Казват, че животът на човек се определял не от намеренията, а от делата, които е оставил след себе си. Така и аз не спя поредната нощ за да мога да оставя написаното след себе си. Някой си мислят за мен, че търся някаква материална изгода, слава, или нещо друго, но грешат. Какво търси за себе си Слънцето, когато сутрин изгрява, цял ден осветява денят на всички хора на планетата, за да могат те да подредят по-добре живота си. Желая да мога също като него да дам малко истина на това човечество. Дано да успея да събудя повече от вас, а когато дойде време, да покажете с делата си, че сте живи, и че ви има.

 
Пророк Михей е един от малките пророци в Библията. Пиша по-рано за него, защото както виждате е споменат в Книга Царства, във връзка с царуването на римските императори Констанций ІІ и Констанс. До сега се стараех да покажа дубликатите на личности и топоними от Библията  в римската и българската история. На края в 3 Книга Царства, в 22 глава открих още един дубликат, който ми даде и реалното време, когато са се случили тези събития. Този път ми помогна дубликатът на пророк Михей във френската история. От заглавието веднага сте разбрали за кой пророк става въпрос. Неговото име трябва да е Михей, или производно на това име и да е пророкувал на царя си, че ще бъде убит в битка. Тази запомняща се случка я има в пророчествата на Нострадамус. Той се казва Мишел дьо Нострадамус и има едно пророчество за смъртта на Анри ІІ.

В І Центурия 35 катрен има описана подобна смърт, коята прилича на тази в Библията:

"Младият лъв ще победи стария в един единствен двубой, в клетка от злато очите му ще бъдат извадени, две рани в едно, след това ще умре от жестока смърт."

Вижте сега как е описана смъртта на царя на Израил Ахав (Констанс”:

„[22:34]  А един човек опна случайно лък и рани израилския цар през шевовете на бронята. И царят каза на колесничаря си: върни назад и ме изведи из войската, понеже съм ранен.
[22:35]  Но в оня ден боят се усили, и царят стоя на колесницата срещу сирийци, а вечерта умря; кръвта от раната се лееше по колесницата.
[22:36]  И при заник-слънце биде обявено по целия стан: всякой да иде в града си, всякой - в земята си.
[22:37]  Царят умря и биде докаран в Самария, и погребаха царя в Самария.
[22:38]  Колесницата умиха на Самарийския водоем, дето се миеха блудници, и псета лижеха кръвта му, по словото на Господа, което Той изрече.”

Според историците крал Анри ІІ умира по време на рицарски турнир през лятото на 1559 година, докато празнувал сватбата на дъщеря си. Смъртта му я причинил граф Монгомъри, капитан от шотландската му охрана. (Забележете приликата между имената на Магнентий, който е начело на въстаналите западни провинции протв император Констанс и това на граф Монгомъри.) Първият е с баща британец и майка французойка, а вторият е капитан от шотландската му охрана. Биографите на Анри ІІ са се постарали да скрият истинската причина за смъртта на краля с този рицарски турнир. В Библията е описана друга версия. Нострадамус нарича и двамата участници „лъвове”, заради изправеният лъв на щитовете на „френските” войни. Както ще видите по-нататък, същите щитове са носили и Макавей и други библейски персонажи.

 Иуда Макавей, Мусса Бей, още и Хан Крум

Вече писах как се получават подобни дубликати. По времето на Анри ІІ Франция е била още в границите на Римската империя. След разпада на тази империя всяка една новообразувала се държава става наследник на историята на империята. Така всеки е „дърпал чергата” за себе си и Констанс, римски император, царувал в Сирмиум в днешна Сърбия се е превърнал във френски крал. Събитията от "Битката при Мурса" фалшификаторите на историята са пренесли във Франция и така вече можем да говорим за две различни събития, станали на различно място в различно време. 
Ще ви покажа дубликатите от историята на Констанс:

"Цар Ахав – цар на Израил в 869 – 850 до н. е. Царувал в Самария 22 год. Женен за Иезавел, дъщеря ня сидонския цар Ефбаал, той въвежда в царството си култа към Ваал и Астарта и предприема преследване на пророците. Ахав води три войни със сирийския цар Венгадад (Бенгадад) с променлив успех и в последната е убит. Според Йосиф Флавий при Ахав в Израил  почти престанали да се прекланят на Яхве, което послужило като причина за много нещастия. Жената на Ахав сидонянкат Иезавел, жена енергична и силна е имала над мъжа си силно влияние."

