Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2011 15:23 - Крепостта Цепина е истинската Масада
Автор: horos Категория: История   
Прочетен: 7188 Коментари: 5 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Крепостта Масада на Флавий е Цепина 


След като видяхме как крепостта Махерон е Раковица, по същият начин ще ви докажа как Масада се превръща в Цепина. След падането на Сердика (Иерусалим), оцелелите нейни защитници начело с Елеазар (Божи цар) се насочват на изток и търсят спасение в гористите крепости на Родопите Раковица и Цепина. Но стигайки до Раковица, която се намира на около половината път между София и Пловдив, въстаниците са пресрещнати от армията на Лала Шахин (Флавий Силва), бейлерберин на Румелия (Иудея). Те разбиват още един път защитниците на Раковица и Левка, като догонват останалите бегълци в горите край село Сестримо и ги избиват. Елеазар и неколцината останали бягат през билото на Алабак в Чепинското корито и оттам се насочват към крепостта Цепина. От проучването на Книги Макавейски видяхме, че тази крепост е първият Сион (Цепион) на българите, където жреците са определяли духовната съдба на иудейския народ. Тази крепост е прочутото светилище на бесите, които историците търсят на територията на България. На старите карти то е обозначено като "Манастира" и това показва, че не е била просто отбранителна крепост, а голямо светилище. Не само това. На територията на крепостта са открити основите на три християнски църкви, което не е характерно за обикновените крепости. 

"Крепостта влиза в пределите на българската държава в средата на 9 век. Завладяна е от Византийската империя през 11 век, но е освободена при управлението на цар Калоян. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 г., деспот Алексий Слав се обявява за независим и Цепина се превръща в негова престолнина. Крепостта е била внушителна, външните й крепостни стени обхващали площ от 25 дка, а в най-високата й част е бил изграден средновековен замък. 
В периода 1246-1254 г. Цепина е владение на никейския император Йоан Дука Ватаци, но Михаил II Асен успява да си я възвърне. През 1373 г. твърдината е завладяна от османските нашественици. 

Археологическите проучвания на района установяват, че през ранната желязна епоха тук е имало тракийско селище, просъществувало и през римската и късноантичната епоха. Намерени са останки от трикорабна базилика от раннохристиянската епоха (5-6 век), която била преустроена в еднокорабна църква по времето на Първата българска държава. Открити са голям брой жилища от втората половина на първото хилядолетие сл. Хр. Те били четириъгълни постройки, изградени в долната си част от камъни, споени с кал, в суперструкция с кирпичи, покрити на дървени конструкции с големи керемиди – тегули и имбрици. Жилищата в голямата си част са едноделни, някои от тях свързани с коридори. Били построени едно до друго, без дворове, но с преходи между тях. 
Системните проучвания на крепостта изясняват външния й облик в епохата на средните векове. Състояла се е от две части: укрепено градско ядро с вътрешен град (крепостта) и подградие или външен град (субурбиум). Подградието, наричано от византийските хронисти „полис“, се намирало в подножието на крепостта. Тук са били жилищата на населението. Засега този район не е проучван, с изключение на една църква. Проучванията са съсредоточени в крепостта. Разкрито е трасето на външните крепостни стени на укрепеното градско ядро с дължина 640 m и дебелина 1.8 m. Те обграждат площ от 25 дка с единствен вход в югоизточната част. В североизточния ъгъл е имало кула с многоъгълна неправилна форма. Стените са подсилени с 5 контрафорса. Изградени са от ломени камъни, запоени с бял хоросан, със скрити дървени мрежи от надлъжни и напречни греди (сантрачи), типично за строителството на зрелия феодализъм. 
Пространството в най-високата и естествено защитена част на градското ядро е било обградено със зидове, дълги 142 m и дебели 1.8 m. Те оформят самата цитадела. Тя има неправилна многоъгълна форма, съобразена с терена. Зидовете са били изградени по същия начин от ломени камъни, споени с хоросан. В този самостоятелно укрепен ансамбъл, вероятно седалище на феодала, се включват два от най-големите резервоара за вода. На единия от тях, който е бил построен на самия връх, висок 8 метра, с правоъгълна форма отвътре и осмоъгълна отвън, засводен отгоре, вероятно се е издигала многоъгълна кула – донжон с отбранително предназначение. Вътрешната крепост в западната си част се свързва със западния крепостен зид на укрепеното градско ядро с един напречен зид. На южната му страна имало две четвъртити кули. От това време са и двете църкви и другите две водохранилища в южната част на крепостта. 
Проучването на крепостта Цепина става възможно благодарение на многобройните сведения, дадени от византийски извори, отнасящи се за историята на България. Първите археологически разкопки са извършени в края на 19 век от руския езиковед и историк П. Сирку. По-късно проучвания са направили Стефан Веркович, Хр. Попконстантинов, Д. Цончев и др. 
Съдбата на българското население по тези места е била свързана с тази родопска твърдина в продължение на няколко века. Археологическите и исторически доказателства показват Цепина като значителен политически и административен център в Западните Родопи. 
Днес в подножието на крепостта има изградена хижа „Цепина“, както и музейна експозиция с находките от проучванията." 

