Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01 21:46 - Богоявление, Кръщение, или посвещение?
Автор: horos Категория: История   
Прочетен: 626 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Оттук и названието на празника Богоявление. У нас този празник се празнува на 6 януари по Грегорианския календар.

Според повествованието на Евангелието Исус Христос, който е бил при река Йордан в Бетвара (Йоан 1:28), дошъл при Исус Христос (на 30-годишна възраст - Лука 3:23) с цел да бъде кръстен.

Йоан, който проповядва много за предстоящото идване на Месията, вижда Исус и изненадан казва: „ аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене? На това Исус отговаря:  „остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда“  и приема кръщението от Йоан. По време на кръщението „небесата се отварят и Светият Дух слиза върху Него в телесна форма, като гълъб, и от небето се чува глас: „Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение!“.  Лука 3:23

Какъв в действителност е този празник и защо се нарича Кръщение и Богоявление? Кръщение идва от думата „кръст“, но всички знаем, че кръста се появява едва в края на историята с Исус. Тогава в акта на Кръщение има нещо друго, което е укрито добре от всички нас. За да намерим отговор на тези въпроси ще разгледаме отново картините на старите художници. Ще започнем с познатите ни автори като Джовани Белини:

Джовани Белини „Кръщението на Христос“ 1501 г.


image


На нея виждаме кръщаването на Исус Христос от Йоан Кръстител. В небето над тях е нарисуван Бог и Светия Дух, който слиза като гълъб над Исус. Дотук всичко е според Евангелските истории. Но освен тези персонажи отдясно на Исус виждаме три женски фигури. Те не се споменават в Евангелията, но не са и измислица на художника. Трите женски фигури присъстват и на други стари картини и православни икони. Какви са всъшност тези три млади жени? Някои художници ги рисуват като ангели, присъстващи на кръщението на Исус.

Пиеро дела Франческа „Кръщението на Христос“ ХV век

image
 

На иконите същите фигури са рисувани като ангели с женски лица. Кои са те и какво правят при кръщението на Исус?

Търсейки отговор на тези въпроси, случайно попаднах на една картина - „Пролет“ на Ботичели. 


image

На картината е изобразена ливада в портокалова градина. Всичко е осеяно с цветя. Ботаниците са преброили над 500 цветя, принадлежащи към повече от 170 вида. Въпреки името "Пролет", сред тях има много, които цъфтят през лятото, а дори и през зимата.

Защо тогава картината е наречена „Пролет“?

Истината не се е появила открито в нашия свят, тя е дошла в символи и образи. Така и днес ние трябва да я търсим и преоткриваме в картините и символите в тях. Художници са я укрили в картините си, писателите в своите книги, композиторите – в музиката, архитектите – в строежи на църкви, катедрали, пирамиди...

Вижте какво е общоприетото тълкуване на картината.

Ако погледнем героите нарисувани на нея, отдясно наляво се открива ритъм 3-1-3-1. Трите символа от първата група се отъждествяват с богът на западния вятър Зефир, който преследва Хлорида (нимфа, която се асоциира с пролетта, цветята и пробуждането на природата), изобразена в момента на превръщането й във Флора (богинята на цветята).

Като централна фигура е изобразена Венера (богинята на градините и любовта). Пропуските от небе над нея образуват арка, която прилича на многобройните образи на Мадоната, включително и на Ботичели. Жестът на дясната ръка на Венера е насочен към лявата страна на картината. Тя сякаш казва на зрителя – „Истината е там!“ Над Венера има един Амур (или Купидон) с превръзка на очите, насочващ стрела в средната Харита.

Вляво от Венера е група от три харити (грации), които танцуват ръка за ръка. Според Хезиод, това са: Аглая ("сияйна"), Евфросина ("Благоразумна") и Талия ("Цветуща"). Средната Харита (вероятно Ефросина) гледа на Меркурий (Хермес).

Последен е Меркурий (Хермес) със своите атрибути: каска, крилати сандали и кадуцей. С кадуцея във вдигнатата си дясна ръка Меркурий сочи нагоре към небето.

Всички герои почти не се докосват до земята, те сякаш висят над нея.

Това е общоприетото тълкуване на картината. Ботичели е използвал алегориата, с цел да отвлече вниманието на непосветения зрители, като по този начин конкретното послание на картината достигне до тези, „които имат очи да видят“.

Ето моето тълкуване на картината.

Това е един вид „Кръщение“ и „Богоявление“ за този, който стои пред нея. Отдясно на картината, трите фигури са на трите Гуни (атрибути, качества, които служат на Духа за неговите божествени цели) – Невежеството, Страстите и Егото, изобразени чрез познатите на всички митологични образи на Зефир, Хлорида и Флора. Всеки човек се ражда на земята с тези качества. Но за някои от хората идва един момент на осъзнаване и тези три качества се трансформират в три нови – Вяра, Надежда и Любов. Това се е случило с Исус, който при кръщението на река Йордан се превръща в Христос. Трите грации – Вярата, Надеждата и Любовта са тези нови качества, изградени от трансформацията на Невежеството, Страстите и Егото. Те се появяват в човека с помощта на Св. Дух. В центъра на картината на Ботичели е Изида (а не Венера), дъщерята на Бог, сестра и съпруга на Озирис, (Светия Дух в християнската Троица). С дясната си ръка тя показва пътя на готовите, виждащите пътят, по който ще се превърнат в Хор (Христос).  Хермес (Гносисът или Знанието) е посредникът между нас и Бога. На картината той сочи пътя на човека нагоре със своя кадуцей, където ще се превърне в Озирис.

Християнските отци са измислили историята със св. София и нейните три дъщери, станали мъченици за Християнската вяра.  Света София (Премъдростта Божия) не е жена, а епитет, с който са наричали Исус Христос след Кръщението.

„А ние проповядваме Христа разпнатия...

Божия сила и Божия премъдрост“ (1 Кор. 1, 23-24)

Столицата на България се нарича на София, Божията Премъдрост.

Сега вече можем да отговорим на въпроса за трите момичета, рисувани в ранните картини „Кръщение Христово“. Те очакват тридесет годишния Христос на брега на реката, за да го облекат с новите дрехи на посветен. Това са трите „дъщери“ на Христос (София – Премъдрост Божия), които той си е „родил“ с помощта на Св. Дух на Йордан. С Вяра, Надежда и Любов в сърцето си той тръгва към последното изпитание на Сатаната.

„Стопанството на света е от четири вида, те се съхраняват в хранилище: от вода, земя, въздух и светлина. И Божието стопанство е подобно като тази на четири: от вяра, надежда, любов и знание (гносис). Нашата земя е вярата, в която сме пуснали корен, водата е надеждата, с която [ние] се храним, въздухът е любов, благодарение (на която) растем, и светлината – (това) е знанието, (благодарение) на която узряваме.“

От „Евангелие на Филип“


 




Гласувай:
3
0



1. rosmistral - Благодаря,
02.02 22:49
Не случайно днес "влязох" в блог-а. Благодаря, че отново внесе светлина в душата ми.
Ботичели и неговата "Primavera".....колко пъти съм се опитвала да я разгадая... Такава трактовка може само ти да дадеш....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: horos
Категория: История
Прочетен: 1312223
Постинги: 269
Коментари: 771
Гласове: 1427
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031