Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2011 21:46 - Битката на Крум за Месемврия
Автор: horos Категория: История   
Прочетен: 2503 Коментари: 0 Гласове:
2



 

Според официалната ни история битката за Месемврия се е състояла една година след победата на българите срещу византийската армия предвождана от император Никифор І Геник. Но според Книги Макавейски тази битка се е състояла преди смъртта на Никифор. Мауро Орбини също като съвремените ни историци подрежда битката за Месемврия след победата на Никифор. Но когато го четете по-внимателно, то не може да не ви направи впечатление как започва неговият разказ за тези събития:

“През втората година на своето царуване Крум, в голямото си желание да върне някои от ония българи, които били избягали при ромеите, изпратил посланик Драгомир, един от своите боляри, предлагайки на императора мир при същите условия, при които бил сключен мирът по време на Теодосий Адрамитски и патриарх Герман с тогавашния български владетел Кормисош, който се намирал близо до тракийския Амалеон; Крум искал да му бъдат върнати дрехите или пък пурпурни кожи на стойност до петдесет либри злато, а освен това би трябвало да си разменят и изпратят тези, които били избягали от едната и от другата страна, а освен това още и онези, които биха се проявили като предатели на своя владетел. И още предложил търговците на двете страни да имат препоръки чрез писма, скрепени с печата на техния господар, а намери ли се някой без такова разрешително, свободно да му бъде отнета стоката в полза на държавната хазна. Писал още на императора: “Ако ти бързо не се съгласиш на този мир, ще тръгна срещу Месемврия.” Но под влияние на лоши съветници императорът не приел мира. И тъй под формата на лъжливо милосърдие и съчувствие и за да не се орони престижът на империята, престъпните съветници казвали, че не е подходящо да върнат и да предадат ония, които били забягнали и потърсили спасение под крилото на империята, цитирайки онова място в евангелието, което казва: “ не ще прогоня оногова, който ме потърси.” Междувременно през средата на октомври Крум повел войските си срещу Месемврия заедно с бойни машини, тарани и други съоръжения за събаряне на стени. Тези машини той бил научил да строи благодарение на едно недоглеждане на император Никифор, което струвало пропадането на Ромейската империя. И тъй някакъв си арабин, който приел християнската вяра при Никифор, бил много опитен в построяването на такива машини. Никифор го настанил в Адрианопол, без да му дава никаква награда, дори постоянно намалявал заплатата му и тъй като оня започнал да недоволства, накарал хубаво да го набият. Затова арабинът, дълбоко огорчен, избягал при българите и ги научил как да строят всякакъв вид бойни машини. И така, понеже Крум вече използвал тези машини, никой не се осмелявал да му се противопостави и през този месец той превзел Месемврия. Покрусен от тази новина, императорът на първи ноември повикал патриарха, с когото се посъветвал за мира: тук присъствали също митрополитите на Никея и Кизик. Патриархът и митрополитите заедно с императора предпочитали да се иска мир, но лошите съветници заедно с Теодор Студит били против, казвайки, че никой не предпочита мир, потъпквайки божествените правила.

Така стояли нещата, когато на първи ноември се появила комета във вид на две светещи луни, които се свързвали и разкъсвали в различни форми, така че изглеждало да представлявал някакъв човек без глава. На следващия ден пристигнала жестоката вест за падането на Месемврия, която вест така ужасила всички, че вече очаквали всякаква по-голяма злина в бъдеще. Враговете заварили града пълен с всичко, което обикновено се прави от жителите и гражданите на подобен град. Задържали града заедно с Дебелт, където намерили тридесет и шест медни топа, с които се изхвърля срещу неприятеля изкуствен течен огън, а освен това и голямо количество злато и сребро.”

От този цитат на Маоро Орбини ясно виждаме, че завоюването на Месемврия се е случило през втората година от царуването на Крум, което можем да видим и в Книги Макавейски:

