"Новия завет е централното писмено свидетелство на християнството, в което основната представена личност е Исус Христос. Новия завет съставлява втората част на Библията (след Стария завет) и съдържа 27 книги, в това число евангелия, история и дейност на първите християни, писма и книгата Откровение."
Това пише във Википедия за Новия Завет. След като го прочетете у вас веднага възниква следния въпрос: "Кой е този Исус Христос, кога и къде е живял и какво в действителност е проповядвал?"
Много от вас си мислят, че веднага могат да дадат отговор на тези въпроси. Какви ще бъдат тези отговори? Навярно добре заучени клишета, набивани ни от детството от родители, учители, проповедници, книги, филми и т. н. Но си представете, че всички те също са плод на незнание, да не кажа и нещо по-силно, плод на една лъжа. Ако тази лъжа е проповядвана дълго време на човечеството, то накрая се е превърнала в истина. Но имаше една мисъл, която казва, че "Можеш дълго време да мамиш един човек, дори един народ, но не можеш вечно да лъжеш цялото човечество!"
За да открия кой е Исус Христос на мене ми беше необходимо 40 години да трупам знания от книгите и живота, а после и още 15 да мога да анализирам всичко научено. Много други вярващи са търсили също като мен цял живот, но истината не се постига само със знание. Понякога е необходима и висша сила, която да те насочва в правилната посока на търсене. Църквите и техните последователи винаги са анатемосвали Гносиса (Знанието) и по този начин са държали в подчинение всички християни. Така е и днес. Правих няколко опита да вляза в спор с вярващи от християнски форуми, за предимството на Гносиса над Вярата, но напразно. Получавах само предупреждения и гонене от форумите.
Но нека да се върнем първо на въпроса, "Кой е Исус Христос?"и едва тогава ще потърсим къде и кога е живял той.
Отговор на този въпрос открих в "Драмите" на ТОД.
http://www.spiralata.net/booklist.php?LangID=0&Letter=%D2
Ще ви разкажа как стигнах до тях, или по-точно, как те ме намериха и събудиха.
Преди около 12-13 години в Пловдив срещнах един художник. По това време се занимавах с галерийна дейност и упорито търсех истината за човека и Бога. Купувах книги, четях, анализирах, стараех се да живея правилно, според моите разбирания. Този художник ми стана приятел, макар и да беше на възрастта на майка ми. Посещавахме заедно изложбите, коментирахме останалите художници и техните творби. Разликата между него и останалите негови колеги беше тази, че той също като мен търсеше божественното, чрез книгите и рисуването на картини. Веднъж (трябва да е било в началото на 1999 г.), след като разгледахме поредната изложба в градската галерия, се отбихме в книжарничката, която по това време съществуваше до входа и. В нея редовно зареждаха с духовна литература и аз бях един от редовните и клиенти. Същият ден бяха намалили по левче застояли книги и аз реших да се поровя в тях. По този начин открих първата драма на ТОД, издадена от издателство "Хелиопол" - "Звездата на Изток", или "Орос и Урания", от другото издание, което е публикувано в сайта на Спиралата. Започнах да я разглеждам и попитах моят приятел художника, дали е хубава. Той имаше доста познания в областта на окултната литература и затова поисках неговото мнение. Още си спомням, начина по който ме погледна, когато видя книгата в ръцете ми. Очите му са пронизващи и имаш чувството, че бъркат в най-тайните кътчета на душата ти.
Каза ми да я купя и прочета, но после непременно да му кажа мнението си за нея. Знаел за книгата още от студентските си години и според него, щяла да ми хареса. Още същата нощ буквално "изядох" книгата. Аз чета много и когато една книга ми хареса, я прочитам за една нощ. Така стана и в този случай. На другия ден потърсих моя приятел и доста въодушевен и възбуден от прочетеното му казах следното:
"Тази книга съм я писал аз, за себе си! Как мога да открия и останалите драми?"
Той се усмихна и ми разказа как негов колега от София в момента ги преработвал и издавал. След няколко дни ми донесе още една драма. Тя потвърди казаното вече от мен. Това бяха моите книги! Бях ги написал в предишния си живот, за да мога да ги открия в следващия и чрез тях, да си спомня кой съм. Това го разбрах след прочитането на втората драма и го споделих с художника. Той го предал на неговият колега от София и тогава решили да направим една среща в Пловдив. Срещата се състоя на 3. 7. 1999 г. в град Пловдив, в градинката в Кючук Париж. Тогава аз разбрах, че драмите на ТОД се преиздават с цел да се открие някой. Предлагани са на книжни борси, книжарници, библиотеки, отделни хора, но само и единственно аз реагирах по този начин. По-късно разбрах, че и аз като ТОД имам 5 деца, пиша на подобни тетрадки като него и още много други неща, които ми даваха повод да повярвам, че това са моите книги.
