Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2020 17:32 - Краят на този свят
Автор: horos Категория: История   
Прочетен: 2202 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ

ВЪЗВРЪЩАНЕТО НА ОЗИРИС

ПОСЛЕДНА БОРБА С ИЛЮЗИИТЕ

Земно поле с неизмерима обширност, където едва про-
зират на хоризонта планини и върхове, но явно личи,
че тези върхове са изпълнени с живи същества. От
всеки връх се появяват разни знаци със светлини и от
време на време далечни гръмове като ехо от тревож-
ни знаци — всичко да бъде будно. Боен лагер е земното
поле и се отличава ясно оттенъкът на двата против-
ни лагери. В единия атмосферата е по-лека и ясна и
слънчевите лъчи като че взимат участие в раздела на
мислите им, а на другия лагер, където не се вижда
краят, дим и облаци се надвесват, а далече се спускат
дъждове, мълнии и бури. И всички земни творения, и
видими, и невидими сили са в тревога от това намес-
ване на атомите, които предшестват важността на
момента. От едната страна личи едно безкрайно море
от вълни, които искат да погълнат океаните, а от
другата
едно тихо движение, като поле от яснота,

което иска да пречисти рязката атмосфера с истинс-
ките си зефири на борбата. И се събират мислите и
на едните, и на другите като облаци в пространство-
то, в което ясно личи тъмнотата и алчността, нена-
ситността на едните да владеят всичко, и светлите
мъглявости на другите, които искат да усмирят лу-
дите движения на материалното и да зацарува тихо-
то и блажено спокойствие на духа, който се движи с
една хармония, допиран до небето като Велика Пти-
ца, чиято глава е наведена към земята, с устремен
поглед към цветните полета, а с крилете се допира до
висините, по които се изливат висши благоволения на
живот, блаженство, радост и мир. От горещина бие
сърцето на едните в силно нетърпение да превземат и
другата половина на битието, тази на всемогъщест-
вото на разума, а с тихо спокойствие се носят леките
и светли лъчи по лицата на другите, които изпълня-
ват с тъжна замисленост един дълг, уви, по съдба ед-
накъв с другите. Защото каквито и да са едните и
другите, те са братя, на една почва лежат животи-
те им и един е просторът, който ги покрива. Отляво е
направен от временни огради дворецът на Атлант, а
отдясно — този на земния тогавашен цар, който е и
висш духовен и политически началник, това е бардът
монах. Пред двореца му стават малки движения, кои-
то едвам личат, защото е нощ и само слабите светли-
ни издават лицата на събудените. В полуоткрития
боен дворец на барда монах се виждат две фигури, ко-
ито говорят с дълбока сериозност.

ХРОНОС

И въпреки това аз съм напълно уверен, че може да се избегне последната велика борба между живеещото
човечество на земното кълбо. Това ще е борба между
тялото и духа. Сега, когато човечеството е отишло
много напред в своето развитие, не се бие за терито-
рии и граници, а за всесветско владение на живота,
което ясно проличава в три главни направления: фи-
зическите изобретения, науката и религията, т. е. жи-
вотът, който е облекчен от най-тънкия изобретателен
ум; науката, която се простира до всезнание, и рели-
гията, която се докосва до висшето безконечие. Едни-
те владеят едната проява, като са изхвърлили остана-
лите две, а другите владеят останалите две, като са се
отнесли равнодушно към първото. Нима не виждаш,
о, барде на Мъдростта, че борбата на Атлант не е от-
немане на Розалия и Лилия. Това е само претекст. Но
той иска с физическа сила да вземе и другите двама
братя на живота. Но не се превзема духовното с мечо-
ве и топовни гърмежи. Борбата може да се избегне
само при едно условие — да смири Атлант гордостта
си и като се оттегли тихо в царството си, да вземе
оттук само това, което може да понесе силата на тя-
лото му и духа му. Той преумори непригоденото си
тяло. Посредством астрални духове се добра до ня-
какви тайни изобретения и те сега стават причина за
силата му. Аз мисля, че няма да бъде лошо да му да-
дем последно условие да се оттегли. Би могло да се

използва още земната енергия, но често в небесните
промени стават преобразувания, и то все от такива
крайности.

БАРДЪТ МОНАХ

А когато ти, всесилни и могъщи мъдрецо, казваш и
знаеш, че притежаваш окултните физически и духов-
ни сили на Божеството, защо да не употребим една от
тях? Ако с огън унищожим половината от неговата
войска, другата ще бяга сама.

ХРОНОС

Но този огън се връща после на същото място, откъ-
дето е излязъл, когато не е изпратен по хармоничното
желание на Божеството. Тогава знаеш ли какво зло
чака нашата страна? Тук борбата трябва да се извър-
ши с точно изпълнение на закона на Справедливост-
та, па макар и да победи лъжливата страна. Аз мисля
да изпратя Розалия и Лилия, преоблечени като мона-
хини, при Атлант, да му обадят нашето последно же-
лание, а то е това: да заживее в мир с нас, да спре
завоевателните си ламтежи към по-висшето чрез фи-
зическите си нагони и да допусне в царството си ду-
ховни училища.

