[5:2] още вчера и завчера, докле Галиен царуваше над нас, ти извеждаше и въвеждаше Илирика; и Господ ти каза: ти ще пасеш Моя народ Илирик, и ти ще бъдеш вожд на Илирик.
[5:3] Тогава всички Илирикови старейшини дойдоха при царя в Одрин, и цар Калоян сключи с тях завет пред Господа в Одрин; и помазаха Калоян за цар над (цял) Илирик.
[5:4] Калоян беше на трийсет години, когато се възцари; той царува четирийсет години.
[5:5] В Одрин царува над Тракия седем години и шест месеца, и в София царува трийсет и три години над цял Илирик и над Тракия.
[5:6] Царят тръгна за София заедно с людете си против софиянци, жители на оная страна; но те думаха на Калояна: ти няма да влезеш тук; слепи и хроми ще те пропъдят, - това значеше: Калоян няма да влезе тук.
[5:7] Но Калоян превзе крепостта Сион (крепостта Сердика): това е Калояновия град.
[5:8] И оня ден Калоян каза: всеки, убивайки софиянци, нека поразява с копие и хроми и слепи, които мразят душата Калоянова. Затова се и казва: сляп и хром няма да влезе в дома (Господен).
[5:9] И Калоян се засели в крепостта, и я нарече Калоянов град, и застрои наоколо от Мило и навътре.
[5:10] И Калоян напредваше и се въздигаше, и Господ Бог Саваот беше с него.
[5:11] Трирският цар Нумериан проводи при Калояна пратеници и кедрови дървета, дърводелци и каменоделци, и те съградиха на Калояна дом. (под хотел Шератон, по-късно Константинов дворец)
[5:12] Калоян разбра, че Господ го е утвърдил за цар над Илирик и е въздигнал царството му заради Своя народ Илирика.
[5:13] Калоян си взе още наложници и жени от София, след като дойде от Одрин.
[5:14] И родиха се на Калояна още синове и дъщери. Ето имената на ония, които му се родиха в Сердика: Самус, Совав, Натан и Соломон (Аврелиан, цар Борил),
[5:15] Евеар, Елисуа, Нафек и Иафия,
[5:16] Елисама, Елидае и Елифалет (Самае, Иосиват, Натан, Галамаан, Иеваар, Теисус, Елифалат, Нагев, Нафек, Ионатан, Леасамис, Ваалимат и Елифаат).
[5:17] Когато истамбулци чуха, че Калоян е помазан за цар над Илирик, всички истамбулци се подигнаха да търсят Калояна. Калоян чу и отиде в крепостта.
[5:18] А истамбулци дойдоха и се разположиха в долината на р. Регина (Еркене) в Евр. Турция.
[5:19] И Калоян попита Господа, думайки: да ида ли против истамбулци? Ще ги предадеш ли в ръцете ми? И Господ отговори на Калояна: иди, защото Аз ще предам истамбулцив ръцете ти.
[5:20] Тогава Давид отиде във Бел-Русион и там ги порази, и каза Давид: Господ отнесе пред мене враговете ми, както вода отниса. Поради това и онова място се нарече Вел-Ресион.
[5:21] Там (истамбулци) оставиха истуканите си, а Калоян с людете си ги взе (и заповяда да ги изгорят на огън).
[5:22] Истамбулци пак дойдоха и се разположиха в Регинската долина.
[5:23] И Калоян попита Господа: (да ида ли против истамбулци, и ще ги предадеш ли в ръцете ми?) Той му отговори: недей излиза насреща им, а ги заобиколи изотзад и ги нападни откъм черничевата дъбрава;
[5:24] и когато чуеш шум, като че някой минава по върховете на черниците, потегли, защото тогава Господ е тръгнал пред тебе, за да порази истамбулската войска.
[5:25] И Калоян стори, както му заповяда Господ, и порази Истамбулци от Гавая дори до Родостро.