На тази среща беше моето Новораждане, защото на този ден не само съм се родил и получил името Благо, но и новото име Хорос (Орос). Хорос се роди на 3. 7. 1999 г., когато Благо навърши 45 години.
Пиша всичките тези неща, защото имат пряко отношение към основната тема на книгата, която е "Библията и българската история".
След като отново се запознах с драмите на ТОД, аз развих шестото си сетиво - Интуицията. С помощта на нея, разбрах защо съм получил и това ново име - Хорос. До тогава имах четири деца, които са четири стихии - две момчета и две момичета. Бог Хорус от древно-египетската митология също като мен има четири деца, четири стихии.
В първата драма "Изис и Озирис" е разказан космогенезисът на човечеството. Там за първи път разбрах кой и какво е явлението Христос. След падането на Синът на Бога Озирис в материята и пленяването му от Огнената змия, неговата сестра Изида тръгва да го спасява. От негова Сестра в Божествения свят, тя се превръща в Майка (Богородица) на Земята, за да се завърне заедно с него като Невеста отново в Божествения свят. След издигането на Озирис от атома, в който е пленен, преминавайки през минерално, растително, животинско и човешко царство, първата частица от 6 милиардните, на които е разкъсан Озирис, се завръща горе при Изида. Христос, Хорос, (Орос) е първият човек, осъзнал божествения си произход и намерил пътя към своя дом. Там, неговата Сестра, Майка и бъдеща Невеста Изида му показва тъжната истина. Да, той е Озирис, но само една от шейсетте милиарда частици, която е успяла да се върне. Останалите долу на Земята, все още не знаят това и тънат в мизерията на човешкото съществуване. Едва когато всички частици Хор-Ра се съберат там горе, тогава Озирис ще стане цялостен и ще може да осъществи Сватбата със своята Изида. Осъзнал това, Озирис доброволно слязъл отново на земята като Хор, за да може да събуди и останалите човеци, негови части. Това е доброволната жертва на Христос, за която говори и Християнската църква, но не я обяснява на бедните миряни. Ако всички знаеха, че са Христосовци, едва ли някой би позволил да бъде манипулиран по този начин.
От традиционата история знаем за съществуването на един Христос, на който се позовава Християнската църква. Негови дубликати има и в Индия (Кришна), Древен Египет (Хор), Персия (Мазда, Митра) и на още много други места. Руските писатели Фоменка и Носовски са открили доста дубликати на Христос, живели преди и след него него.
„1) АНДРОНИК КОМНИН, византийский император XII века н. э.;
2) АНДРЕЙ БОГОЛЮБСКИЙ, великий русский князь XII века н. э.;
Многие из отражений Андроника-Христа являются частичными.
Точнее говоря, эти жизнеописания составлены, вообще говоря, из нескольких слоев, среди которых присутствует заметный «слой Андроника-Христа». Иногда он является основным, иногда — нет. В последнем случае фрагменты жизнеописания Христа обычно сильно перемешаны со сведениями о других людях, живших в эпоху XII–XV веков. Итак, приведем список обнаруженных нами отражений Андроника-Христа в скалигеровской версии истории:
3) ГРИГОРИЙ VII ГИЛЬДЕБРАНД, якобы XI век н. э., в Риме;
4) РУДОЛЬФ ШВАБСКИЙ, антикороль, якобы XI век н. э., в Риме;
5) РОМАН ДИОГЕН, якобы 1068–1071 годы н. э., в Византии;
6) ИСААК I КОМНИН, якобы 1057–1059 годы н. э., в Византии;
7) МИХАИЛ КАЛАФАТ, якобы 1041–1042 годы н. э., в Византии;
РОМАН АРГИР, византийский император, якобы 1028–1034 годы н. э.;
9) Смерть русского князя ОЛЕГА, якобы X век н. э.;
10) ИГОРЬ, русский князь, якобы X век н. э.;
11) АСКОЛЬД, русский князь, якобы IX век н. э.;
13) САНТА КЛАУС;
14) ОДИН, германо-скандинавский бог, средневековый, но будто бы «очень-очень древний»;
15) ИИСУС ХРИСТОС, якобы I век н. э.;
16) АПОЛЛОНИЙ, «античный» чудотворец, якобы I век н. э.;
17) АНДРЕЙ ПЕРВОЗВАННЫЙ, апостол якобы I века н. э.;
1 ГАЙ ЮЛИЙ ЦЕЗАРЬ, римский император, якобы I век до н. э.;
19) АНТОНИЙ, «древне»-римский полководец, якобы I век до н. э.;
20) Смерть египетской царицы КЛЕОПАТРЫ, якобы I век до н. э.;
21) САЛМОКСИС, бог «античных» фракийцев, якобы «очень-очень древний»;
22) ЕВКЛИД или ЭВКЛИД, знаменитый математик, геометр, якобы 315–255 годы до н. э.