 
"Флавий Юлий Констант (на латински: Flavius Julius Constans) е римски император (333-350) – царувал 17 г., трети син на император Константин I Велики и Фауста.
Най-младия син на Константин Велики, издигнат в ранг "цезар" от баща си през 333 г. След подялбата на империята през 337 г. Констант получава Италия, Северна Африка и Балканите (по-късно отстъпва Тракия на един от братята си).
Константин II е несъгласен с подялбата на империята и търси разширение на териториите си във война с Констанс през 340 г.. След като брат му загива в битка, Констанс присъединява неговите земи на запад, превръщайки се във владетел на две трети от Римската империя.
През управлението на Констанс външното състояние на държавата било добро - благодарение на стабилната армия и способните генерали, франки, алемани и готи били разбити и укротени. Той редовно присъствал по границите и дори през 343 г. бил последния римски император който посетил Британия, атакувана от скотите.
Постепенно Констанс се доказал като ленив и бездеен владетел. Покварен и разпуснат, той се отдал само на развлечения и разврат. Админстрацията на провинциите била влошена както от корумпираността на имперските служители, така и неговата собствена некомпетентност и безразличие, съчетани с прахосничество. Неговата репутация била опетнена от влечението му към някои германски телохранители от личната му гвардия. Без никакъв авторитет сред армията и населението, дните на управлението му били преброени след бунта на военачалника Магненций през януари 350 г. в Отен, Галия. Научавайки новината докато бил на лов в околностите на града, вместо да се противопостави на узурпатора, Констанс бил обзет от ужас, захвърлил императорските отличия и побягнал към Испания. Една след друга армиите преминали към Магненций, а изоставеният император бил настигнат и убит до малък град в подножието на Пиренеите, който се наричал Хелене в чест на баба му."

"Анри II (на френски: Henri II) е крал на Франция от 31 юли 1547 г. до смъртта си.Роден в кралския замък в Сен Жермен ан Ле на 31 март 1519 г., Анри е втори син на Франсоа I ("последния рицар") и Клод дьо Франс.
На 14 години през 1533 г. той се жени за италианката Катерина Медичи. Бракът с дъщерята на един от най-големите банкери на западна Европа е продиктуван от нарастващите парични нужди, които изпитва френското кралско семейство. Дълги години Анри поддържа любовна връзка с Диана дьо Поатие, на която подарява замъка Шанонсо. Самата Диана дьо Поатие има статута на некоронована кралица на Франция и на голям меценат на изкуствата.
След смъртта на по-големият си брат, Франсоа, през 1536 г., Анри става дофин на Франция. На 25 юли 1547 г. е коронован за френски крал в Реймс. Неговото царуване е маркирано от войни срещу Хабсбургите и преследване на хугенотите като продължение на политиката на баща му. Анри предприема жестоки репресии срещу тях като ги изгаря живи или им реже езиците, дори самото подозрение, че някой е хугенот, води до доживотен затвор.
Анри II е страстен ловец и участва редовно в рицарски турнири. На 1 юли 1559 г. той празнува в рицарски турнир сключването на мирен договор с Испания в Льо Като Камбрези и сватбата на дъщеря му Елизабет дьо Валоа с испанския крал Фелипе II. В турнирен двубой с граф Габриел дьо Монтгомъри, командир на неговата шотландска стража, окото на Анри е пронизано от разбитото копие на графа и е засегнат мозъкът му. Въпреки усилията на кралския лекар Амброаз Паре, (на когото дори е наредено да изважда очи на затворници, за да изследва как действат различните видове лечение), на 10 юли Анри II умира в страшни мъки. Известно е, че в едно от най-известните си предсказания Нострадамус е отправил предупреждение към краля да се пази от необичайни дуели около 40-тата си годишнина - в момента на смъртта си, Анри е бил четиридесетгодишен.
Следващите близо 40 години са изпълнени с борби между синовете на Анри и другите претенденти за френската корона. На трона си той е наследен от най-големия си син Франсоа II."

