Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04.2011 04:03 - Библията и българската история
Автор: horos Категория: История   
Прочетен: 1941 Коментари: 0 Гласове:
2



 Книга Битие
Част 5

[18:20] И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък;
[18:21] ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная.
[18:22] И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа. 
[18:23] Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)?

[18:24] В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?

[18:25] не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно?

[18:26] Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място.

[18:27] Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел:

[18:28] може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет.

[18:29] Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте.

[18:30] И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет.

[18:31] Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте.

[18:32] Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте.

[18:33] И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.

Преди да започна да пиша тази книга публикувах доста части от нея в разни български форуми в интернет. Отзивите за нея бяха меко-казано критични. Даваха ми се разни диагнози, триеха ме постоянно, гонеха ме от форумите, дори и се пишеха заплахи за живота ми. За пет години се намериха едва десеттина човека, които ме подкрепиха в начинанието ми. За тях и заради други като тях пиша тези неща, а не за останалите. Аз тези неща си ги знам и не пиша заради пари, слава и други подобни облаги, а заради Истината. В българските духовни общности се говори за ролята на България в света, но нищо не се прави. Както казва един приятел, всички продължават да вършеят на едно гумно, на което много време няма и зрънце жито. Въртят като полу-слепи коне и единственото, което постигат, е да вдигат много прах. Историци, археолози, църкви, духовни общности и обикновенни човеци въртят около кръга, без да видждат резултатите от това въртене. Лошото не е в това, а в опитите им да унищожат всеки, който се опита да осветли малко тяхната дейност. Е, затова идват онези, тримата мъже, и очистват гумното. Така на времето се е случило и с Едеса (Содом) и Хераклея Синтика (Гомор). Ако и при тях беше дошъл някой да ги предупреди, то те навярно само биха му се изсмяли, или да го убият в най-лошия случай.

[19:1] И дойдоха двамата Ангели в Содом вечерта, когато Лот седеше при Содомските порти. Като ги видя Лот, стана да ги посрещне, поклони се с лице доземи 
[19:2] и рече: господари мои! отбийте се в дома на вашия раб, пренощувайте и умийте нозете си и, като станете утре заран, ще продължите пътя си. Но те отговориха: не, ние ще нощуваме на улицата.

[19:3] Но той настойно ги придумваше; и те тръгнаха след него и дойдоха у дома му. Той ги нагости и им опече пресни пити, и те ядоха.

[19:4] Още не бяха легнали да спят, и градските жители, содомци, млади и стари, целият народ от всички краища на града, заобиколиха къщата,

[19:5] извикаха Лота и му думаха: де са човеците, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да ги познаем.

[19:6] Лот излезе при тях до входа, заключи вратата подире си,

[19:7] и рече (им): братя мои, не правете зло;

[19:8] ето, имам две дъщери, които още мъж не са познали; по-добре тях да изведа при вас, и правете с тях, каквото искате, само на тия човеци не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.

[19:9] Но те (му) казаха: дръпни се оттука. И рекоха: пришълец е, а иска да съди; сега ще постъпим с тебе по-лошо, отколкото с тях. И навалиха силно върху тоя човек, върху Лота, па се приближиха да строшат вратата.

[19:10] Тогава ония мъже протегнаха ръце и вкараха Лота при себе си вкъщи, па заключиха вратата (на къщата);

[19:11] и поразиха човеците, които бяха при вратата на къщата, от малък до голям, със слепота, тъй че те се изпомъчиха да търсят вратата.

[19:12] Тогава ония мъже рекоха на Лота: кого другиго имаш още тука? Било зет, било твои синове, или твои дъщери, и който и да е твой в града, - всички изведи от това място,

[19:13] защото ние ще съсипем това място: голям поплак има против жителите му пред Господа, и Господ ни прати да го погубим.

[19:14] Тогава Лот излезе и говори със зетьовете си, които щяха да вземат дъщерите му, и рече: станете, та излезте от това място, защото Господ ще съсипе тоя град. Но, на зетьовете му се стори, че се шегува.

[19:15] Щом пукна зора, Ангелите подканяха Лота да бърза и му казваха: стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не погинеш поради беззаконието на града.

[19:16] И понеже той се бавеше, мъжете (Ангелите), по Господня милост към него, взеха за ръка него, жена му и двете му дъщери, и го изведоха, та го оставиха вън от града.

19:17] А когато ги изведоха навън, един от тях рече: спасявай душата си; не поглеждай назад и нийде не се спирай в тая околност; спасявай се в планината, за да не погинеш. 

[19:18] Но Лот им отговори: не, Господи,

[19:19] ето, Твоят раб намери благоволение пред очите Ти, и велика е Твоята милост, която си направил с мен, че ми спаси живота; но аз не мога се спаси в планината, да не би да ме постигне зло и умра;

[19:20] ето, по-близо е да бягам в тоя град, който е малък; ще побягна там; той е малък, и животът ми (зарад Тебе) ще се запази.

