Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2013 11:30 - Разкрита е тайната на "Мишкова нива"
Автор: horos Категория: История   
Прочетен: 5275 Коментари: 2 Гласове:
10

Последна промяна: 25.10.2013 18:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 "Библейски истории"    
Книга І Царства
  4 1 И бысть во дни оны, и собрашася иноплеменницы противу Израиля на брань: и изыде Израиль во сретение им на брань, и ополчишася во Авенезере, (Разград) и иноплеменницы ополчишася во Афеце (Опака): (Траян Деций, будучи не в силах помешать готам опустошать Фракию, поспешил с остатками армии в Эск, где находились свежие войска Требониана Галла; затем две армии расположились на Данувии, подготовив ловушку для захватчиков на их обратном пути. По всей видимости, в следующем году Деций вступил с ними в бой где-то к северу от Балканских гор, так как на монетах он и его сын Геренний Этруск празднуют “победу над германцами”. Как раз во время этого относительного успеха Геренния объявили Августом и соправителем отца, а оставшемуся в Риме младшему сыну Деция, Гостилиану, присвоили титул Цезаря. Но решающая битва произошла, когда Книва на своем обратном пути достиг города Абритта в Малой Скифии (Добрудже). Примерно в июне 251 г. он встретился там с основными силами Деция, который разбил два его полка, но затем позволил себя окружить, в результате погиб сначала его сын, Геренний Этруск, а затем и он сам, как и большая часть его армии.) 2 и сразишася иноплеменницы на брани со Израилтяны, и преклонися брань, и падоша мужие Израилевы пред иноплеменники, и убиени быша в брани на селе четыри тысящы мужей. 3 И приидоша людие в полк, и реша старейшины Израилевы: почто порази нас Господь днесь пред иноплеменники? Возмем кивот Бога нашего от Силома (Плиска), и изыдет посреде нас и спасет ны от руки враг наших. 4 И послаша людие в Силом (Плиска), и взяша оттуду кивот Господа седящаго на херувимех: и (быша) тамо оба сына Илиина Деции Траян) с кивотом Божиим, Офни (Гостилиан) и Финеес (Герений Етруск). 5 И бысть егда прииде кивот Господень в полк, и возопи весь Израиль гласом великим, и возшуме земля. 6 И услышаша иноплеменницы глас вопля и реша: что сей вопль великий в полце Еврейсте? И уразумеша, яко кивот Господень прииде в полк. 7 И убояшася иноплеменницы и реша: сии бози приидоша к ним в полк: горе нам, изми ны, Господи, днесь: яко не бысть тако вчера и третияго дне: 8 горе нам, кто ны измет от руки богов крепких сих? Сии суть бози, побившии Египта всякими язвами и в пустыни: 9 укрепитеся и будите в мужы, иноплеменницы, яко да не поработаете Евреом, якоже поработаша нам, будите убо в мужы и бийтеся с ними. 10 И бишася с ними: и падоша мужие Израилевы пред иноплеменники, и побеже кийждо в селение свое, и бысть язва велика зело: и паде от Израиля тридесять тысящ чинов: 11 и кивот Божий взят бысть, и оба сыны Илиины (Деции Траян) умроша, Офни (Гостилиан) и Финеес (Герении Етруск). 12 И тече муж от брани Иеминей, и прииде в Силом (Плиска) в день он, и ризы своя растерзав, и персть бе на главе его. 13 И прииде, и се, Илий (Деции Траян) седяше на престоле своем у дверий, смотря на путь, яко бе сердце его во ужасе (велице) о кивоте Божии. И человек вниде во град возвещая: и возопи весь град гласом великим: 14 и слыша Илий (Деции Траян) глас вопля и рече: что есть глас вопля сего? И человек потщався вниде и поведа Илию (Деции Траян). 15 И бе Илий (Деции Траян) девятидесяти осми лет, и очи его изнемогоста, и не видяше. 