Назад, назад, моме Калино. Българска народна песен   Назад, назад моме Калино Не мой да одиш подир мен Че у назе има гора висока Не ке можеш да я преминеш Че у назе има гора висока Не ке можеш да я преминеш   Ке се престоря на сокол-пиле И пак при тебе ке дойда Гора ке прелитна, пак при тебе ке дойда Вечно твоя ке бида Гора ке прелитна, пак при тебе ке дойда Вечно твоя ке бида   Назад, назад моме Калино Не мой да одиш подир мен Че у назе има река длибока Не ке можеш да я препливаш Че уназе има река длибока Не ке можеш да я препливаш   Ке се престоря на риба мрена И пак при тебе ке дойда Река ке препливам, пак при тебе ке дойда Вечно твоя ке бида Река ке препливам, пак при тебе ке дойда Вечно твоя ке бида   Назад, назад моме Калино Не мой да одиш подир мен Че у назе има хубава жена И две, три дребни дечиня Че у назе има хубава жена И две, три дребни дечиня   Ке се престорам на църна чума и пак при тебе ке дойдам жена ке уморам дечиня ке гледам вечно твоя ке бидам жена ке уморам дечиня ке гледам вечно твоя ке бидам      Ще се опитам да разтълкувам текста на тази хубава българска песен. Коя е тази „мома Калина“, прототип на някоя любовна история от близкото минало ли е, или нещо по-дълбоко? Нещата, които ще напиша не съм ги прочел никъде, а са резултат от мои изживявания. Моята Калина беше още по-настоятелна от тази в песента и накрая постигна своето. Сега вече съм неин и благодарение на това днес мога да опиша истинската история и на песента. Истинската Калина не е обикновено момиче. В различните религии е позната като Изида, Богородица, Свети Дух и има още 10 000 имена. Но да разберете за какво става на въпрос ще трябва да започна още от самото начало. Преди да се създаде нашия свят, е имало негов прототип някъде в космоса. Наричали го Божествен свят. В него са живеели Бог-Богиня заедно с двете им деца – Изида и Озирис. След съзряването си те трябвало да се оженят и да станат наследници на Божествения свят. Двете деца много се обичали и живеели безгрижно в светът на Бог-Богиня. Но веднъж в покрайнините на тяхното царство Озирис срещнал Огнената Змия, царицата на Мрака. Този непрогледен Мрак обгръщал Божествения свят от всички страни. Огнената змия се присмяла на Озирис, като му казала, че той никога няма да бъде като родителите си, защото не можел да построи свят като техния. Наистина, помислил си Озирис, как се строи свят, като аз не знам нищо? Тогава попитал Огнената змия, как се научава всичко, за да стане строител на светове. Както днес на земята е престижно синът да излезе от бащината си къща когато се ожени и да си построи собствен дом, така е било и в душата на Озирис. Той силно желаел да построи собствен свят заедно със сестра си Изида, където да отгледат своите деца.  Царицата на Мрака му отговорила, че такова познание се добива само и единствено чрез Страданието. Той трябвало да отиде в земите на Мрака и там да потърси Творческия огън, който носи познанието за изграждането на един нов свят, подобен на бащиния.  Без да се сбогува с никой, Озирис тръгнал в дълбините на Мрака, където Огнената змия го разкъсала на 60 милиарда частици, като всяка една частица заключила в Атома на Материята. Изида търсила своят брат и любим напразно и тогава и казали какво се е случило с него. Тя не изпаднала в паника, а заедно с нейни приятели решили да си върнат Озирис. С помощта на четирите елемента в които се преобразили, те направили стълба, по която да издигат Озирис без да разбере Огнената змия. Днес тази стълба ние наричаме Еволюция. Когато към материалните атоми, в които бил заключен Озирис, се прибавил и елемента Огън, то той станал жив, започнал да растe и така се появили растенията. Те били затвор на Озирис от два елемента – Земя и Огън. След това включили и елемента Вода и се появили животните. Накрая Въздухът оформил Озирис в познатият ни днес Човек. След като Земята била заселена