Една е любовта на всички и Тя е на всички, затова е Една. Ако беше не една, нямаше да бъде на никого, както тук, на земята, но там Тя е Една и затова е на всички.

В горещите дни, когато тялото търси с жадност хладина и се хвърля в морето, и усеща как свежест се разлива по него, в такива моменти нима не ти идва желанието да се слееш с водата и вода да станеш, но като и придадеш живот — твоя — и да заживееш ти в нея и тя в теб. Хиляди са съществата, които се къпят в океана, но той е един и винаги един за всички, еднакво ги милва и гали. За всички е един и те по отделно го притежават. Предчувстваш ли Единното Тяло, о, груботворящ Философе? О, ти, хладен разум на мисълта и разсъдъка, който ровиш камъните, а океанската вода не усещаш как люлее скалата на твоята същина! Всичко е Тялото на Единната Светлина, която вечно докосва. Жива светлина, която с тебе трепти, със сърцето ти в целувки и хармония, защото те обича. Това, което те обича, то става като тебе и прави те — Едно. Обича те, обича и когато ти го обикнеш, нима няма да станеш едно? Блаженството ще те слее, то е връзка и центробежност, то лети и прелита — блаженството на любовта. А там, в този център на безконечността, едно сърце ще бие — твоето, и неговият глас ще се чува, защото то е сърцето на Син Божий. Около това сърце ще се движи океанът и водите ще се затворят — така се ражда слънце. До теб има нещо, което те обича, то иска слънце да роди, звезда, светлина, вселена — Дете, не дете на промяната, а на вечността, и тогава, когато целият океан стане само от слънца и звезди, нима няма да си друг, о, Сине Божий? Скрий се зад океана, за който ти говоря. Водите са вълни, ще удавят душата ти. И тогава ще ме погледнеш и ще речеш: „Мракът мрак роди." Да, защото светлината може да роди бездна. И ако сега бих отворил простора на тази светлост, и аз, и ти щяхме да отлетим в безбрежността на неведението. А този пожар е страшен зад океана, където греблата го бият, където цветята се местят из вълните му и стават ръце, и улавят греблата, и карат лодката по неведоми мирове пламъци да сваля, тъми да огрява за новото царство, о, Бъдни Сине Божий! То теб чака, новото царство, защото Тя там рече: „През него нека дойде." Тя бди за теб, както ти казах. Девата на Океана, името на която ще блести на устните ти, о, избрани! Ти не знаеш още какво си, но ако знаеше, слънцето би паднало в краката ти и би се поклонило на нейния избраник, но то не прави това пред тъма, по-слаба от неговия блясък. Твоето съзнание ще ти подари звездите като диамантени камъни на Жениха от Вечната Невеста. И друго Тя подарява: знаеш ли — там друго дете блести, о, тъма, разгъна си обятията, то свети някъде, океанът е в теб, ти си океанът, но той бяга от този, който е река, бягат безконечните обятия от прегръдката на бреговете, а бреговете се ронят под ударите на Нейните любещи очи, които те гледат. О, бряг на тъмата, отрони камъчето, което Тя чака от тебе! Сладост е, чуй, щастие е, блаженство, всичко е — и знание, и надежда. Виж прашеца на дрехата ти — това са животите ти без Нея. Виж горе разгънатия лазур, това е само една прегръдка, а целувките са звездите, знаеш ли това? Слънцата са милувките и всеки миг ражда огньове, едно слънце, и това няма край. Блаженство си с Нея, о, тъмна частица в свет-лия хоризонт, о, тъмен простор, в Светлата Точка на това, което мълчи, защото пустиня е животът ти и защото е пустиня, затова живееш. И когато отхвърлиш от него, пустинята ще се покрие с цветя и оазис има там, на острова. Двойка има и ще заживее. Предчувстваш ли коя е тази Двойка?...

От драмата на ТОД "Както на небето, така и на земята"