Цар Калоян отбива Марица заради битка
Всички кръстоносци са изклани край градчето Ригион
Проф. дин Николай Овчаров
Грандиозната победа на цар Калоян над рицарите от Четвъртия кръстоносен поход при Адрианопол (Одрин) на 14 април 1205 г. е последвана от други успешни сражения. Латинската империя е напълно обезсилена и обезкръвена. През есента тя прегрупира останалите след тежките поражения сили. Основната част от войските наброява 140 рицари и няколко хиляди пехотинци. Тя е базирана в крепостта Русион (дн. Рускьой до Кешан в Източна Тракия). Начело на тази армия са двама от най-видните барони на Латинската империя - конетабълът Тиери дьо Термонд и сенешалът Тиери дьо Лоос. Именно срещу нея цар Калоян осъществява една от най-блестящите си операции.
Към средата на януари 1206 г. голяма негова армия прониква далеч на юг. Част от нея обсажда Адрианопол (Одрин), а други сили се насочват към Русион. На първия етап трябва да бъдат изкарани рицарите от укреплението. За целта малък отряд от кумански конници заема една незначителна крепост в близост до Русион. Цар Калоян залага на рицарската невъздържаност, надменност и
слаба тактическа дисциплина
Примамката сработва и вечерта на 30 януари рицарските колони излизат през портите на крепостта. Сенешалът Тиери дьо Лоос е извикан в Константинопол и сега всичко е в ръцете на безразсъдно смелия и "особено решителен" конетабъл Тиери дьо Термонд. Византийският историк Никита Хониат пише, че воините му са най-храбри от всички латински войски - високи на ръст и отлични в бойното изкуство.
От Русион потеглят около 120 рицари и множество конни сержанти, които яздят цяла нощ. Сутринта на 31 януари те достигат до въпросното укрепление, където не намират никого и тръгват обратно. В същото време 7000 воини на цар Калоян незабелязано обхождат латинската армия и застават на около 7 км пред стените на Русион. Защитниците са много малко и не могат да направят нищо, освен да наблюдават безпомощно през крепостните зъбери. Оттам те виждат задаващите се части на кръстоносците, подредени в редица от четири отряда. Отпред е авангардът на Шарл дьо Френ. Следва
отрядът на самия конетабъл Тиери дьо Термонд
а после е този на Андре Дюрбоаз и Жан дьо Шоази - двамата храбри рицари, изкачили първи стените на Константинопол при обсадата от април 1204 г. Колоната се завършва от ариегарда на Вилен дьо Лоос, брат на сенешала и син на граф Жерар дьо Лоос. Във Франция той се славел като много опитен боец на пищните рицарски турнири.
Тук обаче обстановката е твърде различна от турнирите. Сблъсъкът започва с удара на още по-многобройна българска част, появила се изневиделица отзад. Макар да оказва упорита съпротива по думите на хрониста Жофроа дьо Вилардуен, отрядът на Вилен дьо Лоос е буквално смазан. Оцелелите се смесват с останалите, но скоро са разгромени и следващите два отряда. Битката се води в ход и сражаващите се човешки маси бавно се придвижват към Русион. На около 2 км от града рицарите напълно губят бойния си порядък. Притиснати от двете страни, те се опитват единствено да спасят живота си. Тяхната смелост в безизходната ситуация не може да се отрече. След като
извършват много подвизи
в епичната битка, загиват почти всички кръстоносци.
Едва десетина от сто и двадесетте рицари успяват да се промъкнат в Русион. Убити и пленени са хиляди сержанти и спомагателни войници. В сражението падат и водачите на похода - Тиери дьо Термонд, Вилен дьо Лоос, Андре Дюрбоаз, Жан дьо Шоази, Шарл дьо Френ, Ги дьо Конфлан, Ори дьо Лил, Жан дьо Помпон. Оцелелите се измъкват от града през нощта срещу 1 февруари и се скриват в близката крепост Родосто. Преди да ги обсади, цар Калоян атакува в движение съседния град Неапол. Той се отбранява от значителен латински гарнизон начело с Бег дьо Франзюр, рицар от Бовези и васал на убития при Адрианопол граф Луи дьо Блоа и дьо Шартрен. Крепостта е превзета и разрушена, а в станалата битка загиват множество рицари и сержанти.
