Това го побликувам по-рано по случай празника Велик ден. После ще продължа с книги Царства и с останалата част на Стария завет.
Страсти Христови
Обикновенно под “Страсти Христови” се разбират последните дни на
Христос. Много автори са се пробвали да пишат на тази тема и всеки разумен
човек ще каже, че темата е изчерпана и вече почти нищо не може да се напише по
нея. Събитието според историците се е случило преди около 2000 години, всички
извори са ясни и правилно разтълкувани. Наскоро дори и Холивуд пусна филм под
режисурата на Мел Гибсън, но освен типичното американско насилие, с което беше
пълен, той не даде нишо ново на обикновенния зрител. Реших се да напиша и аз
моята версия, като новото в нея беше променената география и използването на
отхвърлени от официалната религия извори. Основата ми ще бъде върху
старообрядческата руска книга от 18 век със същото заглавие – “Страсти
христови” и четирите Евангелия от Новият завет на Библията. Освен тях съм
използвал и Житията на българските Светци Георги и Никола Нови Софийски,
апокрифното “Евангелие на Никодим”, известно още и като “Деянията на Пилат” и
други извори.
Ще започна разказа си с влизането на Иисус в Иерусалим, което ние
празнуваме с празника Връбница, (Цветница). Ако погледнем в Евангелията ще
можем да проследим пътя на последното влизане на Иисус в Иерусалим.
В книга Иисус Навин за първи път се споменава и другото име на Иерусалим:
“Цела, Елеф и Иевус, иначе Иерусалим”
– така е в Синодалната Библия, а
в Елизабетинската е:
“и Силалефъ и Иевусъ (сей естъ Иерлимъ)”
Иисус Навин 18:2
Както споменах, в житието на пророк Малахия се казва, че той е роден в град Софех, а в по-късни негови жития, че е умрял в град Суфа. Това е София, Софех, Суфа, Сувей (обратен прочит на Иевус), или град Иерлим – Иерусалим.
Сега много лесно можем да намерим как се е движел Иисус преди да влезе в Иерусалим – София.
Матея гл. 20
29. И когато излизаха из Иерихон, подире Му вървеше множество народ.
В Библията много често са се получавали подобни дублирания в имената на населените места. С името Иерихон е отбелязан както град Оряхово на Дунав, така и град Перник до Сердика. Ръкописната буква П в кирилицата е подобна на И, а К и Х също си приличат и ето как Перник се е превърнал в Иерихон. Църквата днес ни убеждава, че новозаветните събития са се случили в Иерусалим в Палестина, но сами ще се убедите дали е така. Ана Комнина в своята Алексаида пише, че богомилът Василий е бил изгорен в Цариград. С името Цариград в древността са се кичели и други градове, освен Истамбул. Това означава буквално Град на царя. Търнов град също е носил името Цариград, а сега виждаме, че и София се е наричала така. Ще използвам Евангелията за да проследя пътя на Иисус при влизането му в Иерусалим.
Матей гл.21
И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската
планина, Иисус изпрати двама ученици, като им каза: идете в селото, що е
насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте
Ми ги; и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и
веднага ще ги прати. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез
пророка, който казва: "кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при
тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница". Учениците
отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус: докараха ослицата и ослето
и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях. А повечето от народа
постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха
по пътя; а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше
и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във
висините!
“И егда приблишася во Иерлим и приидоша въ Видсфагию къ горе Елеонстей тогда Иисъ посла два оучнка. гла ими: идита въ вес прямо вама: и абие обрящета осла привязано, и жребя съ нимъ: отрешивша приведите ми: и аще вама кто речеть что, речета, иако где ею трубует: абие же послетъ я. Сие же все бъйстъ, да сбудется реченное пророком, глаголющимъ: рцъйте дщери сионове: се цръ твой грядетъ тебе кротокъ, и вседъ на осла и жребяь съйна подяремнича.”
Елеонската планина, още и Витезда в Евангелието на Йоан е планината
Витоша. Буквата "ш" е била непозната за гръцкия преписвач и в името Витоша
той я е заместил с "з" и "д". Елеонска означава Божествена.
В Острожската Библия Витфагия е написана като Видсфагия, и освен осел
присъства и жребец. Така е и в пророчеството на Захария гл 9:9:
“Радуися зело дще сионя, проповедуй, дщи иерслимля: се, цръ твой
грядетъ тебе првднъ и спсаяй , твой кроток и вседъ на подяремника и жребца
юна.”
