Сега, след като разбрахме кога в действителност е живял Константин Велики, ще се опитаме да открием и още подробности за събитията от онова време. Видяхме, че пак по това време е живял и пророк Илия, с двата дубликата – на Йоан Кръстител и Иван Рилски. По-нататък ще ви покажа, че по същото време е живял и пророка Елисей, Ел Иса от Корана, или библейският Иисус и богомилът Василий. От това веднага можем да си направим заключението, че Мишел Нострадамус е живял по негово време, или поне едно поколение след него. Видяхме от 3 Книга Царства, че той е участвал на Сердикийския събор (343/344 г.) под името Арий според съвременната ни история. Събитието с плесницата пък ни показва и нещо друго. Нищо чудно Никейският събор 325 г. да се окаже дубликат на Сердикийския, защото е много по-вероятно първият вселенски събор да е бил в Сердика – Иерусалим в чест на Христос – Победител (Нике), а не в град Никея.
[22:7] Иосафат попита: няма ли тук още някой пророк Господен, та чрез него да попитаме Господа?
[22:8] Израилският цар отговори на Иосафата: има още един човек, чрез когото може да попитаме Господа, но аз го не обичам, защото не пророкува за мене добро, а само зло, - той е Иемвлаевият син Михей. Иосафат каза: царю, не говори тъй.
[22:9] Израилският цар повика един скопец и рече: иди по-скоро за Иемвлаевия син Михей.
[22:10] Израилският цар и Иосафат, иудейският цар, седяха всякой на своето седалище, облечени в царски дрехи, на стъгдата пред портите на Самария, и всички пророци пророкуваха пред тях.
[22:11] Хенаановият син Седекия си направи железни рога и рече: тъй казва Господ: с тия ще избодеш сирийци, докле ги изтребиш.
[22:12] И всички пророци пророкуваха същото, думайки: върви против Рамот Галаадски; ще има успех; Господ ще го предаде в ръцете на царя.
[22:13] Изпратеният, който бе отишъл да повика Михея, му думаше: ето, речите на пророците едногласно предсказват на царя добро; нека и твоята дума бъде съгласна с думата на всекиго от тях; изречи и ти добро.
[22:14] Михей отговори: жив ми Господ! ще изрека онова, което ми каже Господ.
[22:15] И той дойде при царя. Царят го попита: Михее! да идем ли на война против Рамот Галаадски, или не? А тоя му отговори: иди, ще има успех; Господ ще го предаде в ръцете на царя.
[22:16] Тогава царят му рече: пак и пак те заклевам да не говориш нищо, освен истината в името на Господа.
[22:17] Той отговори: виждам всички израилтяни пръснати по планините като овци, които нямат пастир. И Господ каза: началник нямат; нека всякой се върне смиром у дома си.
[22:18] Израилският цар рече Иосафату: не говорих ли ти, че той не пророкува добро за мене, а само лошо?
[22:19] И (Михей) отговори: (не е тъй) изслушай словото Господне: видях Господа да седи на Своя престол, и цялото небесно войнство стоеше при Него отдясно и отляво;
[22:20] и Господ рече: кой би склонил Ахава да иде и падне в Рамот Галаадски? И един казваше тъй, а други - инак;
[22:21] един дух се изстъпи, застана пред лицето на Господа и рече: аз ще го склоня! А Господ попита: с какво?
[22:22] Той отговори: ще изляза и ще стана лъжлив дух в устата на всичките му пророци. Господ каза: ти ще го склониш и ще изпълниш това; иди и стори тъй.
[22:23] И ето, Господ сега допусна лъжливия дух в устата на всички тия твои пророци; но Господ изрече за тебе лошо.
[22:24] А Хенаановият син Седекия се доближи, удари Михея по бузата, и рече: как, нима излезе от мене Духът Господен, за да говори в тебе?
[22:25] Михей отговори: ето, ти ще видиш това в оня ден, когато ще бягаш от една стая в друга, за да се скриеш.
[22:26] Тогава израилският цар каза: вземете Михея и го отведете при градоначалника Амона и при царския син Иоаса
[22:27] и кажете: тъй говори царят: затворете тогова в тъмница и го хранете оскъдно с хляб и оскъдно с вода, докле се върна смиром.