Те ще преобразят сами народа му и тогава цялото ще
стане едно царство. Беше време, това беше, когато ста-
ваше прочутата борба преди векове. Ти беше цар, то-
гава роден, знаеш и помниш ли грешката си?

БАРДЪТ МОНАХ

Да, където дадох островчето на Атлант. Но можеше
ли другояче, когато в мен играеше още силното чувство на земната любов. Висшата Жена не бе още в моя
хоризонт.

ХРОНОС

И от малко островче ето сега как се разшири и се об-
разува противна страна, която превзе и черната ложа,
или по-право, последната намери в неговото лице най-
сигурния медиум за разрушителните си нагони.

(Идват Розалия и Лилия, облечени в монашески дрехи
Розалия в розови, а Лилия в жълти и лилави.)

  ЛИЛИЯ
Не може да се спи от няколко нощи. Войниците, които
се движат по лагерите, са по-малко от тези, които се
движат в невидимия мир. Всичко се е раздвижило, и
видимо, и невидимо, и тайни агенти непрекъснато хо-
дят да четат мислите на противната страна.

РОЗАЛИЯ

И много добре, че ние нищо не знаехме за плана на
барда и Хронос, иначе щяха да го прочетат от нас.

ХРОНОС

   Затишието, което виждате в лагерите, е грозното за-
тишие пред страшна буря. От създаването още на зем-
ната планета има мисли и образи, неизхарчени и наб-

 рани. Сега всичко ще се разруши и ще настане чиста-
та атмосфера на бялото поле.

  БАРДЪТ МОНАХ
Но тогава и ние няма да сме на това поле. (Въздиша.)

ХРОНОС

Защо, барде, какво говори твоята въздишка?

  ЛИЛИЯ
О, Хронос, защо да не въздиша! Виж как се разстилат
по всичките страни на земното кълбо не само в наше-
то царство, но и в онова, какви изобретения, индуст-
рии, разкоши! И какъв ли би бил животът сега, когато
е така устроен, ако го нямаше това страшно петно —
Атлант!

РОЗАЛИЯ

Нямаше да има ни облаци, ни бури, само тихите зе-
фири щяха леко да минават от единия на другия бряг
и песните на едните нямаше да бъдат непонятни за
другите, а грубите думи на другите щяха да се опол-
зотворят в разумни цели на физическия мир. Жители-
те са полезни само защото са послушни и човекът не
е животно без разум, и като послушно същество разу-
мът му щеше да бъде сила благотворна.

   ХРОНОС
Весел и разкошен е животът. Той е блясък и щастие и
аз зная, че и двете страни са доволни. И едните, защо-

 

то техният дух се възвеличава, и другите, защото удов-
летворяват по най-разнообразни начини низките си же-
лания. Но има едно нещо, което вие не знаете. Там, в
страната на Атлант, се заражда една духовна страна.
Такъв е законът. Оттам си вземат напредналите души
тела, но именно тази преходна класа е нещастна. Тя е
много голяма в този период и там, в Атлантовото цар-
ство, е най-притеснена. Тя е подигравана, осмивана,
даже убивана. Знаете ли колко това пречи на тяхното
развитие! Не е вече царството на Атлант градина, къ-
дето спокойно да растат тези цветя като в миналото.
Сега не са свободни. Егоизмът взе връх, и то ако не
чрез физически мъчения, то с морални и други убиват
душите още в зародиша на тяхното душевно стремле-
ние. И училищата, и църквите, и всичко е устроено
така, че изчезва именно това, което е истината; точно
тука е тяхната заблуда. Те знаят, че това е животът, и
възпитават децата си така, терзаят ги още от малки,
бият ги, ако мислят идеално, наричат ги мечтатели,
загубени. Признават само материалното образование.
То било истинското.

Животът бил точното, което разумът само може да
изпита, и рядко са онези силни души, които изпъкват
и побеждават тази гъста лава от дима на егоизма.

 

   БАРДЪТ МОНАХ
И те са наши братя и трябва да ги спасим. Аз чувствам висшата цел на моето положение и най-голямото
престъпление би било, ако сега, като виждам цялата
гази истина, не се притека на помощ.

ХРОНОС

Не е само това, но там става и друго едно престъпле-
ние, че се търгува с Божествените жилища. Те не са
духовни центрове за развитие, а учреждения за пари.
Всичко там става за пари — и лекуване, и наука, и най-
малката услуга не се прави от братско желание за лю-
бов, а от интерес. О, израждане е това, не виждате ли!
И ако така продължава, ще настане най-тъжната епо-
ха от човешката история, да гледаш как великият об-
раз на Божеството, сега запечатан здраво, става жи-
вотно в своите инстинкти на самородна алчност. Ху-
бав е животът, защото атомите притежават сега раз-
вити и седемте способности, но там се използват за
зло. Ясновидството там е престъпление и средство за
ограбване, магнетизмът — за лични цели, и могъщес-
твото — за разрушение. Ето че в тази война Атлант си
служи с всички средства. Може ли, кажете, при това
положение да продължава животът?

  БАРДЪТ МОНАХ
Какво мислиш да направиш, Хронос? Кажи, твоята
дума е за мен закон, всичко ще направя.

ХРОНОС
Нека сега отидат Лилия и Розалия при Атлант и когато
се върнат с отговор, тогава ще вземем последното
решение.

