"Ние написахме това произведение не за неразумните животни, които външно имат човешки облик, но в своя образ и подобие, в духа си са зли и диви животни, което показва техният нрав. Ние написахме да четат човеците, които са пораснали по-високо от животинския образ и имат собствен човешки образ, които трябва да влязат в Божието царство, и които искат да живеят и растат в човешкия образ и подобие, в истинския човек; които често биват възпрепятствани от живота, пълен с несгоди и така затъват в смесения живот и се страхуват от раждането на светия живот: За тях написахме тези писмена и им казваме да не считат за невъзможно познанието на тези тайни. И ето даваме им една притча: Има един живот, пораснал от всички животи, който е смесен, но в него самия расте един друг живот, който, макар да е пораснал от всички други животи, е свободен от всички други животи, но също и той съществува във всички есенции на живота. Този друг нов живот се осветява и само в себе си, че да може да вижда всички други животи, а те (другите животи) не могат нито да видят, нито да хванат новия живот. Такъв е всеки един, който от смесения живот, зло и добро, отново се ражда във и от Бога. Този нов образ и подобие, роден в живота на Бог, вижда всички естествени животи, и нищо не му е чуждо или тежко, защото той вижда само своя корен, от който е израснал, както едно красиво цвете израства от дивата земя, но не прилича на земята, а със своята красота показва силата на земята. И както цветето е смесено с доброто и злото, така и всеки човек, който от животинското, диво и земно свойство отново се ражда като Божи образ и подобие. За тези, които така растат, и ще порастат като прекрасни лилии в Божието царство, и сега се раждат, за тях написахме тази книга, че да могат те да подсилят в нея своите есенции, да се раззеленят в Божия живот и да порастат в райското дърво, и да принесат плод. Защото всички деца Божии, които растат в това дърво, са клонки на самото това дърво, затова ние поискахме да дадем нашия сок, аромат и есенция на всички наши клонки и разклонения, за да стане нашето райско дърво голямо, и да възрадваме всички помежду си, и всеки клон и клонка да покрие и защити другия, като настъпи буря. За радостта на всичките деца на това растение са тези писмена, за тяхната любов и растеж."

"Шестте аспекта на теософията" от Якоб Бьоме 1622 г.