Задайте си въпроса, защо руските археолози са проявявали такъв интерес точно към крепостта Цепина? 

Ще се върна отново към описанието на крепостта Масада дадено от Йосиф Флавий в "Иудейската война". В скоби ще сложа моите бележки: 

ГЛАВА ОСМА 
За Масада и за превзелите я сикарий. 
По какъв начин Силва пристъпва към обсадата на крепостта. 
Речта на Елеазар.
 

1.След смъртта на Луцилий Бас, управлението на Иудея (България) преминало в ръцете на Флавий Силва (Лала Шахин). Той заварил цялата страна вече покорена, само една крепост упорито отстоявала своята независимост, и срещу нея той вдигнал всички сили, които успял да събере от околността. 
Тази крепост била Масада (Цепина). Тя била обитавана от сикариите (християните), начело на които стоял Елеазар, знатен мъж, потомък на Иуда (Йоан Кръстител), който, както споменахме по-горе, когато Квинарий бил назначен за цензор в Иудея, убедил много иудеи да се съпротивляват на преброяването. 

„[2:1] През ония дни излезе от кесаря Августа заповед - да се направи преброяване по цялата земя. 
[2:2] Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия. 
[2:3] И отиваха всички да се записват, всеки в своя град. 
[2:4] Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, 
[2:5] за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна. „ 
Евангелие на Лука 

