Една от най-малките книги в Библията е Рут:

 В онова време, когато управляваха съдиите, настана глад в страната. И един човек от Витлеем Иудейски (Пловдив) отиде да живее в Моавските поля (Молдавия, Румъния) заедно с жена си и двамата си сина.
Името на тоя човек беше Елимелех, името на жена му - Ноемин, а двамата му синове се наричаха Махлон и Хилеон: те бяха ефратци (тракийци) от Витлеем Иудейски (Пловдив). И дойдоха в Моавските (молдовските) поля и останаха там. 
Елимелех, мъжът на Ноемин, умря, и тя остана с двамата си сина. 
Те си взеха за жени моавки (молдовки), - на едната името беше Орфа, а на другата - Рут; и живяха там около десет години. 
Но сетне и двамата (й сина), Махлон и Хилеон, умряха, и остана тая жена след двамата си сина и след мъжа си. Тогава тя се дигна със снахите си и се върна от Моавските (молдовските) поля, понеже бе чула в Моавските (молдовските) поля, че Бог посетил Своя народ и му дал хляб. И тя тръгна от онова място, дето живееше, и двете й снахи с нея. Когато вървяха по пътя, връщайки се в Иудейската земя (Румелия), Ноемин каза на двете си снахи: идете, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви стори милост, според както сте постъпвали с покойните и с мене! Да ви даде Господ да намерите прибежище всяка в къщата на своя мъж! И ги целуна. Но те викнаха, та заплакаха и казаха: не, ние ще се върнем с тебе при твоя народ. А Ноемин рече: върнете се, дъщери мои; защо ще дойдете с мене? Нима имам още в утробата си синове, които да ви станат мъже? върнете се, дъщери мои, идете си, защото аз съм вече стара и не мога да се омъжа; та и да кажех: "имам още надежда", и дори тая нощ да бих се омъжила и сетне да бих родила синове,  ще можете ли чака, докле пораснат? Можете ли се удържа да се не омъжите? Не, дъщери мои, много ми е жално за вас, защото ръката Господня ме порази. Те викнаха и пак заплакаха. И Орфа се прости със свекърва си (и се върна при народа си), а Рут остана с нея. Ноемин рече (на Рут): ето, етърва ти се върна при народа си и при боговете си; върни се и ти след етърва си. Но Рут отговори: не ме принуждавай да те оставя и да се отделя от тебе; но където идеш ти, там ще дойда и аз, и дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог - мой Бог; и дето умреш ти, там и аз ще умра и ще бъда погребана; нека Господ ми стори това и това, и нещо повече да стори; само една смърт ще ме раздели от тебе. Ноемин, като видя, че тя твърдо е решена да отиде с нея, престана да я придумва. 
И вървяха те двете, докле стигнаха до Витлеем (Пловдив). Когато дойдоха във Витлеем (Пловдив), цял град се раздвижи поради тях, и казваха: тая ли е Ноемин? Тя им рече: не ме наричайте Ноемин *, наричайте ме Мара *, защото Вседържителят ми прати голяма горчивина; аз излязох оттука заможна, а Господ ме върна с празни ръце: защо ще ме наричате Ноемин, когато Господ ме накара да страдам, и Вседържителят ми прати нещастие? 
И Ноемин се върна, а заедно с нея и снаха й, моавката Рут, която дойде от Моавските поля (молдовските); те пристигнаха във Витлеем (Пловдив), когато се бе наченала ечемичната жетва.
Ноемин имаше роднина по мъж, човек твърде виден, от племето на Елимелеха, на име Вооз.  И моавката Рут каза на Ноемин: ще тръгна по нивите и ще събирам класове подир оногова, в чиито очи намеря благоволение. Тя й отговори: иди, дъще.  Тя отиде и начена да бере на една нива класове подир жетварите. И оказа се, че тая нива принадлежеше на Вооза, който беше от племето Елимелехово. И ето, Вооз дойде от Витлеем (Пловдив) и каза на жътварите: Господ с вас! Те му отговориха: благословил те Господ! И Вооз попита слугата си, нагледника на жътварите: чия е тая млада жена? Слугата, нагледник на жътварите, отговори и каза: тая млада жена е моавка, дошла с Ноемин от Моавските (молдовските) поля; тя ни каза: "оставете ме да бера и да събирам между снопите след жътварите"; дойде и остана тук от сутринта досега; тя малко стои вкъщи. И Вооз каза на Рут: слушай, дъще моя, не ходи да събираш на друга нива и не си отивай оттук, но остани тук с моите слугини; гледай на коя нива те жънат, и върви подире им; ето, аз заповядах на слугите си да ти не пречат; кога ожеднееш, отивай при съдовете и пий, отдето черпят слугите ми. Тя падна ничком, поклони се доземи и му каза: с какво съм придобила пред очите ти милост, та ме приемаш, макар и чужденка?  Вооз отговори и рече: обадиха ми всичко, що си сторила за свекърва си след смъртта на мъжа ти, че си оставила баща, майка и родина и си дошла между народ, който не си познавала довчера и завчера; нека Господ ти върне за това твое дело, и да приемеш пълна награда от Господа, Бога Израилев, при Когото си дошла, за да се успокоиш под Неговите криле! Тя отговори: дано намеря милост пред очите ти, господарю мой! Ти ме утеши и говори по сърце на рабинята си, ако и да не струвам ни колкото една твоя слугиня. И рече й Вооз: време е за ядене; дойди тук и яж хляб и топи залъка си в оцета. И тя седна при жетварите. Той й даде хляб; тя яде, наяде се, и още й остана. И стана да събира класове. Вооз заповяда на слугите си и рече: нека събира и между снопите, и я не обиждайте; дори и от снопите й подхвърляйте и оставяйте; нека събира (и да яде), и недейте я гълча. Така събира тя на нивата до вечерта и очука събраното, и то даде близо една ефа ечемик. Като взе това, отиде в града, и свекърва й видя, що тя бе събрала. И извади (Рут от пазвата си) и даде й онова, що беше й останало, след като се беше наяла. И каза свекърва й: де бра днес и де работи? Да бъде благословен оня, който те е приел! Рут обади на свекърва си, у кого бе работила, и каза: човекът, у когото днес работих, се нарича Вооз. 

