Писмо на Мишел Нострадамус към неговият син Сезар.
Посвещавам на Сезар Нострадамус, моя син, с пожелания за дълъг живот и щастие.
Твоето късно появяване, Сезар Нотърдам, сине мой, ме подтикна да посветя повечето от времето си на постоянни нощни бдения, тъй че обличайки ги в писмена форма, да ти оставя спомен след телесното изчезване на твоя родител [и това ще стане] за благото на цялото човечество, [а негов източник беше] онази божествена същина, извлечена от астрономическите превращения, които ми е отредено да разбирам. И тъй като Господ Безсмъртния се възрадва, задето ти трябва да се явиш под природната светлина на този земен бряг съвсем наскоро и годините ти още не могат по никой начин да се назоват зрели [брачни или формирали се], и [докато не] достигнеш възмъжаването, [ти] не ще можеш да получиш [моето послание] [предвид] слабото ти разбиране - [аз виждам] че онова, което съм принуден да посоча след като си ида, не е възможно да ти се остави в писмена форма, инак то ще бъде унищожено под ударите на времето — наистина гласът на моя наследствен дар за окултно прорицание ще ме последва в гроба. Имам също основание да смятам, че събитията на човешкото начало са неопределени, а всичко се насочва и управлява от непостижимото всемогъщество на Бог, който ни вдъхновяване с екстатично опиянение като дух на дълбока меланхолия, а със свидетелство за въздействието на звездите: само божествено одухотворените могат да предсказват определени неща в пророчески дух. Защото колко дълго и колко често съм пророкувал за онова, което е писано да се случи, а също и по различни земи, Признавайки, че всичко това е ставало вследствие на Божествената сила и вдъхновение, и [колко често] [съм предвиждал] и някои радостни и зловещи събития, които с все по-нарастваща бързина по-късно се случваха в друг климат и земи по света. Желанието ми бе да мълча поради страха ми да не причиня вреда - и не само в настоящето време, но и за в бъдеще - и да се въздържа от писане, защото [съвременните] царства, секти и религии ще се променят толкова диаметрално противоположно на днешните възгледи, че ако разкрия какво ще се случи в бъдеще, тези [днешни] царства, секти, религии и вероизповедания ще открият, че [бъдещето] има толкова малко общо с тези фантазии, та по-скоро ще изпитат необходимост да прокълнат онова, което бъдещите векове ще започнат да приемат и виждат като истина.
Помисли също и за онова, което е казал истинският Спасител: "не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат." (Матея 7:6) По-късно [аз] реших да възпирам езика и перото си пред хартията, тъй като предвидих пришествието на простолюдието. [Затова пишех] в мъгляви и загадъчни изречения събитията от бъдещото развитие на човечеството, особено най-важните от тях и онези, които възприех, [и като правех така] не смущавах и не накърнявах крехките душевни чувства, обгръщайки моите писмена в мъглата на почти неразбираем, но най-вече пророчески език, тъй като: "Си скрил това от мъдрите и разумните, тоест от могъщите и от царете, а си го открил на младенците" (Матея 11:25), а също на Пророците, благодарение на Бог Безсмъртния и Неговите добри Ангели, получават те духа на пророчеството, с който виждат далечното и бъдещите събития; защото нищо не се случва без Него, чието велико могъщество и доброта към създанията Негови е толкова велика, че все още в тях съществуват, колкото и да са подложени на други влияния, благодарение на техния добър гений този пророчески огън и сила и стигат до нас: това ни е дарено, като лъчите на Слънцето, което оказва въздействие на елементарните, както и на неелементарните тела. Колкото до нас, простите тленни хора, ние не можем да постигнем нищо с помощта на нашите собствени понятия и нашата способност да разкрием невидимите тайни на Господ, нашия Създател. "Не е за вас да знаете години или времена" (Деянията на Апостолите 1:7). Ала в настоящето или бъдещето може да се появят хора, на които Господ Създателят наш може би ще пожелае да разкрие чрез причудливи озарения някои тайни на бъдещето, в съответствие с разсъдителната астрология, точно тъй, както и в миналото някаква сила и произволни способности са ги спохождали като огън и са ги въодушевявали да преценяват както човешките, така и Божествените вдъхновения. Защото се труди Божественото, онези, които са съвършено абсолютни, Господ ги извършва; онези, що са по средата, ангелите; а третия вид - злите [духове]. Но, сине мой, аз говоря тук малко мъгляво; колкото до скритите пророчества, що идват посредством крехкия дух на огъня, понякога благодарение на съждение, нарушено в размисъл за най-далечните звезди, оставайки при това в напрежение и наблюдавайки, пророчествата, които ние [можем] по удивителен начин да запишем на хартия и да ги произнасяме без страх или срам и твърде немногословно. Но защо [ще попиташ ти]? Защото всичко е станало чрез Божествената сила на всемогъщия вечен Бог, от когото произлиза и всичко добро. И нещо повече, сине мой, макар да съм заслужил име на пророк, аз не желая да си присвоявам толкова ласкателен титул понастоящем. Тъй като онзи, когото наричат пророк сега, някога се е наричал провидец. Защото пророк - строго казано, сине мой е онзи, който вижда неща, далечни от естественото възприятие на всички създания и хора. И например, може да се случи така, че пророкът, благодарение на съвършената светлина на пророчеството, очевидно проблеснала пред него, [е способен да види] неща, които са Божествени, както и човешки; което той не може още да разбере, защото следствията от предсказването на бъдещето се простират твърде надалече. Тъй като непостижимите тайни на Господ и тяхната действена сила принадлежат към измерение твърде отдалечено от естественото човешко познание, водейки своето незабавно начало от свободната воля. Те предизвикват появяването на събития, които сами по себе си не биха могли да привлекат достатъчно внимание, за да станат известни, нито посредством човешко предчувствие, нито посредством каквото и да е друго скрито познание или добродетел, събрани под небесния свод, нито дори посредством съвременния факт на цялата вечност, която обхваща цялото време като такова. Но посредством някаква неотделима вечност и благодарение на Хераклитовото вълнение случващите се събития стават известни чрез небесните движения. Аз не казвам, сине мой, че знанията за всичко това засега още не могат да се отпечатат в твоя слаб ум, не [казвам] че много далечните събития не се намират в пределите на разбирането на разсъдителния човек, най-малко пък онези, които са проста екстраполация, която умният човек прави на текущите събития - те по някакъв начин са грижливо скрити от него, но от друга страна не може да се каже, че те са явни. Но съвършеното познаване на събитията не може да бъде получено без божествено вдъхновение, тъй като цялото пророческо вдъхновение получава своята главна движеща сила от Господ, нашия Създател, а вече после от късмета и природата. По каква причина пророчеството може да се сбъдне частично или да бъде правилно предсказано [само] пропорционално на степента, в която сравнимите събития са се проявили подобно или пък не са се проявили. Защото човешкото разбиране, бидейки умствено, не ще види скритото, докато не получи помощ от глас, идващ от лимба (1) посредством тънък пламък, сочещ какво ще е направлението на бъдещите събития. И нещо повече, сине мой, умолявам те никога да не пожелаеш да използваш своето разбиране за такива мечти и тщеславия, защото те изсушават тялото, влачат душата [към бездната] на вечните мъки и носят нещастие на слабите чувства. [Искам да те предпазя] особено от напразната и повече от отвратителна магия, отдавна прокълната от Светото Писание и Божествените канони [на Църквата]. Разсъдителната астрология обаче е изключена от подобно осъждане. Защото именно с помощта [на подобно] вдъхновение, на Божественото откровение и неуморните нощни бдения и изчисления ние можем да облечем нашите пророчества в думи. Макар че подобна окултна философия може и да не се проклина, аз нямах желание да правя достояние на широката публика всичките й развращаващи съждения. На мое разположение бяха няколко книги, които са били скрити в течение на много векове. Ала в страха си какво ли би могло иначе да се случи с тях, аз [ги] подарих [на бог] Вулкан и дори когато той започна лакомо да ги поглъща, ненаситният пламък озари въздуха с необикновена фосфоресценция, по-ярка от светлината на естествения пламък, ярка като мълния, внезапно огряла къща, сякаш лумнала в пожар. Тъй че, именно за да може в бъдеще ти да не кривнеш от пътя в търсене на съвършеното превращение на среброто или златото, или на други неповреждащи се метали, намиращи се в земята или скрити във вълните, аз превърнах [тези книги в пепел]. Ала [още повече] аз искам да ти разкрия онова съждение, което