Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2011 21:11 - Петата пещера 2
Автор: horos Категория: История   
Прочетен: 6180 Коментари: 6 Гласове:
4

Последна промяна: 13.07.2011 09:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ТИАМАТА
Не бойте се, деца мои! В петата пещера ще го спра аз самата и ще му устроя такава залъгалка, че векове ще тъне в нейния мрак. До петата пещера надеждата не е загубена. Но ако мине и нея, борбата ще стане на живо.
Лазуринта, иди в петата пещера и остави в нея всред венец от цветя тази тризърнеста гирлянда. Щом той я вземе, три нови мира ще му се открият, три нови безконечности, в които ще се загуби като прашинка в море. Ето това зърно е: Ясновиждане, това е: Яснослушане, а това: Интуитивно водене - три безконечности, които ще се въртят като фееричен триъгълник около пещерите, но никога няма да видят Соланита.
(Лазуринта отнася гирляндата.)
Луцианта, вземи пък ти тази гирлянда и я отнеси пак там. Остави я всред една кошница от плодове. Той като ги разрови, ще я види и ще я вземе. Тази е с повече зърна: Веди, Упанишади, Библия, Зохар, Кабала, а дребните зърна - десетки разклонения на тези учения. На всяко зърно напиши: „Този ще намери Соланита, който мен разкрие..." Така, видяхте ли сега, че е осигурена победата ни: едно зърно - десет века, едно разклонение - пет века, и тъй нататък.
(Всички я гледат и се чудят, и четат: Ведите, Упанишадите, Кабалата, Зохар, Библията, Дао, Дзен-Авеста...)

Сега всички идете си тихо, угасете всички светлини във входовете, нека зацари навсякъде мрак. Да няма никакъв признак на живот наоколо. Неприятелят побеждава, когато има насрещно движение. При покоя той умира в покой.
(Всички излизат на пръсти. Тиамата угасва всички светлини, настава мрак.)
Мракът е най-непобедимата същина, защото в него духът, чувството, мисълта, сърцето се чувстват съвсем сами.
О, Кришна, ти побеждаваше бързо досега, защото бе придружаван от Диана, Астарта и Рамаяна. Но да видим какво ще направиш, когато останеш сам - в петата пещера. (Загубва се безшумно в мрака.)


СЕДМО ДЕЙСТВИЕ
II
КРИШНА В ОМАЯТА НА ТИАМАТА

ЛУНИТА РАЗКРИВА ТАЙНАТА
НА ПЕТАТА ПЕЩЕРА
И СПАСЯВА КРИШНА ОТ ВЕЧНИЯ ВЪРТЕЖ

(Петата пещера на Тиамата. Пълен мрак. Безмълвие.)

КРИШНА (Сам, държи в едната си ръка гирляндата на свещените учения.)
Няма ли да има край тази тъма, която само заради слабия блясък на тази гирлянда не може да се нарече адски мрак? Колко си мила, о, Диана, че ми я даде като вечен спомен за любовта ни, която само върховете на Нилгири знаят колко е невинна и чиста. Далечни мълнии носят зърната и огньовете й угасват, и настъпва още по-страшна нощ. Отдавна беше то, отдавна, когато влязох тук. фея ме погуби, срещна ме и каза: „Влез тук, Диана и Астарта те викат." Влязох и вратата тежко се затвори, уви! Всяко зърно на тази гирлянда носело тайна и почнах да ги изучавам: по сто години едно зърно. Ето и последното, което изучавам, вече сто години по сто - къде е тайната? Нищо не са зърната ти, о, Гирляндо, защото в преддверието на никоя не пише: „Тук спи Соланита." За звезди, за слънца и планети, за морета говори и небеса, за Ангели, Деви и Херувими, за престоли, тронове и корони... но къде, къде е името на Соланита - тази, за която сърцето ми тъжи? Него угасете, него! Защо сте ми тогава, защо се изпречвате пред страдащия ми поглед, о, хиляди учения и проповеди за Бога, любовта и красотата - когато нищо, абсолютно нищо не пошепвате дори скрито - за Нея! Иди си там, о, ти, която си далеч от утехата на Соланита! 
(Захвърля гирляндата. Отеква мълния и гръм и настава още по-страшен мрак. След малко Кришна се опомня.)
О, Татко, който си на небесата, о, Майко, която си над слънцата, о, Дружке моя, Соланита, която си над Красотата - разтварям сърцето си за вас и давам ви това, което е вътре. Това е само което притежавам, което е мое. Нищо друго нямам, само това е, вземете го: Обичам ви, обичам, обичам! О, Деа, велика и свята, нима не чуваш копнежа на своето дете, което ти роди, трепетните болки на душата, която ти отхрани! Аз съм нищо без вас, и прашинка не съм. Вие ме обичате, защото обич без обич не съществува. „Обичам" съществува само защото има нещо, което го приема, и друго, което го дава. Ето моето, то е вече твое, о, Соланита, твое! Вземи си го. Нека попадне като слънчев шар в сърцето ти от моето!...
О, Соланита, кога молитвата ми към теб ще изчезне и ще се замени само с: обичам те. Цар на великия народ, цар, но затворен цар. Има ли нещо по-печално от затворен цар? Победител всемирен, слава и величие на велико племе и могъщество над скитите - бедните народи, та кога ли са имали цар! Те са си отивали като гости от висшия мир, когато са били там, а когато са били на Земята, ставали са пръст и кал! А сегашният? Ето го затворен в пещерата на Тиамата.
Къде са Диана, Астарта, Рамаяна? Дали и те не почиват из вечните чукари на тези дяволски пещери, където само зърна от гирлянди се броят. (Вади флейтатата и се мъчи да засвири, но звукът се губи под гнета на бездушието.)
Дивна чародейна флейта в лазур, простор и свобода - но тук е нищо в безжизнен провал! Откъде вземаш светлината си ти, о, мрак? Или мракът е липса на светлина, облекло само на светлината, но когато мракът е мрак, откъде взима светлината?

