За децата на всички птици, отлетяли по пътя на надеждата...

Марица

Марица е моята река
Както Сена е твоя,
но само баща ми сега
си спомня за нея, понякога...

От първите ми години
не ми е останало нищо,
освен една бедна кукла, нищо,
освен един рефрен от друго място...

Ла, ла, ла, ла, ла, ла, ла, ла, ла, ла,........

Всички птички от моята река
ни пееха за свободата
аз едва ги разбирах,
но баща ми знаеше как да ги чува...

Когато хоризонта стана твърде черен
всички птички отлетяха
по пътя на надеждата
и ние ги последвахме в Париж...

От първите ми години
не е останало нищо... нищо
и когато си затворя очите
чувам баща ми да пее този рефрен...

Ла, ла, ла, ла, ла, ла, ла, ла, ла, ла,........

www.youtube.com/watch

Какъв поздрав и красив, и навяващ тъга..." За децата на всички птици, отлетяли по пътя на надеждата..."

Песента е актуална за децата на много мои роднини и приятели, които напуснаха България. Когато я срещнах в нета с превода, ми идваше да заплача... Във Франция имам племенници, които не знаят български... Израснал съм с река Марица...

наистина е много хубава песента и малко тъжна, но много въздействаща...
Поздрави!