Ще се спра и на пътуването на Аврам и синът му Исак до мястото, където Аврам е трябвало да принесе жертва на Бога Израилев. Не разказвам подред житието на Аврам, защото не това е целта на моята книга. Интересуват ме само тези моменти, където ясно се вижда връзката на Библията с българската история:
„[22:1] Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме!
[22:2] Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа.
[22:3] Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори.
[22:4] На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото.”
В по-старите библии на мястото на „земя Мория”, което ще рече „в Ромейската земя”, пише следното:
„2 И рече: поими сына твоего возлюбленнаго, егоже возлюбил еси, исаака, и иди на землю высоку и вознеси его тамо во всесожжение, на едину от гор, ихже ти реку.”
Навярно еврейската библия, която преводачите са използвали за съставянето на Синодалната библия, е използвала някакъв друг източник, различен от славянския. В него е било написано „Ромейска” земя, която евреите са превели като „земя Мория”, а в славянската е „землю высоку” – „висока земя”. "Висока" (ВСК) може да се прочете и "к Сува" (обратен прочит), което отново ни препраща към град София.
На третият ден те пристигат при една планина, която по-късно е наречена „Господ ще предвиди.”
„[22:13] Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака).
[22:14] И нарече Авраам онова място: Иехова-ире *; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди.”
Нека сега отново да погледнем как е записано това в старите славянски библии:
„13 И воззрев авраам очима своима виде, и се, овен един держимый рогама в саде савек: и иде авраам, и взя овна, и вознесе его во всесожжение вместо исаака сына своего.
14 И нарече авраам имя месту тому: Господь виде: да рекут днесь: на горе Господь явися.”
Наместо „гъстака”, тук пише „в саде Савека”, което ще рече, в Софийската градина”. В Синодалният превод това е спестено. По-нататък планината е наречена „господь явися”:
„…и прозва аврамъ имя месту тому господь виде, и да рекут (и до) днес на горе господь явися.”
Остр. б-я
Виждате разликата от синодалното „Господ ще предвиди” и старото „господь явися”.
В библейският тълковен речник пише, че Аврам искал да принесе в жертва на Израилския бог сина си Исак някъде над Йерусалим. Но в старите библии това е „в саде Савека” и планината се казва „явися”, а не „ще предвиди”. Думата „явися” има за корен българската дума „видя”. В мин. св. време се казва „видя се” (Господ). На коя висока планина над София можеш да „видиш” Господа. Разбира се, че това е планината Витоша (видоша, да ВИДИШ). Това събитие е дало и днешното наименование на планината Витоша, което е заменило античните Скомиос, Скомброс и Скопиос. Точнота място, където Аврам е принесъл жертва на Бога, по-късно е станало светилище. Днес то се нарича Резньовете, от „режа”, „коля” животни и ги принасям в жертва:
„Резньовете са върхове, разположени в източната част на Витоша на изток от Черни връх, с който са свързани посредством платовидно вододелно било. Като се гледат от София, те изпъкват най-рязко с тяхната силно наклонена източна стена, а зад тях, в дълбочината Черни връх се вижда като тяхно продължение, въпреки че е по-висок от тях.
Резньовете не са върхове в тесния смисъл на думата. Те са две самостоятелни върхови очертания на едно плато, дълго от север на юг около 1 км. и широко около 400-500 метра с най-висока южна точка връх Голям Резен (2278 м), а най-северна, представляваща скалист купол над хижа Алеко, връх Малкия Резен (2191 м). На изток това плато свършва със стръмна стена, на места отвесна, която достига до 200 метра височина.”
Красимир Иванджийски Как мафията унищожи...
Полет около заснеженото Копито, Витоша
Митът гръцко робство или владичество
Потеклото на цар Борис III