Иисус Навин
Част І

След смъртта на Моисей, Господ казва следното на Иисус Навин: 

„Моисей, Моят раб умря; затова стани, мини през този Йордан (Дунав), ти и целият този народ, в земята, която Аз давам тям, на синовете Израилеви. Всяко място, на което стъпят стъпалата на вашите нозе, ви давам, както казах на Моисея: От пустинята и от този Ливан (Влахия) до голямата река Ефрат (Прут), цялата земя Хетейска (Гетска, Готска), и до голямото море до залез слънце (Адриатеческо море) ще бъдат вашите предели.”
Ис.Нав.1(2–3.4) 

Кой в българската история отговаря на библейският Иисус Навин? Паисий Хилендарски в своята „История Славянобългарска” пише за един Иван Шишман Стария, който по име много прилича на нашия герой. Човекът Иисус (Сис ман) Навин (Иван) има и още едно име. Това е Тера (Земен) Бел (Христос), познат ни още и като Тервел. Той е царувал непосредствено след Аспарух (Моисей).

„Тук е потребно да се съберат заедно имената на българските крале и царе, колкото се намират, и кой след кого е царувал. 
Пръв крал бил Вукич. 2. Крал Драгич. Вукич и Драгич били двама родни брата. 3. Крал Борис. 4. Крал Братоя Силни. 5. Крал Свети Тривелия. 6.Крал Тербал, син на Тривелия. 7. Крал Мойсей, син на Тривелия. Имената на седемте крале се намират записани в началото. Българските князе и войводи били много, но техните имена и деяния не са запизани и тъй първите вождове и князе преминали в забрава. Имената и деянията на седемте крале накратко се намират и са описани в тая историйца подред.”

Днес нашите историци приемат писаното от Паисий за анхронизъм, погледнато от историческа гледна точка, но сравнено с Библията всичко си е така. Цялата му книга "История Славяно-българска" е един своеобразен Стар Завет и дори завършва с Пророците, които са укрити като български светци. Нека сега да видим каква е тази подредба на „митичните” български крале описани от Паисий. Двамата братя Вукич и Драгич са познатите ни старозаветни патриарси Иаков (Якуб в Корана) и Исав (Василий). Следва крал Борис. Аспар (СПР) е анаграма на Борис (БРС) като „б” е заменена с „п” заради преминаването през гръцкия превод. „Рух” е „Rex”, или цар, крал. Така се е получило днешното Аспаррух, което е било като Паисиевото „крал Борис”. Мауро Орбини пръв споменава за този „митичен” крал Борис в книгата си „Царство на славяните”: 

„По онова време българите живеели покрай Дунав и били управлявяни от своя цар Бурис, когото някои латински писатели наричат Бусар.” 

Според мене следващите трима крале са всъщност различни имена на един и същи човек, информацията за който Паисий преписва от Мауро Орбини. Отново като анахронизъм за днешните историци звучи твърдението им, че точно Тервел е наложил за пръв път законите над българският народ. Ако погледнем книгата Второзаконие в Библията, виждаме как Моисей написва законите за народа на Израил. Но погледнато логически, този закон е наложен едва при наследника му Иисус Навин, който е българският цар Тервел. Така погледнато анахронизмът изчезва и разбираме, че Орбини и Паисий са прави. И други подобни анахронизми се обясняват, след като разглеждаме Библията като истинската Българска история. В своя "Летопис и родословие" възрожденецът Йовчо Тревненски на основата на стари ръкописи твърди следното: 

"Българите бяха прогонени от Траян Римски и пак се възвърнаха в година 5997 (489) като имаха за предводител Борис, своя княз 5998г. (490г.)" /9. стр. 26/. 

