Постинг
19.05.2024 14:31 -
Седемте пещери - Първата пещера
СЕДЕМТЕ ПЕЩЕРИ
Седем е сакрално число. Дните от седмицата са седем, седем са и цветовете на дъгата, нотите, основните планети и още много други символи са свързани с това магично число но основното е седморния път на духовното израстване на човека.
На известната плоча с разпънатия Орфей – Бакхус, отгоре над кръста виждаме седем звезди. Евреите са си присвоили менората – древен символ, който символизира седемте чакри в човека. Както се пали свещника, така се палят (отварят, активират) и седемте чакри. Какво символизират те? Отговор на този въпрос може да открием в шстата драма на Тод „Соланита и Кришна“ В края ѝ се разказва за лутането на Кришна в седем пещери. Какви са тези пещери и какво общо имат те с човека? Ще се опитам да ви разкажа за това.
За тези пещери (долини) много преди ТОД пише и Баха,у,лла (Слава на Бога). Той е роден в Техеран, Персия, на 12 ноември 1817 г. Кръщелното му име е Хюсеин Али. Той нарича пещерите по следния начин:
„И така: казват, че етапите, които бележат пътуването на пътника от обителта на праха към небесното отечество са седем. Някои ги наричат Седемте Долини, а други – Седемте Града. И казват, че докато пътникът не се сбогува със истинското си аз и не прекоси тези етапи, той никога не ще достигне до океана на близостта и единението, нито ще отпие от несравнимото вино. Първата е 1) Долината на Търсенето. 2) Долината на Любовта. 3) Долината на Знанието. 4) Долината на Единството. 5) Долината на Удовлетворението. 6)Долината на Удивлението. 7) Долината на истинската Бедност и абсолютното Небитие.“ В моя живот Седемте пещери се оказаха подредени по следния начин:
Борба с Невежеството. Победа над Страстите. Благовестие над Егото. Любов и Мир (Хармония между Духовния свят – Любовта и Материалния свят – Мира.). Отричане на религиите като път. Развитие на Интуицията. Сватбата. Има една приказка, която знаят всички. Това е „Снежанка и седемте джуджета“, но едно е да сте я прочели, а съвсем друго е да сте я разбрали. Подобен сюжет е съществувал в древността, при много народи, но църквата е преследвала и унищожавала всичко, свързано с посвещението на отделния човек. Затова двамата братя Грим скриват в приказките си много от познатите дотогава истини. Ако разтълкуваме какво означава заглавието на приказката „Снежанка и седемте джуджета“, то тогава ще намерим и скритата символика в нея. Името „Снежанка“ в българския език е съставено от четири отделни думи, които са събрани в една. Първата е „сне“, което означава глагола „снема“ (в минало свършено време) – „снема“, или „свали“. Втората дума се състои от една буква (символ) и това е „ж“. Тази буква означава „звезда“. Третата е „ан“ – „небе“ и четвъртата е „ка“ – душа. Така виждаме, че името „Снежанка“ означава „Сне звезда от небето (като) душа“. „Седем“ е число, което свързва името Снежанка със следващата дума – „джуджета“. Тя се състои от три думи – „дж“ – издигане, повдигане, извисяване на древно египетски, „уджет“ и накрая е буквата „а“, която е Бог. „Уджет“ още и „уаджет“ е свързан с окото на бог Хор от Древен Египет. Този символ се използва за възкресението на Озирис, който като поглъща изваденото око на Хор, разчлененото му тяло се сраства и той става цялостен. Когато звезда падне на земята като душа, то с помощта на уджета тя се издига отново на небето. След като вече знаем тези неща, то може да потърсим и истината за сюжета на приказката на братя Грим. Снежанка (Озирис), е изгонена от двореца на своя баща (Божествения свят) от злата мащеха – Огнената змия), после намира убежище в пещерата на седемте джуджета и там заспива непробудно, отровена от една ябълка. По същия начин в нашето тяло спи божествената искра – една от 60-те милиарди частици на разкъсания и пленен в материята Озирис, която наричаме дух. След много години на сън, идва един принц (Хор, синът на Озирис), целува заспалата Снежанка, тя се събужда и се омъжва за него (възкресява Озирис). В приказката не е разказано подробно за пещерата, или пещерите на джуджетата, които били седем на брой, колкото са и джуджетата. Нищо не пише и за пътят на принца през тези пещери в стремежа си да открие и събуди заспалата Снежанка. Същата приказка присъства и при Тод (Стоян Диловски) в Божествената драма „Соланита и Кришна“, но там тази история разказва за преминаването на принца (Кришна) от петата пещера до излизането му заедно със Соланита (Снежанка) от седмата. Какво се случва в действителност? Снежанка, или Соланита от Драмата, е душата на човека, заключена в телата ни, който прилича на затвор. За да я открие, принцът (търсещият в себе си човек) трябва да премине през седем заключени пещери като докаже със знания на седемте пазачи (джуджета), че е достоен да премине в следващата пещера. Лошата мащеха в действителност е Всемирната магьосница Тиамата. Първата пещера Аз я наричам „Пещерата на Борбата“. Когато четем в историята за Олимпийските игри в древна Гърция и Тракия, ние си представяме как едни едри мъже се състезават полуголи на някой античен стадион като се борят, хвърлят копия, гюле, диск, стрелят с лък и се боксират, тичат и какво ли още не. Задавали ли сте си въпроса: „Защо е всичко това? За един медал или лавров венец?