[22:28] Михей каза: ако се върнеш смиром, то не Господ е говорил чрез мене. И рече: слушайте, всички люде!
В този цитат виждаме името на пророка: „Иемвлаевият син Михей”. Знаем, че център на Арианството по онова време е бил град Филипопол, или Евмолпия, както пише в Библията. Защото „Иемвлаев” е опит да се напише „Евмолпов”, или от Пловдив. Кой според историята е първият християнски епископ във Филипопол? Това е Ерм, или Хермес. Защо носи това име? Защото е бил и пророк, вестител на боговете, също като Хермес.
„Немалко древни автори като Св. Ириней Лионски и Ориген са смятали, че Ерм е вдъхновен пророк и са оценявали много високо неговия "Пастир".”
http://www.pravoslavieto.com/life/05.31_sv_ap_Erm.htm
Михей, Арий, Ерм, Мишел Нострадамус …, дали има и още имена, този пророк? Не може във Франция да има толкова написано за него, а да няма още нещо на друго място, но под друго име.
„Който търси – намира!” – стара библейска поговорка.
Това е Максим Грек (Михаил Триволис)
РОДИВШИЙСЯ около 1470 года в греческом селении Арта, Михаил Триволис (кстати, тождество этого человека с Максимом Греком доказал только в 1943 году наш историк И. Денисов) происходил из аристократической семьи. Состоятельные родители обеспечили ему прекрасное образование. Закончив школу на острове Корфу в Ионическом море (им тогда владела Венецианская республика), он в 20-летнем возрасте уже баллотировался в совет этой пользовавшейся самоуправлением территории (где заседали в основном старейшины), но потерпел неудачу.
Тогда юноша уехал в Италию, где прожил почти 20 лет. Здесь он сблизился с мыслителями-гуманистами Анджело Полициано и Марсилио Фичино, пополнял образование в университетах Болоньи, Падуи, Феррары, Милана и даже наезжал в парижскую Сорбонну… С 1490-х годов началась тесная дружба Михаила Триволиса с философом Джованни Пико делла Мирандола, чьи идеи о том, что все философские и религиозные школы суть частные проявления единой истины, папская курия осудила как еретические…
Также на Михаила произвели незабываемое впечатление проповеди монаха-доминиканца Джироламо Савонаролы, страстно обличавшего развратного и честолюбивого папу римского Александра VI Борджиа. Папа не простил Савонароле его гневных речей о том, что «римская церковь-блудница пред всем миром обнажила свое безобразие, так что зловоние ее достигло небес», устроил судилище, и в мае 1498 года его врага сожгли на площади во Флоренции. Но образ гневного пророка, видно, навсегда остался в памяти Триволиса, потому что, уже будучи в России, он напишет о Савонароле «Повесть страшну и достопамятну», а временами сам будет выступать в роли непримиримого обличителя…
Пример сгоревшего, но не сломленного проповедника, видно, и побудил Михаила перейти из православной веры в католическую и принять иноческий постриг в том самом доминиканском монастыре св. Марка во Флоренции, где настоятелем был Савонарола. Ему хватило, впрочем, двух лет, чтобы убедиться: даже доминиканцы, для которых жизнь в бедности, забота об обездоленных и больных и непрестанная молитва предписаны уставом ордена как главные законы монашеского бытия, поражены многими из тех пороков, которые обличал сожженный настоятель…
Тогда Триволис покидает Италию и приезжает на святую гору Афон — духовный центр православия. В 1505 году он снова постригается в монахи (но теперь православные) под именем Максима в самом известном из афонских монастырей — Ватопедском. Через десяток лет трудов душевных и телесных, к сорока с лишним годам заслужил он славу просвещенного, в книжных делах умудренного инока.