с много Човеци, на един от тях му станало ясно, кой е, от къде идва, на къде отива и как се постига това завръщане. Това бил първият Христос на Земята. Той не бил смирен аскет, а силен и велик воин, който се опитал пръв да обедини Земята под едно ръководство. След смъртта си се срещнал с Изида и с радост се хвърлил в нейните обятия. Какво било разочарованието му, когато разбрал, че той е само Хор, една от 60 милиарди частици на Озирис. За да стане цялостен и да може да се завърне цял при Изида, то той е трябвало доброволно да влиза в Материални свят и да събужда и останалите свои части в човеците. Така става и до днес.  Какво отношение има тази история с песента за Калина? Когато Изида, Богородица, Светият Дух си избере някой, то тогава тя действа като Калина от песента. Какви са тези препятствия, за които се пее в песента? Изида постъпва по същият начин както в началото при Еволюцията на живота на Земята. Както в началото към Атома (Земя) тя прибавя трите елемента, така действа и към всеки човек, който е готов да се превърне в Хор (Христос). В песента започва с Въздуха (сокол-пиле), после с Водата (риба мрена) и накрая с Огъня (черна чума), за да бъде вечно Негова. И при мен беше така. В началото не разбирах какво става, а след като разбрах, започнах да се съпротивлявам. Много често се молех, (като героят в песента), да ме остави на мира тази сила, която работи с мен. Исках да си бъда най-обикновен човек, като всички останали.  Но Калина (Изида) не разбира от молби. Тя неуморно работеше с мен и с хората около мен, за да ме има само за нея, за вечността. Първото ми дете Жана е родена в началото на месец декември (Стрелец) в 1976 г. Тогава бяхме минали с Калина елемента Огън. Осем години след това се роди и синът ми Александър (Вода). Така минахме реката. Три години след него дойде и вторият ми син Благовест (Земя), а след още седем години и втората ми дъщеря Любомира (Въздух). Станах и Сокол-пиле (Хор). Колесницата от четири коня (елемента) беше вече готова, остана само колесничаря. На 3 юли 1999 г., получих и името Хорос (Орос). Както в гръцката митология колесницата от четири коня се управлява от Нике, богинята на победата, така и при мен съвсем неочаквано дойде и моят колесничар – третият ми син Никола. Така от първите букви на децата си получих и титлата БЛАЖЕН.  Виждате ли как работи Калина? Когато иска някой, тя винаги го има.  Днес, след като осъзнах кой съм и за какво съм на този сват, винаги с радост изказвам следната Благодарствена молитва (нали и аз съм Благо, та затова):
  „Благодаря ти мила моя Изидо, сестро, майко и любима! Благодаря ти, че избра мен! Винаги ще те Благославям, както го правя днес и ще прославям името ти пред останалите мои братя и сестри. Обикни ги и тях и все така непреклонно работи,  да се върнем колко се може по-скоро всички при теб, в твоите обятия! Обичам те завинаги!“

„Благодаря ти мила моя Изидо, сестро, майко и любима! Благодаря ти, че избра мен! Винаги ще те Благославям, както го правя днес и ще прославям името ти пред останалите мои братя и сестри. Обикни ги и тях и все така непреклонно работи, да се върнем колко се може по-скоро всички при теб, в твоите обятия! Обичам те завинаги!“

А, споделеното е самата истина. И аз преди години истински пожелах, човека, с който изживях най - хубавата част от живота си! Истинската...Ще дойда отново ...
Денят е вече буден. Нека е пълен с обич и нежност!

В живота си ние мъжете печелим и губим много жени. Защо? Защото винаги подсъзнателно търсим в тях макар и малка прилика с Онази, Вечната, която ни иска само за себе си. Но как да я познаем и обикнем, ако ги няма земните жени? Всяка една от тях носи частица от Нейната красота, любов и нежност. Но колкото и да са красиви, винаги става нещо и ги губим. Така и аз изгубих много добри жени в моя живот. Но накрая открих Нея, която ще ми остане за вечността.