"В краткото житие на Св. Климент Охридски (Охридска легенда, Legenda Ochridica) авторът - охридският архиепископ Димитрий Хоматиан казва следното: "OutoV o megaV pathr hmwn kai thV BoulgariaV jwsthr to men genoV eilken ek ton Eurwpaiwn Muson, ouV kai boulgarouV o polus oiden anqropoV, palai men ek ton kata Prousan Olumpou proV ton boreion wkeanon kai thn nekran qalassan upo thV Alexandrou ceiroV kai exousiaV ektopisqenton, meta de sucnon cronon paradromhn dunamei bareia ton Istron peraiwqenton, kai ta geitoneuonta panta klirwsamenon, Pannonian kai Dalmatian, Qrakhn kai Illurikon, kai polla thV MakedoniaV kai QettaliaV" - "Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия." /22./ Наред с извънредно важната информация за потеклото на българите и в частност на Св. Климент, прави впечатление бележката на Хоматиан, че етнонимът "българи" е термин от простонародния език, докато "по канона" този народ се е наричал "мизи". Това означава, че трябва да преоценим терминът "мизи", ползван от античните и средновековни автори. Става ясно и защо някой автори /например Теофан и Йоан Антиохийски/ , когато говорят за българите в V век, използват израза "тъй наречените българи" - ами защото етнонимът "българи" явно и в V век е ползван най-вече от народа, а гръцките и латински хронографи и летописци са ползвали друго "официозно" нарицателно /например мизи/, което не означава, че българите са се появили на света в V век, а просто говори, че те са наричани с други имена в каноничната литература." 

Образът на Иисус Навин е изграден от няколко слоя и един от тях е на българският цар Самуил. Понеже нямаме почти никакви исторически данни за митологичният Иван Шишман Стария и Тервел, то тогава ще разгледаме живота на Самуил. От историята знаем, че той има още трима братя – Аарон, Моисей и Давид. Това не са единственните прилики с библейският Иисус Навин, който е или брат на Аарон и Моисей, или техен племенник. Има и още една възможност. Според Корана Моисей (Муса) и Аарон (Харун) са имали сестра на име Мария (Мириам). Пак според Корана това е майката на пророк Иса. Пророк Иса е нашият Иисус Христос. Така откриваме още един слоесен образ, този път на друг мългарски цар - Иван Асен (Асан) І. Ще видите, че той е прототип на евангелският Исус Христос. И тримата български царе Тервел, Самуил и Иван Асен І имат нещо много общо и това е, че освобождават България от ромейско робство.Както ще видите по-нататък много от битките натримата са почти идентични, както и местата на тяхното провеждане.  

Нека сега да видим какво пише и в „Българска военна история през Средновековието” за войните на цар Самуил: 

“Изказано е предположение, че Самуиловите войски освободили и отвъддунавските територии на България. За това може да се съди от известието на т. нар. Готски Топарх – доста неясен и твърде оспорван в научната литература извор. Някои автори смятат ,че съдържащият се в този извор пасаж “този, който царуваше на север от Дунава” се отнася до Самуил. Изказани са обаче и други становища, които противоречат на подобно тълкуване. Трудно е да се предположи, че при тежката борба, която българският владетел водел по различни фронтове, било възможно той да пренесе военните действия и на север от Дунава.”

Изглежда, че не само е възможно, но точно на север от Дунава са започнали битките на Самуил (Иисус Навин) срещу ромейските гарнизони.

“...И всичко, що направи на двамата аморейски (ромейски) царе, които бяха отвъд Иордан (Дунав), на есевонския цар Сихона и на васанския цар Ога, който живееше в Астарот (Търговище) и Едрея (Арджеш).” 

Тези двама ромейски управители, в два от най-големите влашки градове на север от Дунава са били едни от първите жертви. След Арджеш и Търговище, Слатина е бил последният град, който е бил превзет оттатък Дунава.

„Иисус син Навинов, прати тайно от Ситим (Слатина) двама съгледвачи и каза, обгледайте земята и град Йерихон (Оряхово)” 
(2–1)

1 И посла иисус сын навин из саттина два юношы соглядати втай, глаголя: взыдите и видите землю и иерихон. 
Слав. Б-я

Град Слатина в Румъния е бил града, от който Иисус Навин изпраща двамамата съгледвачи да огледат град Оряхово (Иерихон), който се намира от другата страна на река Йордан (Дунав). След тяхната завръщане народът на Израил тръгва да преминава реката:

„И тъй, когато народът потегли от шатрите си, за да премине Йордан (Дунав), а свещениците пренесоха ковчега (господен) пред народа, то щом тия където носиха ковчега (на завета господен) влязоха в Йордан (Дунав) и нозете на свещениците, които носиха ковчега, се потопиха в водата на Йордан (Йордан пък излиза от всичките си брегове през цялото време на пшеничената жътва), водата, що течеше отгоре, се спря и стана като стена на твърде голямо разстояние до град Адам (Бдин, Видин), който е до Цартан (Рациария, Арчар, Арзелград): А която течеше в морето, що е на равнината, в Солено (Черно) море, отиде и изчезна”. 
3–(14–16)

Тук е много интересно, защото ако знаете колко е широка днешната река Иордан на изток от сочения днес за Иерихон град, ще разберете, че не е била необходима божията намеса за преминаването й. Навярно и вие както и аз не вярвате на приказката за промененият климат, и как от Обетована земя Палестина се превръща в камениста пустиня. 

