Ключът

"В онова време, продължавайки речта си Иисус каза: Прославям те Отче Господи, на небето и на земята заде­то си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на мла­денци. "
Матея 11/25

Този цитат от Евангелието на Матея все още вълнува умо­вете на изследователи и тълкуватели, но никой до днес не е обяс­нил какво и защо е трябвало да бъде укрито от "мъдри и разум­ни". Много теософи, теолози и други църковни отци се занима­ват с учението на Иисус, без да знаят, че Истината ще бъде раз­крита "в онова време", "в съдния ден". Тогава сам "Синът" ще предаде на хората укритата Истина, както тя е предадена от Отеца на Сина.

"Всичко ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой освен Сина, и комуто Синът иска да открие. "
Матея 11/27

Учителите от нивото на Заратустра, Кришна, Буда и Иисус знаели, че след даване на учението задължително следва етап на осмисляне, който трае около 2000 години. В Средновековие­то митът за крал Артур (Ра-Хур) и меча му Екскалибур показва точно това. Учителят (Артур) укрива Знанието (Екскалибур), за да могат хората да изживеят Истината и да се подготвят за след­ващата. Както човекът, така и цялата цивилизация изживяват растеж от детство, юношество, зряла възраст и старост.
Всеки етап има своите истини, а мъдростта идва едва в последната възраст, благодарение на натрупаните знания и опит. За нас хората от 2000 г., мъдростта ще донесе шестото сетиво -Интуицията. Нарича се още и трето око, а теолозите говорят за нея като за слизане на Божествен дух върху човека. Всеки, кой­то я придобие, започва да открива един по един отговорите на хилядите въпроси, вълнуващи всеки човек.
Чрез интуицията ще се открие и Истината, укрита от "мъдри и разумни", така, както я открих и аз.
От години търсех с ума си, със знания от книгите, или с помощта на учител. Очаквах, че истината ще дойде отвън, без да предполагам, че я нося във себе си. Чуех ли, че тук, или там, има човек по-извисен от останалите, отивах при него с отворе­на за знание душа и исках да науча повече за себе си, за остана­лите хора, за Бога. Винаги оставах разочарован и постепенно разбрах, че причината се крие в мен. Светът наоколо беше напълно нормален, само дето аз не го приемах като такъв. Не приемах нито учението, нито възпитанието, нито начина на живот на хората около мен и това ме подтикна да търся своя път. Преди години си съставих собствена програма, по която все още уча. Днес много хора ме питат какво съм завършил, защото нещата, които зная и прилагам в живота, не се изучават в нито едно учебно заведение. Когато отговоря, че нищо все още, те не могат да ме разберат. Учението ми ще продължи докато съм жив, а дотогава все има какво да науча. Стъпка по стъпка напредвах по пътя на духовното си развитие и достиг­нах до увереността, че всичко, което пожелая, ще се осъществи. Само трябва силно да го желая, без значение какво е то. Усетих, че у мен се активира сила, която ме закриля и напътства да вървя упорито напред. Не знаех каква е, важното бе, че бди над мен като любящ баща. Нарекох я "моят духовен учител". В начало­то връзката ни бе едностранна, като аз само питах в ума си, а отговорите обикновено ми се даваха насън. В критични момен­ти този духовен учител ми помагаше и разбрах, че съм под по­стоянното му наблюдение, независимо дали съм щастлив или нещастен. По този начин научих неща, които нито един учител не би могъл да ми даде. Не съм питал как се казва, а и нямах нужда да зная. Бях сигурен, че не е низш дух, използващ ме, както са използвани медиуми, контактьори, екстрасенси и др.
Книгите бяха едно от най-добрите му средства да ме на­правлява и бяха подбирани по определен ред, така че в крайна сметка добих необходимите знания. Страданията идваха като естествен резултат от опита ми да вкусвам от плодовете на Дървото на познанието за добро и зло.
Цялото това учение и страдание ми даде като резултат от­говора на въпросите, които си задава всеки човек:

"Кой съм Аз? Откъде идвам и накъде отивам? Какво е било вчера и какво ще бъде утре? Има ли Бог? Защо има толкова зло по земята?"