идва посредством разпознаването на полученото при обръщането към небесата. Благодарение на подобна [проницателност] ти може би ще придобиеш знание за бъдещи събития, като при това напълно се абстрахираш от причудливите въображения [неща], които ще започнат да се появяват. Ограничавайки описанията на местности чрез привеждане в хармония на божественото и свръхестественото вдъхновение с астрономическите изчисления, може с достатъчна точност да се назоват местности и определени времена, с окултна точност, увереност и божествена способност. Посредством тази [способност] циклите на времето - минало, настояще и бъдеще - се сливат в единна вечност: защото всичко е голо и разкрито (Послание към евреите 4:13) И тъй, сине мой, въпреки своя крехък разсъдък ти ще можеш лесно да проумееш, че всичко, което е съдено да се случи, може да се предскаже с помощта на светилата небесни нощем, които са естествени заедно с духа на пророчеството. Не че искам да приема титула или качеството на пророк заради разкриването на вдъхновението, подобно на кой да е смъртен, аз съм точно толкова далече в знанията и чувствата си от Небесата, колкото стъпалата Негови от Земята. Аз не мога да претърпя несполука, да сгреша, да бъда измамен, макар да съм най-големият грешник на света, податлив на всички човешки слабости. Ала много пъти в седмицата ме обзема пророчески екстаз и чрез изнурителни изчисления, потапяйки своите нощни занимания в приятен аромат, аз съставих няколко книги с пророчества, всяка от които съдържа сто астрономически катрена(2) с пророчества, които пожелах да изкажа малко мъгляво. Тези безсрочни пророчества се простират от настоящата до 3797 година. Възможно е някой учудено да повдигне вежди, щом види толкова надалече простиращо се време и превращения на всичко под лунния свод, които ще се случат и ще [бъдат] повсеместно възприети по цялата Земя, сине мой. Но ако постигнеш естествения период на човешкия живот, тогава и ти ще можеш да видиш под своите родни небеса онези [поразителни] гря-дущи събития, [които] съм предсказал. И макар че единствено безсмъртният Господ знае дълговечността на излъчваната от Него светлина, аз честно казвам на всички онези, на които Той желае да разкрие Своето грандиозно величие - колко то е неизмеримо и неизвестно - след продължителен и меланхоличен екстаз, че тайното Божествено се разкрива на пророка по два основни начина, които се съдържат в разбирането на този вдъхновен прорицател. Единият идва посредством внушението, което пречиства свръхестествената светлина у оногова, който предсказва по положенията на звездите, даващи възможност да се пророкува с помощта на Божественото откровение; другият идва в резултат на лично участие в Божествената вечност, благодарение на което качество пророкът е в състояние да проумее какво му е подсказано от собствения му Божествен дух чрез Господ, нашия Създател, и естественото внушение; тъй че всичко предсказано е истинно и има безплътен произход. Тази светлина и тънкият пламък [на вътрешната искра Божия] са все действени и имат възвишена основа, не по-малка от естествената чистота и естествената светлина, което прави философите толкова уверени в себе си, че благодарение на принципите на първата причина те са проникнали в самата сърцевина на най-възвишените доктрини. Ала стига за това, сине мой, защото не бива да се отклонявам твърде много от бъдещите възможности на твоите чувства. Аз намирам, че писмената ще претърпят невероятни несравними с нищо загуби. Намирам също, че преди бъдещия вселенски пожар светът ще види толкова много потоци вода и толкова силни наводнения, че едва ли ще остане дори едно място, непокрито с вода, и това ще трае толкова дълго, че по цялата топография на сушата и народите, които я населяват, всичко ще изчезне. Нещо повече, преди и след тези порои много народи крайно рядко ще виждат дъждове, докато от небето ще се изсипе тъй огромно количество огън и горящи метеорити, че не ще остане нищо непогълнато от огъня. И всичко това ще се случи малко преди последния пожар. Тъй като макар че планетата Марс ще завърши своя цикъл, в края на неговия последен век всичко отново ще се повтори. Някои ще се струпат във Водолея за няколко години, а други в Рака за по-дълъг срок и завинаги. А засега ни води Луната - благодарение на всеобщата сила на вечния Бог, когато тя завърши своя пълен цикъл [1889-2250], Слънцето [XX в.], а после Сатурн [Века на