Тази история е позната на всички, които се занимават по-сериозно с българска история. Първата война е тази на готите срещу римляните от Долна Мизиа, където край Разград (Хръзград, Абритус) намира смъртта си римският император Траян Деций през 251 г. 

През 969 г тази история се повтаря на същото място, със същия финал, само дето героите са византийците и българския цар Петър І.

От тези изследвания лично аз си отговорих на въпроса, защо около Филипопол (Пловдив) има толкова много колективни находки на римски императорски монети, заровени по времето на Траян Деций. Кой се крие зад името на готският нашественник Книва, разрушил и опустошил града по това време?

Нека да погледнем отново какво пише във Википедия:

"Книва ( Cniva, Kniva; Kniwa, "Knife") е княз на готите (251 г.), който побеждава римляните в битка при Абритус, известна също като битка от Forum Terebronii, при която с Деций (Decius) и синът му Херений Етруск (Herennius Etruscus) за пръв път римски император е убит в битка с варвари.

Биографични данни за Книва не са познати; Йорданес вижда в него наследник на Острогота; източниците са доста слаби.

През 251 г. готски групи с водач Книва минават Дунав и нападат в грабежен поход провинциите Мизия и Дакия. Деций и неговият син тръгват, за да отблъснат навлезлите, успяват да изненадат готите при тяхното обсаждане на Никополис (Никопол) на Дунав.

При приближаването на римляните Книва се оттегля обратно, пресича Стара Планина и напада Филипополис (днешен Пловдив). Деций ги последва, но едно тежко поражение при Берое (Стара Загора) му пречи да спаси Филипополис, който пада в ръцете на готите, които с голяма жестокост вилнеят и се разпореждат там. От друга страна обсадата на Филипополис намалява така силите на готите, че Книва предлага да си предаде плячката и пленените при свободно оттегляне.

Защитникът на града, Приск (Прискус) е издигнат за анти-император. Деций, надявайки се да пресече техния обратен път, отказва всякакви преговори.

Книва и мъжете му се опитват без уговорката с римляните, с плячката си, да стигнат до тяхната страна, но са спрени от римската армия.

Книва разделя армията си в малки и подвижни единици и започва с това да отблъсква римляните в една блатиста местност.

През първата половина на юни 251 г. двете армии се срещат при Абритус (сега Разград в България).

Херений пада убит от вражеска стрела. Деций преживява първата среща, но още преди да свърши денят е убит заедно с остатъка от армията.

Една от важните причини за неуспеха на римляните е пребързаното нападение на генерал Требониан Гал (Gaius Vibius Trebonianus Gallus; Гай Вибий Требониан Гал), който печели от изхода на събитието с това, че войниците го издигат за последник на убития император. Требониан приема на преговорите капитулационни условия и сключва договор с готите, който им разрешава вземането на плячката и връщане в родината им, обещава им също годишен данък, за да зачитат границите на Римската империя.

Амиан Марцелин (31, 5, 12-17) анализира този договор като един от най-тежките неуспехи на Римската Империя, както неуспехът на Публий Квинтилий Вар, (Варус) в битката през 9 г. сл. Хр. в Тевтобургската гора (Битка в Тевтобургската гора), с навлизането на маркоманите в годините на Марк Аврелий, (Маркоманска война) и с битката при Адрианопол през 378 година.

През юни 253 г. готите на Книва са разбити от управителят на Долна Мизия Емилиан.

Книва умира през 3 век."

http://bg.wikipedia.org/wiki/Книва

Видяхме как Траян Деций и българският цар Петър І са дубликати. Ако приемем, че Приск е опит да се напише Борис ІІ, тогава и Книва трябва да го има под друго име по времето на Петър І. Негов дубликат от Х век е Светослав І:

„Светослав е варяжки княз на Киевска Рус, наследник на княз Игор. Баща му е убит от славяните малко след раждането му и до 963 г. страната се управлява от майка му, княгиня Олга. През краткото си управление Светослав води успешни войни с Хазарския хаганат и с Дунавска и Волжка България, като превръща Киевска Рус в най-голямата държава в Европа.

Сведенията за младостта на Светослав, която той прекарва в Новгород, са ограничени. Майка му, княгиня Олга, управлява като регент в Киев до неговото пълнолетие. Светослав остава известен с отказа си да приеме поддържаното от нея християнство. Въпреки това няма сведения за преселдвания на християни, а започнатите от майка му църкви в Киев продължават да се строят.

Светослав прекарва по-голямата част от управлението си начело на своята армия, воювайки срещу съседните държави. Най-големият му успех е разгромът на Хазария, която от векове е сред най-силните държави в Източна Европа. През 965 той побеждава и волжките българи, установявайки контрол над цялото средно и долно течение на Волга.

През 968 Светослав се съюзява с Византийската империя и напада България. Той нанася тежко поражение на българските войски и достига до столицата Преслав. В запазени източници от този период е описан неговият необичаен за византийците външен вид - обръсната наполовина глава и голяма златна обица.