(Розалия и Лилия, преоблечени в монашески дрехи и
маски, отиват при Атлант в насрещния лагер. Хронос
и бардът монах се отдалечават, разговаряйки. Отк
рива се вторият лагер отляво. Войник като вижда двой
ката, ги отвежда в шатрата на Атлант, отварят се
платната на шатрата: разкошен салон, ясно личи, че
на външното са обърнали голямо внимание. В салона
му се виждат множество лица и трапеза
жени, мъ-
же, полуголи и пияни, налягали, други заспали, тре-
ти, прегърнати, пият още. В дъното има още оживе-
на оргия, отражение на царството на Атлант.)

  АТЛАНТ
Какво ви докара тук, монахини? Там, във вашето зао-
блачено царство, с такива дрехи се увиват нощем. То-
ва много отговаря на облачните ви идеи и мисли, с
които се храните. Но сега ще видим тук кой е по-си-
лен, дали духът или тялото. Аз ще ви победя тук, а
там, когато отидем, колко ми струва, че вие сте щели
да тържествувате. Настоящето е, което трябва да се
живее, и ако винаги убиваме настоящето заради бъде-
щето, тогава кога ще се живее?

ПЪРВА МОНАХИНЯ

Когато престанеш да мислиш.

ВТОРА МОНАХИНЯ

Когато започнеш да чувстваш.

ПЪРВА МОНАХИНЯ

Защото истината идва отвътре.

ВТОРА МОНАХИНЯ

А разумът и мислите летят по повърхността като гъ-
лъби по морската повърхност и не могат да влязат
вътре, защото това са зефири, които не проникват в
дълбоките морски води.

ПЪРВА МОНАХИНЯ

А когато любовта излиза от сърцето и не се крои с
ножицата на крояча, тогава само морето раздвижва
вълните си и те се разливат и оросяват бреговете.

  АТЛАНТ
А удоволствието, което е целта на живота — блаженс-
твото, откъде идва, от сърцето ли? Ако аз не бях по-
ръчал тази нощ пир, как може сърцето да ми го съз-
даде?

ПЪРВА МОНАХИНЯ

Други са пировете на сърцето.

  ВТОРА МОНАХИНЯ
И тези на разума. Две противни страни.

   АТЛАНТ
Които никога не могат да се срещнат, а единият тряб
ва да победи. Кой? Разбира се, разумът, който строи
къщи, жилища, палати, всичко, който ръководи да жи-
вееш, да отидеш там и там, да се върнеш от тук. Не е
ли разумът? Понеже без него не може, то сърцето тряб-
ва да отстъпи, а разумът да победи, защото и двете не
могат, изключват се. Сърцето казва: това е престъп-
но, разумът — това е полезно. Долу сърцето, което уни-
щожава живота!

ПЪРВА МОНАХИНЯ

И затова сме дошли, за да ти кажем, че може да стане
помирение и хармония, от което и вечният живот на
блаженството. Искаш ли, Атлант, да направиш: Как-
то на Небето, така и на Земята, послушай съветите
ни.

  АТЛАНТ
Не както на Небето, така и на Земята, а небето да стане както тук, на земята, се живее. Ето къде е истината. Нима не виждате, че всичко тук отива отдолу нагоре. Защо отричате тогава нашия принцип?

  ВТОРА МОНАХИНЯ

  Защото не всичко върви отдолу нагоре. Ето, водата
винаги върви отгоре надолу и се извива, и не знаеш
къде ще се влее. А там зефирът, като бяга, той върви
на широко, нито отдолу, нито отгоре. Различни са по-
соките на етерните стихии, едните се движат винтоо-
бразно, а другите стремително нагоре. Всичко е в то-
ва, че ти отричаш, че човек има разни тела, че не е
сложно същество от тела, облекла, в които духът се
облича по желание.

АТЛАНТ

Ха -ха-ха !... Затова ли дойдохте, бедни монахини на не-
видяното? Задачата ви е тогава много детинска и на-
ивна. Вие дойдохте да направите Атлант монах като
вас. Ха-ха-ха!...

ПЪРВА МОНАХИНЯ

Не затова идваме, защото би било по-лесно да помес-
тиш земното кълбо от мястото му, отколкото Атлант
да се промени. Но идваме, защото чухме виковете, от-
чаяните писъци на децата, които ни викат на помощ.
Вие убивате човешката природа в зародиша й още и
не давате свободно развитие на духа, вие стеснявате
мисълта със закони и изкуства, и поезия, и всичко.
И всички ваши училища са само спекулативни учреж-
дения.

ВТОРА МОНАХИНЯ

Вие убихте жената и нейната красота, като направих-
те гавра телесните наслади. Къде е у вас милостта на
състраданието и любовта? Убихте и разгонихте дъ-
щерите си — ето! (Развиват си мантата, Атлант виж-
да дъщерите си. Най-напред смутен отстъпва, но пос-
ле се съвзема.)

АТЛАНТ

Колко сте далеч вече от моята кръв, не мога да ви
прегърна!

РОЗАЛИЯ

Аз никога няма да прегърна бащата на егоизма.