16 И рече Илий (Деции Траян) мужем предстоящым себе: что глас вопля сего? И муж потщався вниде ко Илию (Деции Траян) и рече ему: аз есмь пришедый из полка, и аз прибежах от брани днесь. И рече Илий (Деции Траян): что бывший глагол, чадо? 17 И отвеща отрочищь и рече: побежаша мужие Израилевы от лица иноплеменников, и язва велия бысть в людех, и оба сыны твоя умроша, и кивот Божий взят есть. 18 И бысть егда помяну о кивоте Божии, и паде (Илий (Деции Траян)) с престола взнак близ дверий, и сокрушися хребет его, и умре, яко стар бе человек и тяжек: и той суди Израилеви четыредесять лет. 19 И сноха его жена Финеесова (Герении Етруск) заченшая родити, и слыша весть, яко взят бысть кивот Божий и яко умре свекор ея и муж ея, и восплакася (горько), и роди, яко обратишася на ню болезни ея. 20 И во время, внегда умираше, реша ей жены предстоящыя ей: не бойся, яко сына родила еси. И не отвеща, и не разуме сердце ея. 21 И нарече отрочища Уехавоф (уехал Бог): и реша о кивоте Божии и о свекре ея и о мужи ея: преселися слава от Израиля, яко взятся кивот Господень, и яко умре свекор ея и муж ея. 22 И рече: преселися слава Израилева, яко взят бысть кивот Божий.   5:1 И взяша иноплеменницы кивот Божий и изнесоша его от Авенезера (Разград) во Азот (Одесос, Варна): 2 и взяша иноплеменницы кивот Господень и внесоша его в храм Дагонов (Дионисий, Сабазий), и поставиша его близ Дагона (Дионисия). 3 И обутреневаша Азотяне (одесосяне) наутрие и внидоша в храм Дагонов (Дионисиов): и увидеша, и се, Дагон (Дионисий) паде на землю на лице свое пред кивотом Божиим. И воздвигоша Дагона (Дионисий), и поставиша его на месте своем. 4 И бысть егда восташа заутра, и се, Дагон (Дионисий) лежаше лицем на земли пред кивотом завета Господня: глава же Дагонова (Дионисиева) и обе плесне ног его отяты на празе особо каяждо, и обе длани рук его лежаще при дверех, точию труп Дагонов (Дионисиев) остася. 5 Того ради не вступают жерцы Дагоновы (Дионисий) и вси входящии в храм Дагонов (Дионисий) на праг дому Дагонова (Дионисиева) во Азоте (Одесосе) даже до дне сего: яко преступающе преступают. 6 И отяготе рука Господня на Азоте (Одесосе) , и наведе на них, и воскипе им на седалищах их, во Азоте (Одесос) и в пределех Его, и посреде страны его умножишася мышы: и бысть смущение смерти велико во граде. 7 И видеша мужие Азотстии (Одесоские), яко тако (бысть), и глаголаша: яко не пребудет кивот Бога Израилева с нами, яко жестока рука Его на ны и на Дагона (Дионисия) бога нашего. 8 И пославше собраша воевод иноплеменничих к себе и глаголаша: что сотворим кивоту Бога Израилева? И реша Гефее (АГАТопол, сегодня город Ахтопол): да прейдет кивот Бога Израилева к нам в Геф (АГАТопол, Ахтопол). И прейде кивот Бога Израилева в Геф (АГАТопол). 9 И бысть по прешествии его, и бысть рука Господня на граде, мятеж велий зело: и порази мужы града от мала до велика, и порази их на седалищах их. И сотвориша Гефее (Агатополе) себе седалища (злата), 10 и отпустиша кивот Божий во Аскалон (Василико, сегодня город Царево). И бысть егда вниде кивот Бога Израилева во Аскалон (Василико, Царево), и возопиша Аскалонитяне глаголюще: почто возвратисте кивот Бога Израилева к нам, уморити ны и люди нашя? 11 И послаша и собраша вся воеводы иноплеменничи и реша: отпустите кивот Бога Израилева, и да поставится на месте своем, и да не уморит нас и людий наших. Яко бысть мятеж смерти во всем граде тяжек зело, егда вниде кивот Бога Израилева тамо. 12 И живущии и не умершии уязвишася на седалищах, и взыде вопль града до небесе.   6:1 И бе кивот Господень на селе иноплеменников седмь месяц: и воскипе земля их мышами. 2 И призваша иноплеменницы жерцев и волхвов и обаянников своих, глаголюще: что сотворим кивоту Господню? Скажите нам, како послем его на место его? 3 И реша: аще отпущаете вы кивот завета Господа Бога Израилева, да не послете его тща, но отдающе отдадите Ему за муки (дары), и тогда исцелитеся, и умилостивится вам: еда ли не отступит рука Его от вас? 4 И глаголаша: что Ему за муки отдадим? И реша: по числу воевод и иноплеменничих пять седалищ златых и пять мышей златых, яко прегрешения в вас и в князех ваших и в людех: 5 и сотворите подобие седалищ ваших и подобие мышей ваших, растлевающих землю, и воздадите славу Богу (Израилеву), яко да облегчит руку Свою от вас и от богов ваших и от земли вашея: 6 и почто отягощаете сердца ваша, якоже отягчи Египет и фараон сердце свое? Не егда ли поругася им, отпусти их, и отидоша? 