Нека сега да видим кой е бащата на Анри ІІ. Това според дубликатът му Констанс би трябвало да е Константин Велики, ил някой, който да прилича на него:

"Франсоа I (на френски Franзois I-er) е крал на Франция  32 г. (1515-1547),  (Константин царува от 306 – до 337 г. или 31 г.) първи от ангулемския клон на династията Валоа. Син на Шарл Валоа-Орлеан, граф на Ангулем и Луиз Савойска. Тъй като крал Луи XII няма синове, съгласно Салическия закон Франсоа трябва да го наследи, но той е принуден освен това да се ожени за дъщеря му Клод Френска. Роден на 12 септември 1494 в Коняк, Франция, починал на 31 юли 1547г в Рамбуйе, Франция.

(Константин е роден в Наисус (днешен Ниш, Сърбия)

 Франсоа I - портрет от 1515 г

Външната политика на Франсоа е много динамична и изпълнена с войни (виж Войни между Хабсбурги и Валоа), чиято основна цел е да се изравни баланса на силите в Европа. С нараснало самочувствие Франция претендира за равна тежест със Свещената Римска империя, но тя не успява да предотврати израстването на Хабсбургите като най-могъщ европейски род. След 1519 г. Франция се оказва заобиколена от три страни от техни владения - Нидерландия от север, Испания от юг и Франш-Конте от изток. Този "хабсбургски пръстен" задушава Франция, прави я твърде уязвима и тя търси възможност за изнасяне на конфликта в друга посока. Затова Франсоа продължава агресивните действия на своя предшественик в богатата Италия, но търпи горчиви поражения, като това при Павия през 1525 г. Тогава той е пленен, отведен в Мадрид и хвърлен в затвора, а накрая принуден да подпише тежък мир, според който Франция се отказва от много от своите претенции и признава завоеванията на Хабсбургите. Освободен, Франсоа безцеремонно нарушава обещанията си и подновява войната. Той проявява гъвкавост и дипломатическа находчивост, като не се колебае да потърси за съюз както протестантите в Германия, така и Османската империя. Въпреки всичко това Франсоа не успява да направи Франция толкова силна, колкото своите противници и да ѝ даде сигурност и добри стратегически позиции.

Най-важната черта на вътрешната му политика е изграждането на основите на кралския абсолютизъм. Тенденцията е започната още от Луи XI. Франсоа I е първият френски крал, който изисква да бъде наричан Ваше Величество (Votre Majestй) - обръщение, което досега е било използвано само за императора. Основните решения се вземат вече от малък Частен съвет, който се председателства от краля, а изпълнението на решенията преминава в ръцете на назначаваните от него секретари. Активната външна политика и екстравагантният личен живот струват суми, които с мъка се покриват от данъкоплатците, въпреки вещината и големите заслуги на канцлера Антоан Дюрпа. Въвеждат се порочни практики да се продават постове, титли и чинове - те осигуряват значителен и постоянен дял от доходите на короната. Голямо постижение на Франсоа е, че успява (след една успешна кампания в Италия) да принуди папа Лъв X да признае галиканската църква, тоест правото на френския крал да се разпорежда с нея. Това става чрез известния Болонски конкордат, сключен през 1516 г. Франсоа е първият френски монарх, който се опитва да постави под контрол цялото правосъдие в страната (парламентите), цялата администрация в провинциите, която до момента действа повече в интерес на местната аристокрация. Той ликвидира автономността на последните феодални държавици - на херцога на Бурбон след 1523 г., който избягва при Хабсбургите, бие се на тяхна страна и през 1526 г. Франсоа е принуден да възстанови правата и земите му, но на хартия; на принцовете д"Албре, като омъжва сестра си за Наварския крал Анри II д"Албре; на херцога на Бургундия, след като Карл V вдига протекцията си от нея през 1529 г.

Франсоа I целенасочено насърчава разпространението на италианския хуманизъм, като дори създава през 1530 г. днешния Колеж дьо Франс, където, освободени от догматиката на Парижкия университет, хуманисти като Гийом Буде и Льофевр д"Етапл да работят и преподават спокойно. Разпространението на протестантството след 1520 г. в началото не предизвиква репресии от страна на държавата. Парижкият университет заклеймява лутеранството, а Парижкият парламент - хуманизма, но като хуманист и съюзник на германските протестанти, Франсоа игнорира тяхната позиция. Едва когато се разпространява предимно калвинизма и неговите последователи - хугенотите се ориентират към автономни общини, които стават опозиция на кралската власт, Франсоа променя отношението си и започва сериозни репресии. Забраняват се книги (над 3 000), горят се села и се избиват хора.