  ЛИЛИЯ
Аз никога няма да целуна бащата на разврата. Виж,
какво е това — истината ли? Това ли е науката ви,
изобретенията, където само есенцията на вината се
усеща и ароматите на женската гръд.

РОЗАЛИЯ

Затова ли са ложите ви, театрите и всички градини, из
които Ангели летят, а долу се извиват дракони на
страстта и разрушението! Има една природа, която
плаче във вас.

ЛИЛИЯ
Това е вашата душа, която насън след пир разкошен
идва преобразена като чудовище и ви плаши. Това е
тя, която насън понякога ви убива, и вие се събуждате
с ужас, че сте загубили живота, който ви е толкова
мил. Тя е същата, която някога виждате като невинна
хубавица в сънната ви градина, но като се запътите
към нея, тя се загубва и вие в яда си се събуждате и
намирате в обятията си жена. А ето защо е този сън,
някой хвърля вечни мрежи между телата и духа, а то
ва са вашите материалистични училища, животи, традиции, общества.

АТЛАНТ

Не ме учудва способността ви да говорите. Може ли
другояче! Този, който отива в онова царство, той вече
не може да бъде чедо на Атлант.

РОЗАЛИЯ

Така става преобразяването. Изпращайте децата си
на нас. Така ще стане пълна хармония. Защо тази вой-
на, обърни се, стари татко, източник на нашия живот,
чийто извор пресъхва в изпитания вече нектар на жиз-
нена сила на битието.

  АТЛАНТ
Кой ви прати?

  ЛИЛИЯ
Нашият цар.

АТЛАНТ

Какво иска?

РОЗАЛИЯ

Помирение.

АТЛАНТ

Признак на слабост.

ЛИЛИЯ
Спри войната!

РОЗАЛИЯ

Защо я започна, не ли заради нас? Ето ни и ако искаш,
и Ерос ще се върне.

  АТЛАНТ
Късно е, вие не сте вече моите чеда, за които се биех.
Сега вече не се бия за вас, а да спася бъдещото поко-
ление от явно удавяне и смърт.

  ЛИЛИЯ
Значи личното и практичното се измени в идейно. Се-
га се биеш за идея!

РОЗАЛИЯ

Ето как си противоречиш. Вашият разум сам се хвър-
ля в капани, логиката ви е слаба.

ЛИЛИЯ

Интелектът — немощен.

АТЛАНТ

Оставете ме най-после, идете си. Нямам време за гу-
бене. А в моето царство не мога да ви държа, опасни
сте вече за него.

ЛИЛИЯ

А знаеш ли, че ако нашите искат, ще те победят с един замах. Ще стане пепел всичко твое, но нашите няма
да го направят по висши причини.

  АТЛАНТ
Защото те винаги казват, че могат, но никога не са го
направили.

  ЛИЛИЯ
А забрави ли потопа на Атлантида, Содом и Гомора?

  АТЛАНТ
Непроверени фантазии. Но времето ми е скъпо. Днес
ще превземем портата на тайните входове. Не ме обър-
квайте, защото се зазорява вече и всичко е на крак.

РОЗАЛИЯ

Искаш ли да бъдеш спасен?

  ЛИЛИЯ
Ние носим щастието, което може да отмени горчива-
та чаша на съдбата.

АТЛАНТ

У нас чашата е изпита отдавна и няма за всесилния
Атлант съдба. Не ни е страх от нищо. Ние знаем всич-
ко и сме взели всички мерки. И водата, и въздухът са
в ръцете ни и ако искате да знаете — и огънят.

  ЛИЛИЯ
Но не и невидимият тласък, който изменя разума.
Всички вие от разума ще се защитите ли ? Щом  той се
загуби, вие ще бъдете само инертни тела без разсъ-
дък.

АТЛАНТ

Кажете защо сте дошли.

ЛИЛИЯ

Да се разкаеш.

  РОЗАЛИЯ
И в знак на одобрение да вдигнеш безкрайната грани-
ца между вашето и нашето царство, да допуснеш на-
ши училища на просветата, на истината, на идейната
мъдрост, т. е. духовната истина за душата у човека и
Всемира, за Духа.

(В това време се чуват сигнали за събуждане на войни-
ците. Във въздуха се виждат самолети. Почват сра-
жения на невидими астрални същества и всичко се гот-
ви за страшна борба. Лилия и Розалия, безсилни да про-
менят положението, се увиват в черните си мантии и
се отдалечават тъкмо когато пред Атлант се явява
Хронос като непознат старец.)

  АТЛАНТ
Познат си ми, старче, но нямам време да те слушам,
идва часът на последното сражение.

ХРОНОС

Не твоят глас ме вика, а сълзите на хиляди деца и же-
ни, които сега остават без подслон от твоето разру-
шение. Без подкрепа остават хиляди домове, които са
пронизани от разнообразните твои средства на борба.

  АТЛАНТ
За нас истината е в победата, а животът е в притежа-
нието. Вие ме предизвикахте и сега не се бия вече за
Розалия и Лилия, които са ваши, а за Златната Порта
на скритите мистерии.

ХРОНОС

Която никога няма да ти се отвори.

  АТЛАНТ
Която ще отворя със силата на моя меч от знание,
мощ и безстрашие.

