Постинг
19.05.2024 14:41 -
Шестата пещера
Шестата пещера
Едва на 42 години човек натрупва сила и опитност да започне да работи за шестия ключ. Шестият ключ отключва Интуицията и точно тук става Медитацията. Ясното виждане, Ясното чуване и Интуитивното водене са само проблясъци от светлината на Интуицията. Наричат я още „шесто чувство, трето око, усет, тънко разбиране или проникване в същността на нещата и прозрение“. Колко се смея всеки гуро и лъжеучител, който учи своите ученици как се медитира в първите няколко пещери. Каква медитация може да се получи, когато някой от тези ключове не е превъртян? Никаква! Заблуди, самовнушения, илюзии и лъжи – само не и Медитация. Медитацията се прави за да отключи интуицията на човека. Знаете ли какво е интуиция? Самата дума на ангелския сричков език означава „Прескачане (ТУ) от този свят (ИН) в духовния (ЦИ) до края на живота ни (Я). До третата си година едно дете се научава да ходи (първата година), да говори (втората) и да мисли (третата) и после, през останалите години на своя живот не придобива нищо ново. Психолозите говорят за съзнание и подсъзнание като съзнанието ангажира от 3 до 5% от мозъка, а останалата част е подсъзнание. В тези 97% практически неработещи мозъчни клетки има укрита огромна информация за минали животи, бъдещи такива и знание за космоса, духовни същности и Бог. В първите пет пещери са заложени прегради за достигане на това знание, затова преминавайки през всяка една пещера, ние премахваме по една бариера към себепознанието и опознаването на Бога. Незнанието, страстите, егото, нехармоничния живот, религиозните заблуди са основните пречки човек да се събуди от тази илюзия, наречена живот и да започне да се стреми към други, по-реални и истински съществувания. Адът винаги е бил тук, на земята, където е и Рая. В една индийска поговорка се казва, че „Раят и адът не са географски понятия, а са духовни състояния!“ Когато си изградиш този рай в живота си, то всички около теб ги виждаш като ангели и херувими. И обратно - ако си в ада, то си обграден от дяволи и демони. Важно е каква представа имаш и как осъзнаваш своя живот. Погледнете света около себе си и вижте, че освен да ходят, говорят и мислят, човешките същества не умеят нищо друго. Интуицията е мостът, по който можем да преминем от Съзнанието към Подсъзнанието и тя се постига чрез Медитацията.
Има и още един път, за който писах в темата ми за Жената. Това е пътят чрез Светая Светих, Лодката, която може да докара всеки Лодкар на другия бряг или да му превърти шестия ключ. Само, че има едно малко условие – Лодката и Лодкарят трябва да са превъртели вече първите пет ключа. В противен случай или Лодката няма да е толкова здрава да стигне до другия бряг, или Лодкарят няма да има силата и знанието да я управлява.
Шестата Пещера?! Какво представлява тя? Ще се опитам да разкажа за нея и се надявам да ме разберат повечето от вас.
В Шестата Пещера мракът е още по-гъст, отколкото в Петата. В предишната Гирляндата на Тиамата поне създава някакво илюзия за светлина, защото всеки един цвят е леко осветен и усещаш че не си съвсем на тъмно. Можеш да виждаш цветята, но не и пътят за излизане от нея. Когато влезеш в Шестата пещера, сядаш на земята с превръзка на очите, за да избегнеш някаква злополука в непрогледната тъмнина. Тогава Джуджето, което отговаря за тази пещера ти дава един лък и една стрела в ръцете и ти казва, че отсреща има цел за поразяване. Ти трябва да я поразиш. Да, но как да стреляш в тази тъмнина?
