Гръмотевица на Съвършения ум
(Херметически текст)

Бях пратена от Силата.
Дойдох от тези, които медитират върху мен,
И бях открита сред онези, които ме търсят.

Погледнете ме, вие, които разсъждавате за мен,
И вие чуйте ме, слушате ли.
Вие, които чакате, вземете ме при себе си

Не ме прогонвайте от погледа си.
Не позволявайте да ме мрази гласът ви,
Нито пък слухът ви.

Не ме пренебрегвайте никъде и никога.
Бъдете нащрек! Не забравяйте за мен.
Защото аз съм първата и последната.

Аз съм почитаната и презряната.
Аз съм курвата и светицата.
Аз съм съпругата и девицата.

Аз съм дъщерята и частите на моята майка.
Аз съм яловата и онази с многото синове...
Аз съм булката с голямата сватба, останала без съпруг.

Аз съм акушерката и тази, която не ражда.
Аз съм лекарството за родилните ми мъки.
Аз съм невестата и женихът.

Мой съпруг е този, който ме роди.
Аз съм майката на моя баща,
Сестрата на моя съпруг и моя потомък

Аз съм роб на този, които ме направи.
Аз съм управникът на моя потомък,
На този, който ме роди преди рождения ми ден.

Той е моят потомък и силата ми идва от него.
Аз съм пръчката на неговата младост
И тоягата на неговата старост.

С мен става това, което той пожелае.
Аз съм необятната тишина
И представата, за която често си спомняме.

Аз съм гласът, звучащ разнообразно,
И думата, произнасяна многократно.
Аз съм изказаното мое име.

Защо ме обичаш, когато ме мразиш,
И ме мразиш, когато ме обичаш ?
Защо ме признаваш, когато ме отричаш ?

Ти, който казваш истината за мен, лъжеш,
А когато си излъгал за мен, казваш истината.
Ти, който ме познаваш, не знаеш нищо за мен,
За това нека ме познаят тези, които не ме познават.

Защото съм знанието и незнанието.
Аз съм срамът и смелостта
Аз съм безсрамна, аз съм посрамена.

Аз съм сила и страх, аз съм мир и война.
Погледнете ме: Аз съм обезчестена и велика.
Виж моята бедност и моето богатвство.

Не бъди жесток с мен,
Когато съм захвърлена на земята,
И ти ще ме откриеш в тези, които ще дойдат.

Не ме търси в купчината тор,
Не си отивай и не ме зарязвай.
И в царствата(небесни) ще ме намериш.

Не гледай към мен, когато съм захвърлена
Сред лишените от чест и бедни места,
Не ми се присмивай

Не ме захвърляй и сред тези,
Които са погубени в насилие.
Аз съм състрадателна и жестока.

Пази се! Не мрази моето послушание
И не обичай моето самообладание.
Не ме предавай в моята слабост.

Не се страхувай от моята сила:
Какъв е смисълът да презираш моя страх
И да проклинаш гордостта ми?

Аз съм тази, която живее в страх
И трепери, когато е силна.
Аз съм тази, която е слаба,
Но обитава място благо.

Безумна и мъдра, защо ме мразехте на своите съвети?
Сред мълчаливите ще се спотайвам,
Но появя ли се, ще заговоря.

Защо ме мразехте, гърци? Защото бях дива?
Та нали аз съм мъдростта на гърците
И знанието на варварите.

Аз съм съдията на гърците и варварите.
Мразят ме навсякъде и ме обичат навсякъде.

Наричат ме Живот, но ми казват и Смърт
Едни като Закон ме величаят.
Други беззаконие ме назоваха

Аз съм тази, която преследвахте,
И аз съм тази, която хванахте
Мен разпънахте и мен събрахте.

Аз съм тази, пред която бяхте посрамени,
И бяхте безсрамни към мен.
Аз съм тази, на която няма посветени празници,
Но и тази, чиито празници са много

Аз съм безбожната и тази, чийто Бог е велик.
Аз съм тази, върху която медитирате,
И която презряхте.

Аз съм неуката, но от мене се учат.
Аз съм тази, от която се отвратихме,
Но все пак върху мен медитирате.