И после сикариите (християните) се вдигнали против тези, които искали да се подчинят на римляните, и се отнасяли с тях като към врагове, грабейки имуществото им, отвеждайки добитъка им и подпалвайки домовете им. „ Ами че, то няма никаква разлика – казвали те – между тях и чужденците, след като те най-позорно предадоха свободата, за която се водиха толкова много войни, и сами предпочетоха римското робство”. Но с тези думи, както ясно показали действията им, те само прикривали своето жестокосърдечие и користолюбие; Защото те били такива, които заедно с тях участвали във въстанието, заедно се борили срещу римляните, и по-голяма храброст проявили в борбата срещу последните, отколкото всеки друг. А ако някой им показвал неоснователността на техните доводи, то той за своите напълно справедливи упреци, бил подлаган на жестоко преследване. Изобщо, тогавашното време при иудеите било богато на всевъзможни видове злодеяния: нито едно гнусно дело не било пропуснато, и ако да бяхте насочили цялата изобретателност на ума към това, да откриете нещо ново, пак нямаше да го измислите. И тази развала на нравите, заразила както обществения, така и личния живот. Един през друг, всички се стараели да надминат другия, в нечестивите си постъпки пред Бога, и в несправедливостите към ближния. Силните угнетявали обикновения народ, а населението се стараело да унищожи силните; едните искали властта, а другите – насилие и ограбване на заможните. Сикариите (християните) първи дали пример за жестоко отношение към съплеменниците си, и за разюздан живот, като не се погнусили да използват всякакви позорни думи и действия при преследването и убийството на своите жертви. Но даже те изглеждали умерени, в сравнение с Йоан (Исус). Той не само убивал всички, които проповядвали онова, което било справедливо и полезно, не само с тях той постъпвал като с врагове, но и цялото си отечество напълнил с безброй злодеяния и изобщо постъпвал така, както може да се очаква от човек, лишил се от религиозно чувство. На масата му се сервирали забранени ястия, свещенните от векове обряди за пречистване не спазвал, и трябва ли да се учудваме, че човек, който така безразсъдно се противопоставил на Бога, е загубил чувството си за човечност и уважение към обществения порядък и добро. 
А Симон, синът на Хиор? Какви ли не злодейства извършил той? Нима е имало такова насилие, което той да не е извършил върху личността на свободните евереи, на които бил задължен по силата на титлата която имал? Приятелството и роднинството само ги подстрекавали към непрестанни убийства. Защото, да причиниш зло на чуждия, на тях им се струвало незадоволително и страхливо дело, напротив, на тях им се искало открито да се похвалят с жестокостта, извършена спрямо близките им. С безумието им, съперничало само беснуването на идумеите (македонците). След като тези нечестивци заклали първосвещенниците (за да не остане и една следа от благочестието), те накрая унищожили всичко, което останало от обществения порядък, и осигурили пълното тържество на беззаконието. 
При това състояние на нещата, израснало поколението на така наречените зелоти , които с делата си, оправдали своето име. Защото те се стараели да подражават на всяка мерзост, и тяхното старание било насочено към това, да не би да пропуснат да направят нещо, което е било сътворено в историята на злодеянията. Името, с което те се нарекли, трябвало (по техните разбирания ), да означава съревнование в добродетелта, но тогава трябва да приемем едно от двете: или те, заради присъщата им безчовечност, искали по този начин да се подиграят с жертвите на своето насилие, или считали най-голямото зло за добродетел. И всеки от тях бил застигнат от заслужен край. На всички тях, Бог въздал според заслугите, защото те преживяли всички мъчения, които може да понесе човешката природа, а края на всички страдания – смъртта – ги застигала под формата на най-разнообразни изтезания. Но може да се каже, че те изтърпели по-малко, отколкото заслужили с делата си, защото пълното възмездие 
било невъзможно. Но не е тук мястото да оплакваме достойния образ на тези, които паднали жертва на техните жестокости, затова се връщам към моя разказ. 

2.По този начин, римския пълководец (Лала Шахин) начело на войската си настъпил срещу Елеазар (Божи цар) и сикариите (християните), които били завладели Масада (Цепина). Цялата околност той покорил без затруднение, и на подходящите места оставил гарнизони. Самата крепост, той обградил със стена и поставил караули, за да не може никой от обсадените да избяга. 


След това, той избрал удобно за началото на обсадата място за лагер, което се оказало на това място, където скалистия хребет на който стояла крепостта, се съединявал с близкостоящата гора, макар именно това място значително да затруднявало доставката на необходимите припаси. (днес ливадите под крепостта Цепина) Защото не само храната се налагало да карат отдалеч, с големи усилия от страна на иудеите, на които била възложена тази отговорност, но и водата за пиене, тъй като, наблизо нямало водоизточник (това е късна добавка, защото около Цепина има достатъчно вода и храна). След като обезпечил войската си с храна и вода, Силва (Шахин) пристъпил към обсадата, която изисквала голямо умение и огромни усилия. Самата местност изглежда така: 

3. Отвесна скала със значителен обем и огромна височина, обкръжена от всички страни със стръмни и много дълбоки пропасти, недостъпни нито за хора, нито за животни. Само от две места и то с много труд, може да се приближи към скалата. Едната пътека 
се намира (върви) на изток от Асфалтовото езеро, а другата, по-проходима – на запад. 

Тук започва редакцията за нанасяне на крепостта Цепина на територията на Палестина. Видът на крепостта е била изменена, както и упоменаването на Асфалтовото езеро (Мъртво море). 

