Войната на Крум в Южна Тракия

Battle between the Maccabees and the Bacchides illustration from the French translation

JEAN FOUQUET

Ето още един поход на Макавей – Крум срещу областа Идумея (Македония),

“Когато околните народи чуха, че жертвеникът е построен и светилището обновено, както преди, силно възнегодуваха; и решиха да изтребят Иакововия род, който живееше между тях, и почнаха да убиват и изтребват людете от тоя народ. Тогава Иуда се опълчи против синовете на Исава в Идумея (Македония), в Акраваим (Раковица), понеже те държаха в обсада Израиля (българите), нанесе им голямо поражение, смири ги и взе плячката им. Спомни си той и за злобата на синовете Веанови (Баня Лъджене), които бяха за народа примка и препънка, като му правеха засади по пътищата. Макар те да се затвориха от него в кулите, но той се опълчи против тях, предаде ги на заклятие и изгори с огън кулите им с всички, които бяха вътре. След това той премина  при синовете на Амона (Махомия, Разлог) и срещна силна войска и многоброен народ и Тимотея, техния предводител. Той има с тях много сражения, и те бидоха разбити пред лицето му; той ги изби; взе Иазер (Циропол, Господинци) и заселищата му и се върна в Иудея.”

Във Втора книга Макавейска можем да проследим и един друг военен поход на Крум:

“Иопийци (Солунци) пък извършиха такова безбожно дело: поканиха живеещите в тях иудеи (българи) с жените и децата си да влязат в приготвените от тях ладии, като че нямаха против тях никакво зло намерение. А когато иудеита се съгласиха, понеже желаеха да запазят мир, и нямаха никакво подозрение, тогава, по обща присъда на града, иопийци, като отплуваха, издавиха ги – не по-малко от двеста души. Като узна Иуда за тая жестокост, извършена над еднородци, обади за това на ония, които бяха с него, и, като повика праведния Съдия Бога, отиде против мръсните убийци на братята му, запали нощем пристанището и изгори ладиите, а побягналите в тях погуби. А понеже това място беше затворено, той си отиде, с намерение пак да дойде и да изтреби всички иопийски граждани. Като се научи пък, че жителите на Иамния (Морунец, Кавала) искат по същия начин да постъпят с живеещите там иудеи, той нападна нощем и иамнийци и им запали пристанището с корабите, тъй че пламъкът се виждаше от Иерусалим - на двеста и четирийсет стадия. (Това със стадиите е по-късна добавка.)

А когато се отдалечиха оттам на девет стадии, отивайки против Тимотея (Стефан), нападнаха ги араби, не по-малко от пет хиляди и петстотин конници. Битката беше жестока, и когато ония, които бяха с Иуда, с Божия помощ одържаха победа, то победените номади араби молиха Иуда за мир, обещавайки да им доставят добитък, па и с друго да им бъдат полезни. Иуда, като виждаше, че те наистина могат да им бъдат в много неща полезни, съгласи се да сключи мир с тях; а като сключи мир, те си отидоха в шатрите. Той нападна още един град с укрепен мост, ограден със стена и населен с разни народи; градът се наричаше Каспин (Ксанти). Жителите, надявайки се на яките стени и на събраните в запас храни, постъпиха твърде дръзко, като злословеха ония, които бяха с Иуда, богохулстваха и говореха неприлични думи. Но ония, що бяха с Иуда, като призоваваха на помощ Великия световен Владика, Който без стенобойни машини и оръдия разруши Иерихон във време на Иисуса, зверски се нахвърлиха върху стените. С помощта Божия те превзеха града и извършиха безбройни убийства, тъй че близкото езеро (до Генисеа, прочутото Генисаретско езеро от Евангелията), широко две стадии, изглеждаше като че с кръв пълно. Като отидоха оттам на седемстотин и петдесет стадии, дойдоха в Харан (Вира, Фере), при иудеите, наречени тубини; ала не завари там Тимотея, който, без да стори нещо, се отдалечил от тая страна, като оставил впрочем на едно място твърде силна стража. Затова Доситей и Сосипатър, двама от Макавеевите предводители, отидоха и избиха оставените от Тимотея в крепостта човеци, повече от десет хиляди. Тогава Макавей, като раздели войската си на части, постави ги над тия части и удари на Тимотея, който имаше със себе си сто и двайсет хиляди пешаци и хиляда и петстотин конници. Като узна Тимотей, че Иуда се приближава, отпрати жените и децата и другия обоз в тъй наречения Карнион (Аркадиопол, Люлебургаз), понеже тая крепост беше незгодна за обсада и непристъпна поради теснотата на цялата местност. Но щом се показа първият отряд на Иуда, страх нападна враговете и ужас ги обзе пред появата на Всевишния: те удариха на бяг, втурвайки се едни насам, други нататък, тъй че повечето биваха убивани от своите, пронизвайки се взаимно с острите си мечове. Иуда настойчиво продължаваше да гони, да убива беззаконните, и погуби трийсет хиляди души. Сам Тимотей падна в ръцете на ония, що бяха с Доситея и Сосипатра, и с голяма хитрина молеше да го пуснат жив, защото при него се намирали родителита и братята на много (иудеи) , и на някои братя, и те не ще бъдат пощадени, ако той умре. След това с много думи ги увери в обещанието си, че ще ги върне непокътнати, те го пуснаха, за да избавят братята си. След това Иуда отиде против Карниона (Аркадиопол) и Атаргатиона (Булгарофигон, Бабаески) и погуби двайсет и пет хиляди души. След победата над тях и поражението Иуда потегли против укрепения град Ефрон (Одрин), дето пребиваваше Лисий и много разноплеменни: силни младежи стояха пред стените и се сражаваха упорито; там се намираха големи запаси оръдия и стрели. Но те, като повикаха на помощ Всесилния, Който с помощта Си съкрушава вражеските сили, завладяха тоя град и избиха жителите му до двайсет и пет хиляди.

