Постинг
19.05.2024 14:34 -
Втората пещера
Автор: horos
Категория: История
Прочетен: 98 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.05.2024 14:35
Прочетен: 98 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 19.05.2024 14:35
Втората пещера В нея се влиза след като джуджето от първата пещера ти покаже входа към втората. „Пещерата на страстите“ – така я наричам тази пещера. Тя крие най-много капани и от нея трудно се излиза невредим. Прилича много на капаните за маймуни. Знаете за тези капани. В хралупа с много тесни процепи насипват всякакви ядки, които са деликатес за маймуните. Те бъркат в процепа, загребват с пълна шепа, стискат ръката и се опитват да измъкнат колкото се може повече ядки. Да, но процепът е доста тесен за свита в юмрук ръка, пълна с ядки. Маймуната не се сеща да пусне ядките и така със заклещена ръка бива хваната от ловците. Същото е и с човеците, влезли в тази пещера. В нея има много съблазни, които всеки човек мечтае да притежава. Пари, жени, мъже, любовници, коли, къщи, вещи – всичко за ползване на тялото. А самото тяло има нужда само от една риза, една купичка за ядене, едно легло, подслон и нищо друго. Всичко останало е от ума. Искаш това, после друго, след него трето, по-хубаво от другото и т.н. Ако сте запалени иманяри и търсите съкровища в пещера, и да предположим, че в първата стая намерите купища с книги, пергаменти, ръкописи. Във втората зала намерите купища златни и сребърни монети, скъпоценности, съдове, украшения и какво ли още не. Виждате, че пещерата продължава навътре. Ще продължите ли да изследвате или ще се награбите с пари и скъпоценности и ще си излезете? Много търсачи, когато попаднат в тази пещера постъпват точно така. Ако са чели хайдутските легенди за заровени в пещерите съкровища, ще видят, че там винаги присъства следното предупреждение: „Когато стигнеш до латинските (римските) пари не ги пипай, защото те са проклети (или посипани с отрова). Подмени ги и търси по-нататък нашите български съкровища.“ Ако се осъвремени за днешно време това предупреждение, то ще звучи така: „Когато започнеш да търсиш истината в живота, не взимай ценностите, налагани от западния (латински) свят. Те са отровни, защото ще те оставят вечно във втората пещера като пленник на техните съблазни. Продължи да търсиш и ще видиш някой ден, че съкровищата оставени от нашите деди са най-ценните в света.“ Вълчан войвода не е хайдутина укривател и откривател на укрити преди него римски съкровища, както го представят нашите историци. Той е жрецът-посветител, който води своите ученици в дълбините на посветителските тайни. Вълчан войвода означава „Небесен (ан) вълк (вълч), който с вой (вой) води (вода) своята дружина по пътя на посвещението“. Неговият най-верен помощник Мартин е „Човека (ар) роден (ма) на земята (т, твърд) в тъмнина (ин)“ Той е първия ученик на Вълчан, първият повярвал в него и получил посвещение. Така е и с името Рада – Ра (светлина) в Ада (ада). Когато човек знае да чете, ще види в най-известният роман в българската литература „Под игото“ на Иван Вазов пророчество за последните дни. Спомнете си за Бойчо Огнянов, Иван Соколов, Рада, последната борба между силата на тъмнината (турците) и силата на светлината. А как започва книгата? Чорбаджи Марко (времето, Хронос) седи около кръглата софра (небесният свод) със своята челяд (зодиака). Романи, приказки, народни песни, стихотворения – всичко ще трябва да се учи отново, но с истински учители. Подобни съкровища се крият и в стихотворенията от „Епопея на забравените“ на Иван Вазови, в творчеството на Христо Ботев, Пенчо Славейков... В отхвърлената от българските учени „Веда Словена“ също има неща, които трябва задължително да изучаваме. Тези „съкровища“ не хранят и не обличат тялото, защото са като жива вода. Тялото е тленно и все някой ден ще го хвърлим, независимо дали сме го обличали в царска дреха или