Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2011 02:12 - Ковчегът на Завета е в България
Автор: horos Категория: История   
Прочетен: 6155 Коментари: 1 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  

Ковчегът на Завета е в България

Каква е историята на Ковчега на Завета (Кивота) и има ли той някаква връзка с България? На тези въпроси ще се постарая да отговоря с това мое изследване. Ако потърсите в Гугъл ще срещнете интересната информация за Кивота и Людмила Живкова. В нейните среди се е предполагало, че той е укрит някъде в Странджа. Дали е така, ще разберем по-нататък.

В „Библейският речник“ можем да намерим следната информация за Ковчег на завета (Свещения Кивот):

Ковчегът на Завета

imageСвещеният ковчег, в който плочите на закона бяха поставени, написани с пръста Божий, и които свидетелствуваха за завета на Бог с народа му - Из. 25:22, 34:29. Той е направен от ситимово дърво, обкован със злато, и имаше два лакти и половина дължина, един лакът и половина ширина, и един лакът и половина височина. Отгоре му, имаше един вид златен венец. Имаше 4 златни колелца, по две на страна, през които бяха проврени върлини, с които го носеха. Те бяха обковани с чисто злато, и не се изваждаха от колелцата - Из. 25:10-22. Покровът на ковчега, също от злато, се наричаше очистилище; и на двата му противоположни края имаше два златни херувима, с лицата едно срещу друго и към очистилището, което те покриваха с разпрострените си криле - Из. 37:1-9. Тука Бог особено е пребивавал - 4Цар. 19:15; 1Лет. 13:6, и се е явявал - Лев. 16:2; Пс. 80:1. Тук той, приемаше приношенията на своите люде, и им съобщаваше своите животворни словеса - Чис. 7:89. Великото годишно приношение за очищение на греха, се принасяше тука от първосвещеника - Евр. 9:7, в Святая Святих. И нямаше нищо друго, което да се счита от евреите за по-свято, отколкото Божия ковчег. През тяхното пътуване в пустинята, свещениците го носеха под една багрена завеса, и с голямо благоговение пред множеството Израилево - Чис. 4:5,6. Пред него Йордан се раздели, и след него водата потече пак - И.Н. 3,4 гл. Стените на Ерихон паднаха пред него - И.Н. 6:4-12.

След това, ковчега стоя известно време в Галгал, от където беше преместен в Сило - И.Н. 4:19, 10:43, 18:1. От тук израилтяните го взеха в стана си; но когато бяха поразени от филистимците, последните го взеха - 1Цар. 4гл. Филистимците, притеснени чрез ръката Божия, донесоха назад ковчега, и той бе положен в Кириатиарим - 1Цар. 7:1. При царуването на Саул беше в Ноб. Давид го премести от Кириатиарим в къщата на Овид-едом, и оттам в своя град, Сион - 2Цар. 6 гл.; и най-накрая, Соломон го донесе в храма на Ерусалим - 2Лет. 5:2. Той остана в храма, с подобаващо почитание, до времената на по-късните идолопоклоннически Юдейски царе, които оскверниха Пресвятото място с техните идоли, и тогава свещениците го преместиха от храма. Това е явно защото Йосия им заповяда да го положат пак в светилището, и им заповяда да не го носят на рамена тук-там, както са правили до тогава - 2Лет. 35:3. Ковчегът се е загубил във времето на плена, или може би е бил скрит от някои благочестиви евреи в някое скришно място, което не е могло да се открие после, понеже не се споменава вече нищо за него; и заради изгубването му, вторият храм не бе толкова славен колкото първия.

Освен плочите на свидетелството, положени от Мойсей в този свещен ковчег, Бог заповяда да се сложи там и жезъла на Аарон - Чис. 17:10; Евр. 9:4; една златна стомна с манна събрана в пустинята - Из. 16:33,34, и една книга на закона -Вт. 31:26.

Последната, най-късна информация за кивота в Библията се намира във „Втора книга Макавейска 2:1-8 “:

"В записките на пророк Иеремия се говори, че той бил заповядал на преселяваните да вземат от огъня, както по-горе е казано, и, като дал на преселяваните закона, той им заповядал да не забравят Господните заповеди и да се не заблуждават в мислите си, гледайки на златните и сребърни кумири и на украшенията им. Говорейки им и други подобни неща, той ги убеждавал да не отстраняват закона от сърцето си. Имало също в Писанието, че тоя пророк, по божествено към него откровение, заповядал да носят след него скинията и ковчега, при възлизането му на планината, на която Моисей някога възлязъл и оттам видял Божието наследие. Като отишъл там, Иеремия намерил пещерно жилище, дето внесъл скинията, ковчега и кадилния жертвеник, и зазидал входа. Когато после някои от съпътниците дошли, за да турят белег на пътя към входа, не могли да го намерят. А когато Иеремия узнал това, укорил ги и казал, че това място ще остане неизвестно, докато Бог се умилостиви и отново събере Своя народ. Тогава именно Господ ще открие тия неща, и ще се яви славата Господня и облакът, както се явили при Моисея, също и при Соломона, когато той се е молил за особеното осветяване на мястото." 

Днес има написани много книги за последното местонахождение на Свещения кивот. Най-разпространено е мнението, че днес кивота с божествените скрижали се намира в Етиопия. След като вече знаем за променената библейска география, спокойно можем да го потърсим и на територията на България. 
При падането на България под турско робство в град Търново се случва нещо, което е останало незабелязано от изследователите. Гриторий Цамблак, един от най-талантливите ученици на патриарх Евтимий пише в своето “Похвално слово за Ефтимий” интересни неща. 