7 И ныне возмите и сотворите колесницу нову едину и две кравы первородившыя без телят, на нихже не бяше ярмо: и впрязите кравы в колесницу, а телята их возвратите вспять в дом: 8 и возмите кивот Господень, и возложите и на колесницу, и сосуды златыя отдадите Ему за муки, и положите в ковчежце от страны его: и отпустите его, да идет: 9 и узрите, аще путем пределов своих пойдет в Вефсамис (Цоидес, сегодня город Малко Търново), той сотвори нам зло великое сие: аще же ни, то уразумеем, яко не рука его прикоснуся нас, но приключение сие бысть нам. 10 И сотвориша иноплеменницы тако, и взяша две кравы первородившыя, и впрягоша я в колесницу, телята же их затвориша в доме: 11 и возложиша кивот Господень на колесницу, и ковчежец, и мышы златыя, и подобия седалищ своих: 12 и управишася кравы на пути в путь Вефсамский (Малко Търновси), на пути имже идяху, и труждахуся, и не совращахуся на десно, ниже на шуе: и воеводы иноплеменничи идяху вслед его даже до предел Вефсамских (Малко Търново). 13 И иже в Вефсамисе (Малко Търново) жняху жатву пшеницы во юдоли: и возведоша очи свои, и видеша кивот Господень, и возвеселишася во сретение ему.   image
  14 И колесница вниде в село Осиево (сегодня „Мишкова нива“, Мишкова уровней) сущее в Вефсамисе (Малко Търново), (и ста тамо,) и поставиша тамо при нем камень велий: и иссекоша древеса колесничная, и кравы вознесоша на всесожжение Господу. 15 Левити же вознесоша кивот Господень, и ковчежец иже с ним, и яже в нем сосуды златы, и положиша на камени велицем: мужие же Вефсамстии (Малко търново) вознесоша всесожжения и пожроша жертву в той день Господу. 16 И пять воевод иноплеменничи зряху, и возвратишася во Аккарон (Ранули, сегодня Приморско) в день той. image 17 И сия седалища златая, яже воздаша иноплеменницы за муку Господу: Азотско (Одесос) едино, Газско (СОЗопол) едино, Аскалонско (Василико, Царево) едино, Гефско (Агаторол, Ахтопол) едино, Аккаронско (Ранули, Приморско) едино. 18 И златыя мышы по числу всех градов иноплеменничих пяти воевод, от града утвержена и даже до веси ферезеовы (Тересови) и до камене великаго, на немже положиша кивот завета Господня, иже есть даже до сего дне, на селе Осии (Мишкоа нива) Вефсамиситянина (Малко Търново). 19 И не порадовашася сынове Иехониины в мужех Вефсамских (Малко Търново), яко видеша кивот Господень: и уби в них пятьдесят (женщинь) и седмьдесят мужей. И плакашася людие, яко порази Господь людий язвою великою зело. 20 И реша мужие иже от Вефсамиса (Малко Търново): кто возможет поити пред Господем Богом святым сим? И к кому взыдет кивот завета Господня от нас? 21 И послаша послы к живущым в Кариафиариме (Царят на Рим, столица Румелии, город Пловдив), глаголюще: возвратиша иноплеменницы кивот Господень, снидите и вознесите его к себе.   --------------------------------------- Мишкова нива, Мишкова уровней: rock-cut.thracians.org/bg/s_m_mishkova.php   http://doktora757.blog.bg/history/2011/09/10/trakiiska-grobnica-svetilishte-quot-mishkova-niva-quot-malko.817464   Столицата на Румелия:
 
"Етимологията на името Румелия произлиза от арабското название за Източната римска империя -Рум (т.е. Рим). Първоначално седалището на управителя (с титла бейлербей) е в Пловдив, по-късно е в София, а от 1836 г. (когато провинцията обхваща само земите на Западна Македония иАлбания) главен град става Битоля. Названието Румелия временно изчезва"  --------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какви ли не теории витаеха в интернет пространството за "Мишкова нива". Гробница на Бастет, място, където е укрит Кивота на Завета, гробница на Михос, Александър Македонски...