-------------------------------------------------------------------------------------

КРИШНА (Взема я жадно.)
Но пише ли, пише ли някъде нейното име? (Лазуринта си отива през неизвестни отвори, Кришна разглежда гирляндата.)
Зърно на просторния безконечен поглед. Зърно на всеослушанието. Зърно на Божествения предусет. За Соланита, нещо за Соланита ми кажете! Не и не! Върви си и ти оттам, о, лъжливо всемогъщие! (Чува се трясък на мълния и гръм и настава още по-страшен мрак.)

-------------------------------------------------------------------------------------

КРИШНА
Но все в тъмнина, уви!
(Луцианта си отива. Кришна разглежда гирляндата и чете.)
Ригведа, Самаведа, Аюрведа, Брахмаведа... Упанишади Махабхарата... Зохар, Библия... Дао, Дзен-Авеста... Уф! Колко много! Безконечно много! Кажете ми, о, всички вие, има ли във вас нещо за Соланита да говори? Играчки незаменими за затворен цар. О, зърна, щом първата ви и последна дума не е: Соланита - идете си и вие! Ха, чакай! Това зърно зохар: „Както розата цъфти между бодлите на стъблото си, така е моята възлюбена между земните дъщери." Начало на това зърно! Нещо като че за Соланита иска да каже... хм... Но името й, името й, образът, тя самата!... Идете си, о, вие, върху които не цъфти майската роза на Соланита!
(Хвърля гирляндата и тя се пръска. Отеква трясък, мълния и гръм.)

-------------------------------------------------------------------------------------

КРИШНА (сам)
Ах, Диана, Диана, трябваше да стана цвете, за да се удостоя за твоята цветност. Аз, който си позволих да те целуна. Прости, о, небесно творение! Аз не знаех вашия висш произход. О, Божествени Чеда, целувки на Деа, нежности от ръцете й, мирис от косите й, нищо съм бил пред вас! Скоро ще бъдеш вече моя, о, Соланита! Жив е вече образът ми в твоя вечен сън.
Ето, лилия ще стана. Диана ще ме отнесе на твоите устни, за да ти пошепна: обичам те! Ако не беше ти, Диана, аз никога нямаше да си спомня милия образ на Соланита.
(Гледа с любопитство новата гирлянда.) Ах, това блестящото между всичките зърна, то ще ме спаси. Да го разглеждам век, два, пет даже... (Гледа го и чете.)Монотеизъм - „от Едното произхождат двете и всичко по тях"... А него кой го създаде, може ли едното да роди нещо от себе си освен пак едно? Кой тогава създаде Двете като съвършено отделни две същини? (Обръща зърното.) Ха, чакай! Дуализъм - Двете създават Едното и като го издигнат над гла-вите си като корона, правят го свой Бог и го наричат Единний, Всевишний над всичко - Създателя, Творителя, Създателя на мировете. Така е, така е - ето светлина за мен: Двете са начало на живота. Преди числото две я нямаше единицата. Не от Едното се създадоха числата! Изчезва Единният под блясъка на Всемирната Космична Двойка... Но дали това е така? Виждам го розовия венец над главите ни, но защо там свети Триъгълник и по краищата му въртящи се колела: синьо, червено, жълто... Лицата, Лицата къде са, о, емблеми! Без Едното не може да се създадат две, а без двете нима може да има Едно?...
Вървете си и вие, о, зърна на мрака и съмнението! Пет века по сто ме държахте в тази дяволска пета пещера!...
(Хвърля ги, те се пръскат, явява се мълния и гръм и по-страшен мрак. След малко Кришна пак се съвзема, отива, завърта халката, отваря се дивна цветна градина, сред която стои Диана и прави венец. Кришна се приближава към нея.)