Хронистите подчертават, че Родосто е богат и добре укрепен град на брега на Мраморно море. В него са съсредоточени значителни войски. Освен избягалите от Русион рицари там има
голям гарнизон от венецианци
а отнякъде пристига рота от 2000 конни сержанти. Според Жофроа дьо Вилардуен самото появяване на цар Калоян пред града предизвиква пълна паника. "Плъзна такъв ужас, че те разгромиха сами себе си." Венецианците се хвърлят към корабите си така трескаво, че почти се издавят в морските води. Византиецът Никита Хониат обаче твърди, че все пак става кратко сражение. Кръстоносците са победени, а Калоян разорява Родосто.
Преследването и унищожаването на латинците продължава по всички градове на Тракия. Последователно са превзети Перинт, Даонион, Аркадиопол, Месина, Чорлу. Повечето от тях са изоставени от гарнизоните на кръстоносците. Изключение прави Хераклея, където е базиран един венециански отряд. Крепостта пристанище на Мраморно море е щурмувана и унищожена, а италианците - избити.
Но задачата да се ликвидира напълно латинската групировка в Тракия още не е изпълнена. Никита Хониат уточнява, че разбитите при Русион, Родосто и другите градове части се насочват към Атира,
само на 55 км от столицата Константинопол
Трудно е да се установи точният брой на пристигналите пред крепостта войски, но там има не по-малко от 50 рицари, много конни сержанти, стрелци с лъкове, арбалетчици, остатъци от венецианските гарнизони. Първоначално гражданите не желаят да пуснат вътре кръстоносците и искат да се откупят от българите. После надделява мнението те да бъдат приети. Но вместо да бранят Атира, латинците са изкушени от близостта на Константинопол и тайно я напускат. Някъде при градчето Ригион рицарите са застигнати от българската конница и поголовно изклани. "Там имаше такова голямо избиване на хора, каквото не бе имало", пише Жофроа дьо Вилардуен. Заради измяната жителите на Атира са напълно избити.
Цар Калоян става пълновластен господар на повечето тракийски градове. Неговите кумани препускат пред Константинопол и триумфално забиват стрелите си в свещените порти на Св. Роман. После той обсажда Адрианопол и Димотика. Силната крепост на Димотика е атакувана по всички правила на военното изкуство. Царят инсталира 16 каменометни машини и други обсадни съоръжения. Опитва се да отклони водите на река Марица, за да има пряк достъп до стените. Планомерно се разрушават слабите места и ъгловите кули на укреплението. След като са направени пробойните, цар Калоян изпраща към тях "спешените и изцяло облечени в желязо българи". И само появилата се от северозапад унгарска опасност принуждава владетеля да свали обсадата и да се оттегли в България. Латинците получават жадуваната глътка въздух.
Русион е втора катастрофа за Латинската империя
При мащабната военна операция на цар Калоян са убити и пленени над 200 рицари, хиляди обикновени латински воини, множество бойци от венецианските гарнизони. След този разгром братът на екзекутирания в Търновград първи латински император Балдуин - Хенрих, праща отчаяно писмо във Франция за нови 600 рицари и 10000 сержанти. Жофроа дьо Вилардуен сравнява поражението при Русион с адрианополския разгром: "В този ден се случи една от най-големите скърби и една от най-големите загуби, и едно от най-големите нещастия, които някога са постигали християните (т.е. кръстоносците - бел.авт.)."
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-09-29&article=205345
Библията и българската история
Войните на Моисей - Аспарух в Дакия