Първата, заради това, че е тясна и прави множество извивки, наричат Змеева пътека. 
Тя върви по издатината на пропастта, като често се връща назад, после отново се проточва малко на дължина и едва тогава се стига до целта. Като се върви по този път, 
Трябва да се стъпва внимателно и твърдо, защото ако се подхлъзнеш, смъртта е неизбежна, тъй като и от двете страни зеят дълбоки пропасти, способни да уплашат и най-смелите хора. Изминавайки по тази пътека 30 стадия, се стига до най-високата част, която не преминава в остър връх, а напротив, образува широка поляна. 
Тук е крепостта, построена за пръв път от първосвещенника Йонатан, който я нарекъл Масада. 
Впоследствие цар Ирод положил много усилия, за да я благоустрои. На върха построил стена от бял камък с дължина 7 (седем) стадия, височина 12 (дванайсет лакти), и дебелина 8 (осем) лакти. На стената издигнал 37 кули, всяка от които достигала 50 лакти височина. От тези кули можело да се влиза в жилищата, построени до вътрешната страна на стената, по цялата и дължина. Цялата вътрешна площ, била покрита с плодородна и рохка почва, която царят оставил, за да може, ако се прекъсне 
доставката на провизии, гарнизона който охранявал крепостта да се изхранва сам. 
При западния вход, под стената обкръжаваща върха, той построил дворец с фасада обърната на север, с необичайно високи и здрави стени и четири кули на ъглите, по 60 лакти всяка. Вътрешната украса на стаите, коридорите и баните била разнообразна и великолепна. Всички каменни колони били монолитни, стените и подовете в стаите били облицовани с мозайки, а във всички жилища на върха, в двореца и пред стената, той заповядал да се издълбаят в скалата много големи цистерни, направени така, че те можели да съхраняват същият обилен запас вода, какъвто могат да доставят източниците. От двореца към върха имало изсечен в скалите проход, който бил невидим отвън, макар, че и от видимите пътеки неприятелят не можел да се възползва безпрепятствено. Източния път – поради своето естество, вече описано от нас – бил непроходим, а западният път, на най-тясното място, царят защитил с висока кула, която отстояла на около 1000 лакти от крепостта, и която кула не можело нито да заобиколиш, нито да превземеш лесно. Благодарение на всичко това, даже за мирните посетители проходът бил крайно труден за преминаване. Така от самата природа и от изкуствените съоръжения, крепостта била защитена от вражески нападения. 

4. Още повече, освен тези съоръжения, достойни за удивление били и изобилието и дългия срок на годност на складираните вътре припаси. В крепостта имало толкова много хляб, че можел да стигне за много време, също така и значително количество вино и масло, а фурми и бобови растения в изобилие. 
Когато Елеазар със своите сикарии, успял чрез хитрост да превземе крепостта, той намерил всичко това в свежо състояние, сякаш било сложено току-що, макар междувременно от времето на приготвянето на тези припаси, до завоюването и от римляните да били минали около 100 години. Също така, римляните намерили остатъка от припасите в много добро състояние. Причината за толкова дългата съхраняемост на провизиите, безспорно се дължи на въздуха, който вследствие от високото разположение крепостта, бил чист и лишен от всякакви земни и нечисти примеси. 

"The cliffs on the east edge of Masada are about 1,300 feet (400 m) high and the cliffs on the west are about 300 feet (91 m) high; the natural approaches to the cliff top are very difficult." 

Височината на Масада е 400 м., а при този климат е пълен анахронизъм да се запазят толкова време хранителни припаси. Навярно авторът е имал напредвид някоя друга крепост, например Цепина край Велинградското село Дорково. 