Защо църквата е укрила жребеца, който присъства на всички икони от
преди реформата. Не само жребец, а бял жребец. В България край всяко селище от
римската епоха, или непосредствено в него се намират стотици и хиляди оброчни
плочи на тракийският Херос, който е на бял кон. Историците ни пишат всякакви
неща за този Херос, само не и най-важното. Това е най-ранното изобразяване на
Христос, преди да се наложи днешното църково християнство по нашите земи. Човек
възседнал бял кон символизира победата на човека над четирите стихии, а конят е
петата. Само така може да се победи Змията – Материята.
Празникът за влизането на Иисус в Иерусалим ние българите наричаме Връбница и Цветница, защото народът е хвърлял върбови клонки и цветя по пътя, а не палмови клонки.
В Евангелието на Марко има още една подробност, която е от важно значение. Тук се говори за две села, Видсфагия и Видания. Тази е подредбата – първа е Видсфагия, а после Видания:
Марко 11:1-11 11
Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската
планина, Иисус изпраща двама от учениците Си и им казва: идете в селото, що е
насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек
не е възсядал; отвържете го и докарайте. И ако някой ви рече: защо правите
това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука. Те
отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха. И
някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето? А те
им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха. И докараха
ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна. А
мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и
постилаха по пътя. И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха,
възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне! Благословено
царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините! И
влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече
късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.”
В Славянската Библия на това място не се говори за осле, а направо за жребец:
“Идоста же обретоста жребя привязано при дверех вне на разпутии, и отрешиста е.”
Навярно това осле е по-късна добавка, понеже на старите икони и картини присъства единственно белият кон. От магарето няма и следа.
В Евангелието на Лука също се споменава , че след излизането от Иерихон, преди да влезе в Иерусалим, Иисус е менал през двете села – Видсфагия и Видания:
Лука 19:1.
“След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.”
19:28-38
“Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим. И
когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати
двама Свои ученици и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще
намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете
го и докарайте. И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е
потребно Господу. Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл. А когато
отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето? Те
отговориха: то е потребно Господу. И го докараха при Иисуса; и като намятаха
дрехите си на ослето, качиха Иисуса. И когато минаваше Той, постилаха дрехите
си по пътя. А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото
множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички
чудеса, каквито бяха видели, като казваха: благословен Царят, Който иде в име
Господне! Мир на небето и слава във висините!”
Тук отново се споменават двете села, а в Славянската Библия и жребеца. Нека да видим как е и при евангелиста Иоан:
Иоан 12:1
Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар,
когото възкреси от мъртвите.
18:1-2
Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше
градина, в която влезе Сам Той и учениците Му. А това място знаеше и Иуда,
който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.
Това са подробности за Влизането на Иисус в Иерусалим дадени в Евангелията. Нека сега да подредим точно как са се развили тези събития:
1. Иисус излиза от Иерихон и потегля за Иерусалим.
2. Минава през Витфагия.
3. После през Витания..
4. Праща учениците в отсрещното село за жребеца, на чийто гръб влиза в Иерусалим.
Ако се опитаме да наложим всичко това на картата на съвременен Иерусалим, нещо няма да ни излезе. Там има селища, които днес се сочат като Витфагия и Витания, но отсъства «отсрещното село», откъдето са взели жребеца. Веднага след Витания е Иерусалим, само на един километър от селото. Между тях няма и останки от друго селище.
На картата на Софийската област няма проблем и с трите села. Като е тръгнал от Перник (Иерихон), Иисус минава през Драгичево (Витфагия, ВНДСФАГIЮ), Владая (Витания, Видании) и оттам праща учениците си в Княжево (отсрещното село), за да вземат жребеца.
Старото име на Княжево е Бали ефенди, което от турски се превежда като Баали (Бал, Бел, Ваал) и ефенди – господар, което ще рече – Иисус Цар. Чудно защо нашите учени общинари го преименуват на Медено село след освобождението през 1878 г.?
По-нататък ще срещнем още на едно място топоним с името Баали също свързан със Иисус.
Ето и действителната География на тези събития:
1. Иисус излиза от Перник - (ПРНК) = Иерихон - И(П)РХ(К)Н
2. Минава през Драгичево - ДРГЧВ = Видсфагия ВДСТГ, като В=Р и СТ=Ч. Така виждаме, че селото се е казвало Драгич.
3.После през Владая - ВЛД = Витания (ВНДАNIЮ)- ВТ(Д)Н(Л)
4. Праща учениците в отсрещното село Княжево (Бали ефенди) за жребеца.