  ХРОНОС
Похвални качества, но в зло сърце. И когато се явиш
пред тези порти, ще излезе небесна красавица, хубост
неизречена, и ще те попита какво искаш. Тогава ще
забравиш мистериите, защото хубостта й ще те осле-
пи.

  АТЛАНТ
Атлант се насити вече на жени.

 ХРОНОС
 Добър признак, но тъкмо когато отминеш тази хуба-
  вица, ще се яви лъв, животно непобедимо.

  АТЛАНТ
Не се бои Атлант от нищо на света.

ХРОНОС

И това е похвално, но тъкмо когато простреш ръка да
отключиш, ще се яви змия и ще ти каже: „Ще те пус-
на, но ако дадеш сърцето и мозъка си гнездо да си
увия."

   АТЛАНТ
Ще й посипя главата с огън.

ХРОНОС

И това добре, но ще срещнеш меча на всемогъщест-
вото и ще ти рече: „Остави тялото си, тука е горещо,
ще изгори."

АТЛАНТ

Тук ме заблуждаваш вече, без тяло никъде не може.

ХРОНОС

Да, но без грубото тяло може и там ще се спреш, и
като видиш, че летежът ти е спрян, ще погледнеш на
дъното на ковчега и ще видиш Жезъл. Кой? Аз. Там
съм аз, от там излизам. И моят поглед ще те отблъс-
не, нечестиви, и твоето падане ще е с векове, защото
ти презря жената, не уважи лъва, уби змията и още
много престъпления на твоето израждане. Кажи, след
като чуеш молбите на милиони същества, кажи, въз-
пираш ли гордостта си?

АТЛАНТ

Не!

ХРОНОС

Тя ще те погуби, теб, а заблудата на народа ще погуби
човешкото поколение, защото злото идва така, защо-
то идва отвътре, а се храни отвън. Ти го хранеше от-
вън, то растеше до неимоверни ширини. Сега ще пръс-
не тялото ти, нещастни сине човечески! Земята не за
теб е създадена и всички звезди там горе. Не за теб са
тези реки, океани, цветя и ароматни полета, а за нещо
друго там, където се крие зад сладкия мирис на цве-
тята, зад игривия лъч на изгряващото слънце, зад скри-
тата песен на славея и зад морските вълни. Нещо все
шепне: „За мен, за мен", но не за теб, о, заблудени
сине човечески, за нещо друго, което се скрива в слад-
ката мечта на свежата девица, зад скритите милувки
на любещите, зад невинните обятия на чистите тре-
пети, тези, които сърцето въздигат и му казват: „Спри,
че там има нещо по-високо, което свети, там има слън-
це, което изгрява, и за него са песните и хармониите
на мировете, и всичко, което е сладко, красиво и бла-
жено... за него, а не за теб, о, бедни сине човечески!
Ти, който слезе от своя пиедестал и се зарови в калта

 на земното, там те вика гласът, събуди се и го чуй
този глас на любовта, който пее през бурите и стихи-
ите и казва: „Спаси го, спаси го..." А знаеш ли какво
под земята се вдига, стоглава ехидна, и като увива с
тялото си заспалия, гледа го право в очите и нейният
поглед е чар, и този, който гледа тия образи най-хуба-
ви, но лъжливи, му излива в сън очарователни виде-
ния, но това е ехидна. Когато си отиде в бездните на
морето, откъдето е дошла, тялото пак остава, но бле-
до, треперещо и изнурено. И зефир завява най-лек, и
пада това човешко тяло — безжизнен труп. Това си
ти!

(И отива си старецът, и не го разбира Атлант, и не го
вика обратно, и решава съдбата си, с нея и тази на
цялото човечество, облечено в тялото на земен син чо-
вечески. Вижда се първият лагер на барда монах, къде-
то Розалия и Лилия чакат Хронос и се вижда как той
пристига. Закрива се лагерът на Атлант и се вижда
лагерът на барда монах.)

Драги чеда, направете всички разпореждания да се па-
зи Златната Врата. Няма да убивате никого. От време
на време само ще оттласквате по-далече цели рояци
от налитащи войски, за да покажете, че можете, но
после и това не правете. Нито капка кръв, Барде на
Чистотата!

  БАРДЪТ МОНАХ
И когато притежавам всички средства за победа, ти
ме спираш. Ах, страшно е изпитанието, Хронос — да

гледам как Розалия и Лилия ще бъдат разкъсани на
парчета и да не посоча силата за тяхното спасение!

ХРОНОС

Спасение може да стане само чрез убиване на про-
тивната страна, а това нещо отдавна не съществува у
нас. Не трябва да го възобновиш, би станал най-стра-
шен, втори Атлант в света.

БАРДЪТ МОНАХ

Позволи ми поне да унищожаваме с внезапната сила
на електричеството, смърт без болка, мигновена.

ХРОНОС

И ще победиш, и ще стане всичко това, както по-ра-
но, и ще се пръсне животът на хиляди най-големи щас-
тия, и покой — след това? Ще трае векове, хилядоле-
тия, след това? Ти все тук трябва да бъдеш. Знай, ми-
ли, че ако само със съзнателна ръка унищожиш живо-
та и на една мушица, ти ще връщаш наново живота си
на земята, ще се прераждаш пак, и вечно ще те свърз-
ва образът на престъплението, което иска изкупление.
А там кой те чака? И желанието ти сега е престъпле-
ние и създава мрачни облаци, но те ще се изкупят с
последните ти изпитания при смъртта като на човек.

