Постинг
28.12.2011 14:05 -
Друг прочит на Евангелската история за Разпятието
Кой български цар е кандидат за ролята на Евангелския Иисус? Той трябва да е влязъл триумфално като победител в Сердика и пак там да е убит. Ще тръгнем от думата Евангелия. Мнозина от вас навярно не знаят, че на мястото на старите "Евангелия" е пишело "Благовествонания". "Еже Благовествование от Марко". Какво означава тази Блага вест? Та нима е била "блага" вестта на Иисус за всички неверници и друга подобна паплач? Ако приемем, че вместо "Блага вест" авторите са искали да ни кажат друго, например "Вест от, на, за Благо", тогава ще открием и този Благо в българската история.
Както вече писах по-рано, българският дубликат на евангелския Исус е цар Асен І Белгун (Благо). В края на 19 в. Васил Друмев написа една пиеса озаглавена "Иванку, убиецът на Асеня І". Нека да видим кои са действащите лица там и да потърсим техните прилики с тези от евангелията: Васил Друмев Иванку, убиецът на Асеня I Действащи лица Лица: Асен (Исус), цар български Мария, Асенюва дъщеря (жена) Петър, Асенюв брат Баба Кера, Мариина дойка (Богородица) Иванко, главен началник на войската (Иуда) Драгомир, Иванков брат и съветник на Асеня (един от апостолите) Симо и Добрин - стари велможи (други апостоли) Милко, млад велможа (храненик на баба Кера) (Кало Йоан) Отец Иван, Асенюв духовник (Иоан Кръстител, Иван Рилски) Исак, севастократор (Ирод, Пилат) Тодорка, Исакова дъщеря (Саломе) Драгни и Михо - слуги Други велможи, царски телохранители, войскари, народ, стражари, калугери, певец. Действието става в Търново (Сердика, Иерусалим) В скоби съм сложил евангелските имена, с които виждате, че драмата няма да промени своето значение. За живота и смъртта на този цар днес не се знае много. Ако приемем Евангелията (Благовестията) за исторически извори за българската история (така, както се уверихме, че е в Стария Завет), то там е описана смъртта на Иоан Асен І - Царъ Славе. Сега ще заместя правилните топоними и лични имена от българската история с тези от евангелията и ще видите какво ще се получи: Влизане в Сердика Матея
21:1] И когато наближиха до Сердика и дойдоха до Драгичево при Елеонската планина Витоша, Иоан Асен І изпрати двама ученици,
[21:2] като им каза: идете в селото Баал Ефенди (Княжево), що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана кон и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги;
[21:3] и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни на царя; и веднага ще ги прати.
[21:4] А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:
[21:5] "кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал кон и осле, син на подяремница".
[21:6] Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иоан Асен І:
[21:7] докараха коня и ослето, метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.
[21:8] А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;
[21:9] а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: Асене Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! Асен във висините!
[21:10] И когато влезе в Сердика, цял град се потресе, и думаха: кой е Този?
[21:11] А народът отговаряше: Този е Иоан Асен І, пророкът от Кратово (CRATON) Галилейски.
[21:12] И влезе Иоан Асен в Божия храм Св. София, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците,
[21:13] и казваше им: писано е: "домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнишки вертеп.
[21:14] И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери. Марко
[11:1] Когато наближиха до Сердика, до Драгичево и Владая при Божията планина Витоша, Иоан Асен І изпраща двама от учениците Си
[11:2] и им казва: идете в селото Баал Ефенди (Княжево), що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързан кон, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.
[11:3] И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно на царя; и веднага ще го прати тука.
[11:4] Те отидоха и намериха коня, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха.
[11:5] И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате коня?
[11:6] А те им отговориха, както им бе заповядал Иоан Асен, и ония ги пуснаха.
[11:7] И докараха коня при Иоан Асен І, намятаха върху него дрехите си, и Иоан Асен І го възседна.
[11:8] А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.
[11:9] И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: Асене, благословен Идещият в име Господне!
[11:10] Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Асен във висините!
[11:11] И влезе Иоан Асен І в Сердика през Овчи порти и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Владая с дванайсетте.
[11:12] На другия ден, когато излязоха от Владая, Той огладня;
[11:13] и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.
[11:14] И рече й Иоан Асен І: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му.
[11:15] Дойдоха в Сердика. Иоан Асен І, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците;
[11:16] и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд. Лука
[19:29] И когато наближи до Драгичево и Владая, до планината Витоша, наречена Божия, изпрати двама Свои ученици
[19:30] и им рече: идете в отсрещното село Баал Ефенди (Княжево); като влезете в него, ще намерите едно вързано конче, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.
[19:31] И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно на царя.
[19:32] Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл.
[19:33] А когато отвързваха кончето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате кончето?
