И тази година разпънахме Христос, изпратихме го някъде там във висините, хапнахме, пийнахме в негова чест и след някой и друг ден ще го забравим. Хиляди агнета не можаха да пораснат, защото някой някога е казал, че Христос иска подобни жертви на този ден. За Коледа пак ще си спомним за него и после..., чак на другия Велик ден. Така животът си върви и никой не знае за какво въобще става въпрос. Защо никой не ни е обяснил, какво е това Христос, или кой е. Ако се разтърсите из блога и въобще из нета, ще видите много домашни работи, но всички са в познатите ни клишета. Има и автори, които се правят на интересни и пишат разни други неща, но всички обикалят около истината.
Сега ще се опитам да ви разкажа, кой е Христос и какво е това Възкресение. Не мислете, че съм се родил с това знание. Преди близо 14 години срещнах едни книги и те ми отвориха очите за това. Чрез тях разбрах кой е Христос и как да го откривам в света. Книгите са 7 Божествени драми на Стоян Диловски, познат повече с псевдонима ТОД. Той е живял в началото на миналия век и драмите ги е публикувал в периода 1919-22 г. С помощта на мои приятели ги качихме в сайта на Спиралата и сега те са достъпни до всички. Това не означава, че всички ще ги разберат и ще ги приемат, но все пак се дава възможност на всички. В първата драма "Изис и Озирис" е разказана историята за сътворението на нашия видим свят, според религията и вижданията на жреците от Древен Египет. В темата за Българската Кабала аз показах как е построен света, чрез Хелиополската декада. Бог Атум, който стои на върха на Божествената пирамида чрез само-оплождане (той е андрогин) ражда Четирите стихии. Това са Шу - Въздуха, Тефнут - Водата, Нут - Небето (Огъня) и Геб - Земята. Те стоят като основа на тази пирамида. Надолу в сътворението, огледално на нея, но вече родена е другата Пирамида, тази на видимия свят. Тя е обърната с върха надолу и в основата и стоят други четири богове - Озирис, Изида, Нефтида и Сет. Отново Четири Стихии, а за основа, като връх на творението най-отдолу стои бог Хор. Това е истинския Христос. 
Според първата Божествена драма на ТОД "Изис и Озирис" Бог (Той и Тя) имат две деца - Изис и Озирис. Всички те живеят в един божествен свят, изпълнен с красота и хармония. На синът Озирис е дадено да наследи този прекрасен свят и да се ожени за сестра си Изис. Но веднъж, Огнената Змия, владетелката на Мрака срещнала Озирис и му казала една истина. Макар и да е наследник на божествения свят, то той никога няма да може да стане творец като баща си, защото му липсвал Творческия огън. Този огън се добива само чрез страданието в Света на Мрака. Тогава Озирис се замислил и прозрял истината. Огнената Змия била права. След този разговор, той тръгва да опознава Мрака и там Огнената змия го разкъсва на 60 милиарда части и го заключва в Атома. Така бил създаден материалният свят. След като разбрала това, сестра му Изис с помощта на няколко техни приятели тръгват след него да го спасяват. Първо създават хармонията в проявения материален свят, кото налагат законите за движението на небесните тела. После с помощта на Огнената змия създават Земята и на нея всички красоти, също както в дома на родителите им. Те искали да излъжат Змията и по пътя на Еволюцията с помощта на Четирите елемента да издигат Озирис като по стълба, която да го върне в Божествения свят. Към заключеният в Атома на минерала Озирис, те добавили първо елемента Огън. Той съживил минерала и го превърнал в растение. След това към растенията прибавили и елемента Вода (Ум) и те започнали да придобиват съзнание. Така са създадени животните. В тях Озирис е бил вече в затвор от три елемента – Земя, Огън и Вода. Накрая бил прибавен и елемента Въздух и се появил и Човека. Това човечество започнало да се множи, но умирало в тъма, защото не осъзнавало още божествения си произход. За пръв път един човек се събудил и си спомнил, че е Озирис. След като си припомнил всичко той отишъл при неговата сестра Изис. Голяма била радостта и на двамата, но последвало и голямото разочарование. Изис казала на Хор, (така се казвал този събуден човек), че той не е Озирис, а само една 60 милиардна част от него. За да се оженят, то трябвало Озирис да е цялостен, събрал всичките си пленени частици. Тогава Хор отново, вече доброволно слязъл в материята да буди и останалите си частици, живеещи като минерали, растения, животни и човеци на планетата Земя. Неговото учение не било от друг свят. Той винаги е приличал по всичко на братята си, живеел същия живот, женил се, имал деца, боледувал, страдал и умирал също като тях. Чрез четирите деца, които имал, той показвал на останалите как се излиза от затвора, наречен Живот на Земята. Човешкото тяло е изградено от четири елемента, така, както е роден живота на Земята. Физическото ни тяло е изградено от елемента Земя. В него присъстват много от земните елементи и се храни от същата тази земя. Елементът, който държи събрано това тяло е Огъня (живота). След като си отиде този Огън на Живота, тялото ни се разрушава на елементите, от които е създадено. Третият елемент е Водата. Тя е навсякъде в нашето тяло като кръв, лимфа и вода. Чрез този елемент ние мислим и от него можем да изградим и чашата, която наричат още и Душа. Въздухът е четвъртия елемент, който влиза в тази душа чрез вдишване и за него говорим, че е Дух. Но този дух не е онзи, Божествения, който го наричаме Свети Дух. Него го дава само и единствено Изис, нашата сестра, майка (защото тя ни ражда без зачатие на този свят) и нашата бъдеща съпруга в Божествения свят. Ако Озирис е вторият от Светата Троица, то Изис е Светия Дух.