ЛИЛИЯ, РОЗАЛИЯ И БАРДЪТ МОНАХ

Нима всички ще умрем?

ХРОНОС

За да отидем там, където Тя ни чака. Онзи красив лик
на хубостта, който блести от любов за тебе, о, забра-
вен Озирис! Събуди се и не искай вече да убиваш.

  БАРДЪТ МОНАХ

Не за мен искам това, а за да спася народа.

ХРОНОС

Той ще бъде спасен само ако ти спасиш Духа си от
най-малкото зло, което би замъглило чистия му лазу-
рен блясък. Ти ще го спасиш само ако любовта ти ста-
не една за всички и всичко, ако обикнеш и този, който
те прониже с нож. Ти ще спасиш това човечество, на
което си глава, защото по чистата сила на твоя дух
всички ще полетят, и така се спасява човек, а не чрез
сражения и бой, и разделяне с мъки.

БАРДЪТ МОНАХ

Тогава позволи ми да запазя мистерията на Златните
Врата.

ХРОНОС

Тя сама се пази. Божеството, което е в нея, само се
пази, защото то е самосъхраняваща се сила на веч-
ността, и кой може Божеството да познае, ако не този,
който е Божество. Само Божество може да грабне Бо-
жеството. Но когато то е вече Божество, то се позна-
ва, че е самото то, илюзията изчезва и всичко става
Едно.

БАРДЪТ МОНАХ

Да запазя поне окултната сила, с която може да се злоупотреби.

  ХРОНОС
Това не е работа на Озирис, а моя — на Хронос. Ози-
рис трябва да се яви с чист и светъл лик пред лицето
на тази, която го обича. Иначе няма да изпита силата
на любовта, чистия трепет на Нейната невинна и веч-
на девственост. Знаеш ли какво е тя там — бял, розов
трепет на усещане, което се чувства, когато гледаш
роза, и като я гледаш, нейният бялорозов цвят се прех-
върля в теб и те обзема, и ти чувстваш един трепет не
на сърцето си, а изпитваш силата на тази белина, ко-
ято трепти като розов цвят в тялото и съзнанието ти.
Цветовете играят голяма роля в Божествения мир, а
цветът е чистота, нима е убийство?

БАРДЪТ МОНАХ

Тогава да се оставим така и да загинем под ударите
на борбата като под внезапните удари на съдбата.

 ХРОНОС
 Нима Атлант не е съдба? Той е символ на съдба, съз-
  дадена от минали животи, събирана от живот на жи-
  от, от едни и същи хора, които сега сами унищожа-
  ват създаденото от миналото, без да знаят, че това са
  те самите. Атлант, това си ти сам от минали останки
  от заблуди и злини по животите, и досега ти се боре-

 ше да ги убиваш, но сега те ще те убият, за да изку-
пиш злото, което сам си създавал. Не убивай вече вън-
шното зло, това създава вечна размяна на борба и мес-
тене силата от един център на друг. Ти уби него тога-
ва, в друг век то теб и това няма ли да има край? Ед-
ната страна трябва да спре, и то твоята — чистата и
разумната. Тя да отстъпи мястото, като си отиде по-
нагоре, а онази нека остане да се доразвива и да доу-
нищожава неистинските образи на въображението,
създавани от вековното падане. Нима не виждаш, че
всичко е възраждане — истината е зад всяка борба.
Спри я! Стига! И когато ти спреш от любов и съзна-
ние, а не от безсилие, тогава ти падаш убит тук, но
спасен там — в безконечието.

БАРДЪТ МОНАХ

Елате тогава, мои мили другарки, съдбата ни се реши
или е била решена, но аз не без жал напускам това
земно поле.

ХРОНОС

И тази жал там горе ще се обърне в състрадание от
любов и ще се върне върху това поле, но вече като
слънце.

ЛИЛИЯ

Мили братко, аз ще бъда по-близо до теб, няма да ме
е страх да умра тук. Нали ще се родим там?

РОЗАЛИЯ

А когато почувствам последните си минути, позволи
ми да бъда в обятията ти, мили братко!

ХРОНОС

Лека ще бъде смъртта, мои чеда, защото след вашата
ще настъпи тежката смърт, но вие няма да я видите,
не заслужавате този ужас.

  ЛИЛИЯ
Не те разбирам, Хронос!

ХРОНОС

Нима не разбрахте, че когато първата ръка се докосне
до Златната Врата, ще настане краят на земния мир.

БАРДЪТ МОНАХ, ЛИЛИЯ И РОЗАЛИЯ

Нима сега?

ХРОНОС

Да, още сега. Не чувате ли, че долу вече започна сра-
жение. Под нашия кръг има нисши пълчища, на които
още им е позволено да се сражават. Те са кандидати
само за великия кръг. Тях ги предвожда Ерос, но са
малко и не ще устоят на силния Атлантов напор. Това
е последно сражение на битието и моретата го пра-
вят, и океаните, и звезди, и слънце, и всички небесни
полета...


