"По какъв начин жителите на крепостта, убедени от думите на Елеазар, се убили взаимно, с изключение на две жени и пет деца.
1.Елеазар искал още да продължи речта си, когато всички в един глас го прекъснали, бурно призовали към незабавното изпълнение на плана и сякаш тласкани от демонична сила се разотишли. Всички били овладяни от някакво бясно желани да убиват жените, децата и самите себе си! Всеки се стараел да изпревари в това другия, всеки искал да докаже своята храброст и решимост с това, че не е останал сред последните. При това, яростта която ги обзела, не отслабнала както може да се предположи, когато те пристъпили към изпълнение на това дело – не! До самия край те останали със същото ожесточение, в което ги привело речта на Елеазар. Родствените и семейните чувства се съхранили в тях, но разума взел връх над чувствата, а този разум им казвал, че по този начин те работят за благото на любимите си същества. Прегръщайки с любов своите жени, галейки децата си и със сълзи запечатвайки устните им с последна целувка, те изпълнявали своето последно решение, сякаш ги направлявала чужда ръка.
Тяхното утешение в тези принудителни убийства, било мисълта за насилията, които ги очаквали ако попаднели в ръцете на врага.
И нито един не се оказа слаб за това тежко дело – всички убивали своите близки един по един. Горките! Колко ужасно трябвало да е било положението им, когато по-малкото зло им виждало това, да убият със собствените си ръце своите жени и деца! Не бидейки в състояние да понесат ужаса на стореното от тях дело, и съзнавайки, че ще бъдат виновни пред убитите ако надживеят и един миг, те бързо събирали всичко ценно на едно място, натрупали го на куп, запалили го, а след това избрали с жребий десет човека, които трябвало да заколят всички останали. Сядайки до своите жени и деца, прегръщайки с ръце телата им, всеки подлагал гърлото си на десетимата, изпълняващи ужасяващото задължение. Когато последните, без да трепнат пронизали всички един по един, те отново теглили жребий със същото условие, този комуто се паднало жребия, трябвало да убие другите девет, а накрая и себе си. Всички си вярвали един на друг, че всеки с еднакво мъжество ще изпълни общото решение както над другите, така и над себе си. И действително, девет от останалите подложили глава на десетия. Накрая последния огледал всички, за да се убеди не е ли останал някой в това велико избиване, който да има нужда от ръката му, и намирайки всички мъртви, запалил двореца, после с твърда ръка забил меча до ръкохватката в себе си и паднал рамо до рамо край своето семейство.
Така умрели те с увереността, че не е останала нито една душа, която да попадне във властта на римляните. Все пак, една старица, също така и една роднина на Елеазар, жена, която по ум и образование превъзхождала повечето от своя род, заедно с пет деца се скрили в канала на подземен водопровод, докато другите ги обземала мисълта да убият своите близки. Числото на убитите, включително жените и децата, достигнало 960. Това ужасно дело се извърши на 15 ден от Ксантика(март).
2.Рано сутринта римляните, в очакване на въоръжена съпротива се приготвили за сражението, сложили настъпателните мостове на крепостта и нахлули в нея, Какво било тяхното удивление, когато вместо очакваните врагове, отвсякъде полъхвало неприветлива пустота, и освен горящия вътре огън, над цялата крепост се стелело гробно мълчание. Озадачени от това, те накрая, като при начало на стрелба, наддали боен вик, за да призоват тези които били вътре. Този вик би чут от жените, които излезли от подземието и разказали подробно на римляните за всичко случило се в крепостта. Особено една от жените успяла да предаде в подробности всичко, което било казано и направено. Римляните не обърнали внимание на техния разказ, защото не повярвали, че е възможно да се извърши толкова велик подвиг, а се постарали да загасят пожара, бързо си проправили път и се намъкнали вътре в двореца. Виждайки тук множеството убити, те не се зарадвали на смъртта на неприятеля, а били удивени от величието на тяхната решимост и несъкрушимото презрение към смъртта на толкова много хора."
Така завършила обсадата на Масада от римляните. Дали ние БЪЛГАРИТЕ имаме някакъв аналог с тези героични събития?
"Кочо (Николчо) Георгиев Чистеменски (също: Честеменски, Честименски) е български революционер останал в паметта на България с пламенните си и дръзки подвизи около организирането и участието си в Априлското въстание (1876). Кочо, жена му и малката му дъщеричка са сред обсадените защитници на Перущица в църквата „Св. Архангел“. Виждайки, че няма да успеят да се спасят от обкръжилите ги турски орди, Кочо Чистеменски убива жена си и детето си и се самоубива, за да не попадне никой от семейството му в плен на турците."
Не само това. В историята ни има също такова падане на крепост, само че под "турско" робство.
В книгата на Йосиф Флавий "Иудейската война" можем да открием продължение на Евангелската история. В нея се разказва за въстанието на иудеите след смъртта на Исус, завършило с превземането на свещената им столица Иерусалим от римляните. Дали пък тук няма да открием още интересни подробности от нашата история? Ако наложим историята на превземането на Иерусалим описана от Иосиф Флавий върху падането на град София под Османска власт, ще видим, че това е едно и също събитие. Само трябва да сменим Иерусалим със София и имената на римските пълководци с османските и картината ще се изясни. Всички знаем, че император Тит е предвождал римските войски при потушаването на въстанието на иудеите. Негов пръв военноначалник е бил Флавий Силва, прокуратор на Иудея по това време. Падането на София под османска власт се свързва с Даут паша и бейлербея на Румелия Лала Шахин. Името Даут е сходно с това на император Тит, а изглежда че латинското наименование на бейлербея на Румелия Лала Шахин е било Флавий Силва, проконсул на Иудея. С тези двамата е свързано и падането на две известни крепости във вътрешна Тракия. Това са крепостите Раковица край Голямо Белово и Цепина край село Дорково. Щом като историята на падането на София е разказана толкова подробно от Йосиф Флавий, то в същата книга ще трябва да открием и падането на тези две крепости. В глава 6 от Книга VІІ на "Иудейската война" се разказва за падането на крепостта Махерон. Предводител на римските войски е бил Луцилий Басс, в качеството на легат:
Следва.
