Това намерих днес в един руски форум: 

"планета Земля = Центр Вселенной" 

Прочитав книжки Ацюковского , я особенно порадовался за его блестящее доказательство того , что теория относительности Эйнштейна противоречит экспериментальным данным . 
Однако , как мне кажется , сам Ацюковский почему-то не решился сделать один из наиболее важных выводов из своих же собственных доказательств . А именно , вывод о том , что планета Земля является АБСОЛЮТНО НЕПОДВИЖНЫМ ТЕЛОМ . 
Чтобы прийти к этоту выводу , рассмотрим упомянутое доказательство Ацюковского . 

...Имеются две несвязанные друг с другом замкнутые системы . В первой системе - два одинаковых точечных заряда , покоящихся в нулевой момент времени . И во второй системе - то же самое . Отличия между системами в том , что первая система покоится , а вторая система движется прямолинейно и равномерно . 
Согласно так называемому "принципу относительности Эйнштейна" , процессы в обоих системах должны быть полностью тождественными . Однако , простейший эксперимент показывает иное . 
В первой системе , заряды будут ОТТАЛКИВАТЬСЯ , в соответствии с эмпирическим законом Кулона . А во второй системе , заряды будут ПРИТЯГИВАТЬСЯ , в согласии с законом Ампера ... Таким образом , процессы в этих двух системах ПРОТИВОПОЛОЖНЫ , именно в зависимости от того , покоится система или движется прямолинейно и равномерно . 

Несложно видеть , что "принцип относительности Эйнштейна" прямо опровергается этим фактом , который можно наблюдать в простейшем эксперименте , легко доступном для каждого желающего в этом убедиться . 

...Это изящное доказательство несостоятельности "принципа относительности" дал Ацюковский .Из этого он сделал справедливый вывод о том , что существует абсолютная система отсчёта .Однако , он почему-то не пошёл дальше , и не развил логически данное наблюдение . За него это сейчас сделаю я . Итак . Если бы наша планета ВРАЩАЛАСЬ , то мы не смогли бы эмпирически наблюдать закон Кулона , 
а вместо этого ВСЕГДА наблюдали бы только закон Ампера , поскольку мы находились бы внутри движущейся системы , и любые два заряда ( неподвижные относительно Земли ) были бы движущимися зарядами в абсолютной системе отсчёта ... Поскольку мы можем наблюдать закон Кулона именно 
тогда , когда система зарядов неподвижна относительно Земли , то это означает , что именно Земля является абсолютной системой отсчёта . 

То есть , планета Земля является АБСОЛЮТНО НЕПОДВИЖНЫМ ОБЪЕКТОМ . Если бы Земля двигалась , то любые две одинаково заряженные частицы , покоящиеся относительно Земли - испытывали бы притяжение по закону Ампера . А поскольку этого нет , то Земля - абсолютно неподвижное тело . 
Из этого , разумеется , следует вывод о том , что так называемый "космос" - это система , целиком привязанная именно к неподвижной Земле , как к истинному Центру Вселенной . 

p.s. Хотелось бы отметить ещё один , пусть и косвенный , но очень важный "исторический"момент . Дело в том , что спор между сторонниками "эфирной теории" и эйнштейнианцами , который был в начале XX века - это не только и не столько спор о наличии абсолютной системы отсчёта или её отсутствии , сколько спор о том , движется ли Земля или покоится ! То есть , принятие точки зрения Эйнштейна в качестве "начной истины" в середине XX века - это есть ни что иное , как пресловутый "коперниканский переворот" , который произошёл , якобы , в средне-вековье . А борьба между сторонниками "эфира" и эйнштейнианцами - это борьба между гео-центристами и копериниканцами ... С точки зрения пересмотра истории , Эйнштейн вполне может быть прототипом для литературного персонажа по имени "Коперник" . 

http://www.chronologia.org/dcforum/DCForumID2/14000.html 
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ 

Дали е така можем да проверим чрез първата Божествена Драма на ТОД "Изис и Озирис": 

"ХРОНОС 
Но всяко изживяно дело бива възнаграждавано де- 
сетократно с щастие след мъките, които е преживя- 
ло. Така е, но думите: „Кажи на Изис да направи 
Светлина", означават, че Мракът, в който лежи Ози- 
рис, може да бъде победен само със Светлина и Огън. 
Това е съдбата на всичко: из Мрака трябва да стане 
Светлина - един път паднало в Мрака. 
Озирис не е вече нищо освен един зародиш. Знаеш 
ли какво е зародиш, Изис? Малко невидимо Семен- 
це, което е в едно Яйце. Но в това Семенце се крие 
целият Озирис. И знаеш ли какво - ти трябва да ожи- 
вотвориш това Яйце, да му дадеш огън, да го раз- 
движиш, да му дадеш почва, да го направиш Свят. 
Ето значението на Диаманта, който Твоят Баща, 
Вечният Отец, ти даде – той оживотворява това Семе. 

