Старият Завет на Библията завършва с трите Книги Макавейски и 4 Книга на Ездра. Видяхме как Макавеите от еврейски герои изведнъж се превърнаха в българските царе Крум (Иуда Макавей), Омуртаг, Борис Михаил Покръстител (Ионатан, Апфус) и Симеон. Времето отново претърпя малка корекция и от 2 век преди Христа скочи чак в началото на 15 век. Това се случи благодарение на другият дубликат на Иуда Макавей – Муса Бей. Тогава можем да си зададем логичния въпрос, а кога е живял този Иисус от Евангелията, щом като в 15 век още никой не е знаел за съществуването му? Отговор на този въпрос можем да получим единствено от книгата „Юдейската война” на Йосиф Флавий. В нея можем да намерим така необходимия ни мост, по който спокойно ще преминем от Стария в Новия завет. Това е една изключителна книга и няма да се учудите защо още не е преведена на български език. Тя започва с въстанието на Макавеите и завършва с потушаването на друг иудейски бунт, този път от армията на Тит Флавий Веспасиян. „Книги Макавийски” са поставени след „Книги Царства” в Библията също както и „Именника на Българските ханове” в „Хронографа”. Според историците ни днес това е един период, малко повече от 200 години. Ще ви представя реда на владетелите, наследници на Макавеите според „Юдейската война”: 

ИУДЕЯ (152 г. до н. э. -100 г. н. э.) 

Хасмонеи (Маккавеи) (152 - 37) 
Иуда – хан Крум (803 – 814) 
Ионатан - Омуртаг (814 – 831), Борис І (852 – 889) 152--142 
Симон - Симеон Велики (893 – 927) 142--134 
Иоанн Гиркан – Йоан-Михаил, син на Симеон (? – 930) 134--104 
Аристобул - Христос Бел, Боян Мага – син на Симеон 104--103 
Александр Яннай – Иван Александър – син на Симеон 103--76 
Александра Саломея СЛБ – Мария Сурсубул (Цар с Бел БЛС) 76--67 
Аристобул II - ? 67--63 
Гиркан II - ? 63--40 
Антигон - ? 40--37 

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/fc/Krum-dynas.jpg?uselang=bg 

От Хасмонеите освен в Библията и книгите на Йосиф Флавий няма никакви други исторически, археологически и епиграфски паметници. Да не говорим за няколкото монети, които приписват днес на рода на Хасмонеите. Както при Книги Царства открихме «римска следа», така и тук ще се опитаме да вървим по този път. Точно Хасмонеите са дубликат на «Именника на българските Ханове» и затова част от историята им е била публикувана в трите «Книги Макавейски», обявени за неканонични от еврейски, протестантски и други западни Библии. 

Дубликати на Хасмонеите в Римската история 

Мататий – Антоний Пий (138 – 161) 
Иуда, Крум – Марк Аврелий (161 – 180) 
Ионатан, Омуртаг, Борис І Покръстител – Луций Вер (161 – 163) 
Симеон, цар Симеон Велики – Септимий Север (193 – 211) 
Йоан Гиркан, Йоан Михаил – Каракала, син на Септимий Север (198 – 217) 
Аристобул, Боян Мага - Eлагабал – (218 – 222) 
Александър Янай, Йоан Александър – Александър Север (222 – 235) 
Александра Саломея, Мария Сурсубул – Юлия Соаемия, майка на Елагабал 
Аристобул ІІ – Максимин І (235 – 238) 
Гиркан – Хор(Дио)хан – Годриян (238 – 244) 
Антигон – Филип І Араб (244 – 249) 

С Династията на Ирод ще се запознаем по-нататък. 

Френската история също е преписана от българската. В нея Хан Тервел е даден като Карл Мартел (Крал Тербел). Това е римският император Антоний Пии. 