От мен се скрихте, за да се явите пред мен...
Но където и да се скриете, аз ще се появя.
Когато и да се явите, аз ще се скрия от вас.

Отдръпнете своите мисли от скръбта,
Отведете ме при вас от моите мисли и скръб,
От местата грозни и порутени, където ограбват
Тези, които са добри, макар и грозни.
От срам ме вземете безсрамно при вас;
От безсрамие и срам се погрижете за мен.

Пристъпете към мен вие, които ме познавате,
И установете кои са великите
Сред тези дребни първи създания.

Пристъпете към детството,
И не го презирайте,
Защото то е малко и дребно.

Не се отвръщайте от величието в малкото,
Защото и дребното става славно
Чрез своето величие.

Защо ме проклинате и почитате :?
Вие ме ранихте и бяхте милостиви
Не ме разделяйте от първите, които (опознахте)

Не отхвърляйте никого и не прогонвайте никого....
Аз познавам (първите)
А тези които ги следват (познават) мен

Но аз съм умът на (...) и останалото на (...)
Аз съм знанието в моето изследване
И находката на тези, които ме търсят.

Отговорът на тези, които питат за мен,
Властта на силите в знанието на ангелите,
Изпратени по мой съвет и заповед,

На боговете в техните сезони,
На духовете на всеки мъж, който живее с мен
И на всяка жена, която обитава в мен.

Аз съм почитаната и възхваляваната,
Но и тази, която всички презират
Аз съм мърът, но и войната идва от мене.

Аз съм чужденец и гражданин.
Аз съм богатството, но и този,
Който няма богатство.

Тези, които нямат връзка с мен, не ме познават,
А тези, които са в моя власт,
Са хората, които ме познават.

Тези, които са близко до мен,
Не са ме опознали,
Намиращите се далеч са опозналите ме.

В деня, когато бъда близо (до теб),
(ти ще си ) далеч от мен, а когато съм далеч,
(аз ще съм близо) до теб....

Аз съм властта и неподвластното.
Аз съм единството и раздялата.
Аз съм долу и те се издигат до мен.

Аз съм присъдата и оправданието,
Аз съм безгрешна
И коренът на всички грехове е в мен.

Отвън изглеждам похотлива аз,
Но въздържанието в мен живее.
Аз съм слухът, достъпен за всеки
И речта недоловима.
Аз съм нямата, която говори,
И великото множество са малкото ми думи

Чуй ме в нежност, познай ме в грубост
Аз съм тази, която крещи,
Захвърлена върху лицето на земята.

Аз съм знанието за моето име,
Аз съм тази,която вика и слуша....
Аз съм тази,която се нарича Истина....

Чуйте ме, слушатели, и се учете от моите думи....
Аз съм името на звука и звука на името.
Аз съм сиглата и буквата...

Ще ви донеса...светлината...на великата сила
Името й ще остане неизменно
И аз ще го изрека.

Вижте тогава тези съвършени писания.
Отделете им внимание и вие, слушатели,
И вие също, ангели и духове, посланици на смъртта

Защото аз съм Единосъщата
И никой не може да ме съди....

Превод : Пламен Градинаров
 

Какво значи херметически текст, нещо древно ли?

Херметизмът е философско-религиозно течение с езотеричен характер. То е основано на текстовете в Корпус Херметикум приписвани на Хермес Трисмегист, който е представян като древноегипетски мъдрец и жрец. За него се смята, че е синкретизъм на древноегипетския бог Тот и древногръцкия бог Хермес. Тези вярвания повлияват и на западноевропейските езотерични традиции.
История [редактиране]

За поклонници на херметизма се споменава още през 830 година, когато халиф Ал Мамун преминал през град Харан и там се срещнал с хора наречени "сабиани". Те заявяват пред мюсюлманските власти че техен пророк е Хермес Трисмегистус и книгата от която се ръководят е Херметика. В западна Европа основната част на Корпус Херметикум е преведена от гръцки през 1460 година от Марсилио Фичино за библиотеката на Медичите, макар че отделни откъси са споменавани още през IV век от алхимикът Зосимус.

