Постинг
19.05.2024 14:40 -
Петата пещера
Петата пещера
След победата на енергиите на сърцето и слънцето в четвъртата пещера (чакра), енергията продължава пътят си нагоре и достига петата пещера, чакра, планета, цвят и т.н. Пещерата се казва „Пещерата на Илюзиите“, чакрата е вишудха чакра, разположена е в долната част на гърлото и отговаря на елемента Етер. Планетата е Марс, а цветът е светлосин. След двадесет и две години търсене, накрая аз получих награда от Бог (свидетелство), че с успех съм преминал първите четири пещери. В първата пещера влязох на двадесет и две години, като шудра (работник), тогава се роди дъщеря ми Жана, символизираща Борбата и подчиняване на елемента Огън, защото тя е зодия Стрелец. На тридесет години влязох във втората пещера като Герой, Победител и свидетелството ми за това бе раждането на синът ми Александър (зодия Риби – вода). На тридесет и три години се роди втория ми син Благовест и това ми показа, че вече съм в третата пещера – Царската и съм подчинил и елемента Земя (той е зодия Телец). На четиридесет години втората ми дъщеря Любомира бе доказателство, че съм вече съм в пещерата на брахманите и жреците и съм подчинил и елемента Въздух (тя е зодия Близнаци). Четири коня бяха впрегнати и готови, да продължавам уверено напред. Четири тела ми се подчиняваха в материалния свят, наред с четирите стихии. Хор (Орос), Христос, Херос, Виктория, Нике – всички те са като мен, победители на четирите стихии. Тогава не знаех за съществуването на още три духовни пещери или нива, но днес, тридесет години по-късно вече знам, защото пътят ми мина през тях.
Петата пещера е една от най-коварните, защото крие много заблуди в себе си.
Веднага след даване на учението от Христос за Бога в човека, тъмните сили правят нещо много коварно – Матрицата. Никой не знае за нея, макар през последните години името ѝ да бе използвано за направа на книги, филми и други. Каква е тази матрица? Нагледно представлява едно мръсно езеро, в което бе натикано цялото човечество. Само че, вместо вода, то бе напълнено с религиозни представи, догми и норми. Всичко израснало в това езеро е уродливо. Науки като история, философия, психология израснали от тази мръсна вода, носят само нещастия за човешкият род. Народи без лична история и заслуги или както ги нарича един български историк – еднодневки, се накичиха с „древна“ история, класическа „философия“ и умопобъркваща психология. Във водите на това езеро вече стотици години се „къпе“ повече от половината ни човечество. Трудно се излиза от тази матрица. Ако човек използва нейните науки като средство за излизане от нея, то неуспехът му е гарантиран. За любознателните умове през вековете самата матрица е изобретила инквизициите, войните, революциите и демокрациите. Това са все индивидуални и колективни оръжия за насилствено държание на будни човешки умове и цели народи в дълбините на езерото. Въпреки всичко, ако човек е силен и издръжлив и се опита с плуване да достигне до някой от бреговете му, то там са най-коварните блата на матрицата, наречени езотерични учения. Недоволните, бягащи от матрицата или от установените от нея религиозни учения, непременно попадат в някое от тези блата. Там, затънали до шия в тинята му ,се чувстват щастливи, че не са в езерото. А те не знаят, че майсторът на езерото и блатата е един и същ – Антихриста.
Ще се запитате, защо са им на тъмните сили това езеро и тези блата на заблуди?
Защото по този начин те напълно скриха от човека култа към Снежанка, Соланита, Урания, Богинята Майка и Богородица. Преди човечеството почиташе единствено и само този култ. Да откриеш в себе си Жената, това бе най-висшето просвещение на древните. А какво е сега? Поне в една от установените от матрицата религии да сте чули, че целта на човека е да открие Снежанка, дълбоко спящата в него божествена искра? В Християнството, Юдайзма, Исляма, Будизма и останалите религии има Богове, Царства Божии, Синове Божии, само за Снежанка нито дума. В блатата, наречени духовни учения, които обграждат отвсякъде матрицата е същото. Философия, Антропософия, Католицизъм, Протестанство, Православие, Дъновизъм и какво ли още не, само за божествена искра в човека нито дума.