Френски дубликати на Българските царе 

Мататий – Антоний Пий (138 – 161) – хан Тервел – Карл Мартел, или Карл Чука 
Карл Мартел (на латински: Carolus Martellus, Карл Чука) е франкски държавник, роден около 686/688 в Ерстал, Валония, Белгия, незаконен син на Пипин II (Пипин Средни) и неговата наложница Алпаида. 
Въпреки че е майордом на Кралството на франките, Мартел е запомнен с победата си в битката при Поатие през 732. Тя, както и съвместната победа на хан Тервел и император Лъв III Исавър над арабите през 717 година при Константинопол се характеризират като спасението на Европа от арабската заплаха. Франкската армия на Мартел нанася голямо поражение на арабските войски, които преди това завземат големи части от Пиренейски полуостров.  

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BB 

(Така е наричан и Иуда Макавей – Чука): 

«В самом начале восстания Иуда получил прозвище "Маккавей". Чтобы объяснить его значение, выдвигалось несколько версий. Согласно наиболее распространенному предположению, это имя восходит к арамейскому маккаба (макебет на современном иврите), что означало "молот" или "кузнечный молот", в знак признания его отваги в битвах.” 

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%83%D0%B4%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%BA%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B9 

Иуда Макавей, Крум – Марк Аврелий (161 – 180) – Карломан, основател на династията на Каролингите (Крумова династия) заедно с баща си Карл Мартел (Тербел) 

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D0%BD_(%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B

Ионатан (Апфус), Омуртаг, Борис І Покръстител – Луций Вер (161 – 163) – Пипин ІІІ Къси 
«Пипин III Къси е вторият син на Карл Мартел - майордом на Австразия и фактически (но нетитулован) владетел на франките и Ротруде от Трир (690-724) и внук на Пипин Ерсталски. Възпитаван е в манастира Сен-Денис. През 741 г. се жени за Бертрада от Лаон. 
Пипин III управлява франките от 741 до 768 г. В началото на управлението си концентрира усилията си в подобряване на отношенията с църквата, изострени от секуларизацията на църковни земи след Concilium Germanicum по времето на Карл Мартел(715-741). Постигнат бил компромис, като земите, раздадени от Карл Мартел като бенефиции отново се признавали за църковни, но оставали в ръцете на бенефициариите, които обаче били задължени да плащат на църквата данък за тях. Тези земи се наричали прекарии по кралска воля (pracaria verbo regis). Техните държатели (бенефициарии) продължавали да са длъжни да носят военна служба в полза на държавата, а църквата нямала право да им отнема земята без кралско разрешение. 
През 751 г. със съгласието на папата на събрание на франкските аристократи и на своите васали Пипин официално е коронясан в Соасон за първия Каролингски крал на франките. Последният крал от династията на Меровингите Хилдерих III е затворен в манастир, където по-късно умира. През 754 г. титлата на Пипин е потвърдена и с коронация от папата в Париж. В замяна на получената от църквата подкрепа Пипин организира два похода против лангобардския крал Айзтулф (през 754 и 757 г.), когото принудил да върне на Папството заграбените от него земи в папската област и Равенския екзархат. Победите на Пипин Къси осигуряват на Папството земите на Равена и Пентаполис през 756 г., където де факто възниква светската държава на папите. Впоследвие Папската държава служи като основа за техните претенции за светска власт над цяла Италия и дори над цяла Западна Европа. Римокатолическата църква признава приноса на Пипин III, като нарича жеста му Дар на Пипин. 
Пипин III Къси умира през 768 г. и е наследен от двамата си сина Карломан и Карл Велики (768-814). С Бертрада от Лаон освенКарл Велики и Карлман I той има още четири деца: 

Симеон, цар Симеон Велики – Септимий Север (193 – 211) – Карл Велики 

«Традиционно се приема, че Карл Велики е роден на 2 април 742 година. Тази дата е получена чрез преизчисление от датата на смъртта му и за нея няма потвърждение от първични източници. Според хрониката „Annales Petaviani“ датата на раждане е 2 април 747 година, но това сведение е съмнително, тъй като тази дата се пада на Великден, а подобно съвпадение би предизвикало повече коментари на съвременници. Днес за най-вероятни дати се смятат 1 април 747 година, 15 април 747 година и 1 април 748 година. 
Карл най-вероятно е роден в Ерстал, днешна Белгия, владение на баща му в долината на Маас, откъдето произлиза Каролингската династия. След седемгодишна възраст той живее във вилата на баща си в Жюпий сюр Мьоз, днес част от град Лиеж, като селището е смятано за едно от възможните места на неговото раждане. Други често споменавани възможности са Прюм, Дюрен, Гаутинг и Аахен. 
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8 