[19:34] Те отговориха: то е потребно на царя.
[19:35] И го докараха при Иоан Асен І; и като намятаха дрехите си на кончето, качиха Иоан Асен І.
[19:36] И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.
[19:37] А когато наближаваше вече да превали Божията планина Витоша, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,
[19:38] като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!
[19:39] И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.
[19:40] Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.
[19:41] И когато се приближи и видя града Сердика, заплака за него
[19:42] и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти,
[19:43] понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред,
[19:44] и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.
[19:45] И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него,
[19:46] и им казваше: писано е: "домът Ми е дом за молитва", а вие го направихте разбойнишки вертеп. Йоан
[12:12] На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иоан Асен І иде в Сердика,
[12:13] взеха върбови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: Асене, Асене! Благословен Идещият в име Господне, Царят Илирически.
[12:14] А Иоан Асен І, като намери едно конче, възседна го, както е писано:
[12:15] "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал кон, като Хорос".
[12:16] Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иоан Асен І, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.
[12:17] Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.
[12:18] Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.
[12:19] А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му. Предателството Матей
[26:36] След това отива с тях Иоан Асен І на едно място, наричано Манастиря, още Токмаклия, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля.
[26:37] И като взе със Себе Си брат си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува.
[26:38] Тогава им казва Иоан Асен І: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.
[26:39] И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.
[26:40] И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на брат си Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?
[26:41] Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна.
[26:42] Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.
[26:43] А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали.
[26:44] И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.
[26:45] След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници; Марко
[14:32] Дохождат в едно село, наречено Манастира; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля.
[14:33] И взима със Себе Си брат си Петра, Иакова и Кало Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува.
[14:34] И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни.
[14:35] И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно;
[14:36] и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти.
[14:37] Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на брат си Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден? Лука
[22:39] И като излезе, тръгна, както обикновено, за Божията планина Витоша; след Него тръгнаха и учениците му.
[22:40] А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение.
[22:41] И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше,
[22:42] като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.
[22:43] И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше. Йоан
[18:1] Като каза това Иоан Асен І, излезе с учениците Си отвъд потока Сердикийски, дето имаше градина и манастир, в която влезе Сам Той и учениците Му.
[18:2] А това място знаеше и Иван Сердикийски (Иванко), който щеше да Го предаде, защото Иоан Асен І често се събираше там с учениците Си.
[18:3] Тогава Иван Сердикийски (Иванко), като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия.
[18:4] А Иоан Асен І, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите?
[18:5] Отговориха Му: Иоан Асен Царя. Иоан Асен им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иван Сердикийски (Иванко), който Го предаваше. Убийството Матей
[27:31] И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.
[27:32] А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симеон; него накараха да носи кръста Му.
[27:33] И като стигнаха на мястото, наричано Токмаклия, което значи: Куру (Къръ) Баалар,
[27:34] дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.
[27:35] А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: "разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие";
[27:36] и седяха, та Го пазеха там;
[27:37] и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иоан Асен, Царъ Славе (славянин, християнин). Марко
15:20] След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.
[15:21] И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.
[15:22] Заведоха Го на мястото Токмаклия, което значи: Куру (Къръ) Баалар.
[15:23] И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.
[15:24] Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.
[15:25] Беше третият час, и Го разпнаха.
[15:26] Имаше надпис за вината Му: Царъ Славе.
Лука
[23:26] И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иоан Асен І.
[23:27] И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.
[23:28] А Иоан Асен І, като се обърна към тях, рече: дъщери сердикийски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си;
[23:29] понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!
[23:30] Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни!
[23:31] Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?
[23:32] Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.
[23:33] И когато отидоха на мястото, наречено Куру (Къръ) Баалар, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. Йоан
[19:16] И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иоан Асен І и Го поведоха.
[19:17] И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Куру (Къръ) Баалар, по еврейски Токмаклия;
[19:18] там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред – Иоан Асен І.
[19:19] А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иоан Асен Царъ Славе.
[19:20] Тоя надпис четоха мнозина от Славяните, понеже беше близо до град Сердика мястото, дето Иоан Асен І бе разпнат, и написаното бе по славенски, гръцки и латински. Цар Иван Асен I (често само Асен), известен още с рожденото си име Белгун, е владетел, управлявал България от 1186 до 1196 г. Управлява заедно с брат си Теодор Петър, който продължава да царува една година след смъртта на Иван Асен I. Той е един от тримата братя от династията Асеневци, които освобождават България от византийско господство. През 1185г. под ръководството на Асен и Петър в България избухва въстание. Есента на 1185 и началото на 1186г. били успешни за въстаниците. Император Исак Ангел предприел няколко похода срещу българите. 1187г. при поредния поход бил спрян при силната крепост Ловеч и след като обсадата не успяла, бил принуден да сключи мир. Това на практика означавало признаване на българската държава. Иван Асен I станал жертва на заговор- бил убит от болярина Иванко. През 1195 г. цар Иван Асен I пренася мощите на Св. Иван Рилски от София във Велико Търново. През 1196 г. е убит от болярина Иванко, който за кратко време узурпира трона.
