос. Тук са и погребани в три големи красиви гробници. Над всеки гроб има квадратно здание, като трите са еднакви и се поддържат добре. Тримата влъхви са запазени, с коси и бради. (Не може и тримата да имат бради, поради простата причина, че Мелхиор е жена. Забележка е моя). Единият са го наричали Балтазар, другият – Гаспар, третият – Мелхиор. Марко разпитал много от жителите на града , кои са били тези влъхви. Никой нищо не знаел, само му казали, че били царе и са погребани тук много отдавна.
Но ето какво узнал все пак Марко. На три дни път от тук има крепост наречена Кала Атаперистан, което по френски означавало "крепостта на огнепоклонниците" , и това е истина, защото тамошните жители се молят на огъня. Но ето защо те почитат огъня: в старо време, трима от тукашните царе тръгнали да се поклонят на новородения пророк и занесли три дара – злато, тамян и смирна. Ако вземел златото казали те, значи е цар земен, ако вземе тамян, значи е Бог, ако ли пък вземе смирната, значи е лекар.
Дошли те до мястото където бил роден младенеца: при него влезнал най-младият от влъхвите (Мелхиор, Олга и Елена) и видял, че детето прилича на него и на години и като лице и излязъл изумен. После влязъл втория (Валтазар, Константин VІІ, Констанций І Хлор) и видял същото – детето приличало досущ на него, и по години и по външност, и той излязъл изумен от видяното. Накрая влязъл третият (Гаспар, Презвитер Григорий, някъде Макарий), който бил и най-възрастен, и той видял това което и първите двама видели – излязъл той и се замислил.
Събрали се тримата и си разказали един на друг какво видели. Учудени, решили да влязат и тримата заедно. Отишли и видели младенеца, какъвто бил в действителност. А той не бил на повече от тринайсет дена. Поклонили се и му поднесли златото, тамяна и смирната. Младенеца взел и трите дара, а им дал една затворена кутия, след което царете се върнали в страната си.“
Какво може да разберем от тази глава? Ако всеки търси Христос някъде по света, в църкви, свети места, по икони, да го припознава тук или там, то никога няма да го намери. Бог и Христос са единствено и само в нас и само там може да ги открием. Тримата Влъхви са пропътували много земи, за да разберат тази истина. Затова при влизането си при бебето Исус, всеки е видял вместо него себе си. Така всеки се е припознал като земен цар, Бог и лекар на собствения си живот.
„ГЛАВА XXXII
Тук се разказва за тримата влъхви, които ходили да се поклонят на Господ
Минали няколко дни, и им се приискало да видят какво им дал младенеца. Отворили те кутията , а вътре намерили един камък. Чудили се те, какво означава това. А младенеца им дал камъка в знак на това, че вярата която те приели да е твърда като камък.
Щом тримата видели, че младенецът приел и трите им дара, те си казали че той е Бог, цар земен и лекар. А младенецът знаел, че тримата са от една вяра, затова им дал камъка като напомняне, да бъдат твърди и постоянни в своята вяра.
Взели тримата царе този камък и го хвърлили в кладенеца, не разбрали те защо им бил даден , и щом го хвърлили вътре, от небето слязъл Велик огън право кладенеца , където бил хвърлен.
Видели това чудо царете и се удивили; съжалили те, че хвърлили този камък, защото в него имало добро и велико послание .Тогава те взели от този огън, отнесли го в своята земя, и го поставили в богат и красив храм.
Поддържат огъня непрекъснато и му се молят като на Бог; с този огън извършват те всичките си жертви и всесъжения. Ако се случи огънят тук да изгасне, те отиват при тези, които имат от същия този огън и му се молят. После вземат от тях огън и запалват своя, като го подновяват само от огъня за който ви разказвах. В противен случай, за да намерят подобен огън, ходят по десет дни да го намерят. Оттогава тукашните хора се молят на огъня. Много хора разказали на Марко Поло и за това, и за замъка и всичко беше истина. Ще кажа още, че единият от влъхвите бил от Сава, другия от Ава, а третия от замъка, където се молят на огъня.
Разказах ви подробно всичко , а после ще ви кажа и за другите градове на Персия, за нравите и обичайте им.“
Това е една по-стара легенда за Благодатния огън, който е бил даден някога на хората във вид на мълния.
Благодатният огън
„Благодатен, или още Свещен огън, е огън, който се запалва всяка година на Възкресение Христово в съсобствения на различни християнски конфесии храм „Възкресение Христово”, построен точно върху Божия гроб в Йерусалим. Православните християни твърдят, че това запалване става по свръхестествен начин.[1] Този огън в първите минути след запалването има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря.
„Единственият случай, за който се твърди,[2] че Огънят е слязъл извън пределите на храма, бил през 1579 г. Представители на арменската църква подкупили султан Мурад III и местната градска управа да получат изключителното право да получат огъня и да честват Пасха в храма. Патриарх Софроний и православните поклонници не били допуснати нито в параклиса над Божия гроб, нито въобще в храма, а били изгонени да се молят на входа. Въпреки че арменският патриарх прекарал целия ден в молитви, чудото не се случило. Вместо това Огънят лумнал извън храма, точно пред православния патриарх. Предизвиканите сред миряните вълнения разгневили турските власти и те постановили пасхалната церемония винаги да се води от православния патриарх, а арменският архиерей да го следва и никога да не взема пряко участие в получаването на огъня.“
ЗАЩО ПРАВОСЛАВИЕТО Е ИСТИНСКОТО ХРИСТОВО...
КАРАНТАЛ - второто място, където слиза б...