Вижте кога е роден Карл Велики и къде. Ще го сравним с биографията на Септимий Север: 

Луций Септимий Север (на латински: Lucius Septimius Severus; 11 април 146 – 4 февруари 211) е римски император от 9 април193 до 211 г. Неговото управление дава начало на нова епоха от развитието на империята, в която провинциалната периферия добива преимущество пред центъра Рим и започва да доминира във всички сфери на обществения и стопански живот. Той основава династията на Северите. 
Луций Септимий Север е роден в Лептис Магна (62 мили югоизточно от Картаген, провинция Либия, на северния бряг наАфрика) и умира в Еборакум (Йорк), в римската провинция Британия. Той е потомствен наследник на романизирана либо-финикийска или пуническа фамилия,[2] факт който не пропуска да демонстрира като владетел: издига статуя на Ханибал в Рим, не прикрива африканският си акцент, а родната му сестра дори не говори латински. Женен за сирийката Юлия Домна, Север е баща на бъдещите императори Каракала и Гета. 

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%B9_%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80 

Карл Велики е роден в началото на септември. Тогава е роден и Септимий Север. Първият в Ерстал РСТЛ, днешна Белгия, а вторият в Лептис LPTS Магна. За българският цар Симеон не са запазени толкова подробности по обясними причини. 

Йоан Гиркан, Йоан Михаил – Каракала, син на Септимий Север (198 – 217) Пипин (Pippin; * 777; † 8 юли 810; погребан в Милано) e крал на Италия (781-810). 
Пипин е вторият син на Карл Велики и втората му съпруга Хилдегард. Половин брат е на Пипин Гърбавия. Казва се първо Карлман и получава името Пипин едва, когато на 15 април 781 г. e кръстен от папа Адриан I в Рим и коронован за крал на Италия. 
През 791 г. и 796 г. Пипин води война против аварите. През 797 г. опустошава заедно с баварците (байоварите) и лангобардите в страната на славяните. През 799 г. тръгва с баща си срещу саксите. 
Когато Карл Велики през 806 г. в Диденхофен разделя царството си между синовете си (Divisio Regnorum), Пипин получава Бавария и Италия. 
След като изгонва арабите (маврите) от Корсика, завоюва през 810 г. Венеция и подчинява херцозите Вилхеран и Беатус, умира на 8 юли 810 г. Погребан е в Милано. 
Неговият син Бернард, (* 797; † 17 април 818), получава Италия. 
Пипин сключва брак през 795 г. с непозната жена, вероятно Берта. От този брак има освен Бернард още четири дъщери: Адалхайд, Гундрада, Бертхайд и Теодрада, всички които са родени след 800 г. и при неговата смърт още са живи. 

Аристобул, Боян Мага, Елагабал – (218 – 222) - Император Лудвиг Благочестиви (на латински: Ludovicus Pius) е франкски владетел и син на Карл Велики. Той е коронясан за съимператор през 813 г. и става император през 814 г., когато баща му умира. Два пъти е свалян от власт от синовете си (Лотар, Пепин, Лудвиг и Карл), но я възвръща и двата пъти (през 830 и 834 г.). След смъртта му (840 г.) каролингската империя изпада вкризисна ситуация. 

И т. н. може да проследите френските крале чак до Анри ІІ, който е дубликат на Констанс – синът на Константин І Велики. 



Цар Симеон Лабас (Север)



Септимий Север - римски император



 

Карл Велики - на герба му орелът е обърнат на дясно, което означава, че е владетел на Изтока. Трите лилии в случая заместват трите лъва от герба на Крум.