Българският цар Борис II прави опит да се споразумее със Светослав, което предизвиква недоволството на византийците. През 971 император Йоан I Цимисхи изпраща войски на север от Стара планина, прогонва Светослав на север от Дунав и пленява цар Борис II. Походът на Светослав на Балканите довежда до унищожаването на българската държава в Мизия. Независимостта си от Византия запазват само Комитопулите в западните райони, незасегнати от руското нашествие.

На връщане от България през 972 княз Светослав е нападнат и убит от печенегите, чийто хан прави от черепа му чаша.”

Във византийските източници от Х век името на Светослав се изписва като Сфендославос (гр. Σφενδοσθλάβος, Свендослав, откъдето историците начело с В. Н. Татищев правят предположение за съединение на скандинавското име Свен (дат. Svend, др.-исл. Sveinn, съвр. швед. Sven) със славянската княжеско окончание – Слав. 

 http://ru.wikipedia.org/wiki/Святослав_Игоревич

 Ето как името Свен (CVN) е било написано като Книва (CNV).

 Как е продължила тази история след разгрома на българската армия край Разград?: 

[5:1] А филистимци (истамбулци) взеха ковчега Божий и го пренесоха от Авен-Езер (Разград) в Азот (Аетос, Айтос). 
5:2] Взеха филистимци ковчега Божий, внесоха го в Дагоновия храм и го поставиха до Дагона. 
5:3] На другия ден, като станаха азотци (айтосци) рано, ето, Дагон лежи ничком на земята пред ковчега Господен. И взеха Дагона и го поставиха пак на мястото му. 
[5:4] На следния ден, като станаха сутринта, ето, Дагон лежи ничком на земята пред ковчега Господен; главата на Дагона и (двете му нозе и) двете му ръце (лежаха) отсечени, всяка отделно, на прага; само трупът на Дагона беше останал.
[5:5] Поради това жреците Дагонови и всички, които дохождаха в капището на Дагона в Азот (Айтос), не стъпват на прага Дагонов до ден днешен (а го прескачат).
[5:6] И ръката Господня натегна върху азотци, и Бог ги порази и ги наказа с мъчителни нарастъци в Азот (Айтос) и околностите му (а вътре в страната се навъдиха мишки, и в града имаше голямо отчаяние).
[5:7] Като видяха това азотци (айтосци), казаха: да не остане ковчегът на Бога Израилев у нас, защото тежка Му е ръката и за нас и за нашия бог Дагона.
[5:8] И пратиха, та събраха при себе си всички филистимски (истамбулски) владелци и рекоха: какво да правим с ковчега на Бога Израилев? И рекоха (гетци)(Гет, АГАТопол, Ахтопол): нека ковчегът на Бога Израилев премине (у нас) в Гет (Агатопол, Ахтопол). И изпратиха ковчега на Бога Израилев в Гет (Агатопол, Ахтопол).
[5:9] След като го изпратиха, ръката Господня дойде върху града и причини ужас твърде голям, и порази Господ градските жители от малък до голям, и се появиха по тях нарастъци.
[5:10] И те изпратиха ковчега Божий в Аскалон (Василико, Царево). И когато ковчегът Божий дойде в Аскалон (Василико, Царево), аскалонци завикаха и казваха: донесоха при нас ковчега на Бога Израилев, за да изморят нас и народа ни.
[5:11] И пратиха, та събраха всички филистимски (истамбулските) владелци и рекоха: отпратете ковчега на Бога Израилев; нека се върне на мястото си, за да не измори нас и народа ни. Защото по цял град имаше смъртен ужас: ръката Божия твърде натегна върху тях (откак ковчегът на Бога Израилев дойде тук).
[5:12] И ония, които не умряха, бидоха поразени с нарастъци, тъй че писъкът на града се издигаше до небеса.