Три неща привързват човека към тази Земя и го карат непрекъснато да се върти в колелото на преражданията, наречен от индийците Самсара. Това са Невежеството, Страстите и Егото. Синовете на Змията, които живеят също като нас човеците на Земята, вечно ни държат в плен благодарение на тези три Заблуди (Гуни). Невежеството се преподава още от училище, после в университетите, оттам го поемат разните църкви и вероучения, политици, държавници, средства за масова информация, певци, артисти… Страстите? Това е желанието да притежаваш! Пари, коли, къщи, жени, мъже, вещи… Робуването на тази втора Заблуда е страшно. Огледайте се около себе си, а и в себе си и ще разберете дали съм прав. Третата заблуда, това е Егото. „Мнението на другите за теб, се нарича Его!” На него робуват политици, държавници, общо взето всички управляващи. Ето как въз основа на това учение в Индия преди години е съществувало кастовото разделение на хората. Тези, които робуват на Невежеството, се наричат Шудри. Те работят на останалите само и единствено да оцелеят, също като домашния добитък. Човеците, които нямат никаква собственост и работят за останалите са подвластни на Гуната на Невежеството. Собствениците на магазини, работилници, заводи, хотели, ресторанти и т. н. са вече Вайши. Те са победили Невежеството, но са попаднали в капана на Страстите. Те трупат нови придобивки и се обграждат с благополучие, без да осъзнават, че Смъртта им отнема всичко. Тези от Вайшите, които искат да растат нагоре попадат непременно в Гуната на Егото. Вижте нашите управляващи. От селските кметове, та чак до министър председателя и президента. Всички те са роби на „Мнението на човеците за тях”. И какво? И на тях свалянето от този пост или смъртта им отнема всичко… Нищо не се отнася оттатък! Осъзналите това преминават в следващото ниво, което индийците наричат Брахман. Какво означава думата брахман? Б – Син, РА на Светлината, Х – Христос, МА – роден, АН от Небето. Това кастово учение не е било разпространено само в Индия. В Тракия  градацията е била така: Воин, Герой, Цар и Жрец. Ще ви дам един пример какво е съотношението на едните спрямо другите. Представете си, че на война отиват 100 000 Войни. От тях 100 са Героите, а от Героите само един може да стане Цар. От всички царе само един става Жрец, Брахман.