"Цепина е средновековна крепост, разположена северозападно от село Дорково, Южна България. До нея се стига по 6-километров асфалтов път. Тя е изградена на конусовидния връх Цепина (1136 m)." 

http://www.algaivel.com/blog/wp-content/gallery/velingrad/2009-11-01-11-26-40-velingrad.jpg 

Освен всичко това, било намерено и натрупаното там от царя оръжие от всякакъв вид, за 10 000 човека, също така и необработено, желязо, мед и олово. Тези широки приготовления имали своето основание. Както се говори, Ирод бил приготвил тази крепост за себе си, като убежище в случай на опасност. А такива не липсвали, първо – от страна на иудейския народ, който можел да го свали и да сложи на престола предишната династия, и второ – по-голяма и сериозна опасност го грозяло от страна на египетската царица Клеопатра. Последната не скривала своето отношение към Ирод, а напротив, непрекъснато досаждала на Антоний, с молба да убие Ирод, и да и подари царството на иудеите. И действително, може само да се учудваме, как Антоний (който за свое нещастие бил поробен от любовта си към нея), не се вслушал в исканията и, но и никой не може да гарантира, че няма да се поддаде. Ето такива опасения, накарали Ирод да укрепи Масада. Впоследствие, обстоятелствата така се стекли, че с тази крепост, той създал последното препятствие за римляните във войната с иудеите. 

5. Когато римският пълководец (Лала Шахин, Флавий Силва), както казахме по-горе, обградил цялата местност с обходна стена и предприел мерки за това, никой от гарнизона да не избяга, той пристъпил към обсадата, макар, че за запълването на вала било намерено само едно подходящо място. Извън крепостта, извисяваща се над отиващия към двореца и връх на скалата, западен път, се намирала скала с голяма площадка, издаваща се далеч напред, но намираща се на 300 лакти под Масада. 

http://forum.boinaslava.net/attachment.php?attachmentid=15908&d=1267859254

Дали е реално едно такова строителство на подобна рампа, сами можете да си отговорите? 

image

Така старите художници са си представяли падането на Масада. 

Тя се наричала Левка (Левка от предишната глава се появи тука. В действителност това е град Левка, който се намира непосредствено до Махерон (Раковица.). На тази скала възлезе Силва и заповядал на войската си да я заеме и да докара до нея пръст (Днес на тази площадка под Цепина е построена хижа.). И благодарение на упоритата работа извършена от многочислената армия, бил издигнат насип с височина 200 лакти, но и той се оказал недостатъчно висок и здрав, за да служи за основа на машиините, затова върху него издигнали съоръжение от камъни, широко 50 лакти и толкова високо. Машините имали същата конструкция, както и предишните измислени за обсада от Веспасиан, а след това и от Тит. Също така, била построена кула висока 60 лакти, която отгоре до долу била обшита с желязо, и от която римляните изстрелвали камъни и стрели, прогонвайки по този начин защитниците от стената и не им позволявали даже да надникнат зад нея. (Тази кула е почти невъзможно да се построи в една каменна пустиня, защото за нея са необходими голямо количество греди и дъски, каквито на Масада и в близката околност няма, а и не е имало.) Едновременно с това, Силва заповядал да се построи голям таран, и от това място непрекъснато да удрят стената. Да се срути стената било почти невъзможно, но все пак му се отдало да пробие в нея отвор. 
Но сикариите (християните) набързо построили друга стена, която трябвало да устои на тарана. За да придобие тази стена мекота, която би отслабила силата на ударите, те я направили така: 
Взели дълги греди (Още един анахронизъм отностно гредите. Откъде са ги насекли през нощта въстаниците на Елеазар, като на това плато и трева не расте?), съединили ги плътно чрез въжета и ги разположили в два реда успоредно един на друг, с дебелина колкото на стената, а пространството между тях запълнили с пръст. 

image

Масада се намира в центъра на една камениста пустиня и тук няма никакви следи от гориста растителност и съответстващата и фауна. (Изглежда израелските булдозери доста са поработили на този насип преди крепостта отново да бъде открита през 50-те години на миналия век.) 