“И понеже по апостолски проповядваше и поучаваше и към Бога насочи всесъвършени хора, подобаваше да бъде подхвърлен на всекидневните гонения и скърби и смърт на апостолите, та той, който беше във всичко подобен на тях, да не изостане от безкрайната им слава. И понеже пророците са съгласни с апостолите, в бедите тук той и на тях се оприличи и най-вече на великия Йеремия, осветен още в майчината си утроба.” 

Тук, а и още на едно място, авторът сравнява патриарх Евтимий със пророк Йеремия. Евтимий наистина е библейския пророк Иеремия и за него става въпрос във “Втора книга Макавейска. За съжаление днес неговите “записки” не са достигнали до нас, но авторът на “Втора книга Макавейска” навярно ги е познавал и използвал. Ето за какво преселяване става въпрос тук. Ще използвам отново Григорий Цамблак и неговото “Похвално слово за Евтимий”: 

“Варварският цар (Баязид), възгордян от победите си и от завладяването на много народи, понеже беше слушал за Търново, за голямото му величие, за твърдостта на стените му, за красотата му и за самото му местоположение — извънредно труден за превземане, защото освен стени притежаваше достатъчно и естествени крепости, а освен това — големи богатства и многобройно население с велика слава както в църковните, така и в царските дела, пожела доброненавистният да го разори. Затова, като вдигна всичките си източни войски, започвайки от персийските предели, от Ликаония и Асия, премина Хелеспонт и завари западните си войски, както беше заповядал; събрани всички заедно, те превъзхождаха не само войските на Дарий, царя на персите и мидийците, но и тези на Александър Македонски. С тях пристигна и ненадейно нападна града — не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи. И на голямо пространство бяха свирепите. Разяреният варварин заплашваше, че с огън ще гори, обещаваше, че на късове ще сече и на друга мъчителна смърт ще предаде тези, които продължават да са непокорни. И най-после превзе града, но не със своята сила, а като замлъкна Божието предопределение. 
И веднага йереят беше изгонен от църквата, която завзеха творците на безсрамието. В ръцете на чуждеземците падна кивотът на Завета, във властта на асирийците се оказа светинята на светините и което е най-вярно — светините бяха предоставени на псетата.” 

Ето къде се появи и кивотът на Завета. Оказа се, че не е в Етиопия, не е паднал и в ръцете на турците, а е бил укрит в една пещера край Търново (според Втора книга Макавейска). Той е там и до днес, но ще се появи на човечеството малко по-късно. 

“И както стана после? След това чудо варваринът заповяда да се изселят жителите на изток, защото така изискваха и царските повели, а пък божият човек да бъде изпратен на заточение в Македония (Тракия, в района на Бачковския манастир). И той тръгна заедно с хората като втори Йеремия — гледка, предизвикваща сълзи дори у камъните на оня град. Защото се разделяха деца от бащи и братя от родни братя; при това не всички заедно биваха отвеждани, та поне като се виждат, да се утешават в скръбта, но едни, които се отличаваха по род, богатство и красота на лицето, се откарваха, а други се оставяха. Ония дни бяха дни на плач! Защото има ли нещо по-горчиво от изселването и по-тежко от раздялата с родни, когато споменът за отечеството и близките пробожда винаги сърцето като жило? И ето, прегръщаха се един друг, целуваха се, прощаваха се, с ридание огласяха местността. Сред тях, подпирайки се на жезъла, вървеше пеш великият Евтимий, обливан в сълзи и с душа, наранена от хиляди стрели. Но не от тях страдаше той, нито от болест и старост беше сломен, а защото бе изтерзан от страданията на хората и от крехката възраст на децата.” 

Това е преселението на народа на Търново и околността в Тракия, в района на Асеновград. Тук умира и Евтимий. 

Ако сравним това с информацията от Втора Книга Макавейска на Библията, можем да разберем къде е Кивота. Дали времето за неговото откриване е дошло е друг въпрос.

Авторът на Втора Книга Макавейска не е знаел, че тези, които се върнали да сложат знаците на укрития кивот, са намерили мястото. Пещерата се намирала на един от проходите в Стара Планина, по пътя от Търново към Пловдив. По този път са минали и изселниците от Търново по посока Филипопол. След като укрили съкровището, пратениците на Евтимий (Йеремия) правят една карта на меден лист, навиват я на руло и я укриват в една дупка в една скала близо до пещерата. Дупката запушват с оловна тапа. В това съкровище освен Ковчегът на Завета е укрит и златния трон на Патриарха и още доста съкровища на Патриаршията в Търново.

Още веднъж можете да се убедите, че в Библията е описана българската история. Дано скоро Бог се умилостиви на своя народ и Славата Господня – Кивотът, отново излезе на бял свят. 

И нека да завърша с едни думи на пророк Йеремия – патриарх Евтимий: 

"Моето богатство, чадо, е скрито тук — и показа Евангелието — и ще бъде открито, когато този, Който ни го е предал, започне да ни иска сметка какво сме припечелили с него. Но то не е само мое, а на всички, които обичат Господа." 



Гласувай:
7



1. gizdashki - Времето наближава
28.12.2015 21:32
Слава на нашия Господ!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: horos
Категория: История
Прочетен: 1655041
Постинги: 275
Коментари: 691
Гласове: 1502
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031