samstar-biblio.ucoz.ru/load/14-1-0-17 

В Евангелието на Матей, (гл. 26:36) където единственно е упомената Гетсимания, можем да прочетем следното:

«И гла оучеником своим: сядете тоу, дондеже шедъ (и) помолия ся тамо.» 

За голямо съжаление, тук името Гетсимания отсъства. В другите Евангелия също я няма. В Марко е откъсната тази част, а в Лука не е упомената. В Иоан не се упоменава думата градина, а е написано «онъ полъ водоточи кедърьскы» Това е «на една поляна». Откъде тогава се е взела тази Гетсимания? Къде е това село Гетсиманьево в околностите на Иерусалим? Та в картата на Иерусалим, която се намира на края на Синодалната Библия Гетсиманската градина е дадена на 200-250 метра извън стените на града, но от селото няма и помен. Още нещо, което е много важно в изследването на тези събития, за което църквата винаги си е затваряла очите. 

В апокрифното “Евангелие на Никодим”, познато ни и като “Деянията на Пилат” можем да прочетем следното: 

“Тогава Пилат отвори вратите на съда, където той седеше, и изрече присъда срещу Исуса: “Еврейският род обвинява Исус, че иска царството, заради това аз произнесох смъртна присъда. Първо го вържете според царския закон и след това го окачете на кръста в градината, където го хванахте, и с него двама разбойници Димас и Цистас.” 

Но в един друг превод на “Деянията на Пилат” – коптски ръкопис пише нещо по-различно. Ето какво отсъжда Пилат за Иисус:

5 Then Pilate commanded the veil to be drawn before the judgement-seat whereon he sat, and saith unto Jesus: Thy nation hath convicted thee (accused thee) as being a king: therefore have I decreed that thou shouldest first be scourged according to the law of the pious emperors, and thereafter hanged upon the cross in the garden wherein thou wast taken: and let Dysmas and Gestas the two malefactors be crucified with thee. 

“Най-напред заповядвам да бъде бичуван според имперските закони и после да бъде разпнат на кръст на мястото, където е заловен, заедно с Димас и Цистас, двамата крадци, които бяха задържани с него...” 

(Деянията на Пилат (Acta Pilati), ІХ л. 18, коптски ръкопис от 4 век, по оригинал цитиран от Юстин)

Какво разбираме от това евангелие? 

Първо, че Иисус е бил разпънат там, където е хванат?!

И второ – той е бил заловен заедно с двамата разпънати с него “разбойници” Димас (Димо) и Цистас (Коста). Излиза, че тези двамата са били или негови телохранители, или сподвижници. Те са заловени заедно с Иисус в Гетсимания и там е трябвало да бъдат разпънати. 

Щом е така, то Голгота трябва да е в село Гетсиманиево! Тук всички християнски духовници ще скочат, защото са ни набивали в главите векове наред, че връх Голгота е на запад от стените на Иерусалим, а Гетсимания точно в противоположната посока – на изток. Та това е нарисувано на всички библейски карти и се приема като даденост, върху която не трябва да се разсъждава. 

 А дали е така в действителност? 

Нека да потърсим около стара София дали няма подобно място, което да отговаря на нашите изисквания. Голгота и Гетсимания да са на едно място, оттатък потока Кедърски, по посока на планината Елеонска. В село Гетсиманьево да има място за молитва, където Иисус и учениците му често да са отсядали. Това село да се намира извън пределите на града, дори на неговите предградия. Мястото да е оградено и да е на висок хълм. 
На около два километра от стените на Сердика (Иерусалим), на юг, по посока на планината Витоша (Елеонска, Витезда), зад Перловска река (Кедърска, Кедрон) се намира една височина с интересното име Кору Бааларъ (Токмаклия). Днес тя е в квартал Лозенец и точно на върха на височината е хотел Кемпински-Зографски.
Куру – кория на турски е “малка гора” + Бел (Христос) + ар (човек), или “Гората на човека Христос” е истинското име на тази височина. На старите топографски карти на София можем да видим присъствието на много могили в този район, около река Перловска (водоточи Кедрски) и възвишението Кору Баалар. Това ни дава повод да си мислим, че тук по времето на Иисус е имало старо гробище на град Сердика. 
В Стария завет , в ІV Книга Царства се споменава за това гробище:

[23:1] Тогава царят прати, та събраха при него всички старейшини на Иуда и на Иерусалим. 
[23:2] И отиде царят в дома Господен, и с него всички иудеи и всички иерусалимски жители, и свещеници, и пророци, и целият народ, от малък до голям, и им прочете гласно всички думи на книгата на завета, която се намери в дома Господен. 
[23:3] После царят застана на високо място и сключи пред лицето Господне завет, - да следва Господа и да пази заповедите Му, откровенията Му и наредбите Му, от все сърце и душа, за да изпълни думите на тоя завет, написани в тая книга. И целият народ встъпи в завета. 
[23:4] Тогава царят заповяда на първосвещеник Хелкия и на вторите свещеници и на пазачите при прага да изнесат от храма Господен всички вещи, направени за Ваала и за Астарта и за цялото небесно воинство, и ги изгори извън Иерусалим, в Кедронския дол, и заповяда да пренесат пепелта им във Ветил. 
[23:5] И отстрани жреците, които иудейските царе бяха поставили да извършват кадения по оброчищата в иудейските градове и в околностите на Иерусалим, и ония, които кадяха на Ваала, на слънцето, на месеца, на съзвездията и на цялото небесно воинство; 
[23:6] и изнесе той Астарта из дома Господен вън от Иерусалим, при поток Кедрон, и я изгори при поток Кедрон, стри я на прах и хвърли праха й в общонародните гробища;”