А когато чу тия думи цар Антиох, пламна от гняв и прати, та събра всички сили на царството си - твърде силно пълчище; отвори хазната си и даде на своите войски годишна заплата, като им заповяда да бъдат готови за всеки случай. Но видя, че среброто се привърши в хазната, а данъците в страната са оскъдни поради вълнуванията и разорението, що той произведе в земята, унищожавайки законите, които съществуваха от старо време. И почна той да се страхува, че не ще му достигне, освен само за еднаж или дваж, за издръжка и подаръци, които преди с щедра ръка раздаваше, и в това надмина предишните царе. Силно загрижен в душата си, той реши да иде в Персия, да вземе данъци от страната и да събере повече сребро. А царските работи от река Ефрат до Египетските предели възложи на Лисия, човек знаменит, който произлизаше от царски род, също и възпитанието на сина си Антиоха, - доде се той завърне; и предаде му половината от войската и слоновете и му даде заповед за всичко, що поиска, и за жителите на Иудея и на Иерусалим, - да прати против тях войска, да смаже и унищожи мощта на Израиля и остатъка от Иерусалим, да изтреби паметта им от онова място и да засели във всичките им предели другоплеменни синове, като раздели с жребие земята им. Царят пък взе другата половина войска, тръгна от столицата си Антиохия, в сто четирийсет и седмата година, премина река Ефрат и обиколи горните страни. Лисий избра Птоломея, син на Доримена, Никанора и Горгия, силни мъже измежду приятелите на царя, и прати с тях четирийсет хиляди мъже и седем хиляди ездачи, да идат в Иудейската земя и да я разорят, според както бе заповядал царят. Те тръгнаха с всичката си войска и дойдоха, та се разположиха на равнината до Емаум (Месемврия).
Тамошните търговци чуха името им, взеха твърде много сребро, злато и слуги и дойдоха в стана да купуват роби израилски синове; към тях се присъедини и войската на Сирия и на другоплеменните земи.
Видя Иуда и братята му, че се умножиха бедствията, и че войските се разположиха на стан в техните предели; узнаха и за заповедта на царя, която беше дал да изпълнят над народа, да го погубят и изтребят.
  И говореха всеки на приятеля си: да въздигнем хвърления долу наш народ и да се бием за нашия народ и за светинята. И събра се голямо множество, за да бъдат готови за война и да се помолят и изпросят милост и съжаление. Иерусалим беше необитаем като пустиня; от природните му жители нямаше ни кой да влиза в него, ни кой да излиза из него; светилището беше потъпкано, и синове на чужденци бяха в крепостта му; той стана жилище на езичници; и отне се веселието от Иакова, и не се чуваше свирка и цитра. И тъй, те се събраха и отидоха в Масифа срещу Иерусалим, защото по-рано у израилтяните мястото за молитва беше в Масифа. И постиха в тоя ден, туриха върху себе си вретища и пепел на главите си и раздраха дрехите си; разтвориха книгата на закона, една от тия, които езичниците диреха, за да напишат на тях изображенията на своите идоли, и донесоха свещеническите одежди и първородните и десятъка; и свикаха назореите, които бяха изпълнили дните си, и високо извикаха към небето: какво да правим с тях и къде да ги отведем? Твоето светилище е потъпкано и осквернено, и Твоите свещеници са в скръб и унижение. 
И ето, събраха се против нас езичниците, за да ни изтребят. Ти знаеш, що кроят те против нас. Как можем устоя пред тяхното лице, ако Ти не ни помогнеш? И затръбиха с тръби и викнаха с висок глас.
След това Иуда тури вождове на народа - хилядници, стотници, петдесетници и десетници. И казаха на ония, които правеха къщи, сгодяваха се с жени, садяха лозя, и на людете страхливи, щото всеки от тях, според закона, да се върне у дома си. Тогава се дигна опълчението и се разположиха на стан на юг от Емаум
(Месемврия). И каза Иуда: опашете се, и бъдете мъжествени и готови за утре да се ударим с тия езичници, които са се събрали против нас, за да погубят нас и нашата светиня. Защото по-добре е да умрем в сражение, нежели да гледаме бедствията на нашия народ и на светинята. А каквато е волята на небето, тъй да бъде!
И взе Горгий пет хиляди мъже и хиляда отбор конници, и пълчището тръгна през нощта, за да нападне опълчението на иудеите и внезапно да ги разбие; а ония, които живееха в крепостта, му служеха за водачи.  
Чу Иуда и излезе сам и храбрите мъже, за да разбият царската войска в Емаум, докле още неприятелските сили бяха далеч от стана.
И дойде Горгий в стана на Иуда нощя и никого не намери, и дири ги по планините, защото казваше: те бягат от нас. А на разсъмване Иуда се яви в равнината с три хиляди мъже, но те нямаха ни щитове, ни мечове, както това желаеха. Когато видяха силното и въоръжено пълчище на езичниците и окръжаващата го конница, обучени за война,
Иуда каза на мъжете, що бяха с него: не бойте се от тяхното множество и не се плашете от тяхното нападение. Спомнете си, как се спасиха нашите отци в Червено море, когато фараонът ги гонеше с войска.
И сега да извикаме към небето; може би, Бог ще се умилостиви над нас, като си спомни завета с нашите отци, и ще смаже сега това пълчище пред наше лице; и всички езичници ще познаят, че има Избавител и Спасител на Израиля. Другоплеменниците подигнаха очи и видяха, че идат против тях, и излязоха из стана, за да се бият; а тия, що бяха с Иуда, затръбиха, и се удариха, и езичниците бидоха разбити и побягнаха в равнината, а всички останали паднаха от меч; и гониха ги до Газер
(Стара Загора) и до равнините на Идумея (Македония, в случая Тракия), Азот (Айтос) и Иамния (Емона), и паднаха от тях до три хиляди мъже. Тогава Иуда се върна с войската си от преследването им, и каза на народа: не налитайте на плячка, защото още война ни чака; Горгий и войската му са в планината близо до нас; сега дръжте се против нашите врагове и сражавайте се с тях, а после смело ще вземете плячка. Докле още Иуда говореше това, показа се една тълпа, която излизаше из планината. И видя той, че ги принудиха на бяг и че палят стана; защото издигащият се дим показваше, що бе станало. Когато те видяха това, много се изплашиха; а като видяха в равнината и войската на Иуда, готова за бой, всички побягнаха в земята на другоплеменниците. Тогава Иуда се обърна да плячкосва стана, и взеха много злато и сребро, хиацинтови и багрени дрехи, и голямо богатство. И като се връщаха, възпяваха и благославяха Господа Небесни, защото Той е благ, и милостта Му е вовеки. И биде в оня ден голямо спасение на Израиля. Оцелелите пък другоплеменници дойдоха при Лисия и му известиха за всичко станало."