Картина на Никола Пусен (1660-64 г.) за околностите на Витлеем и жътвата на ечемика.           UNKNOWN; Illustrator of "L"Histoire du Vieux et du Nouveau Testament", Nicolas Fontaine (author), 1670   

А ето и соченият днес за град Витлеем през средата на 19 век. Къде в тази пустиня е имало масова жътва?


И рече Ноемин на снаха си: да бъде благословен от Господа, задето не е лишил от милостта си нито живите, нито умрелите! И каза й Ноемин: тоя човек ни е близък; той е наш роднина. Моавката (мордовката) Рут каза (на свекърва си): той дори ми рече: остани при слугините ми, докле свършат жетвата ми. И рече Ноемин на снаха си Рут: добре е, дъще, че ще ходиш със слугините му, и няма да те оскърбяват на друга нива. Тъй се присъедини тя към Воозовите слугини и бра (класове), докле се свърши ечемичената жетва и пшеничната жетва, и живееше при свекърва си.И каза й Ноемин, свекърва й: дъще, не бива ли да ти потърся прибежище, за да добруваш? Ето, Вооз, с чиито слугини беше ти, е наш роднина; тая нощ той отвява ечемик на гумното; прочее, умий се, намажи се, премени се и иди на гумното, но му се не показвай, докле не свърши да яде и пие; а кога си легне да спи, научи се за мястото, дето ще легне; тогава иди, отвий го откъм нозете му и легни; той ще ти каже, какво да правиш. Рут й рече: ще сторя всичко, що ми каза. И отиде на гумното и стори всичко тъй, както й поръча свекърва й. 

Вооз се наяде и напи, и развесели сърцето си, и отиде, та легна да спи до купена. И тя отиде полекичка, отви го откъм нозете му и легна. По среднощ той се стресна, подигна се, и ето, при нозете му лежи жена. И каза й (Вооз): коя си ти? Тя отговори: аз съм Рут, твоя рабиня, простри крилото си над твоята рабиня, защото си ми сродник. Вооз каза: благословена да си от Господа (Бога), дъще! Тая си последна милост ти извърши по-добре от първата, като не отиде да търсиш момци, бедни или богати; затова не бой се, дъще! аз ще сторя за тебе всичко, що ти каза; защото при всяка вратня у моя народ знаят, че ти си добродетелна жена; ако и да е вярно, че съм ти сродник, но има друг сродник, по-близък от мене; пренощувай тая нощ; а утре, ако той те вземе, добре, нека те вземе; ако ли не те вземе, аз ще те взема; жив е Господ! Спи до утре. 

