След като през месец септември 2000 г. издадох първата си книга, аз се почуствах свободен и веднага започнах да мисля за втора. Не знаех за какво да пиша този път, но за няколко месеца у мен назря решението да напиша нещо за богомилите. Събрах всичката възможна литература за тях и започнах да чета. Исках да намеря нещо, което не е разглеждано от предишните автори. Желаех едновремено да е оригинално, а и никой да не е писал за него. Когато започнах да разглеждам богомилското учение през погледа на неговите изследователи, у мен започна да се набива една идея. Тази идея ми се потвърди в края на 2001 г., когато открих книгите за Нова Хронология на руските учени Фоменко и Носовски. След тях намерих и книгите на единственният по това време български „новохронолог” Йордан Табов и немският Уве Топер. Те само затвърдиха у мен идеята, че Богомилството и Ранното Християнство по нашите земи са едно и също събитие, мултиплицирано от трад. историците два пъти. Първият път е в началото на І век от н. ера, а второто от Х-ХІ век. През 2005 г. Видка Николова издаде книгата си „БОГОМИЛСТВОТО - предобрази и идеи, Българското Новозаветно мислене”. С тази чудесна книга авторката достигна по свой път до същото становище. Вдъхновен от нея Йордан Табов написа една статия, която за съжаление се прие по-добре в Русия, отколкото у нас:
http://imperia.lirik.ru/index.php/content/view/3/20
Табов Йордан
Богомилството - вяра на първите християни
Богомилите са хулени, отричани, анатемосвани – отдавна.
Едва ли има религиозно учение, което да се представя в толкова деформиран вид, както е тяхното.
Във всяка книга за християнските ереси те заемат едно от основополагащите места. В тях виждат разковничето и ключът, които раждат истината за катари, валденси, хусити, лютерани, хугеноти, протестанти.
По-смелите изследователи дръзват да твърдят, че всъщност богомилите са наследили нравствената чистота на първите християни и че от тях тръгва рицарският морал за честност и всеотдайна служба на Доброто.
Отваряйки която и да е книга за тях, веднага се натъкваме на първата дума, с която “научните” описания характеризират богомилите: дуализъм.
Да си припочним, че така наречените дуалистични религии наред с вярата в “обикновения” бог включват почитане (в някаква степен), страх и уважение към “Бога на лошото”, “Злия бог”, и ритуали за омилостивяването му. От тази гледна точка във всички християнски течения, в които се признава Сатаната и отрицателната му роля по отношение на християните, има дуалистичен елемент.
Но за богомилите ни се внушава нещо повече. Те били имали два бога: “добър” и “лош”. Всичко земно – хора, растения, храна, облекло, черкви – било според тях сътворено от “лошия”. Той бил творец на целия материален свят.
Писаното за богомилите в “научните книги” за тях се гради върху обвиненията, отправяни към тях от противниците им, които са се старали да ги очернят по всякакъв начин, с полуистини и откровени лъжи. Такива обвинения има доста в запазените документи и ръкописи на католическата и православната църкви. И наистина не е лесно за един съвременен изследовател, който е прочел само такива обвинения, повторени многократно във варианти, които се различават само по незначителни подробности, да се ориентира в същината на възгледите им.
Но голямата истина за богомилите става ясна от анализа на описанията на живота и вярванията им, и особено на достигналата до нас тяхна “Тайна книга”; в нея има достатъчно информация, която опровергава клеветите на опонентите им.
След като разказват мрачни детайли от ежедневието на богомилите, днешните автори обикновено съобщават, че те били използвали само една единствена молитва – Отче наш. Това се прави по инерция, защото никой от тях не си дава труда да забележи, че този факт поставя под съмнение основната “научна” класификация: че вярата на богомилите е дуалистична.
Наистина, нека да видим какво изразява “Отче наш”.
“Отче наш, който Си на небето …” – е започвал любимата си молитва богомилът. Обръщението в нея е към един-единствен бог, християнския Бог, и обръщение към някакъв друг бог в нея изобщо няма до самия й край; няма и намек за такъв. “Да се свети името Ти, да бъде волята Ти, да бъде царството Ти както на небето, така и на земята” – молил се е богомилът. С други думи, всичко – за християнския Бог! “Хлябът наш насъщен който ни даваш всеки ден…” Излиза, че хлябът се дава на хората от християнския Бог, или по Неговата воля. И съвсем не от някакъв “Бог на злото”, какъвто приписват на богомилите. Така очевидно пада лъжата, че уж според тях целият материален свят бил творение на “Бога на злото”. “И не ни въвеждай в изкушение, а ни избави от лукавия” – завършва “Отче наш”. Даже изкушението на богомилите е ставало по Божията воля! От единствения християнски Бог, а не от приписвания им “бог на злото” е зависело и избавлението им от “лукавия”, т.е. от сатаната.
Подробно изследване на богомилските възгледи на базата на запазената до наши дни тяхна “Тайна книга” (наречена така от служителите на Инквизицията) е направено от дфн Видка Николова и е издадено в нейната книга “Поради тракийския орфизъм”.
В “Тайната книга” няма нито една идея, нито една мисъл, която да липсва в евангелията – доказва Видка Николова. Това е произведение в строго евангелски дух ие създадено в първи (или евентуално в началото на втори) век от Р. Хр., от първите поколения християни! Светогледът в него е в пълна хармония с традиционния за балканските жители по старо време орфизъм, и може да се разглежда като негово развитие и усъвършенстване.