Около този зародиш, скрит като в Яйце, ние трябва 
да оживотворим цяла вселена – това Яйце да ожи- 
вотворим и след него ще възкресим някога Твоя мил 
Озирис като свободно, непобедимо Божество от че- 
рупката, в която го затвори Огнената Змия. 

Как, защо, кога – това остана мистерия за нас, мис- 
терия, която знаят само Твоите Татко – Мама. Тех- 
ните погледи, горящи един в друг, мълчат и тяхното 
мълчание в огъня на блаженството твори тайни. 
Една от тези тайни е Озирис, Семе - Яйце. А това 
оживотворяване трябва да стане. Иначе Яйцето ни- 
кога няма да се излюпи, нито Семето ще прорасте. 

Така Озирис сега не е нищо друго освен Семе - За- 
родиш, но около този Зародиш вселена, Слънчева 
система ще се зароди и ще израснат стъбло и пъпка, 
и когато разцъфти това Цвете, в Градината на Все- 
мира ще се прибави още един Аромат – Ти и Той.Но 
това за нас не е важно. Нашето дело е интимен удар 
сърдечен и само нашата дейност може да поправи 
това положение... 

...Около Атома, в който лежи Озирис, направи огън, 
слънце, вселена, после от него ще се откъснат хиля- 
ди системи и светове и така ще измамим Змията, 
защото ние ще се преобразим на четирите нейни еле- 
менти, по които ще издигаме Озирис. И Тя, без да 
знае, че това сме ние, ще ни услужва с тях. А Озирис, 
вдиган от поле на поле, от стъпало на стъпало, ще 
дойде при нас... 

...ВЕНЕРА 

О, мъдри Хронос, ти, който вземаш мъдростта си от 
Извора на Мъдростта, колко велик е Твоят план! Аз 
ще се постарая с магичната си любов да укротявам 
всички груби сили на тази нова вселена с център сър- 
цето на Озирис, за да се оживотвори. Ще раздвижа 
цялото празно пространство, ще го изпълня с Анге- 
ли и образи най-нежни и мили, със сърца само от 
състрадание и любов, и утеха. Моят огън ще бъде 
огън на мир и блаженство, моят поглед – на вяра и 
надежда, и моите движения – на грация и светлост. 
Аз ще сливам елементите по твое нареждане и съче- 
тания, аз ще съм ароматът в твоя ум, както в розите 
тук на райските ни области... 

...Изис свършва песента при пълно и тихо мълчание. Ан- 

гелските хорове подемат ехото на песента й и всички 
на колене, уловени за ръце, падат пред бездната и възхва- 
ляват Всевишния: „Господи, да бъде воля Твоя както на 
небето, така и на новата земя. Благослови, Благи Отче, 
новото наченато Велико Дело. Амин!" 
Песента на хоровете заглъхва из просторите. Изис ста- 
ва и всички след нея. Тя взема Диаманта, целува го и го 
хвърля натам, накъдето й посочва Хронос, където Ато- 
мът - Озирис лежи в тъмното пространство. По чудо в 
далечината светва искра, разгаря се и се разширява в 
огън и пламъци – начало на нова вселена. Всички, омаяни 
от този огън и светлина, се хвърлят един по един в ог- 
ньовете на бездната. На брега остава само Изис с мо- 
литвено сплетени ръце и с поглед, съсредоточен в пла- 
мъците, които започват да се въртят – усеща се вече 
присъствието на Четирите Сили, които отиват там. 
Хоровете запяват и Изис пада на колене на брега пред 
новата вселена с център на въртежа Озирис. Картина- 
та завършва с взрив от огън и пламъци. 
Това създава Душата, която обича, защото огънят не е 
друго освен обич на едно сърце, което иска да постигне 
най-високото блаженство в живота. А той се възпламе- 
нява, когато предметът на обичта изчезне, желанието 
става тъга, която иска, мисълта става желание, тъга, 
безсмъртие. Така пламъци и дим в душата се създават и 
движение въртежно, и така се сътворява новото, така 
се заражда и детето в утробата на майката — отглас 
на любов, която тук е мечта, а там създава цяла вселе- 
на от слънца и пламъци. Величествена е картината, 
когато се знае, че всичко това става от едно сърце и 
това сърце гори от желанието, което, запалено един път, 
не угасва, докато не постигне своята крайна цел – Бла- 
женството, и в своя безконечен набег създава вселени, 
слънца, пламъци и огън, хиляди красоти, логоси и потай- 
ности, по които Проявеният дух на Озирис ще се носи 
като по вълни във всемирното море на любовта на Изис..." 

http://www.spiralata.net/booklist.php?fieldFrom0=20&LangID=0&Letter=%D2 

Честито ви Рождеството на Хор, синът на Озирис! Той е истинския Божествен Победител НИКА ЕЛ, или Никола, вашият Санта Клаус.