Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2015 09:41 - Село Захаридиево и Библията
Автор: horos Категория: История   
Прочетен: 10665 Коментари: 5 Гласове:
4

Последна промяна: 03.07.2015 01:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Село Захаридиево и Евангелията

На пръв поглед заглавието на темата е малко стряскащо. Когато обикновеният човек го прочете, веднага ще си каже: „Каква връзка може да има между Библията и България, та някой се опитва да вкара и село Захаридиево в нея?“. „Да, ама не!“ – така казваше един известен български журналист от близкото минало. По-големите си спомнят тази фраза на Петко Бочаров, която той произнесе на 23 февруари 1992 г. в предаването „ТВ око“. Тъкмо нея ще използвам за да докажа, че село Захаридиево има отношение към Евангелските събития. Къде се е намирало това село, защото то е изчезнало след освободителната война през 1877-78 г? На около 7 км. на юг от град Пловдив и на 2 км. на запад от Белащица, веднага след стената на язовира започват развалините на село Захаридиево.

 image

Остатъците около черквата св. Неделя са най-късните от Захаридиево. Най-старите останки още от тракийската епоха се намират на източния склон на Захаридиевското дере, което е от язовирната стена надолу до равнината. Там са намирани монети на тракийските царе Котис, Терес, Реметалк и македонски на Филип ІІ и синът му Александър Македонски. Тумбите, които са накацали по височините над дерето, са останки от тракийски къщи. След разрушаването на тракийското село то се прехвърля от другата (западната) страна на дерето, малко по-нагоре. Това е точно западно, непосредствено над язовира, до другото дере по посока Марково. Горният край е стигал до параклиса Св. Никола и на Острова, който се застрои през последните няколко години. В останките му при оране са намирани римски монети от ІІ до ІV век. Неговият некропол е бил на юг от параклиса Св. Никола, където се виждат десетина тракийски могили под пътя Белащица – Марково. Това селище също е разрушено и постепенно слиза надолу към параклиса Св. Неделя, където са били останките на малък турски чифлик. Параклисът е обслужвал християнското българско население, което е живяло около чифлика и е работило нивите на бея. След освобождението беят продава чифлика и нивите и се изселва, а българите се заселват в близкото село Белащица. Захаридиево не е споменато никъде в старите извори, освен в Типика (устава) на Бакуриани за Бачковския манастир. Там селото е споменато в неговата генетативна форма – Захариу. Отново така се споменава и в една библейска легенда:

„Пастирите първи от земните жители видели чудото, което става, но не го проумели. След ангелското пояснение те станали първите благовестници за раждането на спасителя. Това били пастирите, чиито стада нощували на половин час от Витлеемската пещера, в къшлите, около стълба Едером. Те били четирима. Църковното предание е запазило имената им – казвали се: Мисаил, Ахиил, Кириак и Стефан. Счита се, че били от близкото село Беит Сагюр (Загюр).“

Тази легенда е породена от сведението на евангелист Лука за овчарите, които неволно станали свидетели на знамението около раждането на Исус:

 

"В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много.

И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше:

слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите. като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите."

От "Евангелието на Лука"

 

Днес всички историци, библеисти и теолози ни препращат в Близкия изток, където локализират това село, в покрайнините на град Витлеем. Дали наистина е било там? Отговор може да потърсим не в енциклопедии, учебници, филми и тълкуванията на свещениците, а по друг начин. Ще потърся истината в старото библейско изкуство. Има нарисувани много картини от средновековни художници, с цел да се илюстрират библии и в други средновековни християнски манускрипти. В библейското изкуство има цял раздел наречен „Поклонението на овчарите“.

Нека да ги разгледаме и да видим какво има на тези илюстрации. Може би те ще ни дадат отговор на въпроса:  „Къде в действителност се е родил Христос?“ Пастирите, които станали свидетели на раждането на Исус са нашите главни герои в това изследване. Ето и някои картини:

 image


image

image


image

image

Дали всички виждате това, което виждам и аз? На картините се забелязват неща, които не са характерни за Палестина. Вижда се обилна зеленина, реки и поточета, които са идеална среда за отглеждане на стада с овце. Някой може да отговори, че тогава климатът на Палестина е бил друг и затова са рисувани подобни неща. Не е така и затова свидетел ми е древногръцкият историк и философ Страбон, който живее и твори по времето на Исус 63 г. пр. н. ера – 24 г. от н. ера. В своята „География“ той пише, че Палестина е една камениста пустиня, каквато е и днес.
image
Обичаен изглед от Израел
image

Полето на овчарите в арабското селище Бет Сахур в близост до Витлеем.