Тези изводи са неочаквани, и естествено пораждат ред въпроси. Например:
Първо: наистина ли вярата и ритуалите на богомилите са били подобни на тези на първите християни?
Второ: наистина ли богомилството е толкова старо? Ако богомилското учение е раннохристиянско, то като че ли не би могло да бъде еретическо.
Трето: какво представляват по същество обвиненията на католиците и православните към богомилите?
Ще се спрем малко по-подробно на някои факти, които водят към необходимостта от преразглеждане на традиционните представи и научни теории за богомилите.
Но нека първо да се занимаем с един принципен проблем, съсредоточен в питанията: какво са еретиците? кои учения са еретически?
Догма и ерес
Още в стари времена, когато християнството е започвало своя възход, а ересите едва са се оформяли, един от първите църковни историци - Евсевий Кесарийски –сравнявайки апостолското предание (или догмата) с ересите, отбелязал, че между тях има огромно, неизмеримо разстояние: догмата е нещо твърдо и неизменно, а ереста,напротив, е резултат от страсти към нововъведения; догмата е “дар на небесата”, а ереста е случаен продукт на произвола на човешката мисъл, който се противопоставяна догмата.
Но кое е “небесен дар” и кое е случаен продукт на произвола на човешката мисъл? Как да различаваме едното от другото? В разсъжденията на Евсевий прави впечатление словосъчетанието “страст към нововъведения”; дава ли то основаниереформите на “църковните отци”, въвели ритуалите на православието и на католицизма, да бъдат считани за еретични?
За да заобиколят подобни въпроси, православните и католическите богослови се опитват да намерят други опорни точки. Такива са например християнската традиция и апостолската приемственост.
Католиците поставят специално ударение на традицията (“деянията наСветия Дух” през вековното съществуване на християнските църкви). Те считат, чеутвърдените обреди наред със св. Писание са от най-важните съставни части насъвременното християнство.
Така наречената «апостолска приемственост” очевидно също е много важна; тя изразява “непрекъснатостта” на веригата от последователни епископи, всеки от които, започвайки от времето на апостолите, ръкополага наследника си. Католическата Църква твърди, че води началото си от самия апостола Петър, наследил Исус Христос като глава на християните. Константинополската патриаршия поставя в основата сиапостол Андрей Първозвани. Българските християни са извеждали вярата си “от апостол Павел”.
Като цяло проблемът за “критериите за еретичност” в християнството е сложен.Но всяко негово решение би трябвало да разглежда първите християни – непосредствените ученици на апостолите Петър, Павел, Андрей и т.н. – като “канонични” (макар че тогава канон още не е имало), независимо от разликите във възгледите и службите им.
Развитието на християнството е внесло в него съществени промени преди всичко в култовата страна. Много от днешните църковни ритуали са били напълно непознати на първите християни. Нащо повече, много от тях са били заимствани по-късно от езичеството. Куриозно е, че езически ритуали, от които са се възмущавали и срещу които са възставали старите християни, днес се прилагат в църковните служби. Първите християнски служби и обичаи по-късно са станали архаизъм; но въпреки това не би било редно да се класифицират като еретични.
Оказва се, че богомилството е точно такова старинно християнство. За да илюстрираме този факт, ще припомним някои подходящи исторически сведения за старите християни от първите 1-2 века от Р. Хр. и след това ще ги сравним със стандартните обвинения към богомилите.
imperia.lirik.ru/index.php/content/view/3/20
Тайната на Свещения Български Език.Част ...
Защо Аспарух създаде България тук, а не ...
-------------------------------------------------------------------------
И аз бях стигнала до това заключение след като се запознах с най-ранните хроники за богомилите.
Защо обаче мнението за това първохристиянство се променя в последствие, мисля че тамплиерите имат голяма вина за това, защото те-тамплиерите, защитени от папата / подчинени на папата/ въвеждат първата лихва, стават първите лихвари/банки/,те въвеждат първата корупция и опропастяват християнството като религия. оттогава тръгва и големия разкол,инквизицията посява семето на раздора и обърква и религията,реформира историята и всичко се променя до неузнаваемост. Сега,когато търсим древните и антични исторически хроники се натъкваме и на ценностите и на пошлостите,преценяваме кое е добро и кое - не е добро/зло/.
Поздрави за постинга!
-------------------------------------------------
Тогава,когато древните са живяли на планетата ни преди много -стотици векове, не са имали това понятие - ерес и разкол или догма и канони. Древните ни предци не са различавали доброто от злото. А това,което ние днес определяме като ерес, такъв ебил техния живот;нещата които тези народи не са си обяснявали,ги обожествявали и са правили ритуали и обреди за да им се молят, използвали са тези ритуали само за да им послужат при земеделието и скотовъдството, молбите им били за добър добив или добър улов.
( и една доста жестока истина - първата църква била построена от един убиец /убил баща си за да заеме неговия пост/, с мотива - бог да му прости за греховете;след време всеки с голям грях строил храм или манастир,кога се заблуждавал,че бог,ще му прости за този или онзи грях;пълни глупости,казват съвременните хора;грехът - определен от тези "църковисти", си остава - грях,който се "изплаща" от следващите поколения,които живеят в същия район или същата къща); затова писателите написаха приказки за духовете,вампирите и т.н.отмъстителите.
http://www.dailymotion.com/video/xlbrc2_%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B0%D0%BB_shortfilms
