Известен също така под оскърбителното име Бар-Козива (по арамейски „син на лъжата“, а по български „син на беса“ – обратно четене на Бар Козива е Раб Бесок, или на Беса.), дадено му, очевидно от неговите противници или тези, които били разочаровани от него след поражението на въстанието. Традицията разказва за Бар-Кохба (Бърдоква – Синът Божи) като за вожд, който ръководил и икономиката на териториите, намиращи се под негов контрол, и армия. Той ръководил властно, обръщайки внимание на всички подробностти на управлението. За потдържане на дисциплината Бар-Кохба (Бърдоква) прибягвал към заплахи за наказания даже и по отношение към водещите военноначалници на своята армия, а също така и понякога прилагал стряскащи наказания. В документите от неговото време и на отсечените в негова чест монети Бар-Кохба е наречен „неси Исраел“ (Княз на Израел), което обратно прочетено се чете като „Син на Илирик“. 

За въстанието на Бар-Кохба (Бърдоква), за това, как то е избухнало и протекло и за неговия изход има само разпокъсани и противоречиви сведения, отчасти с доста късен произход. За основни източници служат не-достатъчно подробните бележки на гръцкия историк Дион Касий (роден, вероятно, в 155 г. – и умрял някъде след 229 г.) в глава 12-24 на книга 69 от неговата „Римска история“, написана в промеждутъка между 194 г. и 216 г. Намерените в средата на 20 век документи, съставени от самият Бар-Кохба (Бърдоква), имат в повечето случаи икономически и административен характер и не съдържат сведения за военните действия или за политическото или военно значение на въстанието. То е избухнало, напълно вероятно, в 132 г. Било предшествувано от декрет на римския император Адриан, посетил Палестина и съседните на нея страни в 129-132 и смъртното наказание за извършване на обряда обрязване и построяването на новия град на мястото на Иерусалим. Този град Адриан нарекъл Елия Капитолина в чест на самия себе си (Publius Aelius Hadrianus) и в чест на Юпитер Капитолийски. В новия град той издигнал храм на Юпитер, който по свидетелството на Дион Касий, предизвикало „свирепа и продължителна война“. Сигнал за въстанието послужило заминаването на императора в Гърция (лятото на 132 г.). Всъщност въстанието на Бар-Кохбе (Бърдоква) било продължение на антиримските въстания на еврейската диаспора в 115 – 117 г. н.е. 

Касий дава кратко описание на хода на въстанието. Тайно от римските власти евреите събирали сили, очаквайки удобния момент, който представлявал след заминаването на Адриан. Те завзели няколко града и ги укрепили, издигайки стените им и изкопали подземни проходи. Адриан бил принуден срочно да извика един от най-способните си  военноначалници, Юлия Север, (Гней Минаций Фаустин Секст Юлий Север), който дошъл в Иудея (България) от Британия. (Хан Ногай, Гней). Касий съобщава, че римляните в хода на боевете разрушили 50 крепости, унищожили 985 села и убили 580 хиляди човека. Много евреи загинали от глад, болести и пожари; в тази война загинали и също така много римляни, и Адриан, съобщавайки за победата в сената, не започнал своята реч с обичайната формула „Аз и моята армия ви поздравяваме“. Касий пише, че въстанието, много щателно подготвено, „обхванало цяла Иудея“ (под това название той очевидно подразбирал голяма част от Ерец-Исраил, включвайки Галилея и Голан). (Под Цял-Илирик трябва да разбираме Адриатическото крайбрежие на Албания, Черна гора, Босна и Херцетовина, Хърватска, влезли в библейската топонимия като Галилея, Тракия, още и Румелия с названието Иудея и Голан – България.) и него го поддържали „евреите от целия свят“ и даже и неевреи и „се оказало, че целият свят изпаднал в неудържима ярост“. По своите размери и нажежаване въстанието на Бар-Кохба (Бърдоква) придобило мащабите на война, представляваща заплаха за цялата Римска империя. Във войната взели участие отряди от легионери, пристигнали от всички части на империята, в това число и войски от Египет и даже от далечната Британия, а също и сирийския флот. (Сирийският флот в този случай е флота на Венеция и Генуа. В Библията много често под топпонима Сирия можем да разбираме Италия.) Решаващите сражения се случили в Иудея (България), крайбрежните равнини (Варненско, Провадийско), в градовете и в края на въстанието в Иудейската пустиня (планините на България). Войната, както се вижда е продължила три и половина години. Въстаниците превзели Иерусалим (Сердика, София), за това свидетелствуват надписите на някои отсечени по това време монети „в тази година от освобождението на Иерусалим“, а също и в някаква степен, от намерените документи, намерени в Иудейската пустиня. (според мене те са пълен фалшификат, целящ да потвърди създаването на държавата Израел на днешното и място.)  Например, датата на един от тези документи – „третата година от освобождението на Иерусалим“. От такава датировка можем да заключим, че за въстаниците Иерусалим не толко олицетворявал стремежа на евреите към свобода, но и служил за политически символ да консолидира силите на въстаниците и тяхното господство над Иудея (България). Последната опора на Бар-Кохба(Бардоква) била крепостта Бетар (Търново) в Иудейските (Българските) гори.В  документи, намерени в Иудейската пустиня  се казва, че даже след  падането на Бетар (Търново)  отделни огнища на  съпротива  се запазили в пустинята (планината) и на бреговете на Мъртво море (Черно море). В  талмудическата литература и в  мидрашите Бетар (Търново) е крепостта  в която въстаниците са намерили последен пристан , а превземането и и поражението на Бар-Кохба (Бардоква) който намерил там смъртта си, символизира края на въстанието.