ПРИРОДАТА ОМАЙНА СЪТВОРИ ЖЕНА-
ЕДИН КОПНЕЖ ЗА ОБИЧ И СМИРЕНИЕ,
ЕДНА НАДЕЖДА ЗА СВЕТЛИНАТА НА ДЕНЯ,
ЕДИН СПОКОЕН ДОМ , ИЗПЪЛНЕН С РАДОСТ.
ПРИРОДАТА НАРЕКЛА СЕ ЖЕНА ДОНЕСЕ ОБИЧ В МЪЖКАТА ОБРЕЧЕНОСТ,
ДАРИ С ПОЛЕТ СИЛНИТЕ КРИЛА И НЕЖНОСТА НА РОСНИТЕ КРИСТАЛИ.
О,ТИ С КОПНЕЖ ОТ НЕЖНОСТ ОТМАЛЯЛА ДАРЯВАШ КРАСОТАТА НА ДЕНЯ,
ЗА СИЛНИТЕ СИ СЛАБА КАТО СТРУНА, НО ПЕСЕНТА ТИ ПРАВИ ЧУДЕСА.
НЕ Е ЛИ ТАЗИ,ЩО ТЕ Е РОДИЛА-ВЕЛИКАТА ЛЮБОВ?
НЕ Е ЛИ ТАЗИ,ЩО ТЕ ЛЮБИ ПРЕКРАСНИЯТ ТИ ЗОВ?
НЕ Е ЛИ ТВОЯТА СЕСТРА-ОЧАКВАН ПРИСТАН?
НЕ Е ЛИ ТВОЙТА ДЪЩЕРЯ-НЕБЕСЕН ДАР?
НАРЕЧЕ СЕ ЖЕНА И ОРИСТА ПРИЕ НА ТВОЙТЕ ДНИ,
КАТО НЕБЕ СЪБРАЛО СВЕТЛИНАТА НА ЗВЕЗДИТЕ,
КАТО ЗЕМЯ КОЯТО ТЕ ДАРИ С ДОМ СВЕЩЕН,
КАТО ЛУНА ОЧАКВАЩА ДА СРЕЩНЕ СЛЪНЦЕТО.
ДУШАТА И Е ФЕНИКС ПТИЦА НЕИЗГАРЯЩА,
МАКАР И В ОГЪНЯ НА ЛЮБОВТА -ГОРИ ОМАЙВАЩО,
СЪЛЗИТЕ И КАТО КРИСТАЛНИ КАПЧИЦИ РОСА
ОТМИВАТ ПРАШНИТЕ ОЧИ НА СЛЪНЦЕТО.
ТЯ Е ПРИРОДАТА ТВОРЕЦ НА ОГЪНЯ, ТИ СИ ВУЛКАН ОСВОБОЖДАВАЩ СИЛАТА,
ТЯ Е ВОДА, ЖИВОТ ЗА ЖАДНИЯ, ТИ СИ ЕФИРА НА ОМАЙНА КРАСОТА.
ПРИРОДА И ЖЕНА-БЕЗКРАЙНА КРАСОТА,
ДЪГА ОТ НЕИЗКАЗАНИ ВЪЛШЕБСТВА,
СНЕЖИНКА РАЗТОПЕН КРИСТАЛ И ЛЕБЕДОВА ДИВНА ПЕСЕН.

Тя е абстрактно, умственно упражнение, чиято същност е да балансира двете половини на мозъка. Апсолютно необходимо в тази магия е самоутвърждаването със собственните си космически корени. Тя е магията на мисълта. Използва ума и словото като сила на душата, като лъч и меч, чрез които съзнанието може да изследва Вселената. Съзнанието се приобщава към природата и начина на действие на онези съзидателни енергии, които са център на нейното съществуване.
Влизането в света на безвремие автоматично отваря вратите към миналото и бъдещето.

)))Влизането в света на безвремие автоматично отваря вратите към миналото и бъдещето.(((

Това се случва едва в шестата пещера. Когато дойде време ще пиша и за нея. Минало, настояще и бъдеще - всичко е в една сфера, не е линейно понятие. След преминаването на шестата пещера сякаш седиш между две лехи с ягоди Ядеш и от едната, и от другата. Те са миналото и бъдещето, времето и пространството. Не ти трябва да ходиш никъде. Всичко е пред теб и го ползваш, все едно береш ягоди - от еднати и от другата леха.