Аз например постъпих така; Седнах на пода, оставих лъка и стрелата до себе си и се замислих. За няколко минути, а може би часове или дни, не зная, пред очите ми премина целият ми живот. Отново изживях радости и скърби, победи и поражения, но основно виждах триумфите след преминаването през първите пет пещери. Тридесет и три години търсене. И накрая стоях в това тъмно място, което приличаше на Горгона – Медуза. Трябваше да я победя, като я погледна и да не се превърна в камък. Сетивните очи не можеха да ми помогнат, пречиха им превръзката и абсолютната тъмнина, в която се намирах. Тогава реших да си изградя още едно сетиво като използвам енергията на собственото си тяло и силата, придобита при преминаването ми през предишните пет пещери. Краката ми бяха свити и прибрани плътно към тялото в поза „Лотос“, седяща позиция от йога. Представих си, че те са щепсел, а земята е един контакт, в който съм се включил. И тогава усетих силата на тока, който преминава в мен. Сякаш безброй невидими мравки започнаха да пълзят от опашната кост нагоре по гръбначният ми стълб. С победата си в пещерите бях отворил всичките пет врати – чакри в тялото и енергията на Земята бързаше нагоре по мен, сякаш търсеше отвор, откъдето да избликне. Накрая стигна до челото ми и започна да се върти като свредло, което желаеше да го пробие отвътре. Започнах да чувствам точно там болка, но не много силна. И изведнъж нещо около мен просветна. Беше само за част от секундата, но ми бе достатъчно да видя пещерата пред мен. Отново потънах в тъмнината. Усетих как свредлото отвътре започна като че ли с по-голямо настървение да се върти и натиска. Отново ми просветна за миг.
„Просветление! Просветление! Просветление!“ – чух да кънти в пещерата. Това просветване продължи и по едно време ми заприлича много на ефекта на светкавиците от съвременните дискотеки. Вече виждах малко по-добре, но не можех да различавам подробностите около мен. Накрая просветванията зачестиха и се сляха в една мека, не много силна, но достатъчна светлина, с помощта на която видях целта. Тогава станах взех лъка и стрелата, прицелих се и стрелях. Стрелата литна напред, но целта, която трябваше да уцели бях аз. Виждах я как лети право към мен и изведнъж усетих силна болка на челото, малко над веждите. Хвърлих лъка и инстинктивно се хванах с двете ръце за челото. Стрелата бе изчезнала, но болката стоеше. Започнах да натискам и масажирам удареното място и болката започна да утихва. Когато накрая махнах ръката от челото си, потънах в светлина. Пещерата бе изчезнала, само хор от гласове викаше: „Посвещение! Посвещение! Посвещение!“
Оттогава използвам това ново сетиво за най-различни цели. За много хора времето и пространството са едно линейно измерение. От тук до там (някъде в пространството) има определено разстояние... За времето е същото. Днес например сме в началото на 2024 год. Преди много години е станало нищо, а в бъдеще време ще стане нещо друго. За мен времето и пространството приличат на две огнени кълба едно в друго и като че ли аз стоя в тях и виждам и докосвам всичко по всяко време. Не ми трябва да ходя в Индия или Тибет, още по-малко в Египет и Америка. Когато се усамотя вечер в кабинета си, мога да съм навсякъде където си поискам. С времето е същото. Христос например, не е бил разпънат преди около 2000 или 1000 години. Аз виждам постоянно как го измъчват и убиват. Не само по време на войните, които се водят неспирно по света. Тук в България, както навсякъде другаде, добрите хора, носещи по една частичка от Христос в сърцето си са измъчвани точно затова. Политици, бизнесмени, банкери, данъчни, лекари, инструктори, учители и преподаватели, чиновници, артисти, певци и шоумени, манекени, футболисти, борци, полицаи и още какви ли не образи са приели Пилатовите войници. Оръжията, с които бият ежедневно Христос се наричат: завист, алчност, корупция, наглост, некомпетентност, лъжи, геноцид и още и още… А накрая идеолозите на това Разпятие ще ликуват от амвона на църкви, синагоги, джамии, на телевизионните екрани, или в тайните масонски ложи. Това са фарисеите от Евангелието.
Единствено с помощта а Интуицията, човек се събужда от съня си, в който живее. Днес навсякъде по света са плъзнали емисари на разни източни религии, които карат обикновените човеци да пеят, подскачат и медитират. Медитацията е възможна единствено и само в шестата пещера. Ако сте минали през петте пещери, медитацията неизбежно ще ви се случи, като естествен изход по пътя, по който вървите. Ако това се знае, ще избегнете и време и средства, които може да използвате за нещо по-разумно. Сега разбирате защо в Тибет по време на Китайската окупация 800000 монаси пеят, танцуват и медитират, но столетия нито един не е постигнал.
Човек, попаднал поне веднъж в това състояние веднага се променя. Той не гледа на околните като Аз и Другите, а разбира, че всички сме НИЕ. Каквото направиш на околните, го правиш едновременно и на себе си. Ето защо Исус дава закона „Прави на другите това, което искаш да ти правят на теб!“ Всички сме родени от тази Светлина и отново там трябва да се завърнем. Само тези ХОР-РА могат да намерят изгубената си сестра, майка и любима Урания (Соланита), скрита в Седмата Пещера.
Няма коментари