-------------------------------------------------------------------------------------

КРИШНА
Няма ли вече мрак и ограничение?
ДИАНА
Не, защото ти скъса всички гирлянди от мрака на Тиамата. Сега ти остава да захвърлиш и нейните гирлянди от светлината на мрака - ще захвърлиш безконечността като колела, докато се открие неподвижната безконечност, в която ти ще си движението, а тя - покоят на целувката. Събуди ли се?





Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - pipinana
12.07.2011 21:23
Shte proverja...
цитирай
2. horos - Какво и как?
12.07.2011 21:32
1. анонимен - pipinana
21:23
Shte proverja...
цитирай
3. horos - Едни коментар.
14.07.2011 01:12
Тази тема не е много добра за тези, които изповядват някаква религия. По форумите ме наричат РАЗРУШИТЕЛ на представи. Да! Такъв съм! Но нали първо трябва да дойде онзи с голямата фадрома и да изчисти копторите, под чийто стрехи мнозина преживяват. Какво да се прави, след като на мен се падна тази чест. Ще си свърша добре работата.
цитирай
4. анонимен - Неприятелят побеждава, когато има ...
16.07.2011 15:39
Неприятелят побеждава, когато има насрещно движение. При покоя той умира в покой.
Мракът е най-непобедимата същина, защото в него духът, чувството, мисълта, сърцето се чувстват съвсем сами.
Един Участник бе писал за Заспиването и Втасването - явно е Прав.
цитирай
5. horos - Така е!
16.07.2011 17:09
4. анонимен - Неприятелят побеждава, когато има ...
15:39
Неприятелят побеждава, когато има насрещно движение. При покоя той умира в покой.
Мракът е най-непобедимата същина, защото в него духът, чувството, мисълта, сърцето се чувстват съвсем сами.
Един Участник бе писал за Заспиването и Втасването - явно е Прав.

Този Участник много ми липсва. Блога тук го създадох в негова чест. Ако чете някъде, то го моля да ми се обади. Живите край мене са малко и винаги съм предпочитал тяхното приятелство.
цитирай
6. анонимен - Неприятелят побеждава, когато има ...
20.07.2011 14:24
анонимен написа:
Неприятелят побеждава, когато има насрещно движение. При покоя той умира в покой.
Мракът е най-непобедимата същина, защото в него духът, чувството, мисълта, сърцето се чувстват съвсем сами.
Един Участник бе писал за Заспиването и Втасването - явно е Прав.


Следователно мракът не трябва да бива побеждаван, а разбиран и осъзнаван, да се вникне в него, а не да му се противодейства, защото това е бариерата която сами поставяме и ни пречи да го опознаем. Самотата е породена от чуството за отделност, когато не се чустваш отделен няма самота, изпитвайки цялостност и чуство за единност самотата изчезва, тя е зависимост от нещо друго, нещо което липсва, и тогава тя се проявява. Точно моментите когато се чустваме сами ни показват това, затова и те се случват, да ни покажат колко сме зависими, и как това което ни заобикаля, с което сме свикнали, прави ни щастливи и нещастни, при неговата липса се чустваме половинчати, и тогава вместо човек да заспива или да търси облекчение, трябва да погледне в себе си, защото там е мрака в които трябва да вникне, този отвън е само за да покаже този отвътре, да акцентира върху него, но човек виждайки това се изплашва и решава или да заспи или да се втурне в някакво начинание за да не му обръща внимание.
Колкото до умирането в покой (не говоря за неприятеля, а по принцип), то само които има желание за борба би се отчаял в покоя, който е преминал през това ще иска да опознае неговото усещане. В покоя може да се наблюдава собствената ни хаотичност, разбира се ако сме будни.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: horos
Категория: История
Прочетен: 1654931
Постинги: 275
Коментари: 691
Гласове: 1502
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031