И преспа тя при нозете му до заранта и стана, преди да могат да се разпознават един друг. И каза Вооз: нека се не знае, че е дохождала жена на гумното. И рече й: дай наметалото, що е на тебе, подръж го. Тя държеше, и той (й) отмери шест мери ечемик, натовари я и си отиде в града. 

А Рут дойде при свекърва си. Тя (я) попита: какво има, дъще? Тя и разправи всичко, що бе сторил за нея оня човек. И каза (й): той ми даде тия шест мери ечемик и ми рече: не отивай с празни ръце при свекърва си. Тя й каза: почакай, дъще, докле узнаеш, как ще се свърши работата; защото тоя човек няма да се успокои, докле не свърши днес тая работа.

Вооз излезе пред градските порти и там седна. И ето, минава оня сродник, за когото Вооз бе говорил. И (Вооз) му каза: отбий се и седни тук. Той се отби и седна. Вооз взе десетима от градските стареи и каза: седнете тук. И те седнаха. И Вооз каза на сродника: Ноемин, която се върна от Моавските (молдовските) поля, продава дела от нивата, който принадлежи на брата ни Елимелеха; аз реших да ти обадя и кажа: купи го пред седналите тук и пред старейшините на моя народ; ако искаш да го откупиш, откупи го; ако ли не рачиш да го откупиш, кажи ми, та да зная, защото освен тебе, няма кой да го откупи, а след тебе съм аз. Той отговори: аз ще го откупя. Вооз рече: щом купуваш нивата от Ноемин, трябва да купиш и от моавката (молдовката) Рут, жена на умрелия, и трябва да се ожениш за нея, за да възстановиш името на умрелия в дела му. А оня сродник отговори: аз не мога да я взема, за да си не разваля дела; вземи я ти, защото аз не мога да я взема. 

 Изпреди у Израиля, кога се откупуваше и разменяваше нещо, за потвърждение имаше такъв обичай: единият събуваше обувката си и я даваше на другия (който приемаше правото на сродник), и това служеше за свидетелство у Израиля. И оня сродник каза на Вооза: купи си го. И събу обувката си (и му я подаде). И Вооз каза на старейшините и на целия народ: вие сте сега свидетели, че аз купувам от Ноемин всичко Елимелехово и всичко Хилеоново и Махлоново; също тъй взимам за жена и моавката (молдовката) Рут, Махлоновата жена, за да възстановя името на умрелия в дела му, та да не изчезне името на умрелия между братята му и от вратата на пребивалището му: вие сте днес свидетели на това. 

И целият народ, що беше при градските порти, и старейшините казаха: ние сме свидетели. Да даде Господ, щото жената, която влиза в къщата ти, да бъде като Рахил и като Лия, които и двете въздигнаха дома Израилев; придобивай богатство в Ефрат (Тракия), и нека се слави името ти във Витлеем (Пловдив); и домът ти да бъде като дома на Фареса, когото Тамар роди на Иуда, от семето, което Господ ще ти даде от тая млада жена. И Вооз взе Рут, и тя му стана жена. И той влезе при нея, и Господ й даде, та зачена и роди син. И думаха жените на Ноемин: да бъде благословен Господ, че те не остави днес без наследник! И нека бъде славно името му в Израиля. Той ще ти бъде утеха и прехрана в старините ти, защото е рожба на снаха ти, която те обича, която за тебе струва повече от седем сина. И Ноемин взе детето и го носи в прегръдките си и му беше бавачка. Съседките му дадоха име, като казваха: "на Ноемин се роди син", и го нарекоха Овид. Той е баща на Иесея, Давидов баща. 

 И ето родът Фаресов: Фарес роди Есрома;
Есром роди Арама; Арам роди Аминадава; 
Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона; 
Салмон роди Вооза; Вооз роди Овида; 
Овид роди Иесея; Иесей роди Давида."

Тази е последната книга преди Книги Царства. Както ще видите по-нататък, в град Пловдив е роден и библейският цар Давид. А кой се крие зад това име...? Имайте малко търпение.