Днес всички християнски църкви държат в подчинение своите последователи с два бича. Първият се нарича "грях", а вторият "Рай". Всеки човек е грешен според нея, защото е пряк потомък от първите хора, сътворили т. н. „Първороден грях“. Всички знаете библейската история.

„Според библейското повествувание, изложено в книга „Битие” (2-3 гл.), Господ (Яхве) е заповядал на Адам и Ева да не откъсват плод от Дървото на Познанието (Бит. 3:3). Ева обаче е изкусена от змията (асоциирана в християнството със Сатаната), да откъсне този плод: „Но Бог знае, че в деня, в който вкусите от този плод, ще бъдете като богове, знаещи добро и зло” (Бит. 3:5). Ева взема плода, сама яде от него, дава и на Адам да яде. Тогава очите на двамата прародители на човечеството се отварят, те разбират че са голи. Господ (Яхве), научавайки за случилото се, ги изгонва от рая с основния мотив Адам и Ева да не вкусят и от плода на Дървото на Живота – той би ги направил не само знаещи, но и безсмъртни. След това грехопадение Адам е прокълнат да изкарва хляба си с пот на челото, а Ева – да ражда в скърби (Бит. 3:16-20). Оттам насетне човешкият род придобива сегашното си битие, изгубва пряката връзка с Бога, става знаещ, но порочен; безсмъртният дух се таи в тленно тяло.“

Дали е така в действителност? Много неща в Библията са изопачени, а в този случай са буквално обърнати с „краката нагоре“.

Как и защо е това обръщане на нещата? Отговор на този въпрос ми даде познанието, натрупано в годините, но най-вече първата Божествена драма на ТОД „Изис и Озирис“. В нея е разказана същата история, но тя звучи съвсем различно от библейската.

Изис и Озирис наистина са родени в Божествения свят, който е наречен „Рай“ в Библията като Божи деца. След като навършат пълнолетие е трябвало да се оженят и да направят дом като бащиния, в който да създадат своите деца. Но малко преди това съзряване, Огнената змия, владетелката на Мрака, който обгръщал Божествения свят отворила очите на Озирис. Тя му казала, че той никога няма да може да построи подобен Рай, защото му липсва Творческия огън. Този Творчески огън е в основата на всяко ново деяние във Вселената и в човека. Бащата и майката на Озирис притежавали този огън, но не и децата им. В Библията Творческият огън носи името „Дърво на познанието“. Който яде от плодовете на това дърво се опознава като Бог, Така е било при Боговете, така е и днес при хората. Озирис подмамен от обещанието да яде от тези плодове тръгва да ги търси в дълбините на Мрака. Там той е пленен от Огнената змия, която го разчленява на 60 милиарда частици, а всяка частица заключва в атома, за вечен затвор.

Тук виждате разликата с Библията, където Ева (Изида) първа яде от плода на Дървото на Познанието, после дава и на Адам (Озирис). Защо е тази промяна? След написването на Библията  на всички жени  се вменява една Първоначална вина, като наследнички на „Греха на Ева“. Оттам нататък жената става „втора категория“ същество, създадена от „реброто“ на Адам. Днес се вижда много добре тази дискриминация над жените, наложена от Християнството над човечеството. Като две уродливи деца, родени от Християнската църква се явяват и две други религии – Исляма и Юдаизма. Те също използват за основа на ученията си изопачени варианти на същата тази Библия.

А каква е Истината? Адам (Озирис) пада в плен на Мрака, а неговата сестра Ева (Изида) тръгва след него да го спасява. В Матриархата са знаели тази Истина и затова жената е била издигана в култ и е била обожествявана. Ева, Изида – това са само две от имената на Богинята с десет хиляди имена по целия свят. Тя е Девата, Майката, Жената, Сестрата, колежката, съседката, приятелката, любовницата... Тя, която се жертва ежедневно за нас мъжете, търсещите Творческия огън части на Озирис.

Никой, никога не би намерил Дървото на Живота, ако не е Жената, Светият Дух, или Изида.

Тя е нашия Живоносен източник, който ни дава Истинското знание и не само ни лекува от раните на живота, но ни прави и безсмъртни.

(Възкресението на починалия поклонник)

Това е Светият граал от западната традиция, който са търсили не един и двама посветени.

Веднъж попитали Конфуций какво е смъртта и той отговорил: „Защо ме питате за смъртта, след като не знаете как да живеете?“  Този отговор лесно лесно би могъл да бъде даден и гностик. На подобен въпрос, зададен в гностическото Евангелие на Тома, Исус отговаря, че с помощта на Гнозиса човешките същества трябва да познаят неизличимата божествена реалност, от която те са произлезли и в която ще се завърнат един ден. Това траансцендентално знание трябва да стигне до съзнанието им още докато те са в телесната си обвивка на земята.

А кой в действителност е Исус? Това е първата осъзната частица от плелените части на Озирис, който с помощта на Изида осъзнава кой е, какъв е и откъде идва. Затова слиза винага на земята, за да учи и останалите части на това, че и те са паднали богове. След като е познал Дървото на живота, то той дава на всички (които са повярвали), да ядат от неговите плодове и да станат знаещи и безсмъртни. Когато всички частички на Адам (Озирис) се съберат от Изида и Орос, то тогава и първият Адам ще се завърне в Рая. Така цялостен, събрал на земята Творческия огън, то той ще е готов да сътвори новия свят, новото дете на Вселената.