Водолея] ще дойдат. Според небесните знаци управлението на Сатурн ще върне повторно [Века на Козирога] и тъй като всичко вече е предначертано, светът после ще стигне до своя последен завой към смъртта. От този настоящ момент аз мога да запиша, че преди да минат 177 години, 3 месеца и 11 дни, с бедствия, продължителен глад и войни, но най-вече с наводнения, светът между днешния ден и достигането на този предопределен срок, [както често се е случвало и по-рано], на няколко пъти преди и [наново] след това ще бъде толкова разрушен, и много малко ще остане, и никой желаещ не ще се намери да работи по нивите, които ще останат подивели също толкова време, колкото са били обработвани. И според видимите съждения на звездите, макар да се намираме в седмото число на хилядолетието - което бележи края на всичко, - ние се приближаваме към осмата сфера [цикъл], която се намира в небесния свод на разширението на размерите на осмата сфера, когато великият вечен Господ ще дойде и ще завърши въртенето и небесните тела ще възобновят движението си, и висшето движение ще направи Земята устойчива и безопасна за нас, неотклоняваща се от век към век(3) докато Неговата Божия воля не повели друго. И нека бъде Неговата воля, а не другояче. Много ли [ще се намерят] двусмислени мнения над всички истинни причини чрез мечтите на Мюсюлманина, а също понякога дори от Господ Създател с помощта на огнените послания, донасяни от Неговите ангели на огъня, представя пред нашите външни чувства, и дори пред очите ни, събитията от грядущите пророчества и онова, което представлява значително бъдещо обстоятелство. И те трябва да се явяват пред оногова, който предсказва. Защото предсказанието, направено от външното познание, безпогрешно се преценява заедно с външната светлина и посредством нея. Справедливо е, че онази част, която изглежда като разбиране, идва само чрез повреждане [разкриване?] на чувството на въображението. Причината за това е твърде очевидна. Всичко се предсказва чрез посредничеството на Божественото вдъхновение и чрез ангелските духове, вдъхновяващи човека, който пророкува, надарявайки го със способността да предсказва, озарявайки го, подтиквайки го по-напред от фантазиите му чрез различни нощни появи. Вече в началото на деня той може да потвърди пророчеството с астрономически изчисления, като съедини най-свещеното предсказание за бъдещето не с друго, а със свободна смелост. И виж сега, сине мой, какво откривам в своите изчисления, които са в съгласие с разкритите от вдъхновението, че мечът на смъртта се приближава сега към нас във вид на чума и война, по-ужасни от всички видени от предишните три поколения, а също и глад, който ще се стовари върху Земята, и често ще се завръща там, в съответствие сциклите на звездите, и както е казано: и ще дойда аз с железния жезъл, и ще ги поразя с ударите си. Защото милосърдието Негово не ще се яви изобщо известно време, сине мой, преди повечето от моите пророчества да се сбъднат, ала тъкмо след сбъдването ще се реши. После на няколко пъти по време на зловещи бури аз ще ги тъпча, казва Господ, и ще ги смажа без жалост (неточен цитат от Исайя 63:3). И хиляди други събития ще се случат поради потопите и непрестанните порои, тъкмо както съм посочил и описал по-пълно всичко в други мои пророчества, които съм изразил в дълга проза, посочвайки местата и времето, и продължителността им, та онези, които дойдат по-късно, да ги видят и да познаят събитията, безпогрешно случили се; тъй както и останалите, които, както отбелязахме, са казани по-ясно - защото макар и да са донякъде мъгляви, смисълът им ще бъде разбран. Когато му дойде времето и когато падне пелената на невежеството, ситуацията още повече ще се проясни. С това завършвам писмото си, сине мой. А ти приеми този дар от баща си, Мишел Нострадамус, който се надява, че ти ще проумееш всяко пророчество, записано във всеки намиращ се тук катрен. Моля се на безсмъртния Господ Той да пожелае да ти дари дълъг живот в добро и процъфтяващо щастие.
От Салон 1 март 1555.
[1] В римокатолическата теология - преддверие на рая или ада, място, което служи за убежище за душите на умрелите некръстени деца или на праведниците, умрели преди пришествието на Христос. - Бел. рус. прев.
[2] (фр. quatrain) Строфа от четири стиха; четиристишие. — Бел. пр.
[3] Неточен цитат от Псалм 94:5
В очакване на "пясъка от Сахара&quo...
КОСМИЧЕСКИ КОРАБ ИЛИ ТРАКИЙСКА ГРОБНИЦА ...