Когато разбрах, се почувствах като една осъзната частица от грандиозната игра на Сътворението. Всички си мислим, че сами взе­маме решенията за любими, бракове, деца, раздели, успешни начинания и несполуки, а е точно обратното - само изпълнява­ме това, което е предварително планирано за живота ни. Богът, който е в нас самите, винаги ни е водил, насочвал, наказвал или възнаграждавал в зависимост от това дали следваме правилния път за нашето истинско развитие - духовното. Осъзнах го и съпротивата ми изчезна, понесох се с радост по реката на живо­та, без страх от бързеи, прагове и водовъртежи. Почувствах се спокоен, знаещ всичко за извора, пътя и океана, в който ще се влеем, когато дойде часът.
Такъв съм днес!
А преди доста години бях атеист. Не вярвах в Бог. Търсех явни доказателства за неговото съществуване. Образованието, което всички получаваме в училище, изключва понятия като Дух и Бог. Единствено страданието, което изпитваме, когато изгу­бим любим или близък човек, ни кара да се замислим за тези истини.
До двадесетата си година бях щастливо дете. Винаги съм бил самостоятелен и това ми помагаше сам да избирам пътища­та, по които да вървя. По-късно често сменях професии и мес­тоработи. Най-много до две години издържах на едно място. За това време усвоявах работата и щом не виждах развитие в нея – напусках. Винаги ми е било жал за хората, които с гордост зая­вяват, че тридесет и повече години са работили в едно предпри­ятие на една и съща работа. Тридесет загубени години – работиш като робот една и съща работа, не научаваш нищо ново, което е рав­ностойно на смърт. Няма борба, няма развитие, а само жалко примирение... Как човек ще разбере кой е и какво може най-много, ако няма търсене, опитване, падане и ставане, провоки­ране на силите и възможностите, заложени у него? Доказана житейска истина е, че човек се учи цял живот от грешките и успехите си. Години по-късно разбрах, че всички хора сме раз­лични, но общо взето се включваме в четири категории или гру­пи.
Този етап на живота си нарекох Етап на Борбата и той е жалониран с раждането на дъщеря ми Жана. Тя се роди през месец Декември 1976 година, под огнения знак на Стрелец, ко­гато на двадесет и две години аз се борех с гуната на Невеже­ството. Според Индийския Бхагаватизъм има три гуни, с които всеки човек ще трябва да се пребори. Те са гуните на Невеже­ството, на Страстта и на Доброто. Както малкото дете до три години се научава да ходи, говори и мисли, така всеки човек, победил трите гуни, започва да ходи правилно, поема по пътя на живота, говори само истината и мисли единствено за добро.

  Огънят бе първата стихия, която преодолях в живота си, и Невежеството – първата гуна.

На тридесет години аз вече навлязох във втория етап на развитие – етапа на Победата. През февруари 1984 г. се роди синът ми Александър – зодия Риби, с идването на когото пре­одолявах втората гуна – на Страстта и втория елемент на чо­вешкото тяло - Водата. Гностиците, ранните християни, имат легенда, че когато човешкият дух, паднал на земята, той е бил затворен в затвор от четирите елемента – Земя, Огън, Вода и Въздух. В него Богът на тъмното царство държи в плен Боже­ствения дух и само отвътре, с преодоляване на елементите един по един, човек може да освободи себе си.