Откъде тогава средновековните художници са взимали тази зеленина в картините си? Легендата си е легенда, но и художниците са имали поръчители и цензури на картините си, които са ги одобрявали. Те са знаели каква е истината с природата на Палестина и не биха допуснали някакви волности. А легендата говори за овчари, лагерували около „стълба Едером“. Те са лагерували там, защото са имали голямо стадо и не са го връщали всяка вечер в близкото село Беет Загюр.

image

 image

Но и самата легенда ни кара да си спомним за най-краткия виц: „Евреин – овчар!?“ Виждали ли сте нещо подобно, защото такова чудо няма по света? Евреите са една каста, която е отговаряла за финансовите състояния на отделните държави. Днес евреите са лекари, музиканти, журналисти, финансисти, политолози... Но не и овчари. И тогава не са били.

Друго което може да ви направи впечатление, това са кожените торби, които всички носят на тялото си. В средновековието, а и днес ги наричат „булги“, или кожени торби. На келтски диалект, а и на старо-френски това е означавало „български  кожени чанти“ (паласки), затова името е „булга“, което означава „българска“. Пеласгите от античността са този народ, чието население е носило подобни кожени торби (паласки) и по това се отличавали от околните племена.

Трето, което прави впечатление от легендата е името на овчарите. Те са се казвали с нетипичните за еврейски имена Мисаил, Ахиил, Кириак и Стефан. На български това се чете като Михаил, Калина, Кирил и Стефан и всички може да разберете от каква националност са били. Ахиил е анаграма на КАЛИН(А). На много от картините виждате, че единият овчар е жена.

Следващото, което смущава е присъствието на гайдар в картините с овчарите. На някои от тях те играят хоро, на което гайдар свири с гайдата си. Това е типичната за България каба гайда, която никога не е била позната на евреите и арабите в античността. Днес в енциклопедиите пише, че гайдата е измислена от евреите от Палестина, но това се дължи от неправилното географско локализиране на тези ранни библейски сюжети. Гайдата е направена от овча кожа, а за да я направи някой за първи път то е трябвало да има много овце. На камъните в Палестина няма достатъчно трева и вода за да се гледат овце и затова изключвам там да се е появила гайдата. Там където я има днес, там е била и тогава. Наистина в Англия и Шотландия също има гайди, но това се дължи на изселници от Тракия, които са се заселили на територията на Шотландия в античността. Но това е друга тема.

На почти всички картини овчарите са рисувани на фона на три хълма, което би трябвало да ни подсказва, че там е град Витлеем, където се е родил Исус. Но дали соченият за Витлеем е имал подобни хълмове? Това можем да видим от гравюрата на Витлеем от средата на 19 век.

 image

Какво виждаме на нея? Една камениста пустиня, в която е разположен град Витлеем. В града и около него няма тези пирамидални хълма, каквито има на картините. Ако потърсим дали град Витлеем няма някакъв аналог на този от картините, то не можем да не припознаем в него град Пловдив. Той е имал девет хълма в древността, от които днес са останали само седем. Три от тях са свързани и образуват т. н. Трихълмие, на което е била разположена крепостта на древния Филипопол. Най-големият хълм е Джендем тепе, което е разположено на запад от стария град. Между него и останалите три тепета от Трихълмието, които са на изток се намират още две. Това са Бунарджика и Сахат тепе. Бунарджика е малко по-нисък от Джендем тепе, а Сахат тепе е сравнително малък спрямо другите две. Марково тепе вече не съществува, а част от останките му са изхвърлени преди язовира на село Белащица. Днес на неговото място е построен незавършения МОЛ. На мястото на бирената фабрика е имало още едно тепе, които също е унищожено, а седмото се намира на изток от комплекс Тракия. На старите картини ясно се вижда, че пастирите стоят южно от града, на няколко километра, защото хълмовете са разположени в редица. Така биха се виждали и от северна страна на града, но тогава старите художници не биха рисували най-високия хълм от ляво. По този начин хълмовете на града изглеждат само от юг. Освен това от север на град Пловдив протича и река Марица,  която е доста голяма и нямаше как да не е забелязана от художниците и отразена в картините им. На юг от града са първите височини на планината Родопи и мястото е много подходящо за рисуване на тези сюжети.

Ако приемем, че тези библейски събития наистина са се случили около град Пловдив, то трябва да потърсим и „стълба Едером“. В подножието му са лагерували овчарите от легендата. За това трябва отново да потърсим в библейските картини, свързани с този сюжет. На една картина на руският художник А. Иванов от 1850 г. „Явяването на ангела, благовестващ за раждането на Христос“, можем да видим следното. Овчарите се намират на хълм, до който има акведукт и град Витлеем е срещу тях на по-нисък хълм, а между тях са полите на друг хълм. Тази картина е несъвместима с палестинският Витлеем, защото виждаме, че там в средата на 19 век не е имало нито подобни хълмове, нито акведукт, нито равнина, с висока планина зад нея.