Е, дошло е времето истината да излезе на бял свят.

Същият текст на български:



Готите се събраха да воюват с Илирик. И словото Самуилово бе обърнато към цял Илирик. И излязоха на война българите против другоплемениците и разположиха стан при Разград, а другоплемениците се разположиха при Опака. Готите се наредиха за бой против народа на Илирик; завърза се битка, и готите разбиха илириците, и разбиха от тях на бойното поле до четири хиляди души. Тогава народът дойде в стана; и старейшините на Илирик казаха: защо Господ ни порази днес пред другоплемениците? Да си вземем от Плиска ковчега на завета Господен, и той ще върви посред нас и ще ни спаси от ръката на враговете ни. И народът прати в Плиска, та донесоха оттам ковчега на завета на Господа Саваота, Който седи на херувими; а при ковчега на завета Божий бяха и двамата синове на Траян Деций - Хостилиан и Херений Етруск. И когато пристигна в стана ковчегът на завета Господен, цял Илирик дигна такъв силен вик, че земята ехтеше. И готите чуха радостните викове и рекоха: поради какво ли са тия радостни викове в стана на Илирик? И узнаха, че в стана пристигнал ковчегът Господен. И се изплашиха готите, понеже казаха: Оня Бог е дошъл при тях в стана. И рекоха: горко ни! понеже такова нещо не е бивало ни вчера, ни завчера; горко ни! кой ще ни избави от ръката на Тоя силен Бог? Това е Оня Бог, Който порази кубанците с всякакви порази в пущата; стегнете се, готи, и бъдете юначни, за да не станете роби на траките, както са те в робство под вас; бъдете юнаци и се ударете с тях. Готите се удариха, и траките бидоха разбити, и всеки побягна в шатрата си; поражението беше твърде голямо; от траките паднаха трийсет хиляди пешаци. Ковчегът Божий биде взет, и двамата Траянови синове, Хостилиан и Херений, загинаха. Един от провинция Беника се затече от мястото на битката и дойде в Плиска същия ден; дрехата му беше раздрана и главата му в прах. Когато той пристигна, Траян седеше на стол при пътните врата и гледаше, понеже сърцето му трепереше за ковчега Божий. И когато тоя човек пристигна и обади в града, цял град високо застена. Траян чу плачевните викове и рече: какъв е тоя шум? И човекът веднага се приближи и обади на Траян. Траян беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му се бяха помрачили, и той не можеше да вижда. И човекът рече на Траян: аз дойдох от стана, днес побягнах от мястото на битката. И рече Траян: какво стана, синко? И вестителят отговори и рече: Илирик побягна пред готите, голямо поражение стана в народа, и двамата ти синове, Хостилиан и Херений, загинаха, и ковчегът Божий биде пленен. Когато той спомена за ковчега Божий, Траян падна от стола възнак при вратата, строши си гръбнака и умря; понеже той беше стар и тежък. Той беше съдия на Илирик четирийсет години. Снаха му, Херениевата жена, беше непразна, вече навременила. Като чу известието, че ковчегът Божий е пленен и че свекър й и мъж й са умрели, преви се на колене и роди, понеже й дойдоха болките. И когато тя умираше, жените около нея й казваха: не бой се, ти роди син. Но тя не отговаряше и не обръщаше внимание. И нарече младенецаУехавоф (Напусна ни Бог) *, като каза: "отиде си славата от Илирик" - с пленяването на ковчега Божий и (със смъртта) на свекъра й и мъжа й. Тя рече: отиде си славата от Илирик, понеже ковчегът Божий е пленен. А готите взеха ковчега Божий и го пренесоха от Разград във Одесос.