В апокрифното Евангелие (Благовествувание) на Филип, Христос също проповядва това учение. Вижте какво казва той:

 

„Вкъщи стопанинът е натрупал всичко: и деца, и роби, и добитък, и кучета, и свине, и пшеница, и ечемик, и слама, и трева, и (кокали), и месо, и жълъди. Но той е мъдър и знае храната на всеки: пред децата е сложил хляб и (маслиново масло и месо); пред робите е сложил (рициново масло и) пшеница; на добитъка е (хвърлил ечемик) и слама, и трева. На кучетата е хвърлил кокали, а (на свинете) е хвърлил жълъди и трохи хляб. Така и ученикът на Бога. Ако той е мъдър, схваща ученичеството. Телесните форми няма да го въведат в заблуда, а ще погледне състоянието на душата на всеки и ще поговори с него. Много животни в света имат формата на човека. Когато той ги познае, на свинете ще хвърли жълъди, на добитъка ще сложи ечемик, и слама, и трева, на кучетата ще хвърли кокали, на робите ще даде кълнове, на децата ще даде съвършеното.”

 

Тук Иисус подрежда по следният начин човеците: домашен добитък (Шудри), кучета Вайши), роби (на Егото, Кшатрии) и Деца (жреци, брахмани). Интересното е, че той слага и една под-кастова прослойка, които нарича свине. В Индия ги наричат Чандала.За тях ще ви пиша по-нататък.

В Древен Египет до мумията на умрелият Фараон са слагали четири малки статуетки, които символизират четирите деца на Хор. С тях жреците са искали да напомнят на душата на фараона, че тя трябва винаги да се стреми да си „роди” тези четири деца, за да получи безсмъртие. В Християнството това са четирите Евангелиста, представяни много често като четири животни – Телец, Лъв, Човек и Орел. Това са тези четири стихии, които всеки човек, превърнал се в Хор успява да подчини. Някои религии пропагандират убийството на тези стихии, или поне тяхното омаломощаване. Чрез глад, непосилен труд, уединение, само-скопяване, бичуване и други подобни извращения, те лъжат бедните човешки същества, че ще постигнат Божието царство. Четирите стихии при нас са като четири коня, впрегнати и имащи за цел да ни служат през целия ни живот. Какво ще стане с тази колесница, ако единият кон е болен, немощен, или умре. Тогава колесницата просто не може да ни служи и не стига до крайната си цел. Трите Гуни се превръщат в здрави и силни коне, когато човек като добър стопанин се грижи за тях. Невежеството може да се превърне в един постоянен стремеж към нови и нови знания. Страстите се превръщат в желание да натрупаме колко се може повече добродетели. Егото пък може да ни направи различни от останалите, едни слънчеви Хора, вечно помагащи и даващи знание на останалите. Четвъртият кон е Хармонията. Тя се появява в резултат от подчиняване и вярно служене на останалите три коня.

Това е Кръста, който е създал Христос. Той стои на колесницата от тези четири стихии (деца) и кара в правилната посока към Божествения свят.Но той не го прави за себе си. С тази колесница той дава жив пример на останалите свои братя и сестри да потърсят Бащиното царство.

Така аз намерих своя Христос. Търсех го навън, а го открих веднъж на огледалото пред мен. Аз бях Христос и четирите ми деца (Четири Стихии) са живото свидетелство за това.

Жана – Борба с Материята.

Александър – Победа на Материята

Благовест – Царуване над Егото

Любомира – Хармония в Живота ми

Накрая третият ми син Никола ме направи Победител над Света. Това е моят кръст.

Не мислете вече за другият Христос.

Той вече е Възкръснал!  Оттук нататък мислете само и единствено за себе си. И  вие, можете да го направите като него. Тогава празнувайте и се веселете, а и другите поучете, така, както направих аз сега. 

Това е символът на Възкресението. Останалото е пълна глупост.

за триенето на коментарите. На двамата взели отношение към темата ще кажа, че нека да гледат на това като още едно мнение. Във всички форуми и подобни сайтове има представители на тъмните сили, които не разрешават нещо да се случи там. Но нещото се случва и въобще не иска тяхното разрешение. Та може ли някое рехаво облаче да спре набега на Слънцето? Много човешки същества ще пропуснат Изгрева, защото са се заврели като подплочни животинки в своите дупки.