При мен победата над втората гуна – Страстта и втория елемент – Водата се изрази в победата над властта на парите и жените. За да не ме изкушава нещо в живота, аз винаги съм се хвърлял в него и съм го побеждавал. Проблемът с парите пред мен бе като дълбок кладенец, на който не се виждаше дъното. Ако бях избя­гал в чужбина или в някой манастир, същият проблем щеше да остане в главата ми. Затова избрах единствено правилния път и се хвърлих надолу с главата в този кладенец.
Натрупаният опит от етапа на Борбата с материята, съче­тан със знанията от книгите, се оказа ефикасно средство да пре­одолея и този етап и да победя. Три пъти бях ходил във Фран­ция и всеки път се връщах с нови идеи. От тези пътувания раз­брах колко ни е осакатил социализмът, но и колко ни е помог­нал. Човек, подложен на лоши условия на живот, или се пре­връща в скот, или извисява духа си. Духът е обратно пропорци­онален на материята. В едно задоволено материалистическо общество хората заспиват и не могат да развиват духа си. Соци­ализмът при нас българите изкуствено изравни хората и даде шанс на глупави, но лоялни на властта да се облагодетелстват за сметка на умните. Ето че днес повярвалите в мита за равен­ството между хората и не развили собствените си сили вегети­рат с нищожни пенсии, а децата им мият някъде в чужбина чи­нии с излишните си дипломи.
През всичките тези години аз трупах знания, опит и идеи с мисълта, че ще дойде време да ми потрябват.
Тридесет и три години навърших през 1987 г. и тогава ми се случиха три важни събития, които преобърнаха живота ми на 180°. До този момент бях победил гуните на Невежеството и Страстта, а пред мен се появи следващото изпитание – гуната на Доброто. Тази гуна е фалшивото его и за да я преодолея, аз трябваше да го направя възможно най-голямо. Така лесно го взех на прицел и го унищожих. Години ми бяха необходими да го изградя и този етап от живота си нарекох – етап на Благове­стие.
През пролетта на 1987 г. под знака на Телец се роди втори­ят ми син Благовест, дал име на следващия етап на духовното ми търсене. Властта, която дават парите, е третата и последна гуна, тази на доброто. Нали всички политици вземат властта, заслепени от нея. Все в името на доброто на хората са изборни­те им обещания. Като подчиних двете гуни, в действителност аз преодолях и две от стихиите – Огъня и Водата. За да преодо­лея и третата стихия – Земята, през лятото на същата година ми се наложи да избера между духа и материята. В митовете на древните се говори за слизането на Героите в Ада, защото ета­пите за развитие в Тракия са: Борба – Воин, Победа – Герой и Благовестие – Цар. Преди да станат царе, Орфей, Одисеи и Еней задължително са минали през Ада. За мен Адът бе през лятото на същата година, когато срещу доста добра колекция старинни монети размених материята за духовното си извисяване. В края на същата година почина баща ми и за първи път се сблъсках със смъртта. Тогава разбрах, че прощавайки се с лю­бими хора, ние само сетивно се разделяме с тях. В сърцето и мислите ни тази връзка не се прекъсва.
Така победил трите гуни, трите етапа и трите стихии, при мен започна трансформацията за усвояване на Духа.

След краха на мита за социализма у нас започнаха отнача­ло рядко, а после по-често да излизат книги с духовна насоче­ност, които липсваха дотогава на нашия пазар. Забелязах с ин­терес, че всяка нова издадена книга на тази тема, като че допъл­ва някаква празнота в моите знания. Беше нещо като нареждане на пъзел. От самото начало купувах почти всичко и по пътя на отхвърлянето отсявах ненужното. Бавно напредвах и с радост виждах как цели части от пъзела ми се нареждат. Усилено търсех в духовните науки и от малките истини успях да сглобя една Голяма Истина. Бях постоянен и все още съм, като не спирам да търся. От книгите получих част от Истината, друга част наме­рих във всекидневния живот и така заслужих поговорката: "Все­ки, който търси - накрая намира ". Книгите не са основният извор на знание. Веднъж при Диоген отишъл негов познат и го накарал да му прочете нещо от съчиненията си. Тогава той му отговорил, смеейки се:

"Глупав си ти, Хегесие, когато става въпрос за смокини, ти вземаш истинските, а не нарисуваните; истинския урок обаче не забелязваш, а търсиш писаните наставления. "

Истинският живот ме научи най-добре какво да правя и как, а книгите само потвърждаваха наученото. Четях само в "сво­бодните часове", а през останалото време просто живеех. От живота разбрах, че основното служене на Бога не е в постенето, молитвите, или паленето на свещи през църковните празници, а правилното ми отношение към хората и света. Ежедневно се стремях да правя добрини и успях да постигна положителен резултат в търсенето. И въпреки това страданието си остава най-добрият начин за бързо духовно израстване. Научих се да из­ползвам дъното, до което често достигах, за да се изтласкам мощно нагоре. Докато бях подвластен на желанията, постоянно се движех нагоре и надолу. След постигането на поредното си желание, което бе като изкачването на висок планински връх, следваше неизменното слизане, за да мога да се изкача на след­ващия. Често слизането ми бе придружено от падане и колкото по високо се бях изкачил, толкова и падането ми бе по-болезне­но. Днес, когато материалното издигане и власт вече не стоят като съблазън при мен, се чувствам в покой.