23) ГАННОН, карфагенский герой, якобы IV век до н. э.;
24) ИСОКРАТ, афинский оратор и писатель, якобы 436–338 годы до н. э.;
25) СОКРАТ, греческий философ и мудрец, якобы 469–399 годы до н. э.;
26) ЛИСАНДР, спартанский царь, якобы V–IV века до н. э.;
27) НИКИЙ, афинский полководец, глава Афин, якобы V век до н. э.;
2 ПАВСАНИЙ, спартанский царь, якобы V век до н. э.;
29) АНДРОКЛ, вождь афинских радикальных демократов, якобы V век до н. э.;
30) АНДОКИД, афинский оратор и общественный деятель, якобы V век до н. э.;
31) КИР МЛАДШИЙ, персидский царевич, якобы V век до н. э., умер якобы в 401 году до н. э.;
32) ТИМОКРЕОНТ, афинянин, якобы V век до н. э.;
33) ФРИНИХ, афинский стратег, якобы V век до н. э.;
34) ПОЛИКРАТ, царь Самоса, якобы VI век до н. э.;
35) ЗОПИР, знатный перс, организатор взятия Вавилона при царе Дарии, якобы VI век до н. э.;
36) КИР СТАРШИЙ, персидский царь, якобы 559–530 годы до н. э.;
37) КРЕЗ, лидийский царь, якобы 560–546 или 590–545 годы до н. э.;
3 СЕРВИЙ ТУЛЛИЙ, предпоследний, шестой царь Царского Рима, якобы 578–535 годы до н. э.;
39) ПИФАГОР, «античный» философ и математик, якобы VI век до н. э.;
40) КИЛОН, афинянин, олимпийский победитель, якобы VII век до н. э.;
41) РОМУЛ, первый царь «античного» царского Рима, якобы VIII век до н. э.;
42) ИСАЙЯ, ветхозаветный пророк, якобы VIII век до н. э.;
43) ДАВЫД или ДАВИД, библейский ветхозаветный царь, якобы XI век до н. э.;
44) ОСИРИС или ОЗИРИС, «древне»-египетский бог, а также бог ГОР или ХОР, якобы «чудовищная древность»;
45) ДИОНИС, «античный» бог, якобы «чудовищная древность»;
46) ОРФЕЙ, «античный» бог, якобы «чудовищная древность»;
47) ЗЕВС, верховный «античный» бог, якобы «чудовищная древность»;
4 ФРИКС, «античный» герой, якобы «чудовищная древность»;
49) ЯСОН или ЯЗОН, «античный» герой, добывший Золотое Руно, якобы «чудовищная древность»;
50) АПОЛЛОН, «античный» бог, якобы «чудовищная древность»;
51) ИОВ, ветхозаветный персонаж, якобы «чудовищная древность»;
52) ИСАВ, ветхозаветный патриарх (частичный дубликат), якобы «чудовищная древность»;
53) ИАКОВ, ветхозаветный патриарх (частичный дубликат), якобы «чудовищная древность»;
54) РАДАМАНТ, «античный» бог.
http://lib.rus.ec/b/145796/read
Към този списък аз мога да добавя и още няколко дубликата, които имат отношение към българската история.
55) ИВАН АСЕН І, БЕЛГУН (БЛАГО), български цар от края на 12 век.
56) ИВАН АСЕН ІІ, български цар от началото на 13 век
57) ВАСИЛИЙ ВРАЧ, водач на богомилското движение
58) ПОП БОГОМИЛ, водач на богомилите
59) БОЯН МАГА, ВЕНИАМИН, син на цар Симеон
60) ПАВЕЛ И ЙОАН (ПАИЛ И ШУТИЛ), водачи на павликяните в Пловдив
61) ВААН И СТЕФАН, братя близнаци, синове на Мария Нова
Девойката, която ми постла легло РОБЪРТ ...
Великите братя на словото