Взеха готите ковчега Божий, внесоха го в Дионисиевия храм и го поставиха до Дионисий. На другия ден, като станаха одесосци рано, ето, Дионисий лежи ничком на земята пред ковчега Господен. И взеха Дионисий и го поставиха пак на мястото му. На следния ден, като станаха сутринта, ето, Дионисий лежи ничком на земята пред ковчега Господен; главата на Дионисия и (двете му нозе и) двете му ръце (лежаха) отсечени, всяка отделно, на прага; само трупът на Дионисий беше останал. Поради това жреците Дионисиеви и всички, които дохождаха в капището на Дионисий в Одесос, не стъпват на прага Дионисиев до ден днешен (а го прескачат).И ръката Господня натегна върху одесосци, и Бог ги порази и ги наказа с мъчителни нарастъци в Одесос и околностите му (а вътре в страната се навъдиха мишки, и в града имаше голямо отчаяние). Като видяха това одесосци, казаха: да не остане ковчегът на Бога Илирически у нас, защото тежка Му е ръката и за нас и за нашия бог Дионисий. И пратиха, та събраха при себе си всички готски владелци и рекоха: какво да правим с ковчега на Бога Илирически? И рекоха (агатополци): нека ковчегът на Бога на Илирик премине (у нас) в Агатопол. И изпратиха ковчега на Бога на Илирик в Агатопол. След като го изпратиха, ръката Господня дойде върху града и причини ужас твърде голям, и порази Господ градските жители от малък до голям, и се появиха по тях нарастъци. И те изпратиха ковчега Божий във Василико. И когато ковчегът Божий дойде във Василико, василиковци завикаха и казваха: донесоха при нас ковчега на Бога на Илирик, за да изморят нас и народа ни. И пратиха, та събраха всички готски владелци и рекоха: отпратете ковчега на Бога на Илирик; нека се върне на мястото си, за да не измори нас и народа ни. Защото по цял град имаше смъртен ужас: ръката Божия твърде натегна върху тях (откак ковчегът на Бога на Илирик дойде тук).И ония, които не умряха, бидоха поразени с нарастъци, тъй че писъкът на града се издигаше до небесата.  И ковчегът Господен остана в областта готска седем месеца (и напълни се оная земя с мишки). И готите повикаха жреци и предсказвачи (и заклинатели) и рекоха: какво да правим с ковчега Господен? Научете ни, как да го отправим на мястото му. Те рекоха: ако искате да отправите ковчега на (завета на Господа) Богана Илирик, не го отпращайте без нищо, а принесете Му жертва за вина; тогава ще се изцерите и ще узнаете, за какво не отстъпва от вас ръката Му. И те попитаха: каква жертва за вина трябва да Му принесем? Те отговориха: според броя на готските владелци - пет златни нарастъци и пет златни мишки; защото еднаква пораза е върху всички ви и върху владелците ви; и тъй, направете изваяни подобия на вашите нарастъци и изваяни подобия на вашите мишки, които опустошават земята, и въздайте слава на Бога Израилев; може би Той ще направи по-лека ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви; и защо да ожесточавате сърцето си, както ожесточиха сърцето си кубанците и царят им? Ето, когато Господ показа силата Си над тях, те ги пуснаха, и ония тръгнаха; и тъй, вземете, направете една нова колесница и вземете две първескини крави, на които хомот не е турен, и впрегнете кравите в колесницата, а телетата им отведете от тях вкъщи; и вземете ковчега Господен и го турете на колата, а златните неща, които ще Му принесете жертва за вина, турете в ковчеже отстрани; пуснете го и нека върви; и гледайте, ако тръгне към своите предели, към Малко Търново, Той ни е направил това голямо зло; ако ли пък не, ще знаем, че не ръката Му ни е поразила, а това е станало с нас случайно. Тъй и направиха: взеха две първескини крави и ги впрегнаха в колесница; а телетата им задържаха вкъщи; и туриха на колесницата ковчега Господен, ковчежето със златните мишки и изваяните нарастъци. И тръгнаха кравите право по пътя към Малко Търново: вървяха все по един път, вървяха и мучаха, но не се отбиваха ни надясно, ни наляво; а филистимските владелци вървяха след тях до Малко Търновските предели. Малко Търновските жители тъкмо жънеха жито в долината и, като погледнаха, видяха ковчега Господен и се зарадваха, задето го видяха. 