Преди, когато се занимавах с бизнес, бях "щастлив" и имах чувството, че съм на върха на живота, без да допускам дори и за миг, че Бог е имал други планове за мен. Предстояха ми най-големите изпитания, а аз не бях подготвен. Фирмата ми бе една от проспериращите в града и бях като цар на едно мини цар­ство. Сега се питам дали хората, които работеха за мен, не бяха истинските царе, а аз техният работник? Постоянно мислех за всички, за работата им, за заплати, отпуски, дори за личните им проблеми. Всеки от тях знаеше работното си време и почивка­та, а за мен това не съществуваше. По 24 часа бях на разполо­жение на тези, които уж работеха за мен. Търсеха ме едва про­хождащи в бизнеса познати и приятели, а понякога и съвсем непознати. Чувствах се под напрежение и уморен и това есте­ствено се отрази на личния ми живот. В семейството отношени­ята със съпругата ми се обтегнаха и се получи разрив. Тя поже­ла да се разделим и когато това се случи, всичко се обезсмисли: бизнес, печалби и инвестиции загубиха за мен всякакъв смисъл. Моят стимул за борба и победа над материалното съществуване беше семейството. Някои хора работят за егото си, други зара­ди парите, трети просто са работохолици. Всеки има собствен стимул. Имах нужда от его и пари, но главното за мен бе семей­ството. През 1992 г. останах сам - без любов, без деца и съпру­га в една квартира, където преживях своята Голгота. Заредиха се тежки дни и нощи на осмисляне и само вечер алкохолът ми помагаше да избягам от мислите си. Не разбирах как мъж като мен, със самочувствие, с добър бизнес и пари, обичащ семей­ството си, може да бъде сполетян от такава съдба. Често си за­давах Хамлетовия въпрос:

"Да бъда, или да не бъда?". През няколкото месеца на отча­яние срещнах една голяма любов – кратка, силна, разтърсва­ща. .. Едно момиче влезе в живота ми, измъкна ме от състояни­ето на безнадеждност и си замина. Интересно ми бе, че към нея не изпитвах обикновеното чувство, което изпитвах към жените.