За да не се разсипе пръстта при издигането на дървената стена, те съединили надлъжните греди с напречни. Направено по този начин, съоръжението имало прилики с устройството на една къща. Благодарение на еластичността на материалите, ударите на тарана били отслабени, а от сътресенията пръстта се уплътнявала и правела стената още по-здрава. Когато Силва (Шахин) забелязал това, той решил да превземе стената чрез огън. По негова заповед, войниците започнали да хвърлят по нея много запалени дървета, и действително, постройката състояща се в основната си част от дървета (анахронизъм), се запалила бързо и в следствие на достъпността си, била обхваната цялата от пламъци. В началото на пожара духал северен вятър, който бил опасен за римляните, тъй като насочвал пламъците в посока обратна на стената, право в лицата им. Те почти загубили надежда за успех, защото заедно със стената огъня можел да изгори и машините им. Но внезапно, сякаш по божия воля, вятърът сменил посоката си, задухал от юг и насочил огъня към стената, която от долу до горе била обхваната от пламъци, а римляните, зарадвани от божията помощ, се върнали в лагера, решавайки на следния ден да нападнат врага. Стражата била усилена, да не би през нощта някой да избяга от крепостта. 

Редакторите не са се съобразили с географското разположение на Масада. Ако духа северен вятър, то платформата на римляните се е намирала в западната част на крепостта и такъв вятър не е опасен за построената дървена кула. Точно така стоят нещата при крепостта Цепина. Хижата днес е построена точно на мястото на римската кула, станала причина да се превземе крепостта. Тя се намира в южната страна под крепостта. Един северен вятър би бил опасен за кулата, точно както казва и автора, за сметка за Масада. Южният вятър от хижата отива направо в основата на крепостната стена на Цепина.) 

image

План на крепостта Масада 

image
План на Цепина 

„1.Елеазар искал още да продължи речта си, когато всички в един глас го прекъснали, бурно призовали към незабавното изпълнение на плана и сякаш тласкани от демонична сила се разотишли. Всички били овладяни от някакво бясно желани да убиват жените, децата и самите себе си! Всеки се стараел да изпревари в това другия, всеки искал да докаже своята храброст и решимост с това, че не е останал сред последните. При това, яростта която ги обзела, не отслабнала както може да се предположи, когато те пристъпили към изпълнение на това дело – не! До самия край те останали със същото ожесточение, в което ги привело речта на Елеазар. Родствените и семейните чувства се съхранили в тях, но разума взел връх над чувствата, а този разум им казвал, че по този начин те работят за благото на любимите си същества. Прегръщайки с любов своите жени, галейки децата си и със сълзи запечатвайки устните им с последна целувка, те изпълнявали своето последно решение, сякаш ги направлявала чужда ръка. 
Тяхното утешение в тези принудителни убийства, било мисълта за насилията, които ги очаквали ако попаднели в ръцете на врага. 
И нито един не се оказа слаб за това тежко дело – всички убивали своите близки един по един. Горките! Колко ужасно трябвало да е било положението им, когато по-малкото зло им виждало това, да убият със собствените си ръце своите жени и деца! Не бидейки в състояние да понесат ужаса на стореното от тях дело, и съзнавайки, че ще бъдат виновни пред убитите ако надживеят и един миг, те бързо събирали всичко ценно на едно място, натрупали го на куп, запалили го, а след това избрали с жребий десет човека, които трябвало да заколят всички останали. Сядайки до своите жени и деца, прегръщайки с ръце телата им, всеки подлагал гърлото си на десетимата, изпълняващи 
ужасяващото задължение. Когато последните, без да трепнат пронизали всички един по един, те отново теглили жребий със същото условие, този комуто се паднало жребия, трябвало да убие другите девет, а накрая и себе си. Всички си вярвали един на друг, че всеки с еднакво мъжество ще изпълни общото решение както над другите, така и над себе си. И действително, девет от останалите подложили глава на десетия. Накрая последния огледал всички, за да се убеди не е ли останал някой в това велико избиване, 
който да има нужда от ръката му, и намирайки всички мъртви, запалил двореца, после с твърда ръка забил меча до ръкохватката в себе си и паднал рамо до рамо край своето семейство. 
Така умрели те с увереността, че не е останала нито една душа, която да попадне във властта на римляните. Все пак, една старица, също така и една роднина на Елеазар, жена, която по ум и образование превъзхождала повечето от своя род, заедно с пет деца се скрили в канала на подземен водопровод, докато другите ги обземала мисълта да убият своите близки. Числото на убитите, включително жените и децата, достигнало 960. Това ужасно дело се извърши на 15 ден от Ксантика(март). 