По всяка вероятност, Бетар (Търново) е бил  избран за основна крепост  заради  изгодното стратегическо разположение. Крепостта се намирала  на  хребета на планина, извисяваща се над  долината Сорек   и контролираща  важния път Иерусалим (Сердика)- Бет-Гуврин (България).

Обсадата на Бетар (Търново) от римляните изглежда е започнала след като  те  завладели Иерусалим (Сердика). Но даже  и по време на тази обсада, защитниците на Бетар (Търново)  поддържали връзка с  лагерите на въстаниците в Иудейската (Българската) пустиня.

Очевидно, именно Бетар (Търново) се  има   предвид  в един от намерените в Иудейската пустиня документи, в който се говори „до кладенеца, Бен  Косва (Бардоква) , предводител на Израил(Илирик), в лагера...“

Евсевий  пише, че Бетар (Търново) е бил обсаден  през 18-тата  година от  управлението на Адриан т.е. през 134 година от новата ера (приблизително  две години след началото на въстанието), и че причината за падането на крепостта била глада и жаждата царуваща там. Според  Талмуда , Адриан обсаждал  крепостта в продължение на  три години и половина без успех, но тогава  някакъв самарянин (сърбин)  казал на Бар-Кохба (Бърдоква), че  участвал в заговор с неговия (чичо, вуйчо) , известния законоучител  таннаим Ел”азар (Божи цар, Яков Светослав?) от  Моди”ин (Видин) който  бил в Бетар (Търново) между въстанниците, като  целта на заговора била да се предаде града  в ръцете на  римляните.

Разгневения Бар-Кохба (Бардоква) убил Ел”азар (Яков Светослав?) и „ веднага Бетар (Търново) бил завзет, и Бен-Козива (Бардоква) намерил смъртта си”.

От този разказ  може да заключим, че към края на обсадата, между религиозните водачи и Бар-Кохба (Бардоква) очевидно са се появили съществени  разногласия.

Няма съмнение, че  овладяването на Бетар (Търново) е коствал на римляните много усилия и е завършил благоприятно за тях само благодарение на  щастливото стечение на обстоятелствата, едното от които без съмнение е  могло да бъде и посочените по-горе разногласия.

Около  смъртта на Бар-Кохба (Бардоква) (вероятно през 135г.) има много легенди  и предания.     Разказите за устроеното   от римляните  клане в  Бетар (Търново), свидетелства за крайната ожесточеност на борбата.В еврейската традиция падането на Бетар (Търново) е считано за нещастие, равняващо се на разрушаването  на Първия  и Втория  Храм. По време на репресиите,  последвали падането на Бетар (Търново), голяма част от еврейското население  на Иудея било унищожено. Оцелелите били подложени на  жестоки преследвания,  продавани в робство, изселвани от родните си места, забранено било провеждането на религиозните обреди. Центърът на еврейския живот се преместил на север, главно в Галилея (сега Албания, Хърватия, Черна Гора). В резултат на поражението на въстанието Иудея (България) окончателно загубила своята независимост.

Така завършила последната и може би най-великата от войните, които били водени от евреите на древния свят.

http://www.eleven.co.il/article/10418

„Ива̀йло е български цар в периода 1277-1279 година.

Византийските автори наричат Ивайло с прякорите Лахана и Бърдоква. Думата Лахана произлиза от гръцкото „λαχανον“, което означава „зеле“, в някои случаи „кисело зеле“. Този прякор на Ивайло е свързан и с друг - Кордокувас, който произлиза от думата бърдоква - маруля, зеле. Според някои автори с прякорите Лахана и Бърдоква Ивайло е назоваван от аристократите, поради факта, че се е хранел предимно със зеле и маруля: „само с хляб и диви зеленчуци“ (Георги Пахимер). Истинското му име е известно благодарение на една преписка в Свърлижкото евангелие от 1279 г.

Казват, че цар Ивайло е бил свинар. Откъде идва това твърдение?

След падането на Иерусалим по време на въстанието на Бар Кохба, император Хадриан заповядал да окачат свиня на стените му и оттам е дошло до нас, че Ивайло – Бърдоква е свинар.

Още едно объркване от дубликатите. Хан Ногай, който е воювал срещу Ивайло в действителност е: Гней Миниций Фаустин Секст Юлий Север (на латински: Sextus Julius Severus Julius Severus; пълното му име на италиански е: Gneo Minucio Faustino Sesto Giulio Severo; на латински: Gnaeus Minicius Faustinus Sextus Iulius Severus) е политик и генерал по времето на император Адриан.

През 119/120–127 г. е управител на римската провинция Горна Дакия (Dacia superior). През октомври-декември 127 г. е суфектконсул заедно с Луций Емилий Юнк. От 128 до 131 г. той е управител на Долна Мизия (Moesia Inferior). През 131 г. е управител на Британия. През 133 г. е изпратен в Юдея, за да потуши въстанието на Шимон Бар Кохба.