[19:21] И му рече: ето, за твоя угода ще направя и това: няма да съсипя града, за който ти говориш;

[19:22] побързай, спасявай се там; защото Аз не мога свърши делото, докле ти не стигнеш там. Затова е и наречен тоя град Сигор.

[19:23] Слънцето изгря над земята, и Лот стигна в Сигор.

[19:24] Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето,

[19:25] и съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и (всички) растения земни.

[19:26] А Лотовата жена погледна назад и се превърна в со"лен стълб.

[19:27] Сутринта рано стана Авраам и (отиде) на мястото, дето бе стоял пред лицето на Господа;

[19:28] и погледна към Содом и Гомора и към целия простор наоколо и видя: ето, дим се дигаше от земята като дим от пещ.

[19:29] Когато Бог съсипваше (всички) градове по оная околност, спомни си Бог за Авраама и изпрати Лота изсред съсипните, когато разоряваше градовете, дето живееше Лот.

Днес археолозите, което разкопават и двата града – Едеса (днес Воден – Содом) и Хераклеа Синтика (при м. Рупите – Гомор) виждат седиментните наноси върху им и не могат да разберат как са се получили- Книгата Библия дава отговор на това.

Ще се спра и на пътуването на Аврам и синът му Исак до мястото, където Аврам е трябвало да принесе жертва на Бога Израилев. Не разказвам подред житието на Аврам, защото не това е целта на моята книга. Интересуват ме само тези моменти, където ясно се вижда връзката на Библията с българската история: 

„[22:1] Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме! 
[22:2] Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа.

[22:3] Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори.

[22:4] На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото.”

В по-старите библии на мястото на „земя Мория”, което ще рече „в Ромейската земя”, пише следното: 

„2 И рече: поими сына твоего возлюбленнаго, егоже возлюбил еси, исаака, и иди на землю высоку и вознеси его тамо во всесожжение, на едину от гор, ихже ти реку.” 

Навярно еврейската библия, която преводачите са използвали за съставянето на Синодалната библия, е използвала някакъв друг източник, различен от славянския. В него е било написано „Ромейска” земя, която евреите са превели като „земя Мория”, а в славянската е „землю высоку” – „висока земя”. "Висока" (ВСК) може да се прочете и "к Сува" (обратен прочит), което отново ни препраща към град София. 

На третият ден те пристигат при една планина, която по-късно е наречена „Господ ще предвиди.”

 „[22:13] Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака).
[22:14] И нарече Авраам онова място: Иехова-ире *; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди.”

Нека сега отново да погледнем как е записано това в старите славянски библии: 

„13 И воззрев авраам очима своима виде, и се, овен един держимый рогама в саде савек: и иде авраам, и взя овна, и вознесе его во всесожжение вместо исаака сына своего. 
14 И нарече авраам имя месту тому: Господь виде: да рекут днесь: на горе Господь явися.” 

Наместо „гъстака”, тук пише „в саде Савека”, което ще рече, в Софийската градина”. В Синодалният превод това е спестено. По-нататък планината е наречена „господь явися”: 

„…и прозва аврамъ имя месту тому господь виде, и да рекут (и до) днес на горе господь явися.” 
Остр. б-я

Виждате разликата от синодалното „Господ ще предвиди” и старото „господь явися”. 

В библейският тълковен речник пише, че Аврам искал да принесе в жертва на Израилския бог сина си Исак някъде над Иерусалим. Но в старите библии това е „в саде Савека” и планината се казва „явися”, а не „ще предвиди”. Думата „явися” има за корен българската дума „видя”. В мин. св. време се казва „видя се” (Господ). На коя висока планина над София можеш да „видиш” Господа. Разбира се, че това е планината Витоша (видоша, да ВИДИШ). Това събитие е дало и днешното наименование на планината Витоша, което е заменило античните Скомиос, Скомброс и Скопиос. Точнота място, където Аврам е принесъл жертва на Бога, по-късно е станало светилище. Днес то се нарича Резньовете, от „режа”, „коля” животни и ги принасям в жертва: 

 „Резньовете са върхове, разположени в източната част на Витоша на изток от Черни връх, с който са свързани посредством платовидно вододелно било. Като се гледат от София, те изпъкват най-рязко с тяхната силно наклонена източна стена, а зад тях, в дълбочината Черни връх се вижда като тяхно продължение, въпреки че е по-висок от тях.

 Резньовете не са върхове в тесния смисъл на думата. Те са две самостоятелни върхови очертания на едно плато, дълго от север на юг около 1 км и широко около 400-500 метра с най-висока южна точка връх Голям Резен (2278 м), а най-северна, представляваща скалист купол над хижа Алеко, връх Малкия Резен (2191 м). На изток това плато свършва със стръмна стена, на места отвесна, която достига до 200 метра височина.”
Следва.



Тагове:   библия,   история,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: horos
Категория: История
Прочетен: 1691458
Постинги: 283
Коментари: 692
Гласове: 1513
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031