Храмовете, посветени на това общество, бяха или разрушени или преименувани в катедрали, антични храмове, църкви, синагоги, джамии, пагоди и така напълно бе скрито истинското учение. Сякаш на човечеството бе хвърлена една гирлянда от илюзии и забрави, в които е омотано и до днес! Вижте как Стоян Диловски (ТОД) описва пещерите в драмата „Соланита и Кришна“:
ТИАМАТА
Гирлянда за земната царица, гирлянда, която ще побеждава не царства, а небесни престоли ще сваля от слънчевите игри на Боговете. С какво ли ме плашите вие, о, Богове? С вашия изгрев и залез? А мислите ли, че аз не зная тайната на вашата игра, с която плашите слабия човешки ум? Той не е вече слаб. Аз го втвърдих. Той сега е по-твърд от камък. Той вече роптае и има смелостта да вика против вас и да насочва оръжието си против вашите закони, о, Богове!
Вие казвате, че нямате закони, че всички граници и ограничения са премахнати в свободния дух, а слагате за огледало безконечността. Та тази ваша безконечност не е ли закон, който най-много плаши свободния човешки разсъдък, не е ли ограничение! Тази гирлянда е царица на моите хубости и изявена веднъж на човечеството, ще развали царствата, ще падне един път завинаги небето пред неговите крака и ще забрави за съществуванието на Соланита, която отдавна изчезна от храмовете им!
(Отива, прикачва гирляндата на едно дърво и гледа Соланита.)
Колко си хубаво, о, слънчево дете! Нима мислиш, о, висше същество, че някога аз ще те пусна в света, след като ти едничка закриваш моята красота и блясък. Заради тебе никога не мога да си намеря мъж, но те ще те забравят. Те не знаят вече, че си същество дори, ами те наричат: светлина, слънце, разум, идея, усещане, любов... ха-ха, не! Така, добре е – дивните мои гирлянди! Нито един камък от моите пещи не можа да заблести като твоите две нежни очи. Нито един метал не можа да вземе цвета на твоята небесна косица. Нито един от моите земни цветове, от розата до лилията белоснежна, не можа да изрази хубостта на твоите дивни ръце. А сега правя едно дивно цвете, лотос, но колко ли и той ще остане далече от тебе!
Тази гирлянда ще накара човечеството да забрави един път завинаги съществуванието на Соланита. А от нейния годеник Кришна не ме е страх вече. Той остана навеки бездушна статуя и под висшия мир. Така го вкамени моята нечута сладострастна милувка, която той погълна като море в устата си. Едничката моя задача, откакто те скрих тук, е да накарам всеки да забрави за тебе, о, заспало слънчево дете. И успях. Забулих очите на човека с камъни и пръст, с железа, злато и скъпоценни камъни, а тази гирлянда, която отразява седемте херувими и всички явни и скрити планети от нашия свят, съвършено ще им забули очите. И ще нарека всяко зърно от тази гирлянда със своето име: масонство, окултизъм, теософия, розенкройцерство, даоизъм, брахманизъм, будизъм... католицизъм, гностицизъм, протестантство, адвентизъм, ортодоксализъм... и много, и много, които ще карат мировете да святкат пред очите на безсилния търсещ Соланита. И ще блестят тези винтообразни движения, и ще се доближават до нея, но никога няма да я видят. Даже няма и да подозират за съществуванието ѝ. Учители ще се явят, мъдреци, проповедници и основатели на религии, полу-богове и богове, но за нея нищо няма да знаят, нито ще говорят даже. Това е силата на моята последна гирлянда.
(Гледа я жадно и пак брои зърната.) Окултизъм, теософия, християнство, херметизъм, кабала, даоизъм, будизъм, гностицизъм, масонство, розенкройцерство, магнетизъм, мистицизъм, материализъм, идеализъм, софизъм...
Вървете, вървете вече, о, сънни була, които блестите като слънца. За всичко говорете, разкривайте земи и полета, разкривайте слънца и планети, и движения космични – разкривайте Йерархии, Тронове, Ангели, Деви и Херувими – но за Соланита нито звук! Ела, Луцианта. Ти винаги си знаела къде за пръв път да оставяш моите изобретения. Иди и сега, това е върхът на изкуството ми и като се възкачиш на най-високия връх, разсей ги като падащи метеори. Нека не остане кътче без зърно от тази гирлянда.“
Като прочетете драмата ще видите как се излиза от Петата пещера, украсена с прекрасните цветя от гирляндите на Тиамата. Когато си запленен от красотата им и ги разглеждаш един по един, ти просто не виждаш изхода на тази пещера. Кришна, търсачът на Соланита, стъпква един по един всички „прекрасни“ цветове, които го карат да седи десетки векове в тази пещера и едва тогава вижда изхода от нея.