Както вече писах по-рано, българският дубликат на евангелския Исус е цар Асен І Белгун (Благо). В края на 19 в. Васил Друмев написа една пиеса озаглавена "Иванку, убиецът на Асеня І". Нека да видим кои са действащите лица там и да потърсим техните прилики с тези от евангелията: Васил Друмев Иванку, убиецът на Асеня I Действащи лица Лица: Асен (Исус), цар български Мария, Асенюва дъщеря (жена) Петър, Асенюв брат Баба Кера, Мариина дойка (Богородица) Иванко, главен началник на войската (Иуда) Драгомир, Иванков брат и съветник на Асеня (един от апостолите) Симо и Добрин - стари велможи (други апостоли) Милко, млад велможа (храненик на баба Кера) (Кало Йоан) Отец Иван, Асенюв духовник (Иоан Кръстител, Иван Рилски) Исак, севастократор (Ирод, Пилат) Тодорка, Исакова дъщеря (Саломе) Драгни и Михо - слуги Други велможи, царски телохранители, войскари, народ, стражари, калугери, певец. Действието става в Търново (Сердика, Иерусалим) В скоби съм сложил евангелските имена, с които виждате, че драмата няма да промени своето значение. За живота и смъртта на този цар днес не се знае много. Ако приемем Евангелията (Благовестията) за исторически извори за българската история (така, както се уверихме, че е в Стария Завет), то там е описана смъртта на Иоан Асен І - Царъ Славе. Сега ще заместя правилните топоними и лични имена от българската история с тези от евангелията и ще видите какво ще се получи: Влизане в Сердика Матея
21:1] И когато наближиха до Сердика и дойдоха до Драгичево при Елеонската планина Витоша, Иоан Асен І изпрати двама ученици,
[21:2] като им каза: идете в селото Баал Ефенди (Княжево), що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана кон и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги;
[21:3] и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни на царя; и веднага ще ги прати.
[21:4] А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:
[21:5] "кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал кон и осле, син на подяремница".
[21:6] Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иоан Асен І:
[21:7] докараха коня и ослето, метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.
[21:8] А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;
[21:9] а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: Асене Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! Асен във висините!
[21:10] И когато влезе в Сердика, цял град се потресе, и думаха: кой е Този?
[21:11] А народът отговаряше: Този е Иоан Асен І, пророкът от Кратово (CRATON) Галилейски.
[21:12] И влезе Иоан Асен в Божия храм Св. София, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците,
[21:13] и казваше им: писано е: "домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнишки вертеп.
[21:14] И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери. Марко
[11:1] Когато наближиха до Сердика, до Драгичево и Владая при Божията планина Витоша, Иоан Асен І изпраща двама от учениците Си
[11:2] и им казва: идете в селото Баал Ефенди (Княжево), що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързан кон, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.
[11:3] И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно на царя; и веднага ще го прати тука.
[11:4] Те отидоха и намериха коня, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха.
[11:5] И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате коня?
[11:6] А те им отговориха, както им бе заповядал Иоан Асен, и ония ги пуснаха.
[11:7] И докараха коня при Иоан Асен І, намятаха върху него дрехите си, и Иоан Асен І го възседна.
[11:8] А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.
[11:9] И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: Асене, благословен Идещият в име Господне!
[11:10] Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Асен във висините!
[11:11] И влезе Иоан Асен І в Сердика през Овчи порти и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Владая с дванайсетте.
[11:12] На другия ден, когато излязоха от Владая, Той огладня;
[11:13] и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.
[11:14] И рече й Иоан Асен І: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му.
[11:15] Дойдоха в Сердика. Иоан Асен І, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците;
[11:16] и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд. Лука
[19:29] И когато наближи до Драгичево и Владая, до планината Витоша, наречена Божия, изпрати двама Свои ученици
[19:30] и им рече: идете в отсрещното село Баал Ефенди (Княжево); като влезете в него, ще намерите едно вързано конче, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.
[19:31] И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно на царя.
[19:32] Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл.
[19:33] А когато отвързваха кончето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате кончето?
[19:34] Те отговориха: то е потребно на царя.
[19:35] И го докараха при Иоан Асен І; и като намятаха дрехите си на кончето, качиха Иоан Асен І.
[19:36] И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.
[19:37] А когато наближаваше вече да превали Божията планина Витоша, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,
[19:38] като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!
[19:39] И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.
[19:40] Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.