Защо цар Иосия използва точно общонародните гробища на Сердика (Иерусалим) до Перловска река (Кедрон) за да изгори статуите на Астарта (Богородица)? Там пак според ІІІ Книга царства, майката на Аса (Константин Велики) – Ана (Ел Ена), прави “истукан” на Астарта: 

[15:9] Аса (Константин Велики) се възцари над иудеите на двайсетата година от царуването на израилския цар Иеровоама (Диоклетиан) 
[15:10] и царува в Иерусалим (Сердика) четирийсет и една година; името на майка му беше Ана (Елена), Авесаломова дъщеря. 
[15:11] Аса (Константин) вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, както неговият отец Давид. 
[15:12] Той изгони блудниците от земята и отхвърли всички идоли, които бащите му бяха направили, 
[15:13] и дори майка си Ана (Елена) лиши от званието царица, задето

бе направила истукан на Астарта (Богородица); и насече Аса (Константин) нейния истукан и го изгори при поток Кедрон (Перловска река). 
[15:14] Оброчищата (църквите), наистина, не бяха премахнати. Но сърцето на Аса Константин) бе предадено Господу през всичките му дни.” 

Видяхме че иудейският цар Аса е римският император Константин Велики, а майка му Ана, съответно е Ел Ана (Елена).” 
Който познава добре град София ще може да си отговори на този въпрос.

Днес това място, което идеално отговаря на евангелската история за последните дни на Иисус се нарича Лозенец, а Гетсимания (анаграма на Манастир) е неговият прочут в древността манастир. Тук са били и едни от най-големите гробища от онова време. Много голяма част от това антично гробище все още стои непокътнато в Южен парк на София. Навярно около манастира е имало много други постройки, където са живяли хора. Това му е дало името “Манастирско село” и с него присъства в старите евангелия. След като се излезе от южното предградие на Стара Сердика, се преминава Перловска река за да се стигне до този манастир. Там по-късно, или от онова време е имало мост над реката, на пътя София – Самоков. Вижте как името Манастир МНСТР се е превърнало в Гетсимания ГТСМН. 

Намира се оттатък реката Перловска, когато се е излизало от стените на стара София. 

На това място по-късно, (или по-рано?) Константин І и майка му Елена построяват голям манастир. В него се е състоял и прочутият Сердикийски събор. Сега разбирате защо първите християни са избрали точно Сердика за този събор. Според мен това е бил първият църковен събор, който е известен и с името Никейски. Ника е било и едно от имената на Христос, и то означава Победител. Нике в гръцката богиня е богиня на победата, а от историята знаем, че единствено Христос заявява на света:

“Аз победих света!”

"На възвишението, на което са се състояли тези събития, днес американците си построиха ново посолство. Тази местност цялата /чак до японския хотел/ се нарича "Кръста". На север от посолството наскоро бяха открити останки от две много стари антични църкви и манастирски комплекс. Църквите за съжаление бяха унищожени почти напълно при строителни работи. Манастирският комплекс все още не е разкопан. Той се намира на мястото на старо военно подделение - в момента пущинак, граничещ северно с американското посолство. 

Още на север, вече долу, на улица Димитър Хаджикоцев, до базата на общинската охранителна фирма Егида, преди три години бе открит много интересен античен мавзолей , с три големи каменни саркофага, за съжаление ограбени. На около 80 м. от мавзолея бе открита голяма антична тухларна. Можем ли да разберем, как се е казвал манастира и църквата в него?"

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=historical&Number=1945004154&page=&view=&sb=&vc=1 

В “История на София”, ръкопис съхраняван в архива на Конгрегацията в Рим, Петър Богдан Бакшев счита, че базиликата е част от манастир: 

“Триадица е място – пише той, - където в древността е бил разположен един манастир извън София, на юг към полите на планината, наричан от турците Токмаклия, сега (този манастир) е разрушен. Казват, че той се е наричал от гърците “Триада”, вярвам, че този манастир е бил посветен на св. Троица. Също казват, че поради големите удобства и поради добрия въздух на това място се е състоял сердикийският събор.”
По-късно, някъде до средата на 20 век на картите на София това възвишение в Лозенец се е наричало Кору Баалар (Курубаглар):

Евлия Челеби пише, че едно от най-хубавите места за разходка около София е било това място:

“Местността Курубаглар, която се намира между Витоша и София, е една от най-прочутите местности в турските, арабските и персийските земи, които местности са: Мерам, в град Коня, Азпазу в град Малатия....”