ЛИЛИЯ

Ето, ето, вдигат се във въздуха хвърчащите машини, а|
там настава вик и олелия. Какъв ужас е войната! Как-
ви гледки! Самоизтреблението е пир, където виното е
кръвта, а знаете ли кой я пие? Тези същества, които
будят умовете на бедните човешки същества.

РОЗАЛИЯ

Пир страшен и грандиозен — виж какви ужаси!

ХРОНОС

Една маса е всичко — от едно тяло, което се самояде,
за да се спаси.

ЛИЛИЯ

Тълпите на Атлант се срещат с тълпите на Ерос. Ерос
и Атлант, Боже, какво престъпление! — Атлант убива
Ерос — баща уби сина си!

ХРОНОС

Това не е само на бойно поле. Това тука е само изра-
зи. Такива убийства стават в живота на духовното неп-
рекъснато, където ще видите, че всички се убиват един
друг и се поглъщат като халките от една верига една в
друга. Ето защо животът е вече невъзможен на тази
планета.

   РОЗАЛИЯ
И какви мъчения, кланета, късане на парчета, какви
разрушения правят тези атлантци!...

(Сражението е в разгара си и се усилва все повече, кое-
то се разбира от гърмежите, виковете и светкавици-
те. Тук се употребява не само горящ газ, но и слънчеви
лъчи, и убиващи звукове, и сили, които вдигат цели
канари и запалват въздуха.)

  ЛИЛИЯ
Хронос, настъпват в кръга, в нашия кръг! Не мога ве-
че да гледам!

ХРОНОС

Настъпиха, защото краят е близък!

(В това време Хронос се отдалечава до една скрита
скала, която се вижда недалеч. Бардът монах, Лилия
и Розалия се скриват под едно дърво между скали, за
да не гледат ужаса на изтреблението, което само зем-
ният жител може да измисли — този, който казва, че
има разум. Мълниите зачестяват много, това са из-
куствени електрически унищожения, които обемат це-
ли пространства и ударите стават точно в определе-
ната точка.

Облакът надвисва все по-близо над Лилия, Розалия и
барда монах, облак от всевъзможни летящи машини.
Вижда се как един хвърчащ кораб спира над мястото,
където са скритите. След малко мълния прорязва въз-
духа и телата на барда монах, Лилия и Розалия оста-
ват вкаменени, изгорели от силния ток. Лилия на ръ-
цете на монаха, а Розалия на гърдите му. Заспиват за
последен път на земната кора, която размеси чистия
аромат на розите и упоителния мирис на лилиите с

опърленото и изгоряло човешко месо. Хронос е спокоен
при това противоречие на разума, който сам разголва
своята низост.)

Да, това го прави голият разум. А и къде ли не е гол
този човешки разум? Дали тук, където разрушението
извършва лудия набег, или там, в тихите полета на
труда, когато лъчите на изгряващото слънце се разс-
тилат над хубавата природа. Кой не дава на сърцето
да се наслади, не той ли казва: „Напразно е това"?
Нима не разумът, тази бедна човешка същина, слага
навсякъде своя материалистичен разчет и казва: „Вре-
менно е, върви!" Не е ли той, който слага граница на
всичко и казва: „Тук е моето леговище, остани!" А ду-
хът поглежда с жал всичко безконечно и вижда своите
криле лъчисти и златни отрязани, и иска да полети, а
разумът му казва: „Аз съм, аз съм криле." Но полита
тази бедна човешка същина и пада още по-силно и
разочаровано, защото всяко падане е отчаяние и уве-
рение в неговата малота. Ако сега, в тези печални ми-
нути на разрушението, не се размахваха гордите кри-
ле на разума, който мисли, че всичко е той, и върви
без оглед за по-далечно бъдеще, то другояче би свет-
нало небето, ако сърцето беше над тези поляни с уми-
ление и любов, каква разлика! Едното възбужда нис-
шата човешка природа и прави грозота, мрак и мъки,
а другото — тихата светлост на щастието, което, ко-
гато се ражда още, казва: „Аз съм вечно, защото веч-
ното ме роди." А какво казва разумът? „Аз ще стана
това, което желая, защото самолюбието и гордостта
ме родиха." И то работи, но без връзка с висшите ми-
рове. То се откъсна от тях още когато помисли лично
за себе си. Разделението е неговата съдба. Центро-
бежният полет е същината на разума. А какво е сър-
цето, не е ли уста, която привлича, за да целуне, и ра-
зумът е уста, но да погълне... А там, зад сърцето и
разума, нещо се крие — бащата и на двете, и сега, ако
аз стоя на тази скала на печалното видение, то е имен-
но да унищожа едното, да дам ход на другото, да се
роди третото: Великото Дете, образът на Висшия Чо-
век, този, който е част от славната и пречиста същина
на Изис и Тя го чака, защото ще й занесе силата на
въплътяването от неговия огън. Тя ще загори като
творба и ще създава ярки точки, които разкъсват тя-
лото й на частици, а да се къса тялото на частици от-
там, е блаженство. Зародишите се отделят със силата
на онази сладост, която е неизразима в сладостта на
саможертвата, но онази саможертва, която, като от-
късва една своя частица в простора с писък на бла-
женство, друга — с въздишка на разширение, идва, пог-
лъща и я сменя — едната е от Нея към него, а
другата — той, но със себе си, и я слага в Нея с въз-
дишка на облекчение. Тази въздишка е люлка, която
носи слънцата пред очите й, и тогава Тя пошепва на
неговите гърди: „Колко си велик, блажени! Защото си
в моята нежност — Дете, а в Моята целувка — Мъж, а
в Моята утроба — Зачатие... О, Вечни Мъж, ти не уми
раш, нито остаряваш, защото те ражда Вечна Дева Не-
порочна." О, жени блажени! Върви, Озирис, защо не
се отделиш от тялото си ? И вие, Лилия и Розалия, вър-
вете, аз ще остана само три мига след вас, три мига,
за да довърша започнатото дело. Когато всички ще
възлезете нагоре, ще знаете, че всичко това вие сте, че
нищо няма вече зад вас. И тогава само с мир и покой
ще засвети лицето ви, когато се яви пред блясъка на
Тази, която е слънце, така говори сърцето, а разумът
тук мълчи...