Франсоа I се жени два пъти: през 1514 г. за Клод Френска (1499-1524), дъщеря на Луи XII, от която има 7 деца

Луиз (1515-1517)

Шарлот (1516-1524)

Франсоа (1518-1536), престолонаследник, неженен, умрял без деца

Анри (1519-1559), бъдещият Анри II

Мадлен (1520-1537), омъжена за краля на шотландия Джеймс V, няма деца

Шарл (1522-1545), херцог д"Орлеан, неженен, умрял без деца

Маргьорит (1523-1574), херцогиня на Бери, омъжена за Емануелле-Филиберто Савойски през 1559

през 1530 г. за Елеонора Кастилска, сестра на Карл V, от която няма деца

(Константин се жени два пъти: първият път за Минервина от която няма деца, а втори път за Фауста от която според едни източници има трима сина, а според други трима сина и три дъщери.)

Константин ІІ

Констанций ІІ

Констанс

Главата от колосалната статуя на Константин в музея Капитолини

bg.wikipedia.org/wiki/Константин_I_Велики

Съвременна бронзова глава на Константин.

Константин Велики, мозайка в Света София, Константинопол, ок. 1000 г.

Ето и още един дубликат на Константин Велики. Това е египетския фараон Ехнатон:

"Аменхотеп IV (по-късно Ехнатон, или Константин, ако египтолозите правилно четат иероглифите.) е десетият фараон от Осемнадесета династия на Древен Египет.
Аменхотеп IV e син на Аменхотеп (Константин) III и Тий (Дия, Божествена, още и Елена). За да подкопае могъществото на жреците на Амон-Ра в Тива Аменхотеп IV (1352-1336 пр.н.е.) провежда религиозна реформа в 6-та година на своето управление, с която налага култа към ново върховно божество — слънчевият бог Атон (въвежда християнството). В негова чест приема името Ехнатон (Константин) – Угоден на Атон. Заедно с прекрасната си съпруга Нефертити (Нетера Фити, или неземна Фауста) изгражда нова великолепна столица на брега на р.Нил - Ахетатон (Константинопол) (Хоризонта на Атон ) днес Амарна. След неговата смърт Ахетатон изгубил функциите си на столица, постепенно се обезлюдил и опустял. След известно време бил погълнат от пустинята. Днес градът е открит от археолози и разкопан. Съвременното си име носи от намиращото се в близост съвременно селище Амарна. Неговата майка царица Тий (Елена) била една от главните фигури в рода Амарна. Ехнатон (Константин) обичал съпругата си Нефертити ( Нетера Фауста) и ѝ давал много правомощия, дори на много йероглифи било изобразено Нефертити да побеждава враговете си. От Нефертити имал 6 дъщери (три дъщери и трима сина), но нямал син. Затова той си довел нова съпруга, нубийската принцеса Ка (Минервина), от която се предполага, че има син който е Тутанкамон (Крисп). Нефертити не смятала Тутанкамон за заплаха, оженила го за една от дъщерите си и негова полусестра Анхесенатон, както била традицията в Древен Египет и била негов регент. Тъй като царица Тий (майката на Аменхотеп) не харесвала Нефертити към 7-та година от неговото царуване тя изчезнала незнайно къде, в страната настъпила паника и много скоро кланът Амарна изгубил популярност. Новият фараон Тутанкамон наследил хаоса оставен от баща му в страната. За да го преодолее той върнал старата столица и религия и се прекръстил от Тутанатон на Тутанкамон, а сестра му и негова съпруга от Анхесенатон на Анхесенамон. Неотдавна учените открили мумията на царица Тий и на втората жена на Аменхотеп. Предполага се, че Тутанкамон е искал да премести семейството си от Амарна, мястото където неотдавна живял и царувал, в Кайро новата му столица. Но Нефертити съвършената, си остава загадка, неоткрита и до сега. На саркофага на Аменхотеп, който се намира в камера 35 в долината на царете, е изтрито името. Така е сторил египетският народ със всички данни за клана Амарна.

Това е история на дубликатите, които изучаваме в училище.

Следва.