Това е гравюра на река Йордан от 1870 г. Вижте как няколко каруци биха били направили един добър мост, по който са можели да минат войните на Иисус Навин. 
Във "Втора книга Царства" се разказва как цар Давид преминава река Йордан – на кораб:

[19:17]  и заедно с него имаше хиляда души вениаминци, и Сива, слуга на Сауловия дом, с петнайсетте си синове и с двайсетте си слуги; те преминаха Иордан пред лицето на царя (и приготвиха да мине царят през Иордан).
[19:18]  Когато прекараха кораба, за да преведат челядта на царя и да му послужат, тогава Семей, син на Гера, падна (ничком) пред царя, щом той премина Иордан,”

Кораб е необходим само при голяма и плавателна река като Дунам, а не като сочената за река Йордан днес на територията на Израел.
Аз ходих на река Дунав за да видя къде точно е станало нейното преминаване. Това се е случило на изток от град Оряхово срещу днешното село Остров. Там река Дунав е най-тясна и остров Попадия е подпомогнало преминаването на 40 000 армия. 

[4:9] И (други) дванайсет камъка постави Иисус сред Иордан на мястото, дето стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета (Господен). Те са там и доднес. 

Не можах да отида до острова да видя какви са тези камъни, поставени на него, но името „Попадия” навярно е останало от онова време. А може би това са основите на близкия римски мост през река Дунав, които стоят и до днес.
Отностно спирането на реката, това е същото явление, както при Керченския пролив.  

[4:23] защото Господ, Бог наш, изсуши водите на Иордан за вас, докле го преминахте, също тъй, както Господ, Бог ваш, направи с Червено море, което изсуши пред нас, докле го преминахме, 
[4:24] за да познаят всички народи по земята, че ръката Господня е силна, и да се боите от Господа, вашия Бог, през всички дни
.
Просто реката е замръзнала нагоре срещу течението до Видин (Адам) и Арчар (Цартан). В старите библии на мястото на Цартан стои Кириатиарим, което е „град Рим”, или „римския град”. Това се е случило в началото на месец март, а при по-студени зими замръзването на реката не е необичайно явление за това време: 

[4:19] И народът излезе от Иордан в десетия ден на първия месец (Нисан) и се разположи на стан в Галгал (Галово), на изток от Иерихон (Оряхово).
[4:20] И дванайсетте камъка, които бяха взели от Иордан (Дунав), Иисус постави в Галгал (Галово) 
[4:21] и каза на синовете Израилеви (на Илирик): кога в по-сетнешно време вашите синове попитат бащите си: "какво значат тия камъни?" -
[4:22] кажете на вашите синове: "Израил (Илирик) премина тоя Иордан (Динав) по сухо";
[4:23] защото Господ, Бог наш, изсуши водите на Иордан (Дунав) за вас, докле го преминахте, също тъй, както Господ, Бог ваш, направи с Червено (Черно) море, което изсуши пред нас, докле го преминахме,
[4:24] за да познаят всички народи по земята, че ръката Господня е силна, и да се боите от Господа, вашия Бог, през всички дни.