Токмаклия (ТКМКЛ)! Нека да разгледаме това име. В Библията е упоменато като Голгота (ГЛГТ), Г=К, В Библията това име е достигнало като “Лобно място”:

“Заведоха го на мястото Голгота, което значи: лобно място.”

В оригинала това навярно е било написано по следния начин”

“Заведоха го на мястото Токмаклия, което ще рече: мястото на Бeл (Христос), или така още е наричан и първият човек според библията – Адам."

Ето, че в покрайнините на София открихме всички евангелски топоними свързани с последвите дни на Иисус. Тук е и Голгота (Токмаклия), която е и село Гетсимания (село Манастир), а мястото в манастира си е място за молене, а не за бране на маслини. Намира се на възвишение над реката и околната местност и е по посока на планината Витоша (Витезда, Елеонска) като се излезе от града. Река Кедърска също отговаря на библейските описания.

В книгата “Страсти Христовы” също има доста доказателства в подкрепа на това мое твърдение:

“Господь же Бог и Спас наш Исус Христос Сын Божий, прииде в дом Иакова Заведеова, на предградье близ потока Кедрскаго, со апостолы Своими во уготованную горницу. Уже бо вся уготована бысть вечеря"

“ Господ пък Бог и Спасител наш Иисус Христос Син Божий, дойде в дома на Иаков Заведеев, на предградието близо до потока Кедърски, със Своите апостоли в приготвената горница вече всичко бе приготвено за станалата вечеря.”

Тук Фоменко и Носовски в книгата си “Царя Славян” правилно са предположили, че това се е случило на втория етаж в заведението на Иаков, което се е намирало в края на предградието Сердика, близо до брода, или моста над река Перловска. Заведей не съществува, а на негово място е българската дума “заведение”. 
След хубавото хапване и пийване на вино в заведението на Иаков, Христос с учениците си се отправят в “село Гепсиманьево”, което се намира на “полпоприще” от това място. Това означава, че заведението е близо до “село Гепсиманьево”. 
Когато Иисус с учениците си отишъл в село Гепсиманьево, Иуда се отправил към архиреите, разказал им за Тайната вечеря и поискал да му дадат 30 сребърника за сведението, къде се намира Христос. Парите му били заделени и бил повикан отряд войници за залавянето на Христос. Мястото, където се намирал Христос, било разположено от другата страна на потока Кедърски. В Евангелието на Матей, (гл. 26:36) където единственно е упомената Гетсимания, можем да прочетем следното:

"И гла оучеником своим: сядете тоу, дондеже шедъ (и) помолия ся тамо."

След като хванали Христос, войниците вързали ръцете му  и СЛОЖИЛИ НА ВРАТА МУ ВЕРИГА. За нея се споменава няколко пъти. В книгата „Страсти Христови” подробно се описва, как са влачили  Христос  със верига , сложена на шията му. При това се казва, че така са му наранили (счупили?) ръцете и краката,  че не можел да ходи.

"Воини же жидовстии вземше Из “Страсти Христовы”

“Господ же Бог и Спас наш Исус Христос Син Божий,, прииде в дом Иакова Зеведеова, на предградье близ потока Кедрскаго, со апостоли Своими во уготованную горницу, Уже бо вся уготована Бысть вечеря.”

След това, Христос заедно с учениците си отива в “село Гепсиманьево”,, намиращо се на ”полпоприще” от това място, тоест отива недалеч от „заведението”.

„Исуса связавши руце ему пречистя, и шею Его святую возложиша цепь железную. И начаша бити Его немилостивно... И влечаху Его по земли цепию за шею, и вельми сурово биша Его, на месте том, и пречистыя руце и нозе Ему отбиша. Потом же возставиша Его на нозе, и поведоша чрез поток Кедрский. Сами убо они окаянии жидове идяху посуху, Исуса же пхаху в блато. Толико же биша Его, яко с великаго их биения не можаше из грязи изыти, они же влечаху Его цепию за шею, чрез поток Кедрский. Егда же извлекоша Его на сухое место, возложиша руки своя на Него... И приведоша Исуса ко двору Анны архиерея, понеже той Анна архиерей тесть Каиафе бяша: Каиафа же того лета церкви держа начальство. И тогда собрашеся множество жидов во двор Каиафин, прежде пришествия Христова, ждуще Исуса во двор той" [127], лист 63.

Това описание отсъства в каноничните Евангелия. А то е много интересно. Първо-обръща се внимание на БЛАТИСТАТА  КАЛ , по която  влачат Христос. Калта е наречена блато, а след това е казано, че Христос не можел  сам да излезе от нея, защото е бил обезсилен от побоя. Пита се, може ли  да се намери  в околностите на съвременния Йерусалим  ЛЕПКАВА БЛАТИСТА КАЛ? Много съмнително, защото съвременния Йерусалим, тоест Ел-Кудс, се намира в пустинята, където водата  е оскъдна. В наши дни тя пристига благодарение на водонапорни станции, а   в миналото са треперили над всяка капка. Затова едва ли е могло да има там пътища, покрити с мокра лепкава кал.”

http://chronologia.org/car_slav/02.html