Във Втора Книга Макавейска може да се допълни общата картина на битката за и около Месемврия:

А той незабавно избра Никанора, Патроклов син, един от първите му приятели, и го прати, като му подчини не по-малко от двайсет хиляди души разни народности, за да изтреби целия род иудейски; към него присъедини и военачалник Горгия, опитен във военните работи. Никанор нареди: данъкът две хиляди таланта, който царят дължеше на римляните, да допълни от продан на пленените иудеи. Затова прати веднага до приморските градове, канейки ги да купуват иудеи за роби и обещавайки да доставя по деветдесет пленника за един талант, ала не чакаше той онова отмъщение, което беше готово да падне върху му от Всемогъщия. На Иуда бе обадено за идването Никанорово, и когато той съобщи на ония, които бяха с него, за пристигналата войска, страхливите и невярващите, че Господ ще въздаде, се разбягаха, като оставиха местата си. Други пък продаваха всичко, останало у тях, и молеха Господа да избави тях, продадени от нечестивия Никанор преди битката, ако не заради тях, то заради завета с отците им и нареченото тям свето и славно Негово име. Тогава Макавей събра ония, които бяха с него, наброй шест хиляди мъже, и ги увещаваше да се не боят от враговете и да се не плашат от множеството езичници, без право идещи против тях, а храбро да се бият, имайки пред очи престъпната обида, нанесена от тях на светото място, разорението на поругания град и нарушението на праотеческите наредби. Защото, казваше той, те се надяват на оръжие и на смелост, а ние се надяваме на Всемогъщия Бог, Който с един замах може да свали и тия, които идат против нас, и целия свят. Той им разказа и за подкрепата, която са получавали техните прадеди, и как при Сенахирима били погубени сто осемдесет и пет хиляди души, и за битката във Вавилон против галатите, как те дошли на война само осем хиляди наброй с четири хиляди македонци, и когато македонците се разколебали, тия осем хиляди погубили сто и двайсет хиляди, с помощ от небето, и получили голяма плячка. С такива разкази като ги направи безстрашни и готови да умрат за законите и отечеството, той раздели войската на четири части, като назначи за началници на всяка част своите братя: Симона, Иосифа и Ионатана, и подчини всекиму по хиляда и петстотин души. След това заповяда на Елеазара да чете свещената книга и, като обнадежди с Божия помощ, сам взе предводителството над предната част и влезе в битка с Никанора.
Понеже помощник им беше Всемогъщият, те избиха повече от девет хиляди неприятели, и по-голямата част от Никаноровата войска раниха и осакатиха, а всички останали обърнаха в бяг. Взеха и парите от дошлите да ги купуват, гониха ги на голямо разстояние и се върнаха, бидейки спрени от времето. Защото тоя ден беше пред събота; затова и не продължаваха да ги гонят. А като събраха след тях оръжието и снеха от враговете обружата, те празнуваха събота усърдно, благодарейки и прославяйки Господа, Който ги спаси оня ден и начена да им показва Своето милосърдие. След съботата отделиха от плячката, - за сакати, вдовици и сираци, а останалото разделиха между себе си и децата си. Като свършиха това, наредиха обществена молитва и молеха милосърдния Господ напълно да се примири с рабите Си.
А от ония, които под началството на Тимотея и Вакхида нападаха съвместно, те избиха повече от двайсет хиляди и лесно завладяха високите крепости; те поделиха твърде много плячка по равни части между себе си, между сакати, сираци, вдовици и още между старейшините. Като събраха след тях оръжието, грижливо наредиха всичко на сгодни места, а останалата плячка занесоха в Иерусалим.
Убиха и предводителя на Тимотеевите войски, най-нечестивия човек, който бе причинил много беди на иудеите. След това, празнувайки победата в своето отечество, те изгориха Калистена и някои други, които бяха изгорили свещените врата и побягнали в една къща; тъй че тия претърпяха достойно наказание за своето нечестие.
А най-престъпният Никанор, който беше довел хиляда купци да купуват иудеи, с Божия помощ биде посрамен от ония, които смяташе за нищо, и като съблече богатите дрехи, под вид на избягал роб, отиде през вътрешните земи самичък в Антиохия, крайно огорчен от поражението на войската. Оня, който се бе наел да достави данък на римляните от пленници в Иерусалим, обяви, че иудеите имат Бога за защитник, и затова остават невредими, понеже се покоряват на установените от Бога закони.

 


   




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: horos
Категория: История
Прочетен: 1654506
Постинги: 275
Коментари: 691
Гласове: 1502
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031