След като преминали река Дунав при село Остров, войските на Иисус Навин се настанили на мястото на днешното село Галово (Галгал), на изток от Оряхово и на няколко километра на юг от село Остров. За историята на селото се знае, че е основано от татари, които преминали Дунава няколко стотин години по-рано. То се намира в една тясна долина и е било естествено защитено. От Галово те тръгват към Оряхово. Тук следва поредната приказка, как с духане на някакви юбилейни тръби падат стените на града. В илюстрациите на библии от 16 век войските на Иисус Навин и Моисей са рисувани как теглят оръдия. Оръдия, ще рекат мнозина неверници? Да, оръдия, защото събитията са от втората половина на 14 век, ако не и по-късни, когато наистина е имало оръдия. Ако крепостните стени на Оряхово са бомбандирани с оръдия шест дни, то напълно нормално е на седмия ден те да потдадат някъде и крепостта да падне 

6:1 Тогава Господ рече на Иисуса: ето, Аз предавам в ръцете ти Иерихон и царя му и силните люде (в него): 
6:2 обкръжете града вие всички, способни за война, и обикаляйте града веднъж (на ден); тъй правете шест дена;
6:3 и нека седем свещеника носят пред ковчега седем юбилейни тръби; а на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците да тръбят с тръбите;
6:4 щом затръби юбилейният рог, щом чуете тръбен звук, целият народ да се провикне с висок глас, и градската стена ще рухне до основи, и целият народ ще навлезе (в града, като се спусне) всеки от своето място.
6:5 И свика Иисус, син Навинов, свещениците (Израилеви) и им рече: носете ковчега на завета, а седем свещеника да носят седем юбилейни тръби пред ковчега Господен. 
6:6 И рече (им да кажат) на народа: идете и обиколете града; а въоръжените нека вървят пред ковчега Господен.
6:7 Щом Иисус каза на народа, седемте свещеника, които носеха седемте юбилейни тръби пред Господа, тръгнаха и затръбиха (гръмогласно) с тръбите, и ковчегът на завета Господен вървеше след тях;
6:8 въоръжените пък вървяха пред свещениците, които тръбяха с тръбите; а които вървяха изотзад, следваха подир ковчега (на завета Господен), като тръбяха с тръбите през време на шествието. 
6:9 На народа пък Иисус даде заповед и каза: не викайте и да се не чуе вашият глас, и да не излиза дума из устата ви до оня ден, докле ви не кажа: "викнете!" и тогава ще викнете.
6:10 Тъй ковчегът (на завета) Господен тръгна около града и обиколи веднъж; и дойдоха в стана и пренощуваха в него.
6:11 (На другия ден) Иисус стана сутринта рано, и свещениците понесоха ковчега (на завета) Господен;
6:12 и седемте свещеници, които носеха седемте юбилейни тръби, пред ковчега Господен, вървяха и тръбяха с тръбите; въоръжените пък вървяха пред тях; а които вървяха изотзад, следваха подир ковчега (на завета) Господен и, вървейки, тръбяха с тръбите.
6:13 Тъй и на другия ден обиколиха града веднъж и се върнаха в стана. Тъй правиха шест дена.
6:14 На седмия ден станаха рано, щом се сипна зора, и обиколиха по същия начин града седем пъти; само в тоя ден обиколиха града седем пъти.
6:15 Когато седмия път свещениците тръбяха с тръбите, Иисус каза на народа: викнете, понеже Господ ви предаде града!
6:16 Градът ще бъде под заклятие, и всичко, що е в него, е за Господа (на силите); само блудницата Раав нека остане между живите, тя и всеки, който е в къщата й; защото тя укри пратените, които пращахме; 
6:17 но вие се пазете от заклетото, за да не подпаднете и сами под заклятие, ако вземете нещо от заклетото, и за да не навлечете върху стана на синовете Израилеви заклятие и да му не причините бедствие; 
6:18 и всичкото сребро и злато, медни и железни съдове да бъдат светиня на Господа и да влязат в съкровищницата Господня.
6:19 Народът извика, след като затръбиха с тръбите. Щом народът чу тръбния глас, всички (наедно) извикаха с висок (и силен) глас, и стените (градски) рухнаха до основи, и целият народ влезна в града, всеки от своето място, и превзеха града.

5:1 Кога всички аморейски царе, които живееха отсам Иордан към морето, и всички ханаански царе, които са при морето, чуха, че Господ (Бог) изсуши водите на Иордан пред синовете Израилеви, докле те преминаваха, тогава им се сви сърцето, (те се ужасиха,) и не остана вече в тях дух против синовете Израилеви. 

Аморейските царе са ромейските или римските царе, които живеят отсам Йордан (Дунав). Между тях и Черно море на изток са ханаанските земи. Ханаанци е видоизмененото "генуезци", а това са едни от владетелите на черноморските ни градове, наред с венецианците по това време.  

Следва.