Medieval illustration of beheading from the book of Maccabees              
(Хората на Иуда Макавей избиват "християнските" духовници, включително и епископи в Одрин и останалите превзети градове.Вижте католическите шапки на поповете.)

Като се дигнаха оттам, те се нахвърлиха върху града на скитите, който беше на шестотин стадии от Иерусалим. Но понеже живеещите там иудеи свидетелствуваха за доброто разположение на скитските жители към тях и за кротките обноски с тях през неволни времена, то, като им поблагодариха и ги помолиха и занапред да бъдат благосклонни към техния род, те тръгнаха за Иерусалим, защото наближаваше празникът на Седмиците.” 

Нека някой преподавател по библейска археология да се опита да обясни, къде в Палестина се е случило това и съм сигурен, че няма да може. А виждате на картата на България колко е лесно.

Дали Крум се е подвизавал в тази част на Византия можем да видим от една анонимна хроника от онова време:

“След като разрушили и опожарили и него (Асирон), както и много други крепости, те продължили да вървят десет дни и стигнали до възвишението Ганос. Там намерили скрити много хора и почти целия добитък на Тракия; избили хората, а добитъка, който бил многоброен, отвлекли и изпратили в България заедно с много жени и деца. След това отишли в Хексамил и стигнали до Абидос. После завили нагоре по Хеброс (Марица) и разрушили всички крепости от най-малката до най-голямата чак до Одрин. Те намерили града здраво укрепен и го обсадили. След като прекарали много дни в безуспешна обсада, те сложили метателни машини и започнали военните действия срещу града. Тогава жителите на града, притиснати, без помощ отникъде и умиращи от глад, се предали. Българите взели всички пленници - безбройно множество хора заедно с цялата покъщнина - и ги преселили в отвъддунавска България... Между другото, когато през зимата настъпили хубави дни и реките нямали много вода, българите излезли с тридесетхилядна армия, облечена цялата в желязо. Те стигнали до Аркадиопол (дн. Гр. Люлебургас) и....”

