Проблемът за "Свободната воля" интересува много хора. Той е бил интересен и за много будни умове през вековете. Реших и аз да напиша нещата, които знам за нея. 
Свободна воля! Имаме ли я или е само една фикс идея, която се поражда от самочувствието за важността ни на тази земя? 
Преди няколко години и аз си зададох този въпрос, след като усетих влиянието на някаква сила върху моя живот. Хората наричат тази сила "съдба", а други си мислят, че е ръководство  свише на божествени сили над нас.
Много често отговорите на подобни въпроси, които не можех да намеря в разни книги или по други пътища ми се дават насън. Една нощ сънувам, че се намирам в една голяма зала придружен от две същности. Не ги виждах, както не виждах и себе си, а само осъзнавах и чувах присъствието им. Те бяха от двете ми страни, а аз стоях пред една библиотека с книги. Беше висока около 3 метра и на нея имаш десеттина редици с книги. Попитах същностите какво означават тези книги и защо съм тук с тях? Те ме накараха да се приближа по-близо до рафта и да кажа какво виждам на него. Когато се приближих достатъчно забелязах, че на един от рафтовете, който беше почти на нивото на очите ми липсва една книга. Казах го на глас и тогава ме накараха да погледна какво има под лявата ми мишница. Там беше липсващата книга и те ме накараха да я сложа на мястото и. Сложих я и чак тогава погледнах големината на тази библиотека. Залата беше необикновено светла и отляво и отдясно не се виждаше края на този библиотечен шкаф. Тогава попитах отново, какво представляват тези книги и защо ми ги показват. Отговориха ми, че на рафта, на който съм сложил книгата са сценариите на моите животи. Всичките те са написани още при Сътворението от Твореца. Книгите отляво бяха на миналите ми животи, а тези оттдясно на бъдещите. Всичките книги изглеждаха еднокво, само дето всички бяха с различни дебелини. Едни бяха по-тънки, други по-дебели. Този отговор провокира веднага един логичен въпрос:
"Имаме ли някаква свободна воля, щом като всичките ни сценарии са предварително написани от някой?"
"НЕ!" Беши отговорът на същностите. "Това е най-голямата илюзия създадена от човека! Вие сте само едни артисти, които излизате на сцената на живота, изигравате си ролята и отново се връщате тук!" 
Продължих с въпросите:
"А как се чете всяка една книга? Можем ли да погледнем поне колко е голяма и кога ще стигнем края?"
"Книгата се отваря на първата страница и се чете само дума по дума, ред по ред. На никой не се дава възможността да отваря страниците напред и да гледа какво ще стане в бъдещето. Само понякога, в много редки случаи, на отделни хора разрешават да отворят тук, или там. Тези хора вие наричате пророци и гадатели. Но и в техните сценарии това е записано предварително. Краят на всеки един от вас е определен още с отварянето на книгата. Него не можеш да го предвижиш нито напред, нито назад. Така е и с щастието, нещастието, приятели, съпрузи, деца, местоработи и т. н. Много често, когато книгата на някой от вас свърши и той я върне отново тук, неговите близки остават с мисълта, че са можели да направят нещо, този край да не настъпи сега. Нищо не може да се направи. Никой няма силата да промени сценария на Сценариста. Всички вие сте само отделни артисти, които научавате и изигравате вашата си роля, а какъв е Големият Сценарий на Сътворението, никой от вас не знае. Знае го само Твореца. Така, че играйте си ролите в живота и не мислете за другото. Животът за вас е винаги в сегашно време. Живейте и му се радвайте!"

След това пояснение, същностите ме накараха да отида и да си почина известно време и после да взема следващата поред книга отдясно на тази, която сложих. С отварянето и щях да започна следващия си живот.
След като се събудих в главата ми започнаха да текат различни мисли. Щом е така, значи няма никаква смърт?
Има ли значение какво пише на последната страница щом след прочита на тази книга ще започна да чета следващата? А всяка следваща започва с любов, бебе, радост, щастие, младост...
Тази истина е моя истина и тя няма да бъде възприета от всички. Хората, които мислят по друг начин да продължат борбата и дано все някога да осъзнаят ролята си в този живот. А ролята ни е следната. Нека да се доверим на Сценариста и да му повярваме, че щом сме тук и сега, и сме такива, то всеки един от нас е необходим като такъв в грандиозната му творба, наречена ЖИВОТ.

Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за трудната тема!
Да, правото ни на Свободна Воля, е реалност!
Вратата е тежка, но можем да вложим усилие и да я открехнем.
Древните са ни оставили ориентири, но ние трябва да ги разчетем и проверяваме във времето.
Лесно е да следваме , но трудно е да сме пъртинари.
Продължавам по тревясалите пътеки и ми е интересно.
Следвам примера на водата, има ли препятствие, спирам се, вдигам нивото и прескачам препятствието.
Приятен и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

diadokolio, "Всеки гледа света от собствената си камбанария!", нали така казват старите хора? Свободна воля имат само човеко-животните, създадени от Огнената змия на Земята. Само те могат да решават дали да бъдат добри като хората или лоши по волята на създателя си. Ние ХОРАТА носим в себе си частица от БОГ, която винаги ни кара да знаем кои сме и да следваме Божия план. Според този план нямаме право да избираме. Единствена цел на живота ни е да се стремим да бъдем като Него и да се завърнем в Неговия Дом. Къде тогава е Свободната воля, щом като изпълняваме волята на Твореца? Виждаш, че и ти си прав за себе си, но и аз не греша.

"Ние ХОРАТА носим в себе си частица от БОГ, която винаги ни кара да знаем кои сме и да следваме Божия план"