“ Никой не ни обяснява, че това е само външната, практическата част, на първата степен на посвещение на човека, наречена „Борба“. Преди да излязат от стадионите, кандидатите държат в гимназионите и един друг изпит – теоретичен. Победителите от тези изпити се наричат „Герои“ и могат вече да кандидатстват за следващите етапи. В нашия иманярски фолклор се е запазил ритуала за войнски посвещения, но днес не е познат почти на никого. През 2001 година издателство „Захари Стоянов“ пусна на пазара един много интересен труд на Драгомир Петров под заглавието „Превъплъщенията на вълка пазител – бележки за философско-исторически детектив“. Книгата мина някак незабелязано, макар да бе уникална в изследванията си в областта на иманярството. Аз също години наред съм го изучавал като занаят и като народопсихология, затова книгата ми помогна да намеря отговори на много въпроси. Когато се скрива някакво голямо „имане“ в пещера, задължително преди същинското имане, има други пещери и различни смъртоносни капани като във филмите за Индиана Джоунс. Много често в първата пещера има оръжия – мечове, щитове и копия, които стоят подредени на пода, а по стените са окачени латински лъкове. Тези оръжия са символите на първото посвещение и тук, в първата пещера, човек трябва да ги остави. В старите български манастири се провеждали и гимнастически упражнения, наред с учението, медитацията и послушанието. Някой може да ми се присмее за твърдението като гледа съвременните православни и католически манастири, пълни с леност и поквара. Аз не говоря за тях. Те са само бледи подобия на първите манастири, където са се извършвали основно посветителски дейности. Думата „манастир“ говори сама по себе си за значението на тези институции. Манастир означава Ман (човек) ас (аза) тир (търси), или място, където тези, които са решили да се развиват духовно търсят своя АЗ. Това християнство, което познаваме днес, няма нищо общо с учението на Христос и първите християни на територията на България от онова време. Индийските, Тибетските и Китайските манастири днес са по-близо до първоначалната идея и вяра на Христос, отколкото нашите манастири, макар че са строени по подобие на тези от Атон, Охрид, София и Търново. Тях са ги строили първите ученици на Христос, прогонени от нашите земи и намерили убежище на Изток. От филмите за „Манастира Шаолин“ научаваме за уменията на монасите в бойните изкуства. До средата на XIX век все още в някои български манастири са се пазили посветителските тайни. Васил Левски и Георги Сава Раковски са едни от последните посветени и посветители, работили на територията на България. Основното качество в истинското учение на Христос е Силата. Силата да се бориш и Силата да победиш. За невежеството се изисквало силата на ума, а за враговете – силата на тялото. Само така може да се достигне до силата на духа. Днес това знание е изопачено до неузнаваемост. Вместо сила се проповядва смирение. Вместо знание – свещена простота. Ето защо тъмните сили успяха да надделеят в съвременния свят. Трудно се управляват умните и силните и затова те си създадоха едно човечество, приличащо по скоро на стадо овце, отколкото на мислещи, разумни и силни човешки същества. Когато съществува сбор от индивиди, тогава стадността изчезва. В първата пещера се изучава точно това – Знанието и Силата, че това си Ти, Човека, божественото създание, а не същество произведено от материята и наричащо се животно. Човеко, първото нещо, което трябва да научиш в живота си е, че си Човек. Днес много човеко-животни преди още да са се научили, че са човеци се правят на богове. Опитват се да полетят и като видят, че не могат, падат и чак тогава се пробват да станат поне човеци. При нас това се видя след установяването на т. н. Демокрация. Мнозина се втурнаха да завладяват Олимп, качиха се на луксозни возила, защото ги бяха излъгали, че там приемат само по този начин. Сега вече останаха малко – само арогантните, наглите, престъпните и единици обезверени ентусиасти. Силата и Знанието да водим борба с материята не означава, че непременно трябва да се поклониш на