робска риза. А душата е тази, която ще пребъде и нея можем да я храним с жива вода. А живата вода или безценните вълчанови съкровища са скрити чак в седмата пещера. Страстта да притежаваме ни прави често роби на глупави жени или на ненужни вещи. Търговците и развратниците са жертвите на тези пещери. При тях енергията стига едва до втора чакра наречена Сватдхищхана, разположена в основата на гениталиите. Църквата от Средновековието до ден днешен ни учи, че секса и прекомерното пипане, онаниране и самозадоволяване са вредни за физическото и психическото здраве на човека. Дори има куриози от средните векове, където висшето общество в Западна Европа под въздействието на църквата не се е къпало, защото имало опасност да се пипнат по гениталиите. А знаем, че всяко продължително пипане води до освобождаване на сексуална енергия. Едва Фройд преди стотина години за пръв път в психологията установи, че много от психичните патологии се дължат на сексуалното потискане. Днес пък порнографията и еротичните филми и списания провокират към друга крайност – безразборният секс, така че и двете крайности са капаните във втората пещера. Преди, когато църквата не е била създадена като институция за потискане на човека, сексът не е било нещо срамно. От него са се лишавали определено време, само тези, които са учили в посветителски школи. За да контролираш, укротиш и дресираш един кон, не е необходимо да го лишиш от храна и да го умориш от глад. Телата на човек са като четири коня. Те трябва да са силни, бързи, кротки и послушни. Тогава теглят най-добре колесницата на нашето тяло по пътя на живота. Всички монаси, скопци, постници, безбрачници, страдат в една или друга степен от психически отклонения, свързани с потискането на секса. В българският език думите „Путка“ и „Патка“ са табу, но и двете означават едно — път към душата (Пут (Път) и Ка (Душа), Пат (Път) и Ка (Душа). Сексът провокира и отваря втората енергийна врата. Как може някой да ви говори за любов към човека и към Бог ако не е правил и не прави пълноценен секс с любим човек? Любовта е енергия, която тръгва от земята, издига се като кундалини (змия), преминава през първа, втора, трета врата и чак тогава достига до четвъртата врата – сърдечна чакра. Ако някоя от вратите е здраво залостена, тогава как енергията ще достигне до сърцето, което е извор на любов? Вторият кон – Страстите, се държи гладен само тогава, когато трябва да му се наложи да разбере, че господарят на тялото си ти, а не той. Защото много хора се управляват от този кон и той дърпа цялата кола (тялото), където пожелае. Когато човек го подчини, се получава следното: вървиш си по улицата и виждаш (ако си мъж) – хубава жена, или момиче. Нормално е вторият кон, да цвили или да се дърпа, защото започва да изпитва глад, когато види хубава храна, но точно тогава неговия господар (човека) му заповядва: сега не е време за хранене, защото с другите коне сме тръгнали по друга работа. Когато се прибереш в къщи, ще те нахраня с моята жена. Тя притежава същото, каквото и чуждата. Ти трябва просто да почакаш. Ако е нужно ще дръпнеш юздата, ще удариш с камшика и ще продължиш по пътя си. Със вещите е същото. Дали те са движими, или недвижими, няма значение. Аз много често използвам една мъдрост приписвана на Диоген. Негови приятели го завели веднъж на пазара, където той не бил стъпвал от години. Гледал Диоген наляво, гледал надясно, цъкал с език и се възхищавал. „– Е, какво, хареса ли ти пазара? – попитали го приятелите му. – Ами да, – възкликнал Диоген, хубаво, че дойдох тук за да видя от колко неща нямам нужда.“ Купуването на много вещи или дрехи е комплекс, който много често е заместител на любов. Ако човек обича и е обичан, той е без ум. На него не му пука с какво е облечен или как. Той не търси любов и затова не сменя постоянно тоалетите си. Замислете се малко и ще видите, че е така.
Няма коментари