14. А колата дойде в нивата на Малко Търновеца Иисуса (днес „Мишкова нива“)и там се спря; имаше там един голям камък, и нацепиха колесницата на дърва, а кравите принесоха всесъжение Господу. Свещениците снеха ковчега Господен и ковчежето, което беше при него и в което се намираха златните неща, и ги туриха на големия камък; а Малко Търновските жители принесоха оня ден всесъжение и заклаха жертви Господу. И петте готски владелци видяха това и се върнаха същия ден в Ранули. Тия златни нарастъци, които филистимци принесоха Господу жертва за вина, бяха: един за Одесос, един за Созопол, един за Василико, един за Агатопол, един за Ранули; а златните мишки бяха според броя на всички готски градове - на петте владелци, от укрепените градове и отворените села до големия камък, върху който туриха ковчега Господен и който и доднес се намира в нивата на Малко Търновеца Иисуса. (Между Малко Търновските жители не се зарадваха синовете Иехониеви, задето видяха ковчега Господен.) И Бог порази жителите малкотърновски, задето те надничаха в ковчега Господен, и изби от народа петдесет жени и седемдесет мъже. И народът заплака, понеже Господ го порази с голяма пораза. И Малко Търновските жители рекоха: кой може да стои пред Господа, пред Тоя свет Бог? и при кого от нас ще отиде Той? И пратиха пратеници при жителите на столицата Рим (Пловдив) да кажат: готите върнаха ковчега Господен; дойдете и го вземете при вас си.



Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bven - Много сериозен материал!
25.10.2013 16:53
Пак ще се върна да прочета за истината:))))))))
цитирай
2. horos - Из "Тайните подземия на България"
26.10.2013 19:22
"А Бастет? Казано е, че шествието със саркофага на Бастет е тръгнал от Египет, за да бъде погребана край днешното Малко Търново. От кой Египет е тръгнало?
- Днешните хора няма от къде да научат, че Древен Египет е тук. Те знаят, че шествието е тръгнало от Египет и в един момент саркофагът й се озовал в Б-я. Но защо ли ще идват от далечния Египет, за да бъде погребана в Б-я? Дали там, в долината на царете е нямало място за нея? Не си ли задават въпроса, защо една богиня ще се погребва на територията на далечна страна?
- Шествието се е движело по древните ни земи. Споменът за него, свързан с днешен Египет, води до заключението, че саркофагът е пропътувал хиляди километри. А в същност погребалното шествие, придружаващо саркофага, е изминало само няколко десетки км. От светилището, където е извършен ритуала по затварянето на саркофага и тържествената церемония, до сегашното му местонахождение.

- Ще можем ли да разберем някога какво съдържа този саркофаг?

- Разрешение за изваждането на саркофага ще се получи веднага след официалното оповестяване, че Троя е открита. Нещата са свързани, едното води къв другото. Това е дакономерността на древните тайни."

Наред с безбройните глупости, написани от Милан Миланов, в неговите книги се прокрадват и малко интуитивни виждания. Тук е познал, че Ковчегът на Завета е изминал няколко десетки километри до Мишкова нива... И само това. Историите за Бастет са пълни измислици на Кръстьо Мутафчиев. За съжаление много му повярваха и продължават да тиражират тези глупости. Нали знаете поговорката: "Когато сляп слепци води, накрая всички падат в ямата!"- на Невежеството.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: horos
Категория: История
Прочетен: 1654876
Постинги: 275
Коментари: 691
Гласове: 1502
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031