А к этому времени на Афон прибыло русское посольство. Недавно занявший трон великий князь Василий III, разбираясь лично в кладовых своих палат, обнаружил множество греческих духовных книг, большую часть которых привезла с собой еще царица Софья из византийского императорского рода Палеологов. Государь решил, что надо перевести их на русский язык, за тем и снарядил на Афон посольство: подыскать хорошего толмача из монахов. Выбор пал на Максима, и он, смиренно склонив голову перед судьбой, указавшей новый путь служения Господу, отправился в Великое княжество Московское…
http://ru.wikipedia.org/wiki/Максим_Грек
Православните попове доста са видоизменили биографията на Максим Грег. Не може човек от неговият ранг да е учил и живял в Италия по това веме, да е контактувал и приел идеите на всички велики умове на тази епоха и накрая да стане поп. АБСУРД!
Ще публикувам и биографията на Нострадамус за да видите допирните точки с тази на Михаил Триволис (Трисмегист), още и Максим Грек:
Хермес Трисмегист (гръцки Ερμής ο Τρισμέγιστος, Хермес Триждивеликия; латински Mercurius ter Maximus) е синкретизъм на гръцкия бог Хермес и египетския Тот. В елинистичния Египет на бога Хермес бил даден като епитет гръцкото име на Тот. Той бил идентифициран и с Енох. Други подобни обединени богове са Серап и Херманубис. Хермес Трисмегист може също да бъде обяснен по начина на Юхемерист като "мъж, който е бил син на Бог", а в кабалистичната традиция, която била наследена от Ренесанса, такъв персонаж е бил съвременен на Мойсей, съобщаващ на редица познавачи паралелна мъдрост.
bg.wikipedia.org/wiki/Хермес_Трисмегист
Биография на Мишел дьо
Нострадамус
Мишел дьо Нотрдам, повече известен като Нострадамус, е роден на 14 декември 1503 г. в Сен-Реми (Прованс, Франция, или в Ромелия) в семейството на кръстени иудеи. Първоначалното образование получил у дома си, като това образование обхващало класическа литература, история, астрология, медицина и народна медицина. Завършил Авиньонския уневерситет, където изечавал философия, граматика и риторика. Славата си на лекар той получил, когато открил лекарство против ”Черната Смърт” – епидемия от чума, опустошила Европа през 16 век. Това лекарство се е състояло от свеж въздух, чиста вода и витамин С; благодарение на лекарството на Нострадамус били спасени десетки човеци – но да спаси своята жена и двете си деца Нострадамус не успял. Те умрели през 1537 г. и Нострадамус напуснал Ахен, където живял по онова време и тръгнал да пътешества в продължение на шест години. Приблизително в това време той усетил в себе си „пробуждане” на пророческите си способности. В 1547 г. Нострадамус уседнал в град Салон, където повторно се оженил и му се родили шест деца – три дъщери и трима сина. Горният егаж на своя дом в Салон той превърнал в лаборатория – с вълшебни огледала, ъгломерни уреди за астрология, огнище и триножник, изготвени по образ и подобие на свещения триножник н храма на Аполон в Делфи.
В 1550 г., след дълги размишления, Нострадамус побликувал алманах съдържащ четири пророчески катрена (четиристишия). Популярността на алманаха надхвърлила всички очаквания на автора, и до края на живота си Нострадамус е бил просто принуден да пуска подобни алманаси всяка година. Знаменитите си Центурии той започва да пише в 1554 г; като през следващите години били побликувани първите четири части, всяка по сто катрена. Последната, десета част на „Центуриите” видяла бял свят през 1558 г. Счита се, че в един от катрените в тази част Нострадамус е предсказал собственната си смърт. Легендата гласи, че вечерта на 1 юли 1566 г. той казал на своят помощник, пожелавайки му лека нощ: „Сутринта мене няма да ме има между живите!” Сутринта го намерили бездиханен на пода на кабинета.
В съответствие със завещанието на Нострадамус го погребали в гробището на францискански манастир; а на надграбната плоча било написано: „Тук почина прахът на Мишел Нострадамус, единствен от смъртните, по волята на небесата, удостоен с милостта да запише със своето почти божествено перо събитията на бъдещите години.”
Вижте приликите в портретите на Максим Грег и Мишел Нострадамус.
Благодарение на този велик пророк аз познах кой съм в този живот и каква е моята мисия.
