Света Елена
Част втора:

Гай Галерий Валерий Максимиан (на латински: Gaius Galerius Valerius Maximianus), понякога наричан с прозвището Арментарий (т.е. "Говедарят/Стадарят/Пастирят"), е римски император, по произход тракиец или дакиец, родом от околностите на Сердика. Той е член на Тетрархията, основана от Диоклециан, които го осиновява и прави съ-император - цезар на 1 март 293 г. Галерий се жени за дъщерята на Диоклециан - Валерия, и получава управлението в Египет, а след това на Балканите (без Тракия) и земите край Дунав.

По произход Галерий е пастир воловар, родителите му са селяни от околностите на Сердика, столицата на римската провинция Вътрешна Дакия. Малко се знае за началото на военната му кариера - освен това, че служи при Аврелиан и Проб. Качествата му на командир привличат вниманието на Диоклециан и той го избира за един от тетрарсите.

Когато на 1 май 305 старшите тетрарси Диоклециан и Максимиан се оттеглят от властта, Галерий получава върховната власт и санаавгуст, съвместно с Констанций I Хлор на запад. От този момент Галерий, като най-влиятелен тетрарх, се стреми да обсебва властта и назначава за цезари своите протежета – Север II и Максимин Дая.

Галерий се стреми към господство над цялата империя за да основе собствена династия, поставяйки на всички постове свои земляци. Според летописа на Лактанций, той говорел, че империята трябва да се нарича не Римска, а Дакийска, понеже това е най-великият народ, а името "римски" и "римлянин" трябвало да бъдат забранени.

Хегемонията на Галерий започва да се пропуква през 306 г.- след смъртта на август Констанций I Хлор. Галерий обявява Север II заавгуст, но се вижда принуден да приеме издигането на Константин I за цезар и Filis Augustorum в Британия. На следващата година вРим избухва бунт, причинен от недоволството от данъците, които Галерий въвел, за да довърши строежа на колосалните терми, започнати там от Диоклециан. Населението издига за императори оттеглилия се преди година бивш август Максимиан и неговия синМаксенций. Докато Галерий е зает срещу сарматите, Север II се отправя да потуши бунта в Италия. При неясни обстоятелства и вероятно предателство, той е убит без да постигне нищо. През лятото на 307 г. самият Галерий обсажда Рим, но страхувайки се от бунт в армията си се оттегля обратно, опустошавайки всичко по пътя си. На конференцията в Карнунт (октомври - ноември 308 г.) той неуспешно се опитва да убеди Диоклециан пак да дойде на власт. Тогава Галерий обявява съратника си Лициний за август, признава и Константин I за такъв, сключвайки съюз с него срещу Максимиан и Максенций.

Виждайки, че властта се изплъзва от ръцете му и вече сериозно болен, Галерий се оттегля от управлението в Сердика. В последните години от живота си изключително надебелява и се покрива с язви (предполага се, поради тежка форма на рак). Християнските автори тълкуват ужасяващата болест на императора като божие възмездие за омразата му и гоненията срещу християните. Малко преди да умре, Галерий радикално променя своите възгледи и на 30 април 311 година (преди 1700 години) издава в Сердика прословутия Сердикийски едикт за толерантност към християните, отменящ преследванията на последователите на Исус Христос(май 311). По-късно същия месец Галерий умира, оставяйки за наследник малолетния си син Кандидиан.

Император Галерий дълго резидира в Сердика - днешна София - и управлява империята от тук. Вероятно при него там започва изграждането на дворцовия комплекс между ротондата Св. Георги и днешната църква Св. Неделя, завършен в пълния си блясък от император Константин Велики. Именно в дн. София, тогавашна Сердика, Галерий е издал прочутия Сердикийски едикт от 311 г., определил християнството за легална религия в Римската империя, повратен момент сложил началото на официалното християнизиране на Европа. В същата година император Галерий завършва земния си път в Сердика и е погребан в града. Под входа на базиликата Света София са открити останки от голяма гробница, като не може да се изключи в нея да се е намирало императорското погребение; друго възможно място за това е в забележителния мавзолей с няколко каменни саркофага, недалеч от късноантичния комплекс от две базилики в кв. Лозенец. Ротондата Св. Георги в София е като близнак на построената от императора такава в Солун, където също е издигнат негов дворец заедно със забележителна триумфална арка с мраморни релефи, в чест на победата му над персите.“

След като разбрахме чия дъщеря е била Елена Лакапина (Галерина), можем да разберем и къде е родена. Най-вероятно в Сердика, когато баща и Галерий е резидирал там.

В книгата "Царственник, или болгарская история, которая учит, откуда произошли болгары, как они создали королевство, как царствовали, как царство свое погубили и под иго попали", която в действителност е първото печатно издание но Паисиевата "История Славянобългарская" пише нещо, което днес не се приема от нашите историци.

"Константинъ и Ликиний мучителъ

Отецъ великаго Константина, пише Йоаннъ Зонаръ, имаше Костанду жену, дщеря Максимиана Геркулеса, мучителя Римскаго, и роди сосъ нея трима синове, и една дщеря Константия, и ожени я за Ликиния: койте беше Словакъ."

Тук Паисий, цитирайки Йоан Зонара, казва в прав текст, че Елена, майката на Константин Велики и съпруга на Констанций І Хлор е била дъщеря на Максимиан Херкулий.

Така историята придоби вече друг, по-завършен вид.