(При тези думи Хронос се обръща надясно и вижда Ат-
лант до Златната Врата с протегнати ръце към Ве-
ликите Мистерии.)

И мислиш ти, изроден човек, че те са за теб. Ти не си
достоен вече за моите думи. О, разрушени отвътре!
Сега ще почне и твоето разрушение отвън!

(Една сила отхвърля Атлант на няколко крачки от
Златния Отвор. В това време Хронос вдига Жезъла за
първи път и се разтърсва земята в такива трясъци и
конвулсии, че и самият Атлант се спира в недоумение.
Виждат се отдалече нахлуващи води, които напират
отвсякъде.)

  АТЛАНТ
Какво е това, всезнаещи?

ХРОНОС

Началото на Вечния Край

(Втори път Хронос повдига Жезъла и от всички хори-
зонти се вдигат пламъци и жар. Вижда се как цялата
земя гори като нажежен камък в пространството. Хо-
рата са в паника, животните се разбягват в хаотичен
порой. Всичко търси спасение, но никъде не намира, и
бягат животни през трупове, човеци през канари от
жертви. Някои бягат с дива ярост, трети са се пре-
дали на жестоко удовлетворение, други на страсти
или в молба към невидимото на колене викат със сър-
цераздирателни гласове. Майки прегръщат децата си,
търсят своите близки, бащи носят на рамене жени и
при някой нов трясък ги захвърлят и се впускат в луд
бяг... Безсилието на разума и слабостта на човешката
природа личи в цялата си голота. Във въздуха се виж-
дат хвърчащи машини
цели се стоварват върху гла-
вите на ужасения човек. И чудно, едно спокойно око би
видяло, че и в този хаос има една ръка на точна хар-
мония, която негласно дава на всекиго заслуженото.
Някои от жертвите намират смъртта в ужасни бол-
ки и мизерия, а други леко някак заспиват, ударени
като че от електрически ток, заспиват спокойно... но
все пак смърт и унищожение е и ето защо е страш-
но...)

  АТЛАНТ
Нали вашият принцип, Хронос, не беше убийството?

ХРОНОС

Така се сломява гордостта, това е чрез физическото
тяло духовен удар. И сега не е убийство, а възобнов-
ление. Сега се съблича старата дреха на духа, за да се

облече нова. Това са мъки и страдания за тебе,  който
чувстваш тялото си, защото не виждаш душата, но гле-
дай как изгарят с блаженство от засмяна надежда жи-
телите от кръговете на нашия конус, защото знаят кь-
де отиват. А ти сега искаш да се върнеш в салоните
на твоя пир, защото не познаваш друго място, но къс-
но е вече!...

АТЛАНТ

Няма ли облекчение в тази съдба?

ХРОНОС

Не, защото Атлант се събужда винаги когато смъртта взема своя последен импулс и те, дотогава равни, сега се сливат, защото са тъждествени по същина, с тази разлика само, че единият спи, когато другият действа, а когато другият действа, първият заспива. Разумът и смъртта са двама неразделни братя, а това сега разрушава сладкия сън на илюзията...
(За трети път Хронос вдига Жезъла и земният шар се
пръска на най-дребни прашинки, след което всичко из-
горено сега се понася като светли атомчета из прост-
ранството, като се развява от невидими зефири. Там
всяка душа намира своя атом и се скрива в него, за да
заживее наново някога. Но дали Атлант намира своя
атом?

Хронос вижда всичко това, никой друг, как прашинки-
те се носят в безкраен обем и от това, което бе преди
малко живот, градини, цветя, палати и разкош, сега

са летящи частици в пламтящия въздух. Той се ус-
михва тъжно.)
... защото е прах!...




Тагове:   Антихрист,   христос,


Гласувай:
3



1. elizabethborislavova - Краят ще бъде скоро
13.08.2020 15:41
Страшният съд е минал. Живеем в краткият промеждутък между приключилия съд с произнесени присъди и пуснати язви и възкресението - новото начало.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: horos
Категория: История
Прочетен: 1654427
Постинги: 275
Коментари: 691
Гласове: 1502
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031