Първата история на павликяните, достигнала в цялостен вид е тази на Петър Сицилийски от 9 век. Ето какво пише той за павликяните:
ПОЛЕЗНАЯ ИСТОРИЯ
Полезная история Петра Сицилийского — осуждение и опровержение ереси манихеев, называемых также павликианами, начертанная для архиепископа Болгарии
XXI. Некоторые из его учеников дошли до Самосаты в Армении 61 и, посеяв там плевелы коварства, обманули многих тамошних армян. Спустя некоторое время, корень злейшего посева, разрастаясь, принес многим смертоносные плоды повсюду вплоть до Фанарии 62. Ибо некая женщина из Самосаты по имени Каллиника имела двух сыновей Павла и Иоанна, этих двух змей. Воспитав и обучив гнуснейшей ереси, [она] породившая их ехидна, послала их из Самосаты проповедывать заблуждение. Они перешли в одно селение прихода Фанарии и, найдя жителей его невежственными и не устойчивыми [в вере], посеяли там яд коварства и горькие плевелы дьявола. Поэтому до сих пор это селение называется Эписпарис 63, а ересь получила название от имени проповедовавших, ибо с тех пор они начали называться вместо манихеев павликианами 64. Чтобы эта зараза, распространяясь, не заразила многих из нас, наши благочестивейшие и православные цари, побуждаемые божьим рвением, время от времени убивают манихеев, находящихся на территории Ромейского государства, [делая это] согласно сказанному господом в Евангелиях: «Не желающих, чтобы я царствовал над ними, приведите ко мне и избейте их» 65.
http://www.vostlit.info/Texts/rus2/Petr_Sic/frametext.htm
От този цитат ясно се вижда, че името си „павликянство”, това учение получава от двамата братя Павел и Йоан, коита са „арменци”. В думата „арменци” има 4 съгласни – РМНЦ. Същите съгласни ги има и в друга дума „романци”, или румелийци. Ако така прочетем топонима, веднага градовете Фанарий (Панария) и Еписпарис си идват на мястото, защото на територията на Армения още никой не ги е открил. Вижте какво пише в бележките отдолу:
„62. Жерфаньон локализует эту местность в современном Таш-Ова, главным центром которой является Herek, в районе южного течения рек Ешил-Ырмак и Гелгит-Ырмак (см. Н. Gregoire. Pour 1"histoire des eglises Pauliciennes, KainocwroV du Pont Episparis en Fanaroia. — Orientalia Christiana Periodica, vol. XIII, № 3—4, 1947, p. 510).
63. Местность Эписпарис еще исследователями не локализована. Название селения Петр Сицилийский производит от греческого глагола iepisperirw — посеять. Это выдумка автора. Возможно имеется в виду Спер — область в Высокой Армении.”
"Глупости на търкарета!" - както казваше еди мой приятел.
Познахте ли кои са тези градове? Те не са в Армения, а в Румелия. Е, ще трябва да сте запознати малко със старите наименования на известните ни градове свързани с павликянството от онова време.
Фанария (Панария) на Петър Сицилийски тук е град ПЕНЕРОпол, още и Филипопол, или днешният град Пловдив.
www.google.bg/search
Еписпарис е град Бесапара, който по онова време се е намирал на мястото на днешните села Перущица и Пастуша. Те, заедно със съседното село Устина са били втория павликянски център след ПЕНЕРОпол – Пловдив. Какви ли не глупости се изписаха за локализирането на град Бесапара. Последно се прие, че бил в подножието на Бесапарските хърмове, северно от тях, до и под сегашното село Синитево (Пазарджишко). Никой не е взел на сериозно твърдението на Петко Славейков публикувано още преди освобождението на България от турско робство, че град Бесапара е при сегашното Пастуша. Червената черква, от която днес са останали само развалини, е била между Долна Бесапара (БАСтуша) и Горна (ПЕРушица). БАС и ПЕР стават на БЕС а ПАРа.
Най-сериозното изследване за павликяните е направено от българският историк академик Йордан Иванов. То се казва „Произход на павликяните според два български ръкописа”. Вижте какво пише той за основателите на павликянството:
„2. За основатели на Павликянството и неговото пренасяне в България разказът посочва двамата ученици на дявола Паил – Съботин и Шутил, които за измама си присвоили апостолските имена Павел и Йоан.Ония, които се били повели по тях, били наречени павликяни. Чуждите стари свидетелства за името и произхода на павликяните се делят на две. Едни, като Георги Хамартол, Кедрин, анонимно свидетелство у Фридриха, изкарват названието павликяни от името само на Павел. Други, като Петър Сицилийски, писмото на цариградския патриарх Теофилакт до цар Петър Български, Ана Комнина, Зигавин, смятат названието сложено от имената на двамата братя, основатели на павликянството – Павел и Йоан, синове на манихейката Калиника. Цариградският патриарх Фотий сочи и двете мнения и пояснявайки второто от тях, добавя, че вместо павликяни би трябвало да се казват павлойоани…
4.Разказът сочи българската земя като главно огнище на павликянството. Той не говори нищо за начало и разпространение на ереста в Армения, Сирия, Мала Азия и другаде, откъдето минала в България.”
Коментарът тук е излишен.