[6:1] И ковчегът Господен остана в областта филистимска (истамбулски) седем месеца (и напълни се оная земя с мишки). 
[6:2] И филистимци (истамбулци) повикаха жреци и предсказвачи (и заклинатели) и рекоха: какво да правим с ковчега Господен? Научете ни, как да го отправим на мястото му.
[6:3] Те рекоха: ако искате да отправите ковчега на (завета на Господа) Бога Израилев, не го отпращайте без нищо, а принесете Му жертва за вина; тогава ще се изцерите и ще узнаете, за какво не отстъпва от вас ръката Му.
[6:4] И те попитаха: каква жертва за вина трябва да Му принесем? Те отговориха: според броя на филистимските (истамбулски) владелци - пет златни нарастъци и пет златни мишки; защото еднаква пораза е върху всички ви и върху владелците ви;
[6:5] и тъй, направете изваяни подобия на вашите нарастъци и изваяни подобия на вашите мишки, които опустошават земята, и въздайте слава на Бога Израилев; може би Той ще направи по-лека ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви;
[6:6] и защо да ожесточавате сърцето си, както ожесточиха сърцето си египтяни и фараонът? Ето, когато Господ показа силата Си над тях, те ги пуснаха, и ония тръгнаха;
[6:7] и тъй, вземете, направете една нова кола и вземете две първескини крави, на които хомот не е турен, и впрегнете кравите в колата, а телетата им отведете от тях вкъщи;
[6:8] и вземете ковчега Господен и го турете на колата, а златните неща, които ще Му принесете жертва за вина, турете в ковчеже отстрани; пуснете го и нека върви;
[6:9] и гледайте, ако тръгне към своите предели, към Ветсамис (Дом Соидес, Малко Търново), Той ни е направил това голямо зло; ако ли пък не, ще знаем, че не ръката Му ни е поразила, а това е станало с нас случайно.
[6:10] Тъй и направиха: взеха две първескини крави и ги впрегнаха в кола; а телетата им задържаха вкъщи;
[6:11] и туриха на колата ковчега Господен, ковчежето със златните мишки и изваяните нарастъци.
[6:12] И тръгнаха кравите право по пътя към Ветсамис (Дом Соидес, Малко Търново): вървяха все по един път, вървяха и мучаха, но не се отбиваха ни надясно, ни наляво; а филистимските владелци вървяха след тях до Ветсамиските (Малко Търновсите) предели.
[6:13] Ветсамиските (Малко Търновските) жители тъкмо жънеха жито в долината и, като погледнаха, видяха ковчега Господен и се зарадваха, задето го видяха.
[6:14] А колата дойде в нивата (Мишкова нива) на ветсамисеца (Малко Търновеца) Иисуса и там се спря; имаше там един голям камък, и нацепиха колата на дърва, а кравите принесоха всесъжение Господу.
[6:15] Левитите снеха ковчега Господен и ковчежето, което беше при него и в което се намираха златните неща, и ги туриха на големия камък; а ветсамиските (Малко търновските) жители принесоха оня ден всесъжение и заклаха жертви Господу.
[6:16] И петте филистимски владелци видяха това и се върнаха същия ден в Акарон (Ранули до Приморско).
[6:17] Тия златни нарастъци, които филистимци принесоха Господу жертва за вина, бяха: един за Азот (Айтос), един за Газа (Созопол), един за Аскалон (Василико), един за Гет (Агатопол, Ахтопол), един за Акарон (Ранули до Приморско);
[6:18] а златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове - на петте владелци, от укрепените градове и отворените села до големия камък, върху който туриха ковчега Господен и който и доднес се намира в нивата на ветсамисеца Иисуса (местността Мишкова нива).
6:19] (Между ветсамиските (Малко Търновските) жители не се зарадваха синовете Иехониеви, задето видяха ковчега Господен.) И Бог порази жителите ветсамиски (Малко търновски), задето те надничаха в ковчега Господен, и изби от народа петдесет хиляди и седемдесет души. И народът заплака, понеже Господ го порази с голяма пораза. 
[6:20] И ветсамиските  (Малко Търновските) жители рекоха: кой може да стои пред Господа, пред Тоя свет Бог? и при кого от нас ще отиде Той?
[6:21] И пратиха пратеници при жителите на Кириатиарим (град Пловдив) да кажат: филистимци върнаха ковчега Господен; дойдете и го вземете при вас си. 

Жителите на Филипопол вземат ковчега на завета и го отнасят в града си. Там го оставят в дома на Аминадав, който живеел на един от хълмовете му. Същият този Аминадав е бил един от по-големите братя на Давид (Клавдий ІІ Готски,), който по-късно става император на мястото на Саул (Галиен, Гаврил Радомир).

Двадесет години кивотът стои във Филипопол и през това време народът на Израил (Илирик) се обръща към Господ. Самуил (Валериан І) събира народа на Израил в Масифа (Софем, София) за да се помоли за него на Господ. Филистимците (истамбулците) като разбрали за това събиране тръгнали на война срещу тях. При състоялата се битка в софийското поле, филистимяните (истамбулците) са разгромени и гонени чак до Ветхор (Вакарел). 

 http://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_Траянови_врата

 В знак на тази победа Самуил (Валериан І) издига голям храм между София и Вакарел и го нарича Авен Азер (Нови Хан, в случая Цар). Преди няколко години иманяри от София бяха разкопали голям храм на богинята на Победата (Нике) в околностите на Нови Хан. Лично видях много части от статуи на богинята Нике, но за съжаление те не се продаваха и не зная каква е по-нататъшната им съдба. Ето как в книгата Библия открих кой и за какво е построил това светилище.

След тази победа българите успяват да си върнат завзетите от истамбулците градове чак до Гет (Ахтопол).

[7:15]  И Самуил беше съдия над Израиля през всички дни на живота си;
[7:16]  и всяка година ходеше и обикаляше Ветил (Търново), Галгал (Гиген) и Масифа (София) и съдеше Израиля по всички тия места;
[7:17]  после се връщаше в Рама (София), понеже там беше къщата му, и там съдеше той Израиля и там построи жертвеник Господу.

Ето житието на пророк Самуил (Валериян І). В скоби съм сложил истинските имена на героите:

 Следва.