Нека и накрая да видим как и къде е загинал силният и безстрашен Крум: “Когато Димитрий чу, че Никанор и войниците му паднали в сражението, повторно прати Вакхида (Баязид, Погонат, или Над Бог - епитет на византийски император, Константин Погонат, Лъв) и Алкима (Михаил Рангаве) в Иудейската земя и с тях - дясното крило. Те тръгнаха по пътя за Галгал (Гиген) и се разположихо на стан при Месалот (?), който е в Арвили (България), и, като го завладяха, погубиха много люде. В първия месец на сто петдесет и втората година разположиха се те на стан в Иерусалим (Пловдив), но станаха и отидоха към Верея (Боруй, Стара Загора) с двайсет хиляди мъже и с две хиляди конници. А Иуда се разположи на стан при Елеас (Сливен), и с него - три хиляди отбор мъже. Но като видяха голямата войска, колко тя е многобройна, те се твърде уплашиха, и мнозина се разбягаха из стана му, и останаха от тях не повече от осемстотин мъже. Когато Иуда видя, че се разбяга опълчението му, а войската го тревожи, сърцето му се смути, защото нямаше време да ги събере. Той се наскърби и каза на останалите: “да станем и идем против нашите противници; може би, ще имаме сила да се бием с тях”. Но те го раздумваха и говореха: “ние нямаме сила; сега ще спасяваме живота си, а после ще се върнем с нашите братя и тогава ще се сражаваме против тях, - сега сме малко”. Но Иуда каза: “не, да не стане това с мене - да бягам от тях; ако пък е дошъл часът ни, нека храбро умрем за нашите братя и да не оставим да се хули нашата слава”. Дигна се войската от стана и се спря срещу тях; конницата се раздели на две части, а пред войската вървяха прашници и стрелци и всички предни силни войници. Вакхид пък се намираше на дясното крило; отредите се приближиха от двете страни и тръбяха с тръби (това са били оръдия). Затръбиха с тръби (оръдия) и людете, които бяха с Иуда, и потресе се земята от шума на войските, и стана упорито сражение от сутринта до вечерта. Иуда видя, че Вакхид и най-силната част от войската му се намира на дясна страна, и събраха се при него всички храбри по сърце, - и разбиха те дясното крило и ги гониха до Азотската (Айтоската) планина. Когато ония, които бяха на лявото крило, видяха, че дясното крило е разбито, обърнаха се по стъпките на Иуда и на тия, що бяха с него отзад. Сражението биде жестоко, и паднаха много убити от едната и от другата страна; падна и Иуда, а другите удариха на бяг. А Ионатан (Борис) и Симон взеха Иуда, брат си, и го погребаха в гробницата на бащите му в Модин (Видин).”

   
Муса Челеби 

Кликни върху картината.

Из хрониката на Михаил Сирийски четем същото:“ Българите дошли и срещу този последния до имперския град, но император Михаил не излязъл срещу тях на война. Тогава патрицият Лъв се престрашил; той излязъл срещу българите, за да се бие, победил ги и убил царят им. Тогава ромеите свалили Михаил и поставили над тях да царува Лъв.”

Хроника на влашкия монах Михаил Мокса.

През 6917 (1409) умрял добрия Християнин Император Кало-Йоан, племенник на Император Мануил. През това време се опълчил Мусия с Румунните, Славяните, а Деспот Стефан със Сърбите и, отправяйки се към Цари-град, воювали с Челеби, желаейки да овладеят Цари-град. В сражението, станало вън от града при Космидия, Челебия бил победен, много Турци загинали [33] и това последвало през 6918 (1410) ⁶. После погубил Mycия Влкан и Лазар - юли 6-ти, 6921 (1413) година. През тази пак година се устремил Мусия да обсажда Бердо, но загинал край река [34] Искър⁵⁴. На [негово] място⁵⁵ — Мурат ⁷, през 6926 (1418) Мирчо Воевода, Господар на Румуните (умрял?). — През 6934 г. (1426) разорил Мурат сръбската земя, и през тази година умрял Стефан Господина Сръбски. През 6937 (1429) покорил Мурат Смедерево, август 27, изгонил Григорий и Тома и, хванал и вързал Степан, хвърлил го в тъмница. През [35] 6950 (1442) убил Янкул Воевода Мезит-бега в земята Румунска, а на другата година воювал Янкул с Турците в земята Румунска на Яловница⁵⁶, победил така, че безчислено множество Турци загинало. Тогава се опълчил Деспот Георги с Унгарците и Сърбите, преминал Дунав при Слатина, и победили Турците.⁵⁷ Сърбите тогава пак завзели Смедерево, а Тауд-Бег с Турците, въстанал, разбил Сръбската войска при Ситница. През 6953 (1445) година се опълчил Владислав⁵⁸ с голяма войска против Турците; смело се борил, [36] но Турците тогава победили, а Владислав загинал при Варна⁵⁹. ⁸ 6956 (1448) опълчил се Мурат Бег с Турците на война с Тома, господина Босненски, победил го, и Турците завзели тогава Босна. През тази пък година воювал Мурат с Янкул Воевода, и Янкул бил победен, а Турците завзели Косово⁶⁰. През следващата година умрял Мурат Бег, февруари 4-ти ден. [37]