Имаше още нещо и аз го разбрах доста по-късно: В един от миналите ми животи тя е била моя майка, а това доста напомня египетския мит за Озирис, Изида и сина им Хор. Изида е любя­щата майка, помогнала на сина си Хор в борбата му със Сет. И при мен това момиче – майка изигра същата роля. В резултат от връзката ни се появи Любомира, която освети четвъртия етап на развитието ми. Тогава и моят ангел-хранител за пръв път влезе явно в контакт с мен. По време на един обеден сън (макар че не беше точно сън) той ми показа част от предишния ми живот, в периода между 1913-1937 год. От него разбрах за кармата, на­трупана по отношение на жените, която трябваше да изчистя сега. Оттам ми идваха тези страдания.
След този контакт болката и мъката изчезнаха и станах друг човек. Предишният Благо сякаш бе умрял, а този другият, кой­то възкръсна от него, бе нов човек. Той бе вегетарианец, не пи­еше никакъв алкохол, и бе много по-добър към себе си и окол­ните. Приех го с любов и признателност към силата, направила промяната. От същия ден започнах да разграждам царството на стария Благо, защото бе построено на пясък. Цяла година ми бе необходима да сляза бавно и с достойнство от измамния връх, на който се бях изкачил с много труд. Нищо не ме блазнеше повече - нито парите, нито властта. Купих къща в съседно село и започнах нов живот на аскет.
Буда е направил нещо подобно в своя път към просветле­нието, от пълната задоволеност на царски син е минал в друга­та крайност – аскетизма. Това действие той нарича "принципа на махалото". Когато го задвижим в една посока, то набира инер­ция и отскача със същата сила обратно. За мене тази обратна посока продължи три години. Живеех почти сам и четенето на езотерична литература бе основното ми занимание. През това време изгубих почти всички "приятели" преживявали спокой­но около богатия Благо. Вече нямах пари, а и нямах никакво желание да ги правя. Една от книгите на Ошо - "Тантра" - ми помогна да осмисля ситуацията, в която бях попаднал. Освен този автор от този период ми допаднаха и книгите на Георги Гурджиев, Кришнамурти, Лао Дзъ, Успенски и много други, с които навлязох в източната мистика, медитацията и съзерцани­ето.
Информацията от книгите на Елена Блаватска, Ани Безант и Елена Рьорих ми даде допълнителен тласък в търсенето и на­мирането на Моята Истина. Пак по това време случайно се запознах с един евангелистки проповедник. Веднага започна да ми говори за Библията и ме заля с информация, която не позна­вах. Аз само мълчах и не му отговарях, защото нямах никакво мнение по тези въпроси. Не можа да ме изплаши с дявола и греха. Интуитивно чувствах че греши в своята истина, но не знаех къде. Тази среща ме подтикна да изуча Библията и днес вече спокойно използвам знанията си като оръжие срещу всич­ки "Христови" църкви и секти. Те са плъзнали като метастази по целия свят и само използват името на Иисус като прикритие за натрупване на пари и власт. Разбрах и още нещо: Религиите имат успех само там, където отсъства Знанието. Няма ли Зна­ние, хората остават слаби, те търсят, но не се борят, доверяват се на други да им разкрият истината за Бог. Вярата, Надеждата и Любовта са лични и съкровени чувства, които единствено с Мъдростта (София) добиват истинската си стойност. Пастори, проповедници и попове развяват знамето на Сатаната, което носи страх, а не любов.
Бог е любов, а Иисус учи да се обичаме и да си прощаваме, а не да се страхуваме. Аз го разбрах. Няма сатана и грях, а има единствено материя и опит. Сатаната живее там, където отсъства светлината, в сянката на незнанието, а грехът на човека е про­сто трупане на опит. Ако не направиш това, което желаят умът и тялото, ти винаги ще бъдеш "съблазняван" от него.

Разберат ли това хората, всички църкви, наричащи се "Хри­стиянски", ще рухнат.

Интересно ми бе дали и при останалите религии е така. Започнах да изучавам ученията на Орфей, Кришна, Буда, Хрис­тос, Мохамед, Розенкройцер, Дънов и други. Самите учения са били разкошни цветя, посадени в градината на човечеството, но за съжаление от тях почти нищо не е останало. Хибридните "истини", които изповядват хората в момента, нямат нищо общо със семената, посети от самите учители. Религията днес дава голяма власт и сила на тези, които са я монополизирали, въпре­ки че първоначалната й цел е била освобождението. Знаейки истината, човек спира да се страхува, успокоява се и до края на живота си се наслаждава на света, защото да живееш наистина е чудесно. Грозното го правим ние с желанията на нашия нисш ум и с неправилните си действия, породени от незнанието.
Когато го разбрах, също като Буда "спрях махалото" по средата и слязох отново между хората, за да им покажа светли­ната, намираща се не в края на тунела, а в техните сърца.
През 1996 г. открих галерия. Пътят ми мина през изкуство­то, за да достигне духовните светове. Знанието достига небето, но единствено познанието може да го пробие и да достигне до Божествения свят.
Работех предимно със стари майстори, за да избегна суета­та на съвременните ни художници. За двете години, през които просъществува галерията, се запознах с много хора. Контакти­те ми помогнаха да напредна в изучаването на човешката пси­хология. Осъзнах промяната, настъпила у мен, в отношенията ми с хората. Нищо не ме тревожеше и успявах да предам това спокойствие на другите. Вечният ми оптимизъм бавно се пре­образува в една силна вяра. Почти не бях медитирал, а усещах, че водя един наистина медитативен начин на живот. Желания­та ми бяха изчезнали и плувах спокойно по реката на живота. На честотата, на която се бях настроил, не съществуваха болки, страдания и страх. Негативните неща все още бяха около мен, но сякаш не ме засягаха. Постепенно развивах и интуицията си.