2.Рано сутринта римляните, в очакване на въоръжена съпротива се приготвили за сражението, сложили настъпателните мостове на крепостта и нахлули в нея, Какво било тяхното удивление, когато вместо очакваните врагове, отвсякъде полъхвало неприветлива пустота, и освен горящия вътре огън, над цялата крепост се стелело гробно мълчание. Озадачени от това, те накрая, като при начало на стрелба, наддали боен вик, за да призоват тези които били вътре. Този вик би чут от жените, които излезли от подземието и разказали подробно на римляните за всичко случило се в крепостта. Особено една от жените успяла да предаде в подробности всичко, което било казано и направено. Римляните не обърнали внимание на техния разказ, защото не повярвали, че е възможно да се извърши толкова велик подвиг, а се постарали да загасят пожара, бързо си проправили път и се намъкнали вътре в двореца. Виждайки тук множеството убити, те не се зарадвали на смъртта на неприятеля, а били удивени от величието на тяхната решимост и несъкрушимото презрение към смъртта на толкова много хора.” 

Още нещо, което тормози днес еврейските археолози, които проучват крепостта Масада. Останките от тези близо 1000 човека все още не могат да бъдат намерени. Там няма такова масово гробище, нито чрез трупополагане, нито чрез трупоизгаряне. Сякаш останките на въстанниците са се изпарили. Не е така обаче при крепостта Цепина. Дълбокият дол, който се намира на югозапад от крепостта носи името Костино дере, или Костин дол. В него преди много години са намирани останките на стотици избити защитници на крепостта, загинали според местните предания по време на превземането и от турците. Още нещо. Участниците в археологическите разкопки са ми разказвали, че от вътрешната страна на крепостната стена на Цепина е имало подредени много скелети, сякаш погребани набързо след някоя битка. 
И още един довод в подкрепа на моето изследване. Как се е изхранвала армията на Тит и откъде е взимала вода за продължителната обсада на крепостта Масада. Та това са били няколко хиляди войници плюс животните! Проверете на колко километра от Масада най-близко има питейна вода и храна и тогава ще видите, че това е невъзможно. Също така, както и минералните и доста студени извори на север от Махерон.



Гласувай:
3



1. анонимен - 666666
15.08.2011 15:05
ti ubi rotniia....
цитирай
2. horos - ti ubi rotniia....
15.08.2011 16:36
Абе ротният отдавна е умрял, но никой не иска да го признае.
цитирай
3. анонимен - Interesting, thanks
06.09.2011 15:34
This web site is unquestionably instead useful because I’m in the second developing an online floral internet site - despite the fact that I'm only starting up out for that reason it is genuinely rather tiny, absolutely nothing similar to this website. Can hyperlink to some in the posts right here because they are very. Many thanks significantly. Zoey Olsen
цитирай
4. atil - За съжаление в този блог(както и на ...
10.09.2011 18:09
За съжаление в този блог(както и на много други места де...) има няколко мъже две-три жени и останалите са кухи лейки и клюкарки(ри) и тиквеници.Затова не става дискусия,ценните неща няма кой да ги оцени,но затова пък се трупат да четат простотии и да си чешат краставите езици след това.
Въпреки това си струва да се дава публичност на такива изследвания,както и на сведения, за които тенденциозно се мълчи или се хвърлят върху тях клевети и лъжи.Така че подобен труд не е напразен и дано мерака не те напусне...
цитирай
5. horos - Благодаря!
10.09.2011 19:54
Както виждаш не работя за коментари и хвалби. Вече 10 години меракът не ме е напуснал и дай Боже още толкова поне да не ме напусне. Пиша за избрани, а не за широката публика. Навярно още не е дошло времето тези истории да получат публичност. Който трябва намира написаното и си прави необходимите заключения. За останалите хич да не те е грижа.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: horos
Категория: История
Прочетен: 1654920
Постинги: 275
Коментари: 691
Гласове: 1502
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031