[13:10]  И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш? 
[13:11]  А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено; 
[13:12]  защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме; 
[13:13]  затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират; 
[13:14]  и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: "с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите; 
[13:15]  защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря". 
[13:16]  Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви - задето чуват; 
[13:17]  защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха. 
[13:18]  Вие, прочее, чуйте, какво значи притчата за сеяча: 
[13:19]  при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя. 
[13:20]  А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема, 
[13:21]  ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тоз-час се съблазнява. 
[13:22]  А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно. 
[13:23]  Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет. 

Нас винаги са ни учили, че всички сме равни. Тогава защо е това неравенство в света, което срещаме ежедневно в живота си? Понякога когато гледаме телевизия и слушаме за постояните повишения на цените, за кражби, убийства, насилие, войни, то ние си задаваме логичния въпрос: Защо е всичко това? Имат ли съвест тези хора, които извършват всичко това?
Дали още със задаването на този въпрос не допускаме някаква грешка?
Може би тези, които извършват тези неща въобще не са хора?
За да си отговорим на това отново ще използваме притча но Исус, която ще ни осветли този въпрос:

[13:24]  Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си; 
[13:25]  и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде; 
[13:26]  а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите. 
[13:27]  И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели? 
[13:28]  А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим? 
[13:29]  Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото; 
[13:30]  оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми. 

[13:36]  Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата. 
[13:37]  А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий; 
[13:38]  нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите - синовете на лукавия; 
[13:39]  врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите. 
[13:40]  И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век: 
[13:41]  ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие, 
[13:42]  и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби; 
[13:43]  тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша! 

Тълкуването на тази притча е трън в очите на поповете и те с право я отбягват.
Какво иска да ни каже Исус с нея?

Когато е създадена Земята, или за бъдем по-точни, Земята е създадена за да може Бог да я насели с „жито“. Това са били хората на Бог, или тези, които осъзнават божествения си произход и рано или късно в своето развитие отново изпитват желание да се приберат у дома си. В Древен Египет това е бил митът за Озирис. От драмата на Тод „Изис и Озирис“ можем да го разтълкуваме много по-добре от всички египтолози и разни писатели, писали на тази тема.

http://www.spiralata.net/booklist.php?LangID=0&Letter=%D2

Озирис е син на Бог-Богиня, има сестра Изида (Изис), за която трябва да се ожени и да си родят дете (нова вселена). Те живеят в света на Отеца и Майката, който е обгърнат отвсякъде с Мрак. Озирис е подлъган да отиде в този Мрак, за да открие Творчески Огън, където по-късно е разкъсан на 60 милиарда атома и заключен в Материята. Неговата сестра Изида разбира какво точно се е случило и отива в Мрака за да върне брат си. Първо тя създава Хармония в него и закони за движението на небесните тела. После излъгва Огнената Змия, владетелката на Земята и с помощта на нея създава един свят подобен на бащиният им. Чрез законът на Еволюцията тя започва да издига Озирис, като към минералният атом в който е заключен вкарва и другите три елемента. Когато към елемента Земя прибавила и Огъня, минералът станъл жив и започнал да расте. Така се появили растенията. След това влязъл в ролята си и елемента Вода. Това е кръвта, чрез която растенията започнали да се отделят от статичното си положение и се появили животните. Накрая с елемента Въздух се появил и Човека, който не бил крайната цел на тази Еволюция, а само поредното четвърто стъпало от стълбата към възвръщането в бащиния дом.

Когато видяла Човека, Огнената Змия завидяла на това творение и разбрала за хитростта на Изида. Тогава и тя започнала да твори и измислила човеко-животните, които приличали на останалите човеци, но били по уродливи. Във външния им вид ясно се виждали всичките им мисли и желания, които били свързани единствено със Земята и тяхното оцеляване на нея. Те били създадени от земя и нямали никакъв стремеж да ходят някъде, защото в тях отсъствала Божественият атом на Озирис. Създателят им ги използвал за вечната война с истинските хора, носещи в себе си частичката от Озирис.

Това не е моя измислица. Много автори са разглеждали това вторично земно творчество на човекоподобни същества и ще се убедите, че е така.

В книгата на Франсоа Рабле „Гаргантюа и Пантагрюел” е описано това сътворение: 

„— Сега ще ви разкажа — продължи Пантагрюел — какво съм прочел по този въпрос у древните Апологети. Физис (сиреч Природата) родила като първородни чада Красотата и Хармонията, без плътско съвокупление, тъй като тя сама по себе си е много плодовита и плодоносна. Антифизис, всевечната противница на Природата, в същия миг завидяла на това тъй хубаво и почтено раждане и като се съвокупила с Телутон родила Прекомерност и Несъразмерност... В последствие тя родила фанатиците, лицемерите и лъженабожницте, безполезните маниаци и демоничните калвинисти, женевските самозванци бесните путербеи, светите братя лапачи, подлеците, ласкателите, угодниците на дявола, людоедите и други чудовища, уродливи, безобразни и противоестествени.” 