Нея я наричат трето око или шесто чувство и то е резултат от много опитности, знание, мъдрост и любов. На първо място опит, защото той е в основата на всяко познание. Чрез неговото на­трупване човек разбира кое е добро за него и кое не е. Опитът се превръща в знание, а знанието в правилна посока е мъдрост. Опитът, знанието и мъдростта са истински, когато са огрявани от слънцето на Любовта. Тогава и ние засияваме и се превръща­ме в частица светлина, наречена Любов на земята. Ако заменим думата Любов с Бог (защото са ни учили, че другото име на Бог е Любов), можем да кажем, че опитът, знанието и мъдростта са път да достигнем Бог. Необходимо ли е да ходим някъде, за да достигнем Бог, когато Той е в самите нас? Не е нужно да ходим никъде, за да го намерим. Когато сме готови, Той е този, който ще дойде при нас. Разберем ли това, ще търсим в правилна по­сока и някой ден Той ще ни открие. Така откри и мен. Веднъж си зададох въпроса: "Къде е Бог и как да стигна до него?". Ин­туицията ми подсказа: "Защо питаш и го търсиш? Отговорът е – в теб! Обърни се назад да видиш, че пътят, по който си минал, е жалониран с четири деца. Там е Истината! Открий я!"
В този момент пресичах един площад и спрях. Отговорът дойде сам:

"Имената! Имената на децата са ключът!"

Изведнъж разбрах!

Наистина това бе целият ми живот. На двадесет и две годи­ни, когато дойде Жана, се борех с живота. На тридесет години Александър ми донесе победата над материалния свят. Благо­вест пък на тридесет и три трасира новия духовен път, по който бях поел, и накрая Любомира ми показа един нов свят - светът на Любовта и Мира; светът на Бога в човека.
Без да зная, носех в себе си ключ, валиден уж за личния ми живот. По-късно благодарение на него отключих световни тай­ни. Това бе ключът на Енох, Тот, Хермес, Кришна, Буда, Зороастър, Христос. С него се отключва вратата на знанието, на свет­лината. Универсален е, защото заключва вратата на незнание­то, което ни задържа в материята. Щом слънцето изгрее и залее земята със Светлина, Мракът отстъпва. Време е светлината да надвие Мрака. Щастлив съм, че Бог избра мен да донеса и на вас този ключ.

Сет - богът на Земята, Нефтида - на Огъня, Изида - на Водата и Озирис на Въздуха. В Персия това обединение е пока­зано в образа на крилатия сфинкс. Другата пирамида е огледал­на на първата и е обърната с върха нагоре. На върха й стои богът - Атум, а под него са небесните стихии: Шу - бог на Въздуха, Тефнут - на Водата, Нут - на Огъня и Геб - на Земята. Съеди­нявайки основата на долната пирамида, човек започва да рабо­ти и за горната. Ето го и закона на Хермест Трисмегист "Както на небето, така и на земята". Обединението на четирите стихии на земята е пътят на човека към Царството Божие. Хиляди са разпънатите на кръст в римската империя, но само на Иисус слагат трънен венец на главата, за да се получи знакът Анх -символът на вечния живот. Посветените от онова време са зна­ели истината и използвали смъртта на Иисус да я предадат и на нас. По-късно през Средновековието, Джордано Бруно за твърде­нието си, че на кръста Иисус е показал знака Анх е бил изгорен на клада от инквизицията. Лявата и дясната ръка, приковани на хоризонталната греда, са стихиите Вода и Огън, краката долу сочат стихията Земя, а тръненият венец е Въздухът. Ето го зна­ка Анх на Египтяните и по този начин Иисус показва на всички хора какъв е пътят за Царството Божие. Знаел е, че учението и притчите му ще се окажат неразбрани, и само личният пример с кръстната смърт ще се разкрие за следващите поколения ис­тинският път към Бог. За вярващите смъртта му стана символ на избавление, защото не Иисус ще изкупи грешките им, а все­ки сам трябва да възкръсне като него, за да получи вечен живот. Аз също разбрах, че четирите ми етапа са станали моят кръст или моето Възкресение. Жана - Огънят, Александър-Водата, Благовест - Земята и Любомира - Въздухът. Възкресението ме подтикна да търся и в други религии тази истина.


 Това съм го писал през 1999 - 2000 г. Днес като го чета си задавам въпроса: "Дали днес, след 11 години бих написал нещата по същия начин?" Да! Само, че щях да добавя и още неща...