 

image

 

Всеки пловдивчанин може да ви каже къде се намира това място. Овчарите са нарисувани на Джендем тепе, което по времето на Исус се е наричало Кендризо. Известните от Филипополските монети Кендризийски игри, са посветени на Александър (Искендер) Македонски, както и името на хълма. Едером е неправилен прочит на името Кендризо. Отсреща на картината е Трихълмието с града Филипопол върху и около него. Подножието на хълма, който се вижда между овчарите и Трихълмието е на Бунарджика, а равнината и планината зад нея са на юг от града. От там са и овчарите. Сега, след като знаем всичко това, няма да ни е трудно да открием кое е селото. Освен това знаем и неговото име назовано в легендата Беит Зягюр. Първото означава „дом“, както е и при Беет Леем (Витлеем) – Дом на хляба. Дом Захор(ов), още и Захариу, или Захаридиево, както го знаем днес. Ако застанем на мястото на старото Захаридиево ще видим същият изглед на град Пловдив, но осъвременен и пораснал. Навярно много от старите художници са го посещавали и от него са рисували своите картини. А другите просто са използвали картини на художник, който е идвал тук и е въвел необходимият канон, по който са рисували останалите. Овчари, зеленина, потоци, гайдар, хоро, кожени паласки (булги) и всичко това на фона на град Пловдив с неговите хълмове. Името на Захаридиево се изписва само със съгласни така: ЗХРДВ, а Беит Загюр – БТЗГР. В църковно-славянският език буквите Т и Д са се изписвали почти идентично и затова преписвачите са ги бъркали, а Г, Х и К са взаимозаменяеми в много езици. Така пояснено се вижда, че съгласните са еднакви, само с разменени места. Знаете ли какво означава името ЗАХАРИДИЕВО? За Хор Диа плюс българското Во. Там са живели овчарите, станали свидетели на раждането на Христос (Хор) Бога (Диа). А днещното име на Белащица не идва от името на планината Беласица, както се опитват да ни убедят някои краеведи. То няма нищо общо с ослепените войници на Самуил, защото на територията на селото няма никакви останки от неговото време. Селото е доста ново и е основано не по-рано от 18 век. В неговото име се крие бога Бел и наставката „ица“, която означава принадлежност (Ивановица, Петровица и т. н.). Ако към глагола за принадлежност „ица“ (принадлежи на), прибавим и допълнителното причастие за сегашно време „ащ“, то отзад напред можем да прочетем името на Белащица по следния начин: Белащица –(селото, което) Принадлежи на Бел. Кой е този Бел? Това е едно от имената на Господ – Човекът, който се е осъзнал като Божи син. Наричали са го още и Хор – Христос. Значи името на селото означава, че то принадлежи на Христос. Нека всеки сам, според знанието си, да тълкува това име. Но никой да не забравя, че принадлежи на Христос и трябва да бъде като него.

А ето как се вижда Пловдив от района на село Белащица, източно от Захаридиево:

image




Гласувай:
4



1. rosmistral - Е, horos
10.02.2015 13:09

нищо не мога да кажа, освен с любопитсво да чета и правя сравнения, в които пак ще бъдеш прав :)
цитирай
2. horos - Роси,
10.02.2015 13:44
подобни теми пиша най-вече за знаещи хора, каквато си и ти. За останалите има други теми.
цитирай
3. horos - Поле пастухов в арабском селении Бет-Сахур близ Вифлеема
10.02.2015 14:12
http://www.pravoslavie.ru/gallery/image22_5513.htm#pic
цитирай
4. horos - Паласка
22.04.2015 09:41
Паласка - кожена кесия, която виси закачена на колана. Интересното е, че на латински "галската" кожена кесия се нарича "bulga", а този, който носи "галска" кожена кесия - "bulgar". Типът колани с закачени на тях паласки се нарича "български колан" в ранното средновековие. В староирландските саги името на народа на Болг се свързва с характерните за тези хора торби (bulg,bag), които те носели със себе си. Същите саги разказват, че народа Болг живеел на Балканите но бил заробен от гърците, и се преселил в Ирландия. Очевидно в староирландските саги се говори за пеласгите, чието истинско име е БОЛГ
цитирай
5. nadzambunata - С благодарност!
11.10.2016 11:26
Хорос, Благо даря ти! Чета много от разборите, които правиш на светите писания. Увлича ме общо лингвистиката, но най-вече историческата такава. За мен е любопитен фактаът, че в Българския език разполагаме с понятията: ХОРА, ЧОВЕК, ЛЮДЕ/ЮДЕ(в моя край). Те са напълно чужди една друга в морфологичен аспект, нямат никакъв общ корен. В немезкия ("немски") за означаването на същите неща: LEUTE(хора), което си е "левити" от LEVTE, т.к. в този "език" не е имало нито W, нито V поне до 11 век и MENSCH(човек), произлизащо от MANN(мъж), което е нашенския МАЖ/МАНН, като ж-то писмено е предадено с двойно "н", както може и да се "нарисува". В този смисъл в "немския" думата им за човек изначално е "мъжко" - МАН/жСКО.
В "немския" значи "хора" трябва да е "потънало" в "Herr"[хер] - господин.
С надеждата, че си се подобрил здравословно и в очакване на нови разкрития,
Много здраве!
Язе
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: horos
Категория: История
Прочетен: 1654357
Постинги: 275
Коментари: 691
Гласове: 1502
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031