Много от вас са чели книгите на Карл Луис „Хрониките на Нарния“, или поне са гледали трите филма, които се появиха през последните няколко години. В „Лъвът, Вещицата и дрешникът“ борбата между доброто и злото се води от лъвът Аслан, четири деца (олицетворяващи началната човешка цивилизация), разни митологични създания, които отдавна вече не живеят тук. Техни противници са същити тези хищни животни, предвождани от Огнената Змия в ролята на Бялата вещица.

По същото време колегата на Карл Луис от Оксфордския уневерситет Дж. Р. Р. Толкин пише аналогична история в известната си книга „Властелинът на пръстените“. Там тези човеко-животни са показани като орки – грозни човекоподобни същества, борещи се на страната на силите на Мрака.

Това е „плявата“ от притчата на Исус, или „синовете на лукавия“, както ги нарича той. При постарите изчезнали вече цивилизации, тези човеко-животни ярко се отличавали от останалите хора. При последнатаааа (днешната) цивилизация вече не е така. Всички те се раждат като нас, приличан по всичко на нас, учат в нашите училища, работят около нас, живеят около нас, дори имат наглостта да се раждат и в нашите семейства…

Само по делата им можем да ги познаем.

В „евангелието на Филип“ Исус учи хората как да различават животните в човешка форма около себе си и как да постъпват с тях:

„113

Човек се съединява с човек, кон – с кон и магаре – с магаре. Видовете се съединяват със същите видове. По подобен начин духът се съединява с дух и Логосът (се свързва) с Логос, (и светлината) се съчетава (със светлина. Ако ти) станеш човек, (човек) ще (те) обикне. Ако станеш (дух), дух ще се съедини с теб. Ако станеш Логос, Логос ще се съедини с теб. Ако станеш светлина, светлина ще се съчетае с теб. Ако ти станеш от тези, които принадлежат на висините, тези които принадлежат на висините, ще почиват на тебе. Ако станеш кон или магаре, или теле, или куче, или овца, или някакво друго животно, което е по-високо или по-ниско, ти няма да бъдеш обичан нито от човек, нито от дух, нито от Логос, нито от светлина, нито от тези, които принадлежат на висините, нито от тези, които принадлежат на вътрешността. Те няма да почиват в теб и ти няма да си част от тях.

114
Този, който е роб против своята воля, той ще успее да се освободи. Но този, който е станал свободен по милостта на своя господар и сам се е отдал в робство, той повече няма да мжже да бъде свободен.

119
Вкъщи стопанинът е натрупал всичко: и деца, и роби, и добитък, и кучета, и свине, и пшеницаа, и ечемик, и слама, и трева, и (кокали), и месо, и жълъди. Но той е мъдър и знае храната на всеки: пред децата е сложил хляб и (маслиново масло и месо); пред робите е сложил(рициново масло и) пшеница; на добитъка е (хвърлил ечемик) и слама, и трева. На кучетата е хвърлил кокали, а на свинете жълъди и трохи хляб. Така и ученикът на Бога. Ако той е мъдър, схваща ученичеството. Телесните форми няма да го въведат в заблуда, а ще погледне състоянието на душата на всеки и ще поговори с него. Много животни в света имат формата на човека. Когато той ги познае, на свинете ще хвърли жълъди, на добитъка ще сложи ечемик, и слама, и трева, на кучетата ще хвърли кокали, на робите ще даде кълнове, на децата ще даде съвършеното…“

Защо поповете продължават да ни лъжат, че Царството Божие е за всички? От двете притчи и останалите примери виждате, че това не е истина. Царството Божие е само за децата, или „житото“ от Евангелията. Останалите се оказват „плява“, която ще бъде унищожена при приближаващата трансформация на планетата Земя.
Днес много от тези животни правят всичко възможно да ни попречат да се развиваме. В България най-добре се вижда тяхната борба срещу хората. Някой ще попита, защо точно тук ни се случват тези неща? Защо сме на най-ниското ниво на жизнен стандарт в Европа? Защо всичко най-лошо се случва точно при нас? Ще ви отговоря по следния начин:

„Където има много високи върхове, там са и най-дълбоките и страшни пропасти и дерета!“

Така е и с България. Тук се раждат най-извисените и духовни човешки същества, кандидати да станат ХОРА, но и тук за баланс са и най-алчните и жестоки животни, маскирани като престъпници, политици, управляващи, бизнесмени, полицаи, банкери…

По делата им ще ги познаете.

„(Всяко) растение, което не е посадил Моят Отец, който е на небесата, (ще бъде) изкоренено!“
(Евангелие на Филип)

Житото, това са хората осъзнали в себе си божествената искра на Озирис- Това е Хор – Христос:

 „Мир вам! Придобийте моя свят за себе си! Пазете се да не би някой да ви въведе в заблуждение, като казва: „Ето тук!“ или „Ето там!“ Защото Сина човешки е вътре във вас. Следвайте го! Тези, които го търсят, ще го намерят. Тръгнете и проповядвайте благовестието на царството.“

(Из „Евангелие на Мария Магдалена“)

 
Последната борба между силите на Светлината и силите на Мрака. Изида държи в ръцете си своето дете Хор (Христос), което после ще се превърне в нейния жених Озирис.