[19:41] И когато се приближи и видя града Сердика, заплака за него
[19:42] и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти,
[19:43] понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред,
[19:44] и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.
[19:45] И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него,
[19:46] и им казваше: писано е: "домът Ми е дом за молитва", а вие го направихте разбойнишки вертеп. Йоан
[12:12] На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иоан Асен І иде в Сердика,
[12:13] взеха върбови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: Асене, Асене! Благословен Идещият в име Господне, Царят Илирически.
[12:14] А Иоан Асен І, като намери едно конче, възседна го, както е писано:
[12:15] "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал кон, като Хорос".
[12:16] Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иоан Асен І, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.
[12:17] Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.
[12:18] Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.
[12:19] А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му. Предателството Матей
[26:36] След това отива с тях Иоан Асен І на едно място, наричано Манастиря, още Токмаклия, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля.
[26:37] И като взе със Себе Си брат си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува.
[26:38] Тогава им казва Иоан Асен І: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.
[26:39] И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.
[26:40] И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на брат си Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?
[26:41] Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна.
[26:42] Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.
[26:43] А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали.
[26:44] И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.
[26:45] След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници; Марко
[14:32] Дохождат в едно село, наречено Манастира; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля.
[14:33] И взима със Себе Си брат си Петра, Иакова и Кало Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува.
[14:34] И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни.
[14:35] И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно;
[14:36] и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти.
[14:37] Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на брат си Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден? Лука
[22:39] И като излезе, тръгна, както обикновено, за Божията планина Витоша; след Него тръгнаха и учениците му.
[22:40] А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение.
[22:41] И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше,
[22:42] като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.
[22:43] И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше. Йоан
[18:1] Като каза това Иоан Асен І, излезе с учениците Си отвъд потока Сердикийски, дето имаше градина и манастир, в която влезе Сам Той и учениците Му.
[18:2] А това място знаеше и Иван Сердикийски (Иванко), който щеше да Го предаде, защото Иоан Асен І често се събираше там с учениците Си.
[18:3] Тогава Иван Сердикийски (Иванко), като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия.
[18:4] А Иоан Асен І, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите?
[18:5] Отговориха Му: Иоан Асен Царя. Иоан Асен им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иван Сердикийски (Иванко), който Го предаваше. Убийството Матей
[27:31] И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.
[27:32] А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симеон; него накараха да носи кръста Му.
[27:33] И като стигнаха на мястото, наричано Токмаклия, което значи: Куру (Къръ) Баалар,
[27:34] дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.
[27:35] А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: "разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие";
[27:36] и седяха, та Го пазеха там;
[27:37] и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иоан Асен, Царъ Славе (славянин, християнин). Марко
15:20] След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.
[15:21] И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.
[15:22] Заведоха Го на мястото Токмаклия, което значи: Куру (Къръ) Баалар.
[15:23] И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.
[15:24] Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.
[15:25] Беше третият час, и Го разпнаха.
[15:26] Имаше надпис за вината Му: Царъ Славе.
Лука
[23:26] И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иоан Асен І.
[23:27] И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.
[23:28] А Иоан Асен І, като се обърна към тях, рече: дъщери сердикийски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си;
[23:29] понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!
[23:30] Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни!
[23:31] Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?
[23:32] Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.
[23:33] И когато отидоха на мястото, наречено Куру (Къръ) Баалар, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. Йоан
[19:16] И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иоан Асен І и Го поведоха.
[19:17] И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Куру (Къръ) Баалар, по еврейски Токмаклия;
[19:18] там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред – Иоан Асен І.
[19:19] А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иоан Асен Царъ Славе.
[19:20] Тоя надпис четоха мнозина от Славяните, понеже беше близо до град Сердика мястото, дето Иоан Асен І бе разпнат, и написаното бе по славенски, гръцки и латински. Цар Иван Асен I (често само Асен), известен още с рожденото си име Белгун, е владетел, управлявал България от 1186 до 1196 г. Управлява заедно с брат си Теодор Петър, който продължава да царува една година след смъртта на Иван Асен I. Той е един от тримата братя от династията Асеневци, които освобождават България от византийско господство. През 1185г. под ръководството на Асен и Петър в България избухва въстание. Есента на 1185 и началото на 1186г. били успешни за въстаниците. Император Исак Ангел предприел няколко похода срещу българите. 1187г. при поредния поход бил спрян при силната крепост Ловеч и след като обсадата не успяла, бил принуден да сключи мир. Това на практика означавало признаване на българската държава. Иван Асен I станал жертва на заговор- бил убит от болярина Иванко. През 1195 г. цар Иван Асен I пренася мощите на Св. Иван Рилски от София във Велико Търново. През 1196 г. е убит от болярина Иванко, който за кратко време узурпира трона.
Няма коментари