С още какво е известна Света Елена, която се оказа дъщеря на Галерий, а не на ханджия, съпругата на Констанций І Рижи и майката на Константин І Велики? С това, че е ходила до Светите земи и там е открила Светия Кръст Господен на Голгота. Къде в действителност е ходила Елена можем да видим в биографията и като Княгиня Олга Киевска. От предишното ми изследване за Влъхвите видяхме как Олга, Константин VІІ Багренородни (Констанций Хлор) посещава Иерусалим (Сердика) и оттам тръгвайки на изток подир звездата попадат във Витлеем, или днешния град Пловдив. Тук тя заедно със Константин VІІ и презвитер Григорий се покланят на новородения Исус. На всички картини показващи Поклонение на Влъхвите от преди реформата виждаме презвитер Григорий  колиничил пред малкия Христос, а зад него са Елена и Константин VІІ.

http://uploads0.wikipaintings.org/images/fra-angelico/adoration-of-the-magi-1434.jpg

http://4.bp.blogspot.com/_RkxFSRhHEnU/TSXrjK5zcSI/AAAAAAAABqA/1W1dADOrqf0/s1600/5014-adoration-of-the-magi-gentile-da-fabriano.jpg

http://www.aiwaz.net/uploads/gallery/adoration-of-the-magi-4414-mid.jpg

Какъв кръст открива в действителност Елена (Олга) за човечеството? На една монета от времето на Константин І Велики можем да видим какъв е този кръст. Нарича се Лабарум и с него се побеждават злите сили изобразени като змия:

А това пък е знакът, който уж е видял на небето Константин І Велики преди решителната битка с Максенций. Знакът на Хор – Христос, който е и ще бъде от началото (алфа) до края (омега). Четирите Стихии обединени и подчинени във формата на кръст, а над тях е Ра, Непобедимото и Невидимо Слънце (Сол Инвиктус).

В Знамето на Лабариума има три точки, които са трите гуни – Невежеството, Страстите и Егото. Когато човек ги подчини, тогава те се превръщат в страшно уръжие срещу силите на злото.

Още един дубликат на Константин и Елена съществува във историята на Франция. Това е Франсоа І.

„Франсоа I (на френски Franзois I-er) е крал на Франция (1515-1547), първи от ангулемския клон на династията Валоа. Син на Шарл Валоа-Орлеан, граф на Ангулем и Луиз Савойска. Тъй като крал Луи XII няма синове, съгласно Салическия закон Франсоа трябва да го наследи, но той е принуден освен това да се ожени за дъщеря му Клод Френска.“

Династията Валоа е тази на Флавий Валериевците от Римската империя. Под името Шарл Валоа Орлеан може да разбирате Констанций І Хлор, а Луиз Савойски е Олга – Елена Киевска.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B0_I

Следващ дубликат можем да открием в историята на „Древен“ Египет. Там Константин І Велики е прочутия фараон реформатор Аменхотеп IV (Ехнатон). Неговата майка Тии е Света Елена. Вече съм писал за това в началото на книгата. Сега разбираме колко е „древен“ Египет на фараоните. Оказва се, че всичките фараони са средновековни европейски (римски) царе и императори.

Да се спрем на времето на раждането и деянията на Христос. Много хора могат да ме опонират, че Иисес е роден и живял по времето на Римският император Тиберий в началото на І век след Новата ера, а Константин І Велики е Римски император от началото на ІV век. Да видим дали е така в самата Книга Библия. В Стария завет Исус и Йоан Кръстител са описани в Трета и Четвърта Книга Царства като Елисей и Илия. Действията им са по времето на наследниците на Константин І Велики (Аса) Констанс и Констанций ІІ.

В Евангелието на Лука пък има следното сведение:

„[3:1]  А в петнайсетата година от царуването на Тиверия кесаря, когато Понтий Пилат управляваше Иудея, Ирод (Антипа) беше четвъртовластник над Галилея, (Ирод) Филип, брат му, - четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний - четвъртовластник над Авилиния,“

Какво означава това „четвъртовластник“? Никой не го обяснява на обикновения човек. Та това е член на Тетрархията, която установява император Диоклетиан.

Тетрархия

Тетрархията (на гръцки: τετραρχία, управление на 4-ма) е форма на управление, в която властта е поделена между четирима човека (тетрарси).

 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/19/Roman_Empire_about_395.jpg/738px-Roman_Empire_about_395.jpg

Карта на Римската империя към 395 г., показваща префектури Галия, Италия, Илирия и Изток, примерно съответстваща на зоните на влияние на четиримата тетрарси

Като правило с тетрархия се означава системата, въведена в Древен Рим от император Диоклециан през 293 г. и продължила до 313 г. С нейното въвеждане е разрешена кризата в Римската империя от 3 век. Държавата е разделена на 2 части, всяка от които управлявана от абсолютен монарх, наречен доминус (от латински: господар), и избран от него цезар, представляващ пряк негов наследник.

За тази форма на управление е характерен култ към личността на владетеля. Тетрархията (на гръцки: τετραρχία, управление на 4-ма) е форма на управление, в която властта е поделена между четирима човека (тетрарси).

 Четирите столици на тетрарсите били:

Никомедия в Северо-западна Мала Азия (днес Измит в Турция)

Сирмиум (днес Сремска Митровица, Войводина, Сърбия

Медиолан (днес Милано, Италия) - столица на Максимиан, западния август.

Августа Треверорум (днес Трир, Германия) - столица на Констанций Хлор.

В Евангелието на Лука, както и в някои апокрифни евангелия е упоменат император Лициний като Лисаний, Лисиний.

Така можем да научим и кои са били останалите управници от неговото време:

Ирод Антипа – Мартиниан.

Ирод Филип – Галерий Валерий Максимин Даза

Понтий Пилат – Галерий Валерий Валенс

Лисиний – Лициний.

По този начин падна булото на още една загадка в Историята на Ранното Християнство. Всичките автори, които описват тези събития и уж са от ІV – V век, се оказаха свещеници, живели и писали след Тридентския събор, състоял се по средата на ХVІ век.