Мамона. Силата и Знанието са науки, при които учиш законите, с които можеш да покориш материалния свят, но едновременно да запазиш чистотата и устрема да продължиш напред. Човек, това звучи гордо, но на животинската планета, на която сме в момента. А животът продължава напред и човешкото състояние е само стълба, по която преминаваме към други, по висши светове. Най-висшата степен на човека тук е тази на Възкресението, където се превръща в Христос и преминава към другото стъпало в еволюцията си. Първата пещера е първото изпитание, на което жреците подлагат ученика когато го изпитват. Ако го издържи, му позволяват да влезе във втората, ако не – остава и учи отново. Защо са необходими тези посвещения? При слизането си в материята, човешката душа е преминала през седемте орбити на планетите Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий, Луна и накрая е заспала своя сън в човешкото тяло на Земята. Също както в приказката „Снежанка и седемте джуджета“: „А седмото джудже като погледнало креватчето си, видяло заспалата в него Снежанка. Повикало другите, завтекли се в купом и ахнали от почуда, после взели свещичките си и осветили Снежанка.“ Това е в приказката. А ето какво иска да ни разкаже тя. Светлината на Ра, наречена Озирис навлязла в атома, който познаваме като Слънчева система. Минала е през седемте сфери и от всяка е взела нещо, но същевременно и дала част от себе си. Астролозите, които изчисляват как са разположени сферите на планетите по време на раждане, разбират каква душа е слязла в новороденото и каква съдба я очаква. Ето защо седемте джуджета, символизиращи седемте планетарни духа и седемте жреци, изпитват ученика, дали е изработил необходимите качества, за да се върне като светлина там, от където е дошъл. По време на посвещението човек не толкова учи нещо ново, колкото си припомня това кой е, защо е на земята и къде да се върне след напускането на тялото си. Всяка една орбита на планетите, през които сме минали ни е трансформирало в това, което сме сега. Освен това и сме отхапали от „червената половина на ябълката“, което е накарало душата да заспи в тялото ни. Затова ни е необходимо просвещението, за да открием собствената си душа, заспала дълбоко вътре в нас, да я събудим с любовна целувка и с помощта на духа да я върнем в нейния свят. В Първата пещера ние опознаваме способностите и възможностите на физическото ни тяло. Ако погледнете как са наредени планетите, ще забележите, че първите три – Луната, Венера и Меркурий са вътрешни планети. Орбитите им минават между Земята и Слънцето. Нашето физическо тяло отговаря на четирите стихии или елементи, или на влиянието на тези вътрешни планети. Затова пътят на търсене е вътрешен. Влизайки навътре в себе си, човек достига до четвъртата планета – Слънцето и единствено с нейните лъчи може да достигне до външните орбити на Марс, Юпитер и Сатурн. Девизът „Опознай себе си!“ изписан на античните храмове означава точно това. Търси Христос вътре в теб, той е твоето Слънце, той е твоята врата към външните светове. Затова Христос казва, че Той е „пътят“ и „вратата“ и без него не се стига доникъде. Първата пещера е препятствие за много човешки същества и те не могат да я преминат с десетки и стотици прераждания. В обществото на Индия те са наричани „Шудри“, прости работници, селяни или всички, които не се развиват повече от човеко-животинското си състояние. Тяхната енергия, наречена кундалини, не може да премине по-високо от най-долната врата, наречена Муадхара чакра. Тя е разположена между половия орган и ануса. Ето защо, този вид човеци мислят най-вече за тези две неща, хранене и размножаване. Просто енергията им не се вдига до по-високи нива и те остават на нивото на човеко-животното по подобие на домашния добитък. Те имат потенциал да се развиват, ако желаят и работят за това. Аз също започнах живота си като Шудра (работник), но винаги съм знаел, че това ще е временно и трябва да вървя нагоре. Раждането на първата ми дъщеря Жана, когато бях на двадесет и две години ми показа, че съм в пещерата на Борбата. Интересното е това, че децата ми стартират в живота си от нивото на което съм бил, когато са се раждали. Жана започна като Шудра, Александър като Вайша, Благовест като Кшатрия, а Любомира като Брахман. Значи нивото на което съм, отваря все по горни небеса и от там слизат все по издигнати души. Представете си едно общество от посветени, какви поколения ще създаде на Земята. Ето защо, нивата на човешките същества трябва да се повишават и стремежът на всеки един учител е да ги превърне в Хор-Ра (Хора). Ако всеки победи трите гуни (заблуди) – Невежеството, Страстите и Егото ще се превърне в Христос.
„И така: казват, че етапите, които бележат пътуването на пътника от обителта на праха към небесното отечество са седем. Някои ги наричат Седемте Долини, а други – Седемте Града. И казват, че докато пътникът не се сбогува със истинското си аз и не прекоси тези етапи, той никога не ще достигне до океана на близостта и единението, нито ще отпие от несравнимото вино. Първата е 1) Долината на Търсенето. 2) Долината на Любовта. 3) Долината на Знанието. 4) Долината на Единството. 5) Долината на Удовлетворението. 6)Долината на Удивлението. 7) Долината на истинската Бедност и абсолютното Небитие.“ В моя живот Седемте пещери се оказаха подредени по следния начин:
Борба с Невежеството. Победа над Страстите. Благовестие над Егото. Любов и Мир (Хармония между Духовния свят – Любовта и Материалния свят – Мира.). Отричане на религиите като път. Развитие на Интуицията. Сватбата. Има една приказка, която знаят всички. Това е „Снежанка и седемте джуджета“, но едно е да сте я прочели, а съвсем друго е да сте я разбрали. Подобен сюжет е съществувал в древността, при много народи, но църквата е преследвала и унищожавала всичко, свързано с посвещението на отделния човек. Затова двамата братя Грим скриват в приказките си много от познатите дотогава истини. Ако разтълкуваме какво означава заглавието на приказката „Снежанка и седемте джуджета“, то тогава ще намерим и скритата символика в нея. Името „Снежанка“ в българския език е съставено от четири отделни думи, които са събрани в една. Първата е „сне“, което означава глагола „снема“ (в минало свършено време) – „снема“, или „свали“. Втората дума се състои от една буква (символ) и това е „ж“. Тази буква означава „звезда“. Третата е „ан“ – „небе“ и четвъртата е „ка“ – душа. Така виждаме, че името „Снежанка“ означава „Сне звезда от небето (като) душа“. „Седем“ е число, което свързва името Снежанка със следващата дума – „джуджета“. Тя се състои от три думи – „дж“ – издигане, повдигане, извисяване на древно египетски, „уджет“ и накрая е буквата „а“, която е Бог. „Уджет“ още и „уаджет“ е свързан с окото на бог Хор от Древен Египет. Този символ се използва за възкресението на Озирис, който като поглъща изваденото око на Хор, разчлененото му тяло се сраства и той става цялостен. Когато звезда падне на земята като душа, то с помощта на уджета тя се издига отново на небето. След като вече знаем тези неща, то може да потърсим и истината за сюжета на приказката на братя Грим. Снежанка (Озирис), е изгонена от двореца на своя баща (Божествения свят) от злата мащеха – Огнената змия), после намира убежище в пещерата на седемте джуджета и там заспива непробудно, отровена от една ябълка. По същия начин в нашето тяло спи божествената искра – една от 60-те милиарди частици на разкъсания и пленен в материята Озирис, която наричаме дух. След много години на сън, идва един принц (Хор, синът на Озирис), целува заспалата Снежанка, тя се събужда и се омъжва за него (възкресява Озирис). В приказката не е разказано подробно за пещерата, или пещерите на джуджетата, които били седем на брой, колкото са и джуджетата. Нищо не пише и за пътят на принца през тези пещери в стремежа си да открие и събуди заспалата Снежанка. Същата приказка присъства и при Тод (Стоян Диловски) в Божествената драма „Соланита и Кришна“, но там тази история разказва за преминаването на принца (Кришна) от петата пещера до излизането му заедно със Соланита (Снежанка) от седмата. Какво се случва в действителност? Снежанка, или Соланита от Драмата, е душата на човека, заключена в телата ни, който прилича на затвор. За да я открие, принцът (търсещият в себе си човек) трябва да премине през седем заключени пещери като докаже със знания на седемте пазачи (джуджета), че е достоен да премине в следващата пещера. Лошата мащеха в действителност е Всемирната магьосница Тиамата. Първата пещера Аз я наричам „Пещерата на Борбата“. Когато четем в историята за Олимпийските игри в древна Гърция и Тракия, ние си представяме как едни едри мъже се състезават полуголи на някой античен стадион като се борят, хвърлят копия, гюле, диск, стрелят с лък и се боксират, тичат и какво ли още не. Задавали ли сте си въпроса: „Защо е всичко това? За един медал или лавров венец?“ Никой не ни обяснява, че това е само външната, практическата част, на първата степен на посвещение на човека, наречена „Борба“. Преди да излязат от стадионите, кандидатите държат в гимназионите и един друг изпит – теоретичен. Победителите от тези изпити се наричат „Герои“ и могат вече да кандидатстват за следващите етапи. В нашия иманярски фолклор се е запазил ритуала за войнски посвещения, но днес не е познат почти на никого. През 2001 година издателство „Захари Стоянов“ пусна на пазара един много интересен труд на Драгомир Петров под заглавието „Превъплъщенията на вълка пазител – бележки за философско-исторически детектив“. Книгата мина някак незабелязано, макар да бе уникална в изследванията си в областта на иманярството. Аз също години наред съм го изучавал като занаят и като народопсихология, затова книгата ми помогна да намеря отговори на много въпроси. Когато се скрива някакво голямо „имане“ в пещера, задължително преди същинското имане, има други пещери и различни смъртоносни капани като във филмите за Индиана Джоунс. Много често в първата пещера има оръжия – мечове, щитове и копия, които стоят подредени на пода, а по стените са окачени латински лъкове. Тези оръжия са символите на първото посвещение и тук, в първата пещера, човек трябва да ги остави. В старите български манастири се провеждали и гимнастически упражнения, наред с учението, медитацията и послушанието. Някой може да ми се присмее за твърдението като гледа съвременните православни и католически манастири, пълни с леност и поквара. Аз не говоря за тях. Те са само бледи подобия на първите манастири, където са се извършвали основно посветителски дейности. Думата „манастир“ говори сама по себе си за значението на тези институции. Манастир означава Ман (човек) ас (аза) тир (търси), или място, където тези, които са решили да се развиват духовно търсят своя АЗ. Това християнство, което познаваме днес, няма нищо общо с учението на Христос и първите християни на територията на България от онова време. Индийските, Тибетските и Китайските манастири днес са по-близо до първоначалната идея и вяра на Христос, отколкото нашите манастири, макар че са строени по подобие на тези от Атон, Охрид, София и Търново. Тях са ги строили първите ученици на Христос, прогонени от нашите земи и намерили убежище на Изток. От филмите за „Манастира Шаолин“ научаваме за уменията на монасите в бойните изкуства. До средата на XIX век все още в някои български манастири са се пазили посветителските тайни. Васил Левски и Георги Сава Раковски са едни от последните посветени и посветители, работили на територията на България. Основното качество в истинското учение на Христос е Силата. Силата да се бориш и Силата да победиш. За невежеството се изисквало силата на ума, а за враговете – силата на тялото. Само така може да се достигне до силата на духа. Днес това знание е изопачено до неузнаваемост. Вместо сила се проповядва смирение. Вместо знание – свещена простота. Ето защо тъмните сили успяха да надделеят в съвременния свят. Трудно се управляват умните и силните и затова те си създадоха едно човечество, приличащо по скоро на стадо овце, отколкото на мислещи, разумни и силни човешки същества. Когато съществува сбор от индивиди, тогава стадността изчезва. В първата пещера се изучава точно това – Знанието и Силата, че това си Ти, Човека, божественото създание, а не същество произведено от материята и наричащо се животно. Човеко, първото нещо, което трябва да научиш в живота си е, че си Човек. Днес много човеко-животни преди още да са се научили, че са човеци се правят на богове. Опитват се да полетят и като видят, че не могат, падат и чак тогава се пробват да станат поне човеци. При нас това се видя след установяването на т. н. Демокрация. Мнозина се втурнаха да завладяват Олимп, качиха се на луксозни возила, защото ги бяха излъгали, че там приемат само по този начин. Сега вече останаха малко – само арогантните, наглите, престъпните и единици обезверени ентусиасти. Силата и Знанието да водим борба с материята не означава, че непременно трябва да се поклониш на Мамона. Силата и Знанието са науки, при които учиш законите, с които можеш да покориш материалния свят, но едновременно да запазиш чистотата и устрема да продължиш напред. Човек, това звучи гордо, но на животинската планета, на която сме в момента. А животът продължава напред и човешкото състояние е само стълба, по която преминаваме към други, по висши светове. Най-висшата степен на човека тук е тази на Възкресението, където се превръща в Христос и преминава към другото стъпало в еволюцията си. Първата пещера е първото изпитание, на което жреците подлагат ученика когато го изпитват. Ако го издържи, му позволяват да влезе във втората, ако не – остава и учи отново. Защо са необходими тези посвещения? При слизането си в материята, човешката душа е преминала през седемте орбити на планетите Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий, Луна и накрая е заспала своя сън в човешкото тяло на Земята. Също както в приказката „Снежанка и седемте джуджета“: „А седмото джудже като погледнало креватчето си, видяло заспалата в него Снежанка. Повикало другите, завтекли се в купом и ахнали от почуда, после взели свещичките си и осветили Снежанка.“ Това е в приказката. А ето какво иска да ни разкаже тя. Светлината на Ра, наречена Озирис навлязла в атома, който познаваме като Слънчева система. Минала е през седемте сфери и от всяка е взела нещо, но същевременно и дала част от себе си. Астролозите, които изчисляват как са разположени сферите на планетите по време на раждане, разбират каква душа е слязла в новороденото и каква съдба я очаква. Ето защо седемте джуджета, символизиращи седемте планетарни духа и седемте жреци, изпитват ученика, дали е изработил необходимите качества, за да се върне като светлина там, от където е дошъл. По време на посвещението човек не толкова учи нещо ново, колкото си припомня това кой е, защо е на земята и къде да се върне след напускането на тялото си. Всяка една орбита на планетите, през които сме минали ни е трансформирало в това, което сме сега. Освен това и сме отхапали от „червената половина на ябълката“, което е накарало душата да заспи в тялото ни. Затова ни е необходимо просвещението, за да открием собствената си душа, заспала дълбоко вътре в нас, да я събудим с любовна целувка и с помощта на духа да я върнем в нейния свят. В Първата пещера ние опознаваме способностите и възможностите на физическото ни тяло. Ако погледнете как са наредени планетите, ще забележите, че първите три – Луната, Венера и Меркурий са вътрешни планети. Орбитите им минават между Земята и Слънцето. Нашето физическо тяло отговаря на четирите стихии или елементи, или на влиянието на тези вътрешни планети. Затова пътят на търсене е вътрешен. Влизайки навътре в себе си, човек достига до четвъртата планета – Слънцето и единствено с нейните лъчи може да достигне до външните орбити на Марс, Юпитер и Сатурн. Девизът „Опознай себе си!“ изписан на античните храмове означава точно това. Търси Христос вътре в теб, той е твоето Слънце, той е твоята врата към външните светове. Затова Христос казва, че Той е „пътят“ и „вратата“ и без него не се стига доникъде. Първата пещера е препятствие за много човешки същества и те не могат да я преминат с десетки и стотици прераждания. В обществото на Индия те са наричани „Шудри“, прости работници, селяни или всички, които не се развиват повече от човеко-животинското си състояние. Тяхната енергия, наречена кундалини, не може да премине по-високо от най-долната врата, наречена Муадхара чакра. Тя е разположена между половия орган и ануса. Ето защо, този вид човеци мислят най-вече за тези две неща, хранене и размножаване. Просто енергията им не се вдига до по-високи нива и те остават на нивото на човеко-животното по подобие на домашния добитък. Те имат потенциал да се развиват, ако желаят и работят за това. Аз също започнах живота си като Шудра (работник), но винаги съм знаел, че това ще е временно и трябва да вървя нагоре. Раждането на първата ми дъщеря Жана, когато бях на двадесет и две години ми показа, че съм в пещерата на Борбата. Интересното е това, че децата ми стартират в живота си от нивото на което съм бил, когато са се раждали. Жана започна като Шудра, Александър като Вайша, Благовест като Кшатрия, а Любомира като Брахман. Значи нивото на което съм, отваря все по горни небеса и от там слизат все по издигнати души. Представете си едно общество от посветени, какви поколения ще създаде на Земята. Ето защо, нивата на човешките същества трябва да се повишават и стремежът на всеки един учител е да ги превърне в Хор-Ра (Хора). Ако всеки победи трите гуни (заблуди) – Невежеството, Страстите и Егото ще се превърне в Христос.
Няма коментари