Край мене, а така е и по целия свят, има милиони търсачи, пленени от гирляндата на Тиамата, които стоят затворени в „Пещерата на Измамите“. Кажете на някой християнин, дъновист, будист, последовател на Кришна, ислямист и на всички останали, които робуват на някакъв „изъм“, че пътят им не води до никъде и вижте какъв ще е резултатът. „Изъм“ означава да сложиш на пиедестала нещо друго, освен Урания (Соланита) и да се молиш на него. Тази „Снежанка“ е скрита в нас и всички външни пътища, прикрити зад някакъв „изъм“, не водят към нея.
Ще ви обясня най-простичко какво представлява човек и какви са тези пещери (чакри, тела). Представете си, че човешкото тяло е като една волфрамова жичка, която е захранена с ток (знак плюс) от към главата (духовния свят) и има заземяване (знак минус) чрез краката към земята. За да протече ток от знака плюс към знака минус и човек да засвети като електрическа крушка, или да стане Син на Слънцето, просто трябва да се превключат седем ключа, които при раждането ни са в положение „изгасено“. Това са седемте чакри в човека.
Първата е при опашната кост и се казва Чакра на Невежеството (Незнанието).
Втората е около детеродните органи на човека: тестиси (при мъжете) и яйчници при жените и е Чакрата на Страстите (Желанието да притежаваме).
Третата е около слънчевия сплит и е Чакрата на Егото (Желанието да се изявяваме, или „Мнението на другите за нас“).
Четвъртата е в Сърдечната област и тя е Хармонизатора между Духа и Материята.
Петата е в областта на гушата (Щитовидната жлеза). Там са заблудите и погрешните пътища, които отклоняват човек от истинската цел.
Шестата е Епифизата. „Епифизата, наричана още пинеална жлеза (corpus pineale) шишарковидно тяло или трето око, е малко образувание, което се отнася към междинния мозък“.
Седмата е хипофизата. „Хипофизата (хипофизната жлеза) е основен ендокринен орган в човешкото тяло. Тя ръководи дейността на всички останали жлези в човешкото тяло, като оказва ефективен контрол върху тях“.
За да светне човек, то през живота си трябва да успее да превърти всички ключове (жлези) и да ги постави в положение „запалено“. Превключването започва отдолу нагоре и трае десетки години. Някои казват, че започваме да работим върху първия ключ (Невежеството) от седмата си година. Тогава тръгваме на училище и започваме да опознаваме света, който ни заобикаля. На около четиринадесет години започва пубертетът при децата, а това е знак, че започваме да работим за превъртяването на втория ключ (тази на Страстите). Пак след седем години, на двадесет и една започваме да се изявяваме за да ни забележат хората около нас. Това е времето за активирането на третия ключ (Егото, Мнението на хората за нас). Четвъртият етап от човешкия живот започва на двадесет и осем години. До тогава сме учили това-онова, а чак след тази възраст разбираме какво можем и започваме да работим в дадено направление. До тридесет и петата си година можем да хармонизираме живота си, а след нея нормално си задаваме въпроса за смъртта. Това обикновено се провокира от загубата на баби и дядовци, родители, роднини, близки и приятели, които животът ни поднася в тези години. Тук Тиамата е хвърлила Гирляндата от хиляди цветя (религии и секти) и човек обикновено попада под властта на някое от тях.
Огледайте се около себе си и вътре в себе си и ще видите колко търсачи на Соланита са хванали здраво по някое от тези цветя и чрез него се опитват да достигнат до шестия ключ. Дали ще успеят зависи само и единствено от тях. Видяхте какъв е пътят за излизане от тази пещера или превъртяването на този ключ. Трябва да се стъпчат всички „красиви“ цветя и тогава се преминава напред.
Преглед на анализите
135 достигане на публикацията
Всички реакции:
3Илия Ангелов, Никола Мерджов и 1 друг
Няма коментари