След това Иисус и неговите последователи тържествено влизат в Сердика.
Не по-спорен се оказва и топонима Гетсимания за библеистите. Нека да видим отново в Евангелията къде се намирала в действителност тази Гетсимания?
Матея гл. 26:36
“След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и
казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля.”
“Тогда прииде с ними Иисъ въ весь, нарицаемую Гетсимания...”
Марко гл. 14:32
“Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците
Си: поседете тук, докле се помоля.”
“И приидоша въ весь, еиже имя Гетсимания...”
Лука гл.22:39-41
“И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след
Него тръгнаха и учениците му. А като дойде на мястото, рече им: молете се да не
паднете в изкушение. И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони
колене и се молеше,
“И издетъ иде по обичаю в гору Елеонскую: по нем же идоша сучнци его.
Бывъ же на месте, рече имъ: молитеся, да не внидете въ напастъ.”
Иоан гл.18:1-2
“Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му. А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си."
”(И) сия рекъ Иисъ, изыде со оучнки своими на онъ полъ потока Кедрска, идете въ ветроградъ...”
В Славянската Библия пише “ветроградъ”, което означава ограда, заграждение, заградено място, което се е намирало от другата страна на потока Кедрски, идвайки от Иерусалим.
Какви изводи можем да си направим от тези цитати?
1. Гетсимания е "село" край Иерусалим. (Марко)
2. Гетсимания е по посока на планината Елеон. (Лука)
3. Гетсимания е зад потока Кедрон,
излизайки от Иерусалим. (Иоан)
4. Там е било място за молитва – храм, църква, манастир? (Матей, Марко, Лука и Иоан)
5. Иисус с учениците си често е ходил на това място. (Иоан)
В Библейския речник ни убеждават, че Гетсимания означавало “преса са маслини?”. Според тълкувателите на Библията, Иисус и учениците му са ходили често при пресата на маслини за да се молят там?! На това място Иерусалим, в края на 19 век е имало само един зид, който е ограждал осем маслинени дръвчета, посадени навярно няколко десетки години по-рано.
Нека сега да видим в соченото за най-старо Добрейшово Четвероевангелие как са упоменати тези топоними. Няма да се чудите, че точно тези листа са откъснати от него, но все пак цензурата е оставила нещо.
В Евангелието на Матей, където се споменават тези топоними, глава 21 започва от стих 12. Тук цензурът си е свършил добре работата. Топонимите са унищожени.
При Марко е същото. Глава 11 започва от стих 10. И тук топонимите Иерусалим, Витания и Витфагия отсъстват. А може би е писано и нещо друго, но ние не знаем. Нека сега да погледнем в Евангелието на Лука. В глава 19 описанието на събитията от пътуването на Иисус към Иерусалим започват от стих 28:
“28. И се реък идеше преди възходъи в ерлим. 29. Въ время оно приближаиша с исой въ виданиъ к горе нарицаимеи Елеонъ, посла два от оученикъ своихъ ...”
И тук отново има откъсната половин страница и разказът продължава от стих 35, където вече опасните места ги няма.
При Иоан “Витания” е Виданиъ, а “потока Кедрон” – “водоточи кедърьскы”, или още “река кедрьска”, каето означава “поток”, “река” идваща, или свързана с борови (кедърски) гори. Витоша (Витезда) има подобни дървета колкото искаш, а край днешен Иерусалим, на сочената за Елеон планина няма. Там е каменна пустиня.
А в обратно четене “кедърски” КДРСК става и Сердикийски СРДКСК , което е по-правилно. Излиза, че в името Кедрски се крие топонима Сердика. КДРС е обратен прочит на Сердика. Днес тази река се нарича Перловска. От къде идва това име?
Пер = пере, малка река
Лов = ловя, място където някой е заловен
Ска = принадлежи на
Голгота е наречена още и Лобно място, което ще рече – място за залавяне
на някой – Христос?
Следва.
Слово за днес - Откровение (увод)
Слово за днес - Откровение 4 глава
Ако ще Ви е от полза по някакъв начин, от западната и югозападната страна на Витоша има мното местности и обекти, кръстени на Марк - Марков камък, Марков нож. Доколкото знам има такава библейска личност - Свети Марк.
Незнам дали има връзка със Св. Марк, но край село Мърчаено, както и близкото до Студена село Кралев дол има идентични местности със скали